Защита чрез дезактивация на дрехи и обувки

Този метод се използва за всички видове дрехи, с изключение на гумираните, кожените и тези от синтетични материи, за които е по-ефикасен влажния начин.

Замърсените дрехи се окачват на въже, дървена греда или лост и се измитат с метла, изчеткват се с четка или се изтупват с тупалка в продължение на 20÷30 min.

Дезактивацията може да се извърши с прахосмукачка, след което прахът от нея да се изхвърли на определено място (хранилище).

Площадката, на която се извършва почистването на дрехите, както и разположението на хората, трябва де е съобразено с посоката на вятъра, а хората да са с поставени противогази или респиратори.

Този начин не е ефикасен за влажни или омаслени дрехи, а е и слабо производителен, но е най-лесен и в някои случаи единствено допустим, поради което не трябва да се отказваме от него.

Прилага се дезактивация на дрехи и обувки от гума, гумирани или синтетични материали.

Дрехите се разстилат върху маси или стилажи, а обувките се окачват на колове и се изтриват няколкократно с парцали, напоени с вода или с дезактивиращ разтвор.

След всяко изтриване парцалите се сменят.

Разтворите се приготвят с повърхностно активни вещества.

*измиване със силна водна струя.

Този начин е ефективен за дезактивация на дрехи и защитни средства, непропускащи вода.

Прилага се за дрехи, непропускащи влага.

Най-напред те се напръскват с вода или разтвор от миещи вещества, а после се изтриват с четка.

*дезактивация чрез изпиране.

По този начин радиоактивните вещества се отделят най-пълно.

Прането се извършва в перални машини, като дрехите предварително се накисват.

Изплакването се извършва многократно.

Прането на копринени и вълнени дрехи в перални машини не се препоръчва.

3.2.3. Защита чрез дезактивация на хранителни продукти и питейна вода.

*В първите дни след аварията може в част от млякото да се констатира висока гама-активност (50000 Br/l). Такова мляко се изхвърля, а друго (с наднормена гама-активност) задължително се преработва в сирене или кашкавал.

Изотопите на йода и стронция са фиксирани с белтъчната част на млякото и не могат да се отстранят при пастьоризация и преработка в трайни продукти. Налага се специална преработка на млякото. Радионуклидите се намаляват, като се свържат и извлекат от сложна биологична смес чрез вещества наричани сорбанти. С малко по-нисък ефект млякото може да се очисти чрез използване на природни сорбанти (изсушена глина или зеолит).

Останалите зеленчуци и плодове, за които замърсяването е под допустимите норми, трябва обилно да се измиват с вода. За които е възможно, се препоръчва накисване във вода с лимонена киселина за 30÷60 min. с последващо обилно измиване (това гарантира 20÷98% деконтаминация).

След измиване и накисване плодовете и зеленчуците се обелват (изрязва се, за които е възможно слой с дебелина 5 mm), а на зелето се обелват горните листа.

*Водата се очиства от радиоактивни вещества (неразтворени в нея) чрез филтрация. Другите изотопи (които са се разтворили в нея) се отделят по-трудно, като се използват поглъщатели или чрез йонен обмен. Активния въглен е най-известния поглъщател и се използва като пълните за филтри, през които преминава замърсената вода.
4. Разпределение на задълженията и отговорните органи и лица за изпълнение на предвидените мерки.

Областният управител координира спасителните и неотложните аварийно–възстановителни работи вследствие на ядрена и радиационна авария, възникнали на територията на областта. Дейността на областния управител се подпомага с предварително създаден с негова заповед, щаб за изпълнение на областния план за защита при бедствия и за взаимодействие с националния щаб.

При възникване на бедствие на територията на областта областният управител:

- въвежда със заповед в изпълнение областния план за защитата при бедствия;

- може да обяви бедствено положение на територията на областта или на част от нея. В заповедта задължително се посочват: обстоятелствата, послужили като основание за обявяване на бедственото положение; обосновка на необходимостта от обявяване на бедственото положение; границите на територията, на която се обявява бедственото положение; мерките за овладяване на бедствието, включително предприетите временни ограничения върху правата на гражданите; органите или длъжностните лица, отговарящи за прилагането на предприетите мерки; началото на въвеждане на бедственото положение и срокът на неговото действие, но не повече от 30 дни (при необходимост срокът на действие на бедственото положение може да бъде удължен от областния управител след съгласуване с министъра на вътрешните работи);

- организира, координира и контролира процеса на подпомагане и възстановяване при бедствия;

- координира спасителните и неотложните аварийно-възстановителни работи, възникнали на територията на областта, когато те излизат извън територията на една община, както и когато кметът на общината е поискал това.

Длъжностните лица от щаба за изпълнение на областния план за защита при бедствия и за взаимодействие с националния щаб осъществяват общото взаимодействие между подчинените им и останалите структури от ЕСС, чрез изпълнение на следните мероприятия:

– Началникът на ОУПБЗН-Разград – организира и ръководи цялостната дейност по провеждане на СНАВР в засегнатия район, в качеството му на ръководител на място;

- ръководителите на структури от Областна администрация – осигурават техническото, материалното, правното и останалите видове осигурявания на дейността на щаба за изпълнение на мероприятията, залегнали в плана;

– Директорът на ОД на МВР-Разград – организира и ръководи мероприятията по отцепване на засегнатия район, извършване на издирвателни дейности, насочване на населението по обходни маршрути и отклоняване на транспортни потоци, осигуряване на охраната на материалните и парични ценности, както и други мероприятия, регламентирани в Закона за МВР (ЗМВР);

-Директорът на секретариата на ОС на БЧК – Участва в разпределението и организира раздаване на хуманитарна помощ, координира действията на доброволците на БЧК за ефективна работа в зоната на поражение;

- Директорът на РЗИ-Разград, съвместно с Директорът на РЦСМП-Разград – организира и ръководи мероприятията по медицинска сортировка, първична обработка, лечение, рехабилитация и медицинска експертиза на пострадалите, осигуряване защитата на стационарно болните и формирането на запаси от лекарства, медикаменти, консумативи и др. медицинско имущество за осигуряване на населението при кризи, организирането и осъществяването на противоепидемични, хигиенни дейности и санитарен контрол, както и контрол на засегнатите от ядрена и радиационна авария територии;

-Управителите на „Водоснабдяване – Дунав” ЕООД и „Е.оН България – Мрежи”, Регионален център–Разград и ръководителят „ЕРПМ”, МЕР-Разград към „Електроенергиен системен оператор” ЕАД – организират и ръководят действията на подчините им екипи при извършване на ремонтно-възстановителни дейности по комунално-енергийните мрежи с цел намаляване на последствията от бедствието и възстановяване водо- и енергозахранването в засегнатия район .

Финансовото и материално-техническото осигуряване (Приложение № 5) на защитата при бедствия се осигурява от:

- бюджетите на министерствата и ведомствата;

- общинските бюджети;

- търговските дружества и едноличните търговци - за обектите им.

Съгласно чл. 9(13) от ЗЗБ предвидените мерки в плановете за управление на риска от ядрена и радиационна авария се включват в годишните планове за изпълнение на Националната програма за защита при бедствия.

За изпълнение на Националната програма за защита при бедствия се приемат годишни планове.

Финансирането на дейностите от годишните планове се осъществява в рамките на одобрения бюджет на компетентните органи и от други източници за финансиране.

Финансовото и материално-техническото осигуряване на защитата при ядрена и радиационна авария включва:

- текуща издръжка на силите и средствата на единната спасителна система;

- производство, ремонт, доставки на техника, оборудване и друго имущество, необходимо за защитата при бедствия;

- проектиране и извършване на капитално строителство, изграждане и поддържане на системи за ранно предупреждение и оповестяване при бедствия;

- управление на недвижими имоти и движими вещи - държавна собственост, предоставени на министерства и ведомства за защита при бедствия;

- осъществяване на международно икономическо и научно-техническо сътрудничество в областта на защитата при бедствия;

- социални и обслужващи дейности;

- контрол върху производството, сертификацията и атестирането на техниката и друга специална продукция за защита при бедствия;

- създаване и поддържане на кризисни запаси от материални средства и горивно-смазочни материали за осигуряване защитата на населението при бедствия;

- предоставяне на държавни и общински имоти и движими вещи за целите на защитата;

- други дейности, свързани с осигуряването на защита при бедствия.
6. Начин на взаимодействие между съставните части на единната спасителна система.

В изпълнение на чл. 29.(1) от ЗЗБ координацията на съставните части на единната спасителна система на територията на областта се осъществява чрез оперативният център на Областно управление "Пожарна безопасност и защита на населението" – Разград (ОКИЦ на ОУПБЗН-Разград).

Дежурните длъжностни лица от ОКИЦ:

- приемат и оценяват информация за възникнали бедствия;

- уведомяват компетентните съставни части на единната спасителна система и координират по-нататъшната дейност на основата на стандартни оперативни процедури;

- извършват ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт, съставните части на единната спасителна система и населението при бедствия;

- по искане на ръководителя на място, на кмета на общината или на областния управител организират включване на предвидените в плановете за защита при бедствия съставни части на единната спасителна система, както и на допълнителни сили и средства.

Взаимодействието на длъжностните лица от ОКИЦ с компетентните структури се извършва на база предварително разработен и съгласуван телефонен указател. (Приложение № 6)

Съгласно чл.31 от ЗЗБ взаимодействието и координацията между частите на единната спасителна система, участващи в спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи в района, засегнат от ядрена и радиационна авария, се извършва от ръководителя на място.

Ръководител на място е началникът на Областно управление "Пожарна безопасност и защита на населението" - Разград или оправомощено от него длъжностно лице.

Ръководителят на място при провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи има право да:

- забрани или ограничи влизането на лица в мястото на намеса;

- нареди временно извеждане на лица от мястото на намеса;

- разпореди незабавно извършване и спиране на строежи, строителни работи, теренни преустройства или събаряне на сгради и съоръжения или части от тях с цел намаляване или отстраняване на рисковете от възникналото бедствие;

- поиска от юридически или физически лица предоставяне на лична или материална помощ;

- създаде щаб на ръководителя на място с представители на участващите екипи от единната спасителна система;

- раздели мястото на намеса на сектори или на участъци, да определи техни ръководители, да им възлага задачи, както и да разпределя сили и средства за тях.

При опасност от възникване или реално възникване на случаи на епидемии и епизоотии в засегнатата от ядрена и радиационна авария зона, ръководството на СНАВР на място се поема от ръководителят на регионалната здравна инспекция или на областната дирекция по безопасност на храните.

Системата за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и на съставните части на Единната спасителна система функционира посредством въведени база данни, разпределени по утвърдени от съответните ръководители (областен управител, кметове на общини и ръководители на основни структури от единната спасителна система) схеми, които включват групите за оповестяване, длъжностни лица за оповестяване в групите и приоритети при оповестяването. Сигналът получаван при възникване на ядрена и радиационна авария от абонатите на системата е:

„Имате съобщение от Националната система за ранно предупреждение и оповестяване! Моля, въведете вашия PIN! Имате съобщение от Националната система за ранно предупреждение и оповестяване! Моля, въведете вашия PIN!“, последвано от:

„Внимание, радиационна авария!

Внимание, радиационна авария!

Внимание, радиационна авария!“;

Групите за оповестяване на областно и общинско ниво са:

- областна администрация;

- щаб за изпълнение на областния план за защита при бедствия и за взаимодействие с националния щаб;

- съставни части на Единната спасителна система на областно ниво;

- общински администрации;

- щабове за изпълнение на общинските планове за защита при бедствия и за взаимодействие с висшестоящите щабове;

- кметства и населени места;

- съставни части на Единната спасителна система на общинско ниво.

При опасност или възникване на бедствие, изискващо координация на посочените по-горе нива, ранното предупреждение и оповестяването се извършва въз основа на искане на областен управител, кмет на засегната община, ръководителя на съставна част на Единната спасителна система или ръководител на мястото на намесата. Исканията се приемат чрез ОКИЦ на ОУПБЗН-Разград.

Ранното предупреждение и оповестяването на областно и общинско ниво, кметство и населено място се осъществява от ОКИЦ по разпореждане на началника на Областно управление "Пожарна безопасност и защита на населението".

Искането за оповестяване трябва да съдържа информация за заплахата или за бедствието, както и органите на изпълнителната власт и съставните части на Единната спасителна система, които следва да бъдат уведомени.

С разпореждането за ранно предупреждение или оповестяване, началника на ОУПБЗН-Разград се определя групата и длъжностните лица за оповестяване, сигналът за оповестяване, както и начинът на свързване.

Ранното предупреждение и оповестяване на населението е мероприятие за едновременно предупреждение и оповестяване на големи групи хора на определена територия за предстоящо или настъпило бедствие и за излъчване на указания за необходимите мерки и действия чрез акустични сигнали и гласова информация.

На територията на областта не е изградена автоматизираната система за подаване на акустичните сигнали и гласовата информация, съгласно Наредбата за ранното предупреждение и оповестяването при бедствия.

Към момента оповестяване на населението се извършва само с електро-механични сирени само са сигнали „Въздушна опасност” и “Отбой от въздушна опасност”.

До окончателното изграждане на системата за ранно предупреждение и оповестяване на населението сигналите за опасност или възникване на ядрена и радиационна авария се организира от кметовете на общини и/или кметства и населени места се осъществява от подвижни средства, оборудвани с необходимите системи за подаване на акустична и/или гласова информация. Приоритетно се използват екипите на ОД на МВР и/или ОУПБЗН по места.
8. Информация за екипите и средствата на съставните части на единната спасителна система.

Осигуряването на законността и реда в засегнатите от ядрена и радиационна авария зони се осъществява от органите на ОД на МВР-Разград под ръководството на Директора на ОД на МВР-Разград и/или съответните началниците на РУП от областта.

Силите се изнасят в района на мястото на намеса /ядрена и радиационна авария/ и изпълняват следните основни задачи:

- организират комендантската служба в района и по пътищата водещи към него;

- отцепване на пострадали жилищни сгради и стопански обекти;

- осигуряване охраната на магазини, складове и жилищни домове на населението в района на ядрена и радиационна авария;

- усилване охраната на обществени сгради и обекти от HС и такива съхраняващи документи от особена важност;

- предотвратяване на паника сред населението и възстановяване спокойствието и обществения ред, борба с мародерите;

- въвеждане на ред по бензиностанциите;

- осигуряване условия за въвеждане структурите от Единната спасителна система;

- установяване самоличността на загиналите;

- извършват адресната регистрация на евакуираното население (ако има такова).

- набелязване на мерки за недопускане на аварии и катастрофи.

Организацията, управлението и ресурсното обезпечаване на медицинското осигуряване на населението при възникване на ядрена и радиационна авария на територията на една, на две и повече общини или на територията на цялата област се осъществява от изградените структури на здравеопазването под ръководството на директора на Регионална здравна инспекция-Разград. Цялостната дейност в това отношение се провежда в тясно взаимодействие със съответните структури на Министерството на здравеопазването, Щаба за изпълнение на областния план за защита при бедствия и за взаимодействие с националния щаб към областния управител, Областно управление "Пожарна безопасност и защита на населението"-Разград, Българския червен кръст, други органи на централната и местна власт, имащи отношение по въпросите на медицинското осигуряване и с неправителствени организации.

Директорът на Регионална здравна инспекция-Разград разработва "План за медицинско осигуряване при бедствия, аварии и катастрофи", който се утвърждава от Министъра на здравеопазването.

Основните задачи и отговорности на регионалната здравна инспекция по подготовката на звената /лечебни и здравни заведения/, включени в състава на единната спасителна система в област Разград по медицинското осигуряване на населението при ядрена и радиационна авария са:

- организиране и осъществяване, на мероприятия насочени за подготовката на структурите на здравеопазването в областта за изпълнението на задачи по медицинско осигуряване при евентуалното възникване на ядрена и радиационна авария;

- изграждане и поддържане на система за оповестяване на лечебните и здравни заведения на територията на областта при възникване на евентуална кризисна ситуация;

- планиране и провеждане на мероприятия за ресурсното осигуряване на лечебните и здравни заведения и повишаване осигуреността им с лекарства и апаратура за медицинско осигуряване при ядрена и радиационна авария;

- прогнозиране и оценка на вероятната обща и на медицинска обстановка на територията на областта, която може да възникне в резултат на евентуална кризисна ситуация;

- прогнозиране на медицинските загуби сред населението и от персонала на лечебните и здравни заведения при възникване на евентуална кризисна ситуация;

- планиране и провеждане на мероприятия за повишаване на подготовката на ръководния състав на структурите на здравеопазването в област Разград и осигуряване на ефективно управление на изградените специализирани медицински екипи за осъществяване на медицинското осигуряване при извършване на СНАВР;

-осъществяване и поддържане на постоянна връзка, обмен на информация и взаимодействие с Министерството на здравеопазването, Щаба за изпълнение на областния план за защита при бедствия и за взаимодействие с националния щаб към областния управител, Областно управление "Пожарна безопасност и защита на населението"-Разград и Областна дирекция на МВР-Разград.

Логистика при повече от една бедстващи общини се организира от Дирекция ОСДД, дирекция “Социално подпомагане”–Област Разград, сектори “Търговия и контрол” в общинските администрации. В дейностите по подпомагане на засегнатото население решаваща роля ще играят щатните и доброволни структури на Българския червен кръст на територията на областта. Основно ще се изпълняват следните мероприятия:

-набелязване, след анализиране на данните от общинските администрации, на подходящи сгради в област Разград и населените места от общините, в които ще бъде настанено пострадалото население;

-осигуряване на недостига от постеловъчни материали, дрехи и др. от първа необходимост за пострадалото население;

-осигуряване на храни , вода, лекарства и медикаменти; съгласно разчет за необходимостта от хранителни продукти, вода, лекарствени средства и медицински изделия на 1 човек за три дни.

-осигуряване на лекарско наблюдение на пострадалите;

-осигуряване на отопление, ако това се налага;

-осигуряване на психолог, ако това е необходимо.

При необходимост могат да се привлекат допълнителни сили разположени извън територията на областта.

Областният управител подготвя искане до Министъра на вътрешните работи за оказване на помощ от групите СД към ОУПБЗН, основно от областите Русе, Търговище и Силистра и от Министъра на отбраната за оказване на помощ от поделения дислоцирани в гр. Шумен и гр. Русе.

Основните съставни части на единната спасителна система на територията на областта (ОУПБЗН-Разград, ОД на МВР-Разград и ЦСМП-Разград и техните структури по места) осигуряват непрекъсната готовност за приемане на съобщения при възникване на ядрена и радиационна авария, тяхната оценка и незабавни действия.

Другите съставни части на единната спасителна система предоставят помощ при поискване съгласно разчетите в общинските планове за защита при бедствия.

Въоръжените сили предоставят помощ при провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи с разрешение на министъра на отбраната въз основа на искане от Областния управител.

Времето за готовност за реагиране на основните съставни части на единната спасителна система при ядрена и радиационна авария е в рамките на 1 минута (дежурни сили и средства) до 30-45 (допълнително привлечени) минути, а на другите съставни части – 30 до 120 минути в зависимост от вида на техниката и готовността за нейното използване.
Приложения:

1. Списък на постовете за радиационно наблюдение на територията на област Разград

2. Основни величини, единици и термини в дозиметрията.

3. Основни граници на дозите.

4. Провеждане на йодна профилактика – дози за един ден

5. РАЗЧЕТ за необходимите финансови средства за осигуряване на плана

6. Телефонен указател на длъжностните лица от ОКИЦ с компетентните структури.
Приложение № 1
Списък на постовете за радиационно наблюдение на територията на област разград

№ на ПРН (пост за радиационно наблюдение)	Място на измерване	Стойност на нормалния гама-фон в микросиверти/час
680	Област Разград
681	Община Разград
690	Община Завет
692	Община Исперих
694	Община Кубрат
695	Община Лозница
701	Община Самуил
707	Община Цар Калоян
727	ОКИЦ Разград	0,13
728	ГАСД Разград	0,08

Приложение № 2