Райониране на България – възникване и развитие
Фигура 7. Географски райони в България по Борис Колев и др
Изтегляне 1.22 Mb.
|
| Фигура 7. Географски райони в България по Борис Колев и др.
1 - граница на район; 2 - граница на подрайон; 3 - локалитет В хода на работата по районирането от територията на цялата страна са отделени двадесет сравнително малки по територия единици, които получават работно название „социално-икономически локалитети”. Те представляват единични (Видин) или групи - от по няколко селищни системи (Пловдив, Асеновград). Както се вижда на фигурата това са селищни системи, на чиято територия са били съсредоточени много големи производствени мощности с национално значение (Колев и др., 1984). Днес все още по страната могат да се отчетат някои подобни зависимости от големи концентрации. Типичен пример в това отношение са Лукойл-Нефтохим за Бургас, Маришкия топливноенергиен комплекс за Стара Загора, Клъстер „Средногорие“ при добива на цветни и редки метали за общините от Софийска област, АЕЦ Козлодуй за област Враца и др. Днешните социално-икономически условия са напълно различни и в основата на съвременната регионализация на България трябва да стоят напълно различни мотиви водещи до регионална идентификация от нов тип поставяща човека, неговата среда на обитание (населеното място) и регионалната територия (нейното наименование) като основен източник на културна идентичност. Както е видно от анализа по-горе в страната са били разработени далеч по-сложни регионализации спрямо критериите които поставя регламента. В периода след 1989 г. районирането на България е поставено в сферата на изпълнителната власт, като по този начин не се отдава предимство на системното изследване на регионалната структура на социално-икономическото и културното развитие на България (Dimov, 2006). Казано иначе почти е прекратен научният подход към тази проблематика, като водеща роля е дадена административно-командния подход, който се подчинява на други цели критерии при вземането на решения. Съвременното райониране на страната намира място в Конституцията на Република България от 1991 г. и в някои от последващите я закони, сред които Закона за регионалното развитие и последващите му изменения. В този закон е посочена ролята на държавата за регионалното развитие и е уреден въпросът за районите за планиране, термин, кой после отпадна, тъй като районите от NUTS 2 у нас нямат администрация и бюджет и респективно няма какво да планират. В тази връзка те са наистина статистически. С решение на Министерския съвет е определен териториалният обхват на 6 такива района, използвани за целите на Националния план за регионално развитие - 20002006 г. от периода преди членството в ЕС. По този начин формално се отговаря на изискванията и условията, свързани с присъединяването на България към Европейския съюз (ЕС) в областта на регионалната политика. Тези райони отговаряха в много голяма степен на изискванията на Евростат и по неговата номенклатура са единици от т. нар. равнище NUTS 2. Съгласно глава 21 „Регионална политика и координация на структурните инструменти” от преговорния процес за присъединяване към ЕС, към 01.01.2006 г. страната ни е имала възможността да промени както броя, така и териториалния обхват на районите от ниво 2, но този шанс е пропуснат. Заимстват се териториалната основа и наименованията по посоките на света от 1961 г. и страната ни влиза в ЕС по следния начин: Северозападен (области с центрове Видин, Монтана и Враца), Северен Централен (области с центрове Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново и Русе), Североизточен (области с центрове Силистра, Търговище, Разград, Добрич, Шумен и Варна), Югоизточен (области с центрове Бургас, Сливен и Ямбол), Южен Централен (области с центрове Пловдив, Пазарджик, Смолян, Стара Загора, Хасково и Кърджали) и Югозападен (области с центрове София, Перник, Благоевград, Кюстендил и Софийска област).5 Изтегляне 1.22 Mb. Сподели с приятели:
|