Райониране на България – възникване и развитие
Фигура 4: Икономически райони на България по схема на Ив. Захариев, Д
Изтегляне 1.22 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Фигура 5. Икономически райони по Генералната схема (1972)
- Фигура 6. Икономически райони на България по Д. Дончев (1983)
| Фигура 4: Икономически райони на България по схема на Ив. Захариев, Д.
Брадистилов, Радка Найденова, П. Попов и В. Василев Западен (заедно Северозападна и Югозападна България) с център промишлената агломерация София-Перник; Югоизточен (заедно Югоизточна и Южна централна България) с център Пловдив, обединяващ всички промишлени агломерации; Североизточен, който обединява всички промишлени ядра и агломерации в Североизточна и Централна Северна България. В него няма изразен център. На подобен принцип е проведен опит за икономическо райониране на България, който се прави с „Генералната схема за териториално разположение на производствените сили“ (предварителен вариант). В нея, на основата на формиралите се промишленотериториални комплекси и териториалната концентрация и специализация на главните отрасли и транспорта, се очертават осем териториално-производствени комплекса, които образуват осем икономически района (фигура 5): • Югозападен, Западно-Горнотракийски, Източно-Горнотракийски, Югоизточен Приморски, Северозападен, Северен централен, Североизточен Придунавски и Североизточен Приморски. В основата си тези 8 района съвпадат с описаните по-горе подрайони в схемата на И. Пенков и Т. Христов (1952-1953) Фигура 5. Икономически райони по Генералната схема (1972) Малко по-късно проф. Дончо Дончев (1983) извежда 7 икономически района (фигура 6) - Софийско-Пернишки (най-големият по икономически потенциал и по степен на стопанско развитие), Западен горнотракийски (Пловдивско-Пазарджишки; втори по големина и икономическа мощ, като включва градовете Пловдив, Пазарджик, Карлово, Смолян, Панагюрище, Асеновград, Велинград, Пещера), Източен Горнотракийски (Източномаришки; включва земите на Старозагорски и Хасковски и части от Кърджалийски, Ямболски и Сливенски окръг). Фигура 6. Икономически райони на България по Д. Дончев (1983) Дончев определя вътрешнорайонните връзки като важен районнообразуващ фактор, но на първо място поставя ролята на „стопанските центрове“. Той ясно заявява, че ако териториалният обхват на един или друг район трябва да се разшири в дадена посока, то никъде не се допуска промяна на стопанския център, именно защото на територията му действат по-голям брой производствени сили, което го прави центровете по-устойчиви като районнообразуващ фактор. Тоест, настъпват първите условия за разглеждане на националното ни пространство през призмата на мозайка от центрове и периферии. Концепция, която днес е напълно реализирана в страната в своя преди всичко негативен план, и която бе причина за създаването на Националната концепция за пространствено развитие 2013-2025, която обособи вариантите за бъдещо развитие. Особено място в онзи период заема статията на „Опит за природно-икономическо (географско) райониране на България с приложение на многомерен статистически анализ” (1984) на проф. Борис Колев и др. Това е първото у нас научно-комплексно географско райониране, отчитащо основните свойства, както на природната, така и на антропогенната подсистема. На базата на разностранна информация за природните и социалноикономическите компоненти се извършва типологична териториална класификация с използването на многомерен статистически анализ и се очертават комплексни райони със сходни характеристики. Достоверността на посоченото райониране ни дават принципите, които са използвани като база при определяне обхвата на районите - принцип на еднородност на територията (израз на относително еднаквото проявление на изходните показатели върху територията – хомогенните региони на Хаггет), принцип на контрастност (относителната разлика между величините на типичните показатели за отделните еднородни групи от териториални единици) и принцип на комплексност (едновременно приключване и анализиране на всички или повечето от показателите, характеризиращи територията). Всички тези принципи с цел сравнимост и проверимост на изходните данни. За провеждането на това райониране са използвани 29 показателя (12 природни и 17 социално-икономически), съотнесени към 291 селищни системи4. След статистическо преобразуване се получава матрица на тъй наречените евклидови (таксономични) „разстояния”. Това всъщност са „разстояния” между точките в многомерно пространство. След установяването на минимални таксономични „разстояния”, свързващи отделните точки, се образуват групи от близко разположени точки, наречени таксони. На базата на групирането им се обособява схема от комплексни географски райони в България, състояща се от 5 района и 15 подрайона. Извън разгледаните райони и подрайони остават селищни системи, отличаващи се с изключително големи величини на своите показатели, за разлика от съседните им територии, поради което те не се свързват с тях и не се включват в границите на съответните подрайони. Изтегляне 1.22 Mb. Сподели с приятели:
|