Райониране на България – възникване и развитие
Фигура 2. Икономически райони и подрайони по И. Пенков и Т. Христов
Изтегляне 1.22 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Фигура 3. Икономически райони на България по схема на Т. Йорданов
| Фигура 2. Икономически райони и подрайони по И. Пенков и Т. Христов
1 - граница на район; 2 - граница на подрайон Пак през този период акад. А. Бешков, проф. Т. Йорданов, проф. Хр. Маринов, И. Захариев, П. Попов застъпват тезата, че не е направено икономическо райониране на страната и че съществуващата схема на административно-териториални единици (области и околии) не съвпада и не би могла да съвпада с икономическите райони. Според тях икономическото райониране представлява „обективен научен процес на разкриване и доказване съществуването на обективни икономически райони по територията на страната”, които са формирани като резултат от развитието на селищната мрежа по националната територия, разпределението на производителните сили и формираните между стопанските агенти производствено-технологични и икономически връзки. Вземат се под внимание лимитиращото влияние на природната среда, най-вече тази на релефа - бариерността на Стара планина, някои културно-битови особености на населението, ежедневните и седмичните трудови пътувания и др. (BAN, 1954). До ден днешен България не е преодоляла разликите в селищно и инфраструктурно развитие между Северна и Южна България. Обратно на тази теза, Игнат Пенков (1954) поддържа схващането, че „административно-териториалните единици (окръзите) представляват икономически райони”, т.е. твърди, че има покритие между схемата от административно-териториалните единици и икономическите райони. Друга схема, (фигура 3), предложена от проф. Т. Йорданов (1954), включва 5 икономически района - два в северна (Северозападен и Североизточен) и три в южна България (Югозападен, Маришко-Родопски и Югоизточен). Фигура 3. Икономически райони на България по схема на Т. Йорданов Действащото към момента NUTS 2 регионализиране почти напълно съвпада с това на Йорданов с малката разлика, че област Стара Загора не е в Югоизточния, тъй като тя никога преди не е считана за Югоизточна област, както и факта, че днес в Северна България районите са 3, но новото предложение за NUTS 2 отново ще ни върне на 2 в северна България. Особено интензивни работи по отношение на райониранията се провеждат през периода 1956-1960 г. Резултати от тях са публикувани в „География на България”, т. 2, 1961 г., където са описани 6 района, а именно: Северозападен, Северен централен, Североизточен, Югозападен, Южен централен и Югоизточен. Това е началото, когато българското национално пространство попада под „желязната завеса“ на посоките на света. И до днес българските региони са представени именно с тези наименования в ЕС, създадени през 1961 г. Завинаги изчезват наименованията, основани на басейнов, морфоструктурен подход или историко-географски провинции. Към онзи момент авторите на монографията подчертават, че „икономическото райониране се явява необходима предпоставка за комплексното развитие на народното стопанство”. Още резултати от експедиционните изследвания са публикувани в „Икономическо райониране на НРБ”, 1963 г. Общо са представени над десет варианта за схеми на икономическите райони на страната. Районите, които се предлагат, имат различен териториален обхват, природен, демографски, стопански и инфраструктурен потенциал.2 Свои схеми представят и редица други автори - Хр. Маринов - 3 района (1953), Т. Йорданов - 5 района (1954), Радка Найденова и Ф. Николов - 8 района (1974), В. Даков - 1 район, Д. С. Тимошкин и др., използвайки едни или други критерии и показатели.3 Видно е, че при различните автори не е имало конкретна логическа обвързаност и системност между възприеманите фактори, критерии и показатели, които да оказват влияние при формирането на териториалната основа на районирането. През 1956 г. с публикуването на 273-то Постановление на БАН и други държавни ведомства се възлага да проведат до края на 1960 г. необходимите изследвания и да излязат с научен проект за предварителното райониране, а до края на 1965 г. – с окончателен проект за общото райониране на страната. През 1962 г. цитираният авторски колектив (проф. Ив. Захариев, проф. Д. Брадистилов, проф. Радка Найденова, проф. П. Попов и В. Василев) разработват райониране по Постановление 273. Отчита се развитието на производителните сили на територията на България, очертават се два ясно изразени (Западен и Югоизточен) и един трети (Североизточен) в процес на изграждане стопанскотериториални комплексни райони. (фигура 4) Изтегляне 1.22 Mb. Сподели с приятели:
|