Разчупете навика да бъдете себе си
При поддържане на високи бета честоти ние трудно се фокусираме върху
Изтегляне 3.33 Mb. Pdf просмотр
|
| При поддържане на високи бета честоти ние трудно се фокусираме върху вътрешния аз Стресът, за който говоря, е резултат от пристрастяването ни към Голямата тройка. Проблемът не е, че сме осъзнати, а че вниманието ни във високия диапазон на бета нивото е съсредоточено почти единствено върху заобикалящата ни среда (хора, предмети, места), върху частите и функционирането на тялото („Гладен съм“, „Слаб съм“, „Искам по-хубав нос“, „По-дебела съм от нея“...) и времето („Побързай! Времето лети!“). В този диапазон от мозъчни честоти външният свят ни се струва по-реален от вътрешния. Вниманието и съзнанието ни са насочени преди всичко към външната среда. Ние с готовност се идентифицираме с тези материални елементи: критикуваме всички, които познаваме, не харесваме тялото си, фокусираме се върху проблемите, вкопчваме се във вещите си от страх да не ги изгубим, занимаваме мислите си с местата, на които трябва да отидем, не откъсваме поглед от времето. Това не ни оставя почти никаква енергия за промените, които наистина искаме да осъществим – да влезем навътре в себе си, да наблюдаваме мислите, поведението и емоциите си. Трудно е да се съсредоточим върху вътрешната си действителност, докато сме фиксирани върху външния свят. Като цяло, не можем да се концентрираме върху нищо друго, освен върху Голямата тройка; не можем да отворим ума си извън стеснения си фокус; втренчваме се в проблемите, вместо да мислим за решения. Защо е нужно такова усилие, за да се освободим от външното и да се обърнем към себе си? Мозъкът във високия диапазон на бета вълните не може лесно да смени скоростите, за да влезе във въображаемия свят на алфа нивото. Мозъчните вълни ни държат в плен на всички еле- менти на външния свят, сякаш са реални. Когато сте заседнали във високия бета диапазон, трудно се учите: в нервната система постъпва съвсем малко нова информация, която не отговаря на изпитваната от вас емоция. Всъщност проблемите, които сте заети да анализирате, не могат да бъдат решени в рамките на емоцията, в която ги анализирате. Защо? Защото вашият анализ създава бета вълни с все по-високи честоти. Мисленето в този режим кара мозъка ви да реагира свръхактивно; вие разсъждавате зле и мислите неясно. Поради емоциите, които са ви обзели, вие мислите в миналото и се опитвате да предскажете следващия момент въз основа на миналото, а мозъкът не успява да преработи настоящия момент. Във вашия свят няма място за проявление на неизвестното. Чувствате се отделени от квантовото поле и не можете да приемете нови 138 възможности за обстоятелствата. Мозъкът ви не работи творчески, той е фиксиран върху оцеляването и е зает с най-лошите сценарии. В системата отново не може да се кодира информация, която не е свързана със състоянието на спешност. Когато се чувствате като в криза, приоритетът за мозъка е оцеляването, а не ученето. Отговорът се крие извън емоциите, с които се борите, и мислите, които постоянно анализирате, защото те ви държат в миналото – познатото и известното. Решаването на проблемите започва с надмогването на познатите чувства и замяната на Голямата тройка с по-подреден начин на мислене. Изтегляне 3.33 Mb. Сподели с приятели:
|