Разчупете навика да бъдете себе си
Винаги материя, никога съзнание?
Изтегляне 3.33 Mb. Pdf просмотр
|
| Винаги материя, никога съзнание? Винаги съзнание, никога материя? Свързването на точките между външния, физически свят на наблюдаемото и вътрешния, ментален свят на мисълта винаги е било сериозно предизвикателство за учените и философите. На мнозина от нас дори днес ни се струва, че умът няма почти или съвсем никакъв измерим ефект върху света на материята. Макар вероятно бихме се съгласили, че материалният свят поражда последици, които се отразяват на ума, как е възможно умът да произведе физически промени, засягащи материалното в живота ни? Съзнанието и материята изглеждат две отделни неща,... докато не се промени разбирането ни за действителното съществуване на физическото. Всъщност такава промяна се е състояла и за да я проследим, няма нужда да се връщаме много назад. През по-голямата част от това, което историците наричат модерни времена, човечеството е вярвало, че природата на вселената е подредена, следователно предсказуема и обяснима. Да вземем за пример математика и философа от XVII век Рене Декарт, развил множество концепции, които и до днес имат голямо значение за математиката и други сфери на познанието (познато ли ви звучи „Мисля, следователно съществувам“?). В ретроспекция обаче трябва да признаем, че една от те- ориите му в крайна сметка е нанесла повече вреди, отколкото ползи. Декарт бил защитник на механистичния модел на вселената – на схващането, че светът се управлява от предсказуеми закони. Когато се стигнало до човешката мисъл, Декарт се изправил пред истинско предизвикателство: човешкият ум (дух) се отличавал с твърде много променливи, за да се впише в какъвто и да било закон. След като не могъл да обедини разбирането си за физическия свят с това за ума, а трябвало да обясни и двете, Декарт елегантно се измъкнал. Заявил, че духът не се подчинява на законите на обективния, физически свят, следователно е напълно извън границите на научното изследване. Изучаването на материята било в юрисдикцията на науката (винаги материя, никога съзнание), докато духът бил инструмент на Бога, така че неговото изучаване останало за религията (винаги съзнание, никога материя). Така Декарт поставил началото на система от убеждения, която наложила дуализъм между понятията съзнание и материя. Векове наред това разделение било общоприетото разбиране за природата на действителността. Експериментите и теориите на сър Исак Нютон спомогнали за укрепването на убежденията на Декарт. Английският математик и учен не само затвърдил представата за вселената като машина, но и предложил набор от закони, твърдящи, че хората могат точно да определят, изчислят и предскажат подреденото поведение на физическия свят. 17 Според „класическата“ Нютонова физика всички неща се смятат за материални. Енергията може да бъде обяснена като сила за придвижване на предметите или за промяна на физическото състояние на материята. Но както ще видите, енергията е много повече от външна сила, упражнявана върху материалните неща. Енергията е тъканта на всички материални неща и откликва на съзнанието. Работата на Декарт и Нютон наложила нагласа, според която щом реалността действа според механистични принципи, човекът не може да има влияние върху резултатите. Цялата действителност е предопределена. Нима е чудно, че хората не приемат идеята, че действията им имат някакво значение, още по-малко вярват, че мислите им имат значение или че свободната воля играе някаква роля във великата схема на нещата? Нима мнозина от нас и до днес (подсъзнателно или съзнателно) не се измъчват с убеждението, че човешките същества често са само жертви? Тези убеждения просъществували векове наред и била необходима революционна мисъл, която да се противопостави на Декарт и Нютън. Изтегляне 3.33 Mb. Сподели с приятели:
|