Разчупете навика да бъдете себе си
Айнщайн: човекът, който разклатил не просто лодката, а цялата вселена
Изтегляне 3.33 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Твърдата земя, на която стоим, ... не е такава
| Айнщайн: човекът, който разклатил не просто лодката, а цялата вселена Около двеста години след Нютон Алберт Айнщайн извел прочутото си уравнение Е=тс 2 , доказващо, че енергията и материята са толкова фундаментално свързани, че всъщност са едно и също. Работата му показала, че материята и енергията са напълно взаимозаменими. Това схващане пряко се противопоставяло на представите на Декарт и Нютон и проправяло път за ново разбиране за функционирането на вселената. Айнщайн не разрушил сам досегашните виждания за природата на действи- телността, но подкопал техните основи и това в крайна сметка довело до рухването на част от нашите ограничени, сковани начини на мислене. Теориите му подбудили изследване на загадъчното поведение на светлината. Учените забелязали, че понякога светлината се държи като вълна (когато завива покрай ъгъла, например), а понякога – като частица. Как е възможно да бъде едновременно вълна и частица? Според схващанията на Декарт и Нютон, това би било невъзможно – тя трябвало да бъде или едното, или другото. Бързо станало ясно, че дуалистичният картезиански/Нютонов модел греши на най- основното ниво: субатомното. (Понятието „субатомен“ се отнася до частите на атома – електрони, фотони, неутрони и пр. – елементарните частици, които изграждат атомите, а те от своя страна всички физични неща.) Най-фундаменталните компоненти от така наречения физически свят са едновременно вълни (енергия) и частици (физическа мате- рия) в зависимост от наблюдателя (на това ще се върнем по-късно). За да разберем как работи светът, трябва да се вгледаме в най-малките му съставни части. Така възникнала нова област в науката, наречена квантова физика. Твърдата земя, на която стоим, ... не е такава Тази промяна представлявала пълно преобразяване на света, в който си мислим, че живеем, и довела до прословутото дръпване на килима изпод краката – онези крака, за които си мислим, че стоят на твърда земя. Защо? Помислете за старите модели на атома от клечки за зъби и стиропорови топчета. Преди да се появи квантовата физика, хората вярвали, че атомът е изграден от относително твърдо ядро и по-малки, не толкова твърди обекти, разположени във или около него. Самата идея, че с достатъчно мощен 18 инструмент можем да измерим (да изчислим масата) и преброим субатомните частици, ги карала да изглеждат инертни като крави на пасище. Атомите изглеждали съставени от твърдо вещество, нали така? КЛАСИЧЕСКИЯТ АТОМ Фигура 1А. Класическият Нютонов вид на атома, фокусът е предимно върху материята. Нищо не можело да бъде по-далеч от истината, разкрита от квантовия модел. Атомите представляват предимно празно пространство; атомите са енергия. Помислете за това: всичко физическо в живота ви не е твърда материя, а поле от енергия или честотни модели на информация. Материята е по-скоро „нищо“ (енергия), отколкото „нещо“ (частици). КВАНТОВИЯТ АТОМ Изтегляне 3.33 Mb. Сподели с приятели:
|