Ментално упражнение: как мислите могат да се превърнат в преживяване

44
Това изследване разкрива две важни неща. Ние не само можем да променим мозъка си, като мислим различно, но и когато сме истински фокусирани и с насочено внимание, мозъкът ни не разбира разликата между вътрешния свят на ума и преживяванията във външната среда. Мислите ни могат да станат наше преживяване.
Тази идея е от основно значение за успеха или неуспеха на опита ви да замените старите навици (да прекъснете старите нервни връзки) с нови (да изградите нови мрежи между невроните). Затова нека разгледаме по-подробно как същата последователност на научаване се е реализирала при хората, които мислено се упражнявали, но никога не свирели физически.
* * *
Независимо дали придобиваме дадено умение физически или ментално, всички използваме четири елемента, за да променим мозъка си: учене, получаване на указания, внимание и повторение.
Ученето създава синаптични връзки; указанията ангажират тялото, за да получи ново преживяване, което по-нататък ще обогати мозъка. Когато внимаваме и повтаряме новото си умение, мозъкът ни се променя.
Групата, която физически свирела гамите и акордите, развила нови мозъчни вериги, защото следвала тази формула.
Участниците, които ментално се упражнявали, също следвали формулата, само че не ангажирали физически тялото си. В ума си обаче лесно си представяли, че свирят на пиано.
Спомнете си, че след менталните упражнения мозъците им показали същите неврологични промени, както при онези, които действително свирели на пиано. Били създадени нови мрежи от неврони, показващи, че на практика те вече са се упражнявали да свирят гамите и акордите, без да са го преживели физически. Можем да кажем, че мозъците им са „съществували в бъдещето“ преди физическото събитие (свиренето на пиано).
Поради увеличения размер на предния дял на човешкия мозък и уникалната ни способност да правим мисълта по-реална от всичко останало, той може естествено да
„намали звука“ от външната среда, така че да не се обработва нищо друго, освен дадена целенасочена мисъл. Този тип вътрешно обработване ни позволява да се ангажираме толкова много с мисловните си образи, че мозъкът ни променя връзките си, без да е преживял действителното събитие. Когато можем да променяме ума си независимо от средата, а след това да възприемем идеала с устойчива концентрация, мозъкът ще изпре-
варва средата.
Това е менталното упражнение – важен инструмент за разчупване на навика да бъдем себе си. Ако редовно мислим за нещо, изключвайки всичко останало, ще настъпи момент, когато мисълта се превръща в преживяване. Когато това стане, нервният хардуер се променя, за да отрази мисълта като нещо преживяно. Това е мигът, в който мислите ни променят мозъка, а с това и ума ни.
Разбирането, че неврологичната промяна може да се случи в отсъствието на физически взаимодействия в средата, е решаващо за успеха при отхвърлянето на навика да бъдем себе си. Помислете за по-съществените изводи от музикалния експеримент.
Ако приложим същия процес – менталното упражнение – към нещо, което искаме да правим, можем да променим мозъка си преди всяко конкретно преживяване.

45
Ако успявате да влияете на мозъка си така, че да се променя преди да преживеете желано бъдещо събитие, ще създавате подходящи нервни връзки, които ще ви позволяват да хармонизирате поведението и намерението си, преди то да е станало реалност. Чрез вашето повтарящо се ментално упражнение на по-добър начин да мислите, действате и бъдете, вие ще „инсталирате“ неврологичния хардуер, необходим за физиологичната ви подготовка за новото събитие.
Ще постигнете дори нещо повече. Мозъчният хардуер, както го наричам в тази книга, се отнася до мозъчните структури и анатомия – чак до самите неврони. Ако постоянно инсталирате, укрепвате и усъвършенствате неврологичния си хардуер, крайният резултат от повторението ще бъде мрежа от неврони – на практика нова софтуерна програма. Също като компютърния софтуер, тази програма (например поведение, нагласа или емоционално състояние) сега ще работи автоматично.
Сега вече сте култивирали мозъка да бъде готов за новото преживяване и умът е на място, за да можете да се справите с предизвикателството.
Когато промените нещо в ума си, и мозъкът се променя, а когато променяте мозъка си, променя се и умът.
Затова, когато дойде време да демонстрирате визия, противна на условията в средата, много възможно е вие вече да сте готови да мислите и действате с твърдо и непоколебимо убеждение. Всъщност, колкото повече формулирате поведението си в бъдещо събитие, толкова по-лесно ще ви бъде да осъществите новия начин на живот.
И така, можете ли да повярвате в бъдеще, което още не можете да видите или преживеете със сетивата си, но за което сте мислили достатъчно в ума си и мозъкът ви се е променил така, сякаш преживяването вече се е случило преди физическото събитие във външната ви среда? Ако е така, мозъкът ви вече не само записва миналото, но и се е превърнал в карта на бъдещето.
След като знаете, че можете да промените мозъка си, мислейки различно, дали е възможно да промените и тялото си и то „да изглежда“ така, сякаш вече е преживяло нещо преди настъпването на действителните обстоятелства? Толкова силен ли е вашият ум? Останете с мен и ще разберете.

46

Изтегляне 3.33 Mb.

Сподели с приятели: