Разчупете навика да бъдете себе си
Умът ли контролира тялото? Или тялото контролира ума?
Изтегляне 3.33 Mb. Pdf просмотр
|
| Умът ли контролира тялото? Или тялото контролира ума? Защо е толкова трудно да се променим? Представете си, че майка ви е обичала да страда и след дълго наблюдение несъзнателно сте забелязали, че този модел на поведение й е помагал да получава това, което иска в живота. Да кажем също, че сте имали няколко трудни преживявания в собствения си живот, които са ви донесли немалко страдания. Тези спомени все още предизвикват емоционална реакция, свързана с конкретен човек, с конкретно място и време в живота ви. Мислили сте достатъчно често за миналото и тези спомени някак лесно, дори автоматично, се връщат. Представете си сега, че в продължение на повече от двадесет години сте мислили и чувствали, чувствали и мислили за страдание. Вече няма нужда да мислите за миналото събитие, за да пресъздадете чувството. Вие като че ли не можете да мислите и действате по какъвто и да било друг начин. Запаметили сте страданието с повтарящите се мисли и чувства, свързани както с конкретния случай, така и с други събития в живота ви. Мислите ви за себе си и за живота ви са пропити от самосъжаление и от чувството, че сте жертва. Повтарянето на едни и същи мисли и чувства повече от двадесет години е научило тялото ви да помни чувствата на страдание без много съзнателна мисъл. Сега това ви изглежда естествено и нормално. Това сте вие. И всеки път, когато се опитате да промените нещо в себе си, сякаш пътят прави обратен завой и вие се връщате към стария си аз. Повечето хора не знаят, че когато мислят за преживяване със силен емоционален заряд, те предизвикват същата реакция в мозъка, както преди; настройват мозъка си към миналото, като укрепват съответните връзки и мрежи. Същевременно те възпроиз- веждат същите химикали в мозъка и тялото (в различна степен), сякаш отново преживя- ват събитието. Тези химикали карат тялото да запамети емоцията още по-добре. Химикалите, произтичащи от мисленето и чувстването, чувстването и мисленето, както и невроните, които реагират заедно и се свързват помежду си, обуславят ума и тялото в ограничен спектър от автоматични програми. Ние сме способни да преживяваме едно минало събитие отново и отново, може би хиляди пъти в живота си. Именно несъзнателното повторение учи тялото да помни емоционалното състояние също като съзнателния ум или по-добре от него. Когато тялото помни по-добре от ума – тоест, когато тялото е умът, говорим за навик. Психолозите казват, че към средата на тридесетте години самоличността и характе- рът на човека са напълно оформени. Това означава, че над тридесет и пет вече сме запаметили определени модели на поведение, нагласи, убеждения, емоционални реакции, навици, умения, свързани спомени, условни реакции и възприятия, които подсъзнателно се програмират в нас. Тези програми ни управляват, защото тялото ни е станало умът. Следователно, ние ще мислим същите мисли, ще чувстваме същите чувства, ще реагираме и ще се държим по същия начин, ще вярваме в същите догми и ще възприемаме същата реалност. Деветдесет и пет процента от това, което представляваме в средата на живота си, 11 са поредица от подсъзнателни програми, които са станали 11 Szegedy-Maszak, Marianne, „Mysteries of the Mind: Your unconscious is making your everyday decisions.” U.S. News & World Report (28 February 2005). Вж. също: John G. Kappas, Professional Hypnotism Manual (Knoxville, TN: Panorama Publishing Company, 1999). Първата ми среща c тази идея беше през 1981 г., когато изучавах хипноза при Джон Капас в Hypnosis Motivation Institute. Тогава той 52 автоматични – шофиране, миене на зъби, преяждане от стрес, тревоги за бъдещето, критикуване на приятели, оплакване от живота, обвиняване на родителите, недоверие в себе си, настояване, че сме хронично нещастни, и т.н. Изтегляне 3.33 Mb. Сподели с приятели:
|