Титаните в историята: защо техните мечти са били „нереалистични“?

43
Друг фундаментален елемент, общ за всички прочути личности, е, че в съзнанието си те са имали яснота какво искат да се случи. (Помните, че оставяме как на по-висшето съзнание, и те вероятно са го знаели.)
В тяхното време някои са ги наричали „нереалистични“. И те наистина са били напълно нереалистични, както и мечтите им. Събитието, което са прегръщали с мислите, действията и емоциите си, не е било реалистично, защото реалността още е била друга. Невежите и циниците може би са добавяли, че визиите им са nonsense, и са били прави: визията за бъдещата реалност е била „nonsense“, защото е съществувала отвъд сетивата.
Да вземем друг пример – Жана д’Арк, която била смятана за безразсъдно смела, дори луда. Идеите й отправяли предизвикателство към типичните за онова време схващания и тя била възприета като заплаха за политическата система. Но когато визията й се проявила, всички видели дълбоката й добродетелност.
Когато човек има мечта независимо от средата, това е величие. Предстои да видим как преодоляването на средата е неразривно свързано с преодоляването на тялото и времето. В случая с Ганди той не бил разколебан от случващото се във външния свят
(средата), не се тревожел как се чувства и какво ще стане с него (тялото), не се интересувал колко години ще трябват, за да осъществи мечтата си за свобода (времето).
Просто знаел, че всички тези елементи рано или късно ще се подчинят на неговите наме- рения.
Възможно ли е при всички титани в историята идеите така да са разцъфтявали в лабораторията на ума им, че за мозъка им да е изглеждало, сякаш преживяването вече се е осъществило? Можете ли и вие да промените себе си само чрез мисълта?

Изтегляне 3.33 Mb.

Сподели с приятели: