Познатите спомени ни карат да възпроизвеждаме същите преживявания Всеки ден, когато виждате едни и същи хора (например шефа, партньора, децата), вършите едни и същи неща (шофирате до службата, изпълнявате ежедневните си задължения, правите обичайната си гимнастика), ходите на едни и същи места (любимото кафене, магазина, от който най-често пазарувате, местата за развлечение) и гледате едни и същи предмети (колата, дома, четката за зъби... дори собственото си тяло), познатите спомени, свързани със света, който познавате, ви карат да въз- произвеждате същите преживявания. Можем да кажем, че средата всъщност контролира ума. След като невронаучното определение за ума е мозъкът в действие, вие отново и отново пресъздавате едно и също ниво на ума, като си напомняте кой мислите, че сте спрямо външния свят. Вашата самоличност започва да се дефинира от всичко извън вас, защото вие се иденти- фицирате с всички елементи, съставляващи външния ви свят. Така вие наблюдавате вашата действителност със съзнание, равно на нея, и предизвиквате колапс на безкрайните вълни от вероятности в квантовото поле в събития, отразяващи ума, с който преживявате живота си. Създавате още и още от същото. Може да не сте убедени, че средата и мислите ви са толкова подобни, а реалността – така лесно възпроизводима. Но когато се замислите, че мозъкът ви представлява пълен запис на вашето минало, а умът ви е продукт на съзнанието, в определен смисъл може винаги да мислите в миналото. Реагирайки със същия мозъчен хардуер, който съответ- ства на спомените ви, вие създавате ниво на ума, идентично с миналото, защото мозъкът ви автоматично задейства вече съществуващите вериги, за да отразява това, което вече знаете, вече сте преживели и можете да предскажете. Според квантовия закон (който впрочем все още работи за вас) миналото ви се превръща във ваше бъдеще. Помислете за следното: когато мислите, изхождайки от миналите си спомени, можете да създадеше само минали преживявания. Всичко познато в живота ви кара мозъка да мисли и чувства по познат начин и съответно да създава познати резултати. Така вие продължавате да утвърждавате живота си такъв, какъвто го познавате. И тъй като мозъкът ви е равен на средата ви, всяка сутрин сетивата ви „включват“ към същата действителност и дават ход на същия поток от съзнание. Всички сетивни данни от външния свят (т.е. доставени чрез зрението, обонянието, слуха, осезанието и вкуса), които мозъкът преработва, го карат да мисли равнозначно на всичко познато във вашата действителност. Отваряте очи и знаете, че човекът, който лежи до вас, е партньорът ви, поради досегашните ви преживявания заедно. Чувате лай пред вратата и знаете, че това е кучето, което иска да излезе навън. Усещате болка в гърба и си спомняте, че е същата болка като вчера. Свързвате външния, познат свят с личността, която мислите, че сте, спомняйки си себе си в това измерение, това конкретно време и пространство.
Сподели с приятели: |