88
Когато живеете в режим на оцеляване, вие се опитвате да контролирате и насилвате резултатите – това е характерно за егото. Когато живеете в емоцията на сътворението, се чувствате толкова въодушевени, че не бихте се и опитали да анализирате кога и как ще пристигна избраната съдба. Вярвате, че
тя ще дойде, защото вече сте я преживели в ума и тялото си, в мисълта и чувството си. Знаете, че ще се осъществи, защото се чувствате свързани с нещо по-голямо. Изпълнени сте с благодарност, защото се чувствате така, сякаш вече се е случило.
Може и да не са ви известни всички характеристики на желания резултат – кога ще се случи, къде, при какви обстоятелства, но
вярвате в бъдещето, което не можете да видите или възприемете със сетивата си. За вас то вече се е осъществило в без- пространствеността и безвремието, откъдето се появяват всички материални неща. Вие
„знаете“; можете да се отпуснете в настоящето и вече да не живеете, оцелявайки.
Ако очаквате или анализирате кога, къде и как ще се случи събитието, само ще се върнете към старата си личност. Потопени сте в такава радост, че е невъзможно да мислите за тези неща – те са само за хората в ограниченото състояние на оцеляването.
В творческия процес вие вече не сте вашата „самоличност“; нервните клетки, които
преди са реагирали заедно, формирайки стария ви аз, вече не са свързани помежду си.
Така старата ви личност биологично се разпада. Чувствата, свързани с досегашната ви идентичност, които са привикнали тялото ви към стария ум, вече не сигнализират на същите гени по същия начин. И колкото повече преодолявате егото си, толкова повече се променят физическите данни за предишната ви личност. Стария ви аз вече го няма.
ДВЕТЕ СЪСТОЯНИЯ НА УМА И ТЯЛОТО
Сподели с приятели: