12
Как е построена физически мрежата?
Как компютрите се свързват с мрежата?
Как са форматирани данните за трансмисия?
Как се изпращат данните?
Как се процедира с грешките?
Тези мрежови правила са създадени и поддържани от много различни организации и комисии. В Institute (ANSI),
Telecommunications Industry Association (TIA), Electronic Industries Alliance (EIA) and the International
Telecommunications Union (ITU), Comite Consultatif International Telephonique et Telegraphique (CCITT).
Фиг. 6 L, M, N Пластове в модела на компютърна комуникация
M източник
М дестинация
Пластове на Peer
Peer to Peer комуникация
Протокол
на
М пласта Правилата, по които
M източникът комуникира с
М дестинацията
13
МРЕЖОВИ МОДЕЛИ Модели като OSI и TCP/IP имат пластове, които обясняват как данните преминават от компютър до компютър. Двата модела се различават по броя и функциите на пластовете. Всеки модел може спокойно да се използва като помощно средство за изясняване на потока на данни от източника до дестинацията.
За да могат пакетите от данни да пропътуват от източника до дестинацията по мрежата,
важното е да е сигурно, че всички мрежови устройства говорят на един език или протокол. Протоколът е група от правила, които правят мрежовата комуникация възможна.
Пласт 4 на компютъра-източник комуникира с пласт 4 на компютъра- дестинация. Правилата и конвенциите, използвани за този пласт се наричат пласт 4 протоколи. Важно е да се разбере, че протоколите се подготвят в линейна форма. Протоколът в един пласт изпълнява обичайна група от операции с данните, които ще се изпратят по мрежата. След това тези операции данните се подават на следващия пласт, където други протоколи изпълняват различни операции с тези данни.
Веднъж пакетите от данни, изпратени до дестинацията, протоколите възстановяват в обратен ред оригиналния вид на данните, каквито са били, преди да се опаковат от компютъра-източник.
14
Фиг. 7 OSI Модел (Отворени Системи за Взаимовръзка)
Ранното развитие на мрежите е било дезорганизирано. В началото на
1980-те се наблюдавал огромният прираст в размера и броя на мрежите.
Колкото повече компаниите са съзнавали предимството от използването на мрежовите технологии, толкова мрежите ставаха все по големи. В средата на 80-те тези компании
започват да срещат проблеми, заради бързото разширяване на мрежите. Само хората, които не говорят на един и същ език, само те не се разбират. Същото това възникна и при мрежите, които използваха различни спецификации, което не им даде възможност да обменят информация. Същият проблем възникна и при компаниите, които са разработили частни мрежови технологии.
Мрежовите технологии, които стриктно се придържаха към собствените си правила за обмен на информация, не биха могли да комуникират с технологиите с различни правила.
В отговор за разрешаване на тази мрежова несъвместимост
Международната Организация за Стандартизация (ISO) проучи мрежовите модели, като Digital Equipment Corporation net (DECnet), Systems
15
Network Architecture (SNA) и TCP/IP с цел да намери приложим пакет от правила за всички мрежи. С това проучване ISO създаде мрежови модел, който помогна на разработчиците да
създадат мрежи, съвместими помежду си. OSI моделът е основан през 1984 г. и бе моделът образец. Той се превърна в основен модел за мрежова комуникация. Освен това, съществуваха и други модели, които заимстваха от OSI модела.
Предимства на OSI Модела:
Не е толкова сложен
Стандартизирани интерфейси
Улеснено проектиране
Ускорена еволюция Образец в образователната сфера
Сподели с приятели: