Развитие и преструктуриране на въгледобивната промишленост в националната икономика. Приватизация и социални последици

Малко по-добри са позициите на страната по отношение на показателя „Паритет на покупателна способност на ниво БВП”, по който тя се доближава до някои страни -членки на ЕС като Португалия, Великобритания и Испания, а спрямо страните-кандидатки за членство в ЕС, стойността му е по-добра в сравнение с този на Кипър, Латвия и Малта.

В основата на икономическия растеж в страната за периода 1998 г. – 2002 г. стоят износът на стоки, услуги и инвестиции. Въпреки положителните им стойности за същия период външно-търговското салдо на страната се влошава с около - 700 % и в края на периода достига стойност от –3309.0 млн. лв.

Равнището на инвестициите в страните в преход е показател за качеството на провежданите в тях реформи. Пофакторния анализ на показателя „Преки чуждестранни инвестиции” дава информация за нагласите на инвеститорите и за привлекателността на отделните икономически сектори в стратегически аспект. В тази връзка за периода 2000 г. – 2002 г. инвестиционната активност по отношение на въгледобивния подотрасъл е нулева, въпреки че в страната са реализирани общо преки чуждестранни инвестиции в размер на 7 975 474.5 хил. щатски долара (Таблица 4).
Таблица 4

Чуждестранни преки инвестиции в предприятията от нефинансовия сектор

за периода 2000 г. – 2002 г., с натрупване към 31.12. на календарната година
(хил. щатски долара)

Година	2000	2001	2002
Общо	1 944 326.8	2 524 385.8	3 506 761.9
Сектор „Добив на енергийни суровини”	0	0	0

Размерът на преките чуждестранни инвестиции за Р България през 2001 г. е с пъти по-малък в сравнение с постъпилите в основните представители на страните от ЦИЕ – Полша, Унгария и Чехия. За същия период в икономиката на Полша са влезли чуждестранни инвестиции в размер на 6 955 млн. щатски долара, в Чехия 4 916 млн. щатски долара, а в Унгария - 2 433 млн. щатски долара.

Предвид предприетите структурни преобразования и трудностите относно прогнозирането на основните макроикономически фактори на националната икономика беше затруднено обслужването на външния дълг, при което за времето на предприватизационната подготовка на въгледобивния подотрасъл 1997 г. – 2000 г. той нарасна с +7,7 % и достигна стойност от 11.2 млрд. щатски долара.

Основен показател за положителните резултати от въвеждането на Валутния борд е динамиката на валутния резерв, който предвид строгата дисциплина на финансовия пазар за периода 1997 г. – 2001 г. нарасна с +55. 82 %, като през 2001 г. достигна нива от 3 291 млн. щатски долара.

2. 
   Анализ на социалните показатели.
   

Като следствие от предприетите от правителствата, управлявали страната в периода 1990 г. – 2000 г. преструктуриращи действия бяха закрити около 2 млн. работни места. При това само за 2000 г. техния брой е в размер на 89,1 хил. или 62% от общото намаление на заетостта в икономиката на страната за анализирания период. При диференциацията на процеса на освобождаване на заетите по възраст (посочена в таблица 5), елементите на структурата на безработицата по професии и време трябва да се разглеждат в систематична взаимозависимост. Те обуславят процесите на миграция и отрицателния характер на демографските характеристики в преходния за българската икономика период.

За същия период подобни тенденции се наблюдават и в останалите страни от Централна и Източна Европа, които обаче за разлика от Р България са регулирани и се осъществяват по предварително разработени стратегии и планове.

Негативната тенденция се запазва и за периода 2001 г. - 2003 г. Броят на безработните в интервала 2000 г. - 2001 г. нараства, като делът на регистрираните безработни във възрастовата граница 30 - 49 г. е в размер на 51.35 % от общият им брой, а само за времето от 30.07.2003 г. до 31.12.2003 г. броят на заетите намалява с 3.5 % (-70 512 души).

В периода 1997 г. – 2000 г. се наблюдава нарастване на реалните доходи. За 1997 г. - 1998 г. маржът им е в размер на +34.1 %, през 1998 г. - 1999 г. той е в размер +2.2 %, а в периода 1999 г. - 2000 г. намалява с -5 %. Въпреки това покупателната способност на населението е ниска, тъй като около 50 % от тях се изразходват за стоки от първа необходимост.

Изследването установи, че предвид проведените структурни промени в националната икономика предприватизационния период в националния въгледобив се характеризира с влошен баланс на възрастовата структура, определящ се от показателите население в трудоспособна възраст и население в пенсионна възраст. Този дисбаланс е иницииран преди всичко от ситуационния стил на провеждане на реформите, предприетите нормативни мерки за ранно пенсиониране с цел намаляване на социалното напрежение и положителната динамика на миграционните процеси.

Това наложи значителна част от приходната част на бюджета да се разходва за изплащането на пенсии, месечния относителен дял на които за периода

Коефициентът на нетна миграция за разглеждания период рязко нараства, като за периода 1995 г. - 2000 г. интензитета на миграцията на населението само в рамките на страната е нараснал от 2,3‰ на 2,5‰.

Като цяло отрицателните тенденции в динамиката на икономико-демографските процеси се отразиха негативно върху процесите на саниране на дружествата от енергетиката.

2. 
   Анализ на екологичните показатели
   

• 
  Вторият протокол за сярата към Конвенцията за далекообхватно презгранично замърсяване на въздуха, подписан в Осло на 14 юни 1994 г..
  

• 
  Гьотеборгският договор, подписан на 01.12.1999 г., съгласно който след 2010 г. емитираните емисии от SO2 трябва да бъдат редуцирани до 856 кt, а тези от NOx до 266 кt;
  

Рамковата конвенция на ООН за промяната на климата -

Съгласно тази конвенция Р България се задължава до края на 2000 г. да сведе нивата на концентрациите на емисиите, причиняващи парников ефект до тези от 1988 г.;

Протоколът от Киото, съгласно който за периода 2008 г. - 2012 г.
Р България следва да редуцира с 8 % концентрацията на емисиите, причиняващи парников ефект, в сравнение с техните стойности през 1988 г., т.е. средните годишни емисии не трябва да превишават равнището от 92.260 кt CO2/год..

Друг характерен елемент, обект на екологосъобразното производство, имащ пряко отношение към енергийната, респ. въгледобивната промишленост е процесът на управление на отпадъчните продукти. За 2001 г. общия размер на производствените отпадъци в страната възлиза на 179 млн. тона, като 167 млн. тона от тях (95 %) са от разкриване, добив и преработване на подземни природни богатства. При това около