Структурни особености на подотрасъл „Въгледобив” към 2000 г

За периода 1990 г. – 2000 г. във въгледобивния подотрасъл на националната икономика се извършиха редица структурни преобразования. Към края на периода организационната структура на подотрасъла се състоеше от следните дружества:

• 
  Мини “Марица – Изток” ЕАД, гр. Раднево, Старозагорска област;
  
• 
  Мина “Станянци” ЕАД, с. Станянци, Софийска област;
  
• 
  Мина “Чукурово” ЕАД, с. Габра, Софийска област;
  
• 
  Мина “Бели брег” ЕАД, с. Габер, Софийска област;
  
• 
  Мина “Пирин” ЕАД – рудник “Канина”, гр. Симитли, Благоевградска област.
  

• 
  Мини “Бобов дол” ЕАД, гр. Бобов дол, Кюстендилска област;
  
• 
  Мини “Открит въгледобив” ЕАД, гр. Перник, Пернишка област;
  
• 
  Мини “Пирин” ЕАД, гр. Симитли, Благоевградска област;
  
• 
  Мина “Черно море” ЕАД, гр. Бургас, Бургаска област;
  
• 
  Мина “Витрен” ЕАД, с. Катрище, Кюстендилска област.
  

• 
  Мина “Балкан” ЕАД, гр. Твърдица, Сливенска област;
  
• 
  Мина “Лев” ЕООД, гара Кръстец, Габровска област.
  

• 
  Мина “Антра” ЕАД, с. Томпсън, Софийска област.
  

Всички те бяха 100% държавна собственост и изпълняваха програми за саниране и подготовка за приватизация, съобразени с техните: специфични минно-геоложки условия, технологичните възможности за изземване, текущите технико-икономически показатели и особености, степента на изграденост на инфраструктурата, характеристиките на произвежданата продукция и др. Като цяло всяко едно от посочените предприятия се характеризира с уникалност и неповтаряемост, което определя подотрасъла като много сложен за управление икономически сектор. Организационната им структура е във функция от размера на запасите на експлоатираните от тях находища, които за разглеждания период в национален аспект възлизат на 2 337 839 хил. тона, в т. ч.:

• 
  запаси от лигнитни въглища – 2 142 135.2 хил. тона;
  
• 
  запаси от кафяви каменни въглища – 189 982.7 хил. тона;
  
• 
  запаси от черни въглища – 5 680.2 хил. тона;
  
• 
  запаси от антрацитни въглища – 40.9 хил. тона.
  

Находищата на кафяви, черни и антрацитни въглища се изземват по подземен способ, което предопределя високата им цена, свързана с големите финансови разходи за основни, подготвителни и спомагателни дейности и осигуряването на скъпоструващо специализирано минно оборудване.

Развитието на подотрасъла в структурно отношение следва цикличния характер на производството. Интервала 1960 г. – 2000 г. се характеризира с два пикови периода, дефинирани от показателя производителност. Първият от тях е във времето
1968 г. - 1970 г. (31.16 млн. т./год.), а следващия 1986 г. - 1989 г. (36.7 млн. т./год.).

Дружествата реализират продукцията си в ТЕЦ, които са съобразени с качествените показатели на добиваните въглища, а локацията им е във функция от териториалното разпределение на въглищните находища. За разглеждания период разпределението на добиваните въглища по консуматори е както следва:

- ТЕЦ^-ли “Марица – Изток-1,2,3” ЕАД^-ва - 84,14 %;

- Тец “Марица-3” ЕАД - 1,4 %;

- Тец “Варна” ЕАД - 0,6 %;

- ТЕЦ ”Сливен” ЕАД - 0,76 %;

- ТЕЦ ”Бобов дол” ЕАД - 9,7 %;

- Топлофикация “Перник” ЕАД - 3,4 %.

Съществуващите взаимоотношения производител-консуматор не са подчинени на пазарния принцип, поради това, че консуматорите-ТЕЦ са изградени целево за съответните видове находища.
1.3. Основни производствено-икономически характеристики на предприятията от въгледобивната промишленост

От направеното изследване на производствените и натуралните показатели на дружествата от подотрасъла следва, че относителния дял на въглищата добити по открит способ е в размер на 90 % от общия размер на добитите въглища в страната за разглеждания период. Като цяло те се добиват в пет търговски дружества

Делът на дружествата от подземния въгледобив в годишното въглепроизводство в страната е в размер на 10 %, като най-голям относителен дял от тях заемат кафявите въглища (7,5 %), основните запаси на които са съсредоточени в Бобовдолското въглищно находище (Мини “Бобов дол” ЕАД, Мина “Иван Русев” ЕООД – в ликвидация, Мина “Колош – БД” ЕООД – в ликвидация и Мини “Открит въгледобив” ЕАД). За периода 1999 г. - 2000 г. производството във въгледобивните дружества от Бобовдолския въглищен басейн намалява, във връзка с отделянето от структурите му през 1999 г. на рудниците "Миньор" и "Мламолово" и обособяването им в дружество "Колош - БД" ЕООД в ликвидация.

В резултат на предприетите структурни преобразования в подотрасъла за периода 1997 г. – 2000 г. производството на въглища в национален мащаб намалява с -2 998 хил. т (-11.12 %). През 2001 г. са произведени общо 27.27 млн. тона въглища, което е с 672.4 хил т. (+ 2.5 %) в повече в сравнение с произведеното количество през 2000 г. и с 880 хил. т. (+ 3.3 %) в повече в сравнение с общо произведените въглища през 2002 г. (26.39 млн. т.). Производството за 2003 г. в сравнение с това през 2002 г. намалява с -0.5 % (-132 хил. т.)

От посоченото следва, че производството на въглища в страната за периода

За периода 2001 г. - 2002 г. са произведени общо 6.68 млн. тона кафяви, черни и антрацитни въглища, в т. ч. 3.41 млн. тона през 2001 г. и 3.27 (-0.14 млн. тона) през 2002 г. Делът им в общото количество на произведените въглища за периода 2001 г. - 2003 г. намалява с 2.79 %.

За същия период производството на лигнитни въглища в Мини "Марица - Изток" ЕАД също намалява, като за 2002 г. са произведени 23.12 млн. тона, т.е. с 3.1 %
по-малко от предходната 2001 г.

Тенденцията на намаляване в размера на общия добив в подотрасъла се запазва и през 2004 г., като към основните причини за целта са:

• 
  управленски;
  

• 
  организационни;
  
• 
  финансови;
  
• 
  технологични;
  
• 
  нормативни и др..
  

Анализът на общите разходи в подотрасъла показва, че 41 % от тях са формирани от губещите предприятия, т.е. тези от подземния въгледобив, а относителния дял на същите в размера на общите приходи за подотрасъла е 12 %. Основен елемент в разходната част са разходите за персонал, които се характеризират с перманентен ръст, независимо от крайните натурални и финансови резултати от дейността.

За периода 2000 г. - 2003 г. разходите за производството на един тон готова продукция се увеличават и в дружествата от открития въгледобив, като успоредно с това същите не изпълняват и плановите си производствени разчети.

Като цяло финансовия резултат от дейността на подотрасъл “Въгледобив” за периода 1997 г. – 2000 г. е отрицателен. Във връзка с предприетите действия от субектите на реформата в посока преустановяване дейността на губещите и неефективни звена от подотрасъла, счетоводната му загуба в периода

Посочените данни са в пряка зависимост от управлението на оборотния капитал на дружествата, при което към 01.01. 2000 г. размера на вземанията за подотрасъла е 65.6 % от размера на задълженията. Задълженията на дружествата за 1999 г. възлизат на 107 802 хил. лв., в т.ч. просрочените задължения към НОИ и бюджета в размер на 43 833 хил. лв.

За периода 2000 г. - 2001 г. общата задлъжнялост на подотрасъла нараства с +15.61 %, която се формира основно от на задълженията на Мини "Марица-Изток" ЕАД (+43.87 млн. лв.), Мина "Черно море" ЕАД (+1.8 млн. лв.) и Мина "Чукурово" ЕАД (+1.11 млн. лв.). и Мина "Христо Ботев" ЕАД (+0.9 млн. лв.).

За същия период противно на „утвърдените” тенденции размерът на задълженията в подземния въгледобив намалява с -1.99 млн. лв., като основен принос за това имат дружествата Мини "Пирин" ЕАД (- 3.2 млн. лв.) и Мини "Бобов дол" ЕАД (-1.31 млн. лв.).

Резултатите от извършените аналитични дейности дават възможност да се направи извода, че за анализирания период тенденцията на задлъжнялост в подотрасъла се задълбочава, а ресурсите за погасяване на задълженията намаляват.

Необходимостта от предприемане на актуални оздравителни и преструктуриращи действия в подотрасъл “Въгледобив” е аргументирана и от резултатите от извършения финансово-счетоводен анализ на дружествата за 1999 г. и данните за динамиката на основните финансово-счетоводни показатели за дейността им в периода 2001 г. - 2002 г. /Таблица 5/.

Финансово-икономически показатели на дружествата от подотрасъл "Въгледобив"

за периода 2001 г. - 2002 г.

Резултатите от извършения сравнителен финансово-икономически анализ на дружествата от въгледобивния подотрасъл на националната икономика показват, че:

• 
  дружествата от открития въгледобив са ефективни и рентабилни, но за приспособяването им към условията на пазарна икономическа среда е необходимо в тях да се извършат организационни и технологични промени;
  
• 
  дружествата от подземния въгледобив са неефективни, поради което те трябва да бъдат цялостното преструктурирани.
  

• 
  цена на произведената електроенергия;
  
• 
  наличие на бъдещ пазар на електроенергия в регионален план;
  
• 
  правна рамка за търговия с енергия и енергийни ресурси, съобразена с международните изисквания;
  
• 
  присъединяване на националната към Европейската електроенергийна система;
  
• 
  реализиране на плановете, свързани с изграждането на Регионален електроенергиен пазар и Регионален център за енергийна политика;
  
• 
  инвазия на националния пазар на вносни твърди горива, с качествени показатели много по-добри от тези на добиваните в страната и на алтернативни горива-заместители;
  

• 
  подобряване организацията на производствения процес;
  
• 
  увеличаване на производството с успоредно намаляване на разходите;
  
• 
  целесъобразно разходване на паричните средства;
  
• 
  осигуряване на инвестиции за обновяване на технологичното оборудване;
  
• 
  постепенен преход към финансова самостоятелност на дружествата.
  

Въпреки огромните финансови средства, които бяха насочени към дружествата от специално създадения оздравителен фонд размерът на финансовите им загуби, задълженията към държавния бюджет, осигурителния институт и доставчиците се увеличи.

За излизане от създалата се критична ситуация енергийното ведомство изготви стратегия за развитие на енергетиката за периода 1998 г. – 2001 г.. Целите заложени в нея предвиждат бързо преструктуриране и подготовка на подотрасъла за ускорена приватизация.

Анализът на резултатите от проведените в тази връзка преструктуриращи действия в подотрасъла показва, че по отношение на открития и подземен въгледобив не е приложен диференциран подход, както при определянето на стратегическите им цели, така и относно сроковете за тяхното изпълнение.

Всичко това и извършените за периода промени в нормативната база относно създаването на условия за лоялна конкуренция на националния пазар за горива и енергия постави под въпрос съществуването на въгледобивния подотрасъл.

2. Преструктуриране на въгледобивната промишленост.
Провеждането на всяка структурна реформа е следствие от натрупани несъответствия между елементите на системата, изграждащи структурата, които не позволяват да бъдат постигнати целите, за реализирането на които тя е била създадена.

Предвид на посоченото в предходните параграфи следва, че бъдещето на въгледобвния подотрасъл е в пряка функционална зависимост от успешното осъществяване на структурните промени, които предвид конюнктурата на външната му среда са неизбежни.

Изхождайки от моментното финансово-икономическо и производствено – техническо състояние на дружествата най-съществените структурни преобразования в подотрасъла бяха извършени в дружествата от подземния въгледобив.

По-съществените периоди и дейности в тази насока са:

• 
  1996 г.: обявени са в несъстоятелност, а по-късно в ликвидация дружествата Мина "Антрацит" ООД, Мина "Бистрица" ООД и Мини "Балкански басейн" ЕАД. В настоящия момент ликвидационните дейности са в заключителна фаза;
  

• 
  1999 г.: 1/ През м. юли от структурата на Мини "Бобов дол" ЕАД са отделени рудниците "Мламолово" и "Миньор". Те са единствените, които влизат в структурата на новосъздаденото дружество "Колош-БД" ЕАД, което през м. септември е преобразувано в ЕООД, а през м. октомври, обявено за ликвидация. Ликвидационните дейности продължават;
  

• 
  2000 г.: през м. юни от структурата на Мини "Бобов дол" ЕАД са отделени рудниците "Христо ботев" и "Иван Русев", и преобразувани в ЕАД^-ва. Мина "Иван Русев" ЕАД през м. август е преобразувано в ЕООД и през м. септември обявено в ликвидация. В момента ликвидационните работи са в заключителна фаза;
  

• 
  2001 г.: 1/ Мина "Христо Ботев" ЕАД е върната отново в структурите на Мини "Бобов дол" ЕАД и преобразувано в рудник "Христо Ботев";
  

• 
  10 % от цената в брой, в деня на подписване на договора;
  
• 
  20 % от цената чрез компенсаторни записи, жилищни компенсаторни записи и временни удостоверения по чл. 6, ал. 8 от ЗОСОИ до деня на подписване на договора;
  
• 
  70 % от цената чрез компенсаторни записи, жилищни компенсаторни записи и временни удостоверения по чл. 6, ал. 8 от ЗОСОИ в срок до 10 дни от датата на подписване на договора.
  

• 
  20 % от акциите на дружеството са определени за закупуване при облекчени условия от правоимащите лица по чл. 5, ал. 2 от ЗППДОбП.
  

• 
  10 % от цената в брой в деня на подписване на договора;
  
• 
  90 % от цената чрез компенсаторни записи, жилищни компенсаторни записи и временни удостоверения по чл. 6, ал. 8 от ЗОСОИ в деня на подписване на договора;
  

• 
  20 % от акциите на дружеството са определени за закупуване при облекчени условия от правоимащите лица по чл. 5, ал. 2 от ЗППДОбП;
  
• 
  10 % от акциите на дружеството са заделени за удовлетворяване на реституционни претенции.
  

• 
  2002 г.: 1/ На 01.02.2002 г. на основание чл.3, ал.1 т.2, чл.33 от ЗППДОбП §9б, ал. 1 от ПЗР на ЗППДОбП е извършена продажба на рудник "Бела вода", обособена част от Мини "Перник" ЕАД. Договорът е сключен между АП и "Въглища холдинг" ООД - купувач. Цената на обособената част е в размер на 274 000 лева, платими както следва:
  
• 
  30 % от цената в брой в деня на подписване на договора;
  
• 
  70 % от цената в брой в срок до 30 календарни дни, считано от датата на подписване на договора.
  

• 
  50 % в деня на подписване на договора;
  
• 
  50 % чрез държавни дългосрочни облигации, емитирани по вътрешния/външния дърг на Република България и/или поименни компенсационни бонове по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горски фонд и/или инвестиционни бонове и/или компенсаторни записи, жилищни компенсаторни записи или временни удостоверения по чл.6, ал8 от ЗОСОИ в срок от 15 календарни дни, считано от датата на подписване на договора.
  

• 
  10 % от цената в брой в деня на подписване на договора;
  
• 
  20 % от цената чрез компенсаторни записи или временни удостоверения по чл. 6, ал. 8 от ЗОСОИ в деня на подписване на договора;
  
• 
  70 % от цената чрез компенсаторни записи, жилищни компенсаторни записи или временни удостоверения по чл. 6, ал. 8 от ЗОСОИ в срок от 20 календарни, считано от дата на подписване на договора.
  

• 
  2003 г.: На 21.05.2003 г. в АП на основание чл. 1, ал. 2, т. 1, чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 1 и чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗПСК, §2 от ДР на ЗПСК и Наредба за търговете е извършена продажба на остатъчен пакет от 1000 броя акции от капитала на Мина "Витрен" АД. Договорът е сключен между АП и "Каусто - голд" АД - купувач. Цената на остатъчния пакет от 1000 броя акции от капитала на дружеството е в размер на 431 000 лева, платими както следва:
  
• 
  50 000 лева от цената в брой в деня на подписване на договора;
  
• 
  381 000 лева от цената чрез компенсаторни инструменти по ЗСКИ в срок от 15 дни, считано от датата на подписване на договора.
  

• 
  2004 г.: На 23 юли 2004 г. в АП на основание чл.1, ал.2, т.1, чл.4, ал.1, чл.32, ал.2, т.1 и чл.34, ал.1 от ЗПСК, чл.3, ал.1, т.2, чл.36, ал.1, т.2 от Наредбата за търговете и конкурсите е извършена продажба на 20 % от капитала на “Мина Лев” ООД, с. Кръстец, община Трявна представляващи 6 144 дяла. Договорът е сключен между Агенцията за приватизация, представлявана от Атанас Бангачев и Таньо Неделчев Колев. Цената за 20 % от капитала на “Мина Лев” ООД, с. Кръстец, община Трявна е 71 000 лева, платими както следва:
  

• 
  100 % от цената чрез позволените от закона непарични платежни средства при подписване на договора.
  

• 
  2004 г.: На 12 август 2004 г. в АП на основание чл.1, ал.2, т.1, чл.4, ал.1, чл.32, ал.1, т.2, чл.33, ал.1 и чл.36, ал.5 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол и Наредбата за търговете и конкурсите е извършена продажба на на пакет от 3774 000 броя акции, представляващи 100 % от капитала на “Мини Открит въгледобив” ЕАД, Перник. Договорът е сключен между Агенцията за приватизация, представлявана от Атанас Бангачев и “Корником” ЕООД, представлявано от Чавдар Пейчев.
  Купувачът “Корником” ЕООД е със седалище и адрес на управление в София. Цената за 100 % от капитала на “Мини Открит въгледобив” ЕАД, Перник е 5 400 000 лева, платими както следва:
  
• 
  50 % от цената чрез банков превод по сметка на АП при подписване на договора;
  
• 
  50 % от цената чрез банков превод по сметка на АП в срок до 20 дни от датата на подписване на договора.
  

• 
  да не променя основния предмет на дейност на дружеството за срок от 3 години;
  
• 
  да не прехвърля собствеността върху акциите, както и да не прехвърля на трето лице правата и задълженията, произтичащи от договора, за срок от 3 години, освен с предварителното писмено разрешение на Агенцията за следприватизационен контрол;
  
• 
  да не намалява акционерното си участие в капитала на дружеството под 75 % за срок от 3 години, освен с предварителното писмено разрешение на Агенцията за следприватизационен контрол;
  
• 
  да не предприема действия за ликвидация на дружеството за срок от 3 години, освен с разрешението на Агенцията за следприватизационен контрол.
  

• 
  2004 г.: На 21 септември 2004 АП продаде открит рудник „Канина”, обособена част от “Мина Пирин” ЕАД. Договорът е сключен между АП и “Мес Ко ММ 5” ЕООД. Цената на сделката е 170 хил. лв., като сумата следва да бъде преведена по сметката на “Мина Пирин” ЕАД.
  

Като основни причини за неуспешните опити за приватизация на Мини „Бобов дол” ЕАД трябва да се посочат тежките условия за експлоатация на находището, високите разходи за техника на безопасност, необходимостта от поддържане на спомагателни производствени мощности, както и зависимостта от единствения консуматор на продукцията му – ТЕЦ „Бобов дол” ЕАД. ТЕЦ „Бобов дол” ЕАД е обект на договорни клаузи между правителството на Р България и ЕС, според които следва да преустанови дейността си през 2014 г. От друга страна и при това дружество многобройните процедури за приватизацията му приключиха с неуспех.

Провеждането на структурните преобразования във въгледобивния подотрасъл имат социални и психологически измерения. Те са функционално свързани с процесите на взимане на управленски решения, процесите на целеполагане, разработването на стратегии и програми за тяхното реализиране. Предвид комплексността на промените и свързаните с тях процеси те следва да бъдат управлявани от специално обучени за целта мениджъри.

Във връзка с приетите програми за провеждане на преобразованията в подотрасъла и негативните крайни резултати от тяхното изпълнение е необходимо да се анализира съвместимостта между обхвата и спецификата на структурните преобразования и времето за тяхната реализация.

По план процесите на преструктуриране в подотрасъла трябваше да се извършат в срок от 4-5 години. Доколко това решение е реалистично и изпълнимо може да съди от параметрите за извършване на подобни преобразования в страните от ЕС, където по план и реално те са продължили повече от три десетилетия, като въпреки това целите на реформата не са постигнати напълно.

При определянето на срока на реформата е необходимо да се вземе предвид социалната цена и готовността на персонала да я понесе. От друга страна трябва да се оцени факта, че човешките ресурси са както обект, така и инструмент за постигане на целите на реформата.

Основните аргументи, поради които човешките ресурси следва да се разглеждат като ключов фактор в процесите на преструктуриране и по-конкретно в дружествата от подземния въгледобив са:

• 
  човешките ресурси участват във всички основни и спомагателни дейности, които се извършват в дружествата;
  
• 
  всяка от длъжностите в подземния въгледобив е свързана със спазване на изискванията за осигуряване едновременно на собствената безопасност и безопасността средно на още 3-4 лица, което поставя изискването за безопасен производствен процес в пряка зависимост от професионализма на кадрите, тяхната пригодност и съсредоточеност за изпълняване на определените операции;
  
• 
  от специалистите с висше образование 90 % са с минно такова, като около 60 % от тях са със специалност “Подземно…" или "Открито разработване на полезни изкопаеми”;
  
• 
  средната работна заплата в дружествата от подземния въгледобив (320 лв.) е по-ниска от тази в други сектори на икономиката, където условията на труд са много по-добри и рисковият производствен фактор е значително по-нисък от този при добива на въглища по подземен способ.
  

Във връзка с посоченото трябва да бъдат изпълнени следните условия:

• 
  целите, стратегиите, тактиките и програмите за провеждането на реформите в дружествата задължително да бъдат съобразени с влиянието на социално-психологичния фактор;
  
• 
  преструктуриращите дейности да стартират след разработване на програма за намаляване на социалното напрежение, утвърдена от ръководствата на синдикалните организации на национално, регионално и дружествено равнище и наличие на комплексно подготвени изпълнителски кадри за целта;
  

Постигането на приемственост между поставените цели и интересите на човешките ресурси в подотрасъла е във функция от качеството на процеса на целеполагане, подготовката и изпълнението на програмите за реализиране на стратегическите цели. Качественото им изпълнението ще намали степента на недоверие и съпротива от страна на персонала към процесите на преструктуриране в дружествата.

Както беше посочено, дейностите по преструктурирането на подотрасъла са свързани главно с отделяне и закриване на звена от действащите дружества, както и с ликвидиране на цели минни предприятия. Реализирането на тези дейности винаги е свързано с редукция на човешките ресурси, което неминуемо води до повишаване на социалното напрежение и съпротивата относно провеждането на реформите.

На практика за намаляване на социалното напрежение³ в подотрасъла бяха предприети редица мерки, но като цяло поради това, че посочените по-горе изисквания не бяха взети предвид, резултатите бяха негативни. Социално-психологическия климат в дружествата беше влошен и като цяло липсваха условия за осъществяването на ритмичен производствен процес, при което от планов управленския процес се трансформира в ситуационен. Принципите на организационната култура и организационното поведение в дружествата не се прилагаха, координацията между организационните звена беше нарушена и в резултат от това финансово-икономическите резултати от дейността рязко се влошиха. Всички тези фактори са обвързани в систематична взаимозависимост.