Развитие и проблеми на туризма на Област Пазарджик
Ресурси за развитие на туризма
Изтегляне 0.56 Mb.
|
Свързани:
AP, gettier
| Ресурси за развитие на туризма
Област Пазарджик е населявана от най-дълбока древност, свидетелства за което са регистрираните открити селища и селищни могили от новокаменната, каменно-медната и бронзовата епоха..По – известни от тях са Плоската могила край с. Юнаците и Малтепе край с. Огняново. Разположението на Селишната могила край с. Юнаците определя високата й стойност като съсредоточие на многопосочни културни влияния през праисторията. До момента на археологическия обект са проучени средновековен некропол, укрепление от римската епоха, тракийско селище и две селища от каменно – медната епоха. Разнообразните природни условия, изобилието на природни богатства и кръстопътното място, което заема днешната Пазарджишка Област, я превръщат в един от центровете на античната култура, създадена от траки, гърци и римляни. Над 100 селища, повече от 300 надгробни могили и плоски некрополи са пометниците на античността. На територията на Пазарджишка Област е открито едно от най – големите светилища на Трите нимфи (в с. Огняново) , както и светилището на Асклепий край с. Паталеница, датирани от І – ІV в. Сл. Хр. Kрай днешното с. Сенитево се намирало и тракийското селище Бесапара – главен град на бесите и пътна станция на централния път Сердика – Филипопол. Открити са основите на сгради, архитектурни и скулптурни детайли, оброчни плочи, монети и др. През Средновековието тук са изградени множество български крепости с военностратегическо и административно значение. Особено значима е крепостта Баткунион на 1 км югозападно от с. Паталеница. В селото се намира и уникалната църква “Св. Димитър” – национален паметник на културата от ХІІ – ХІІІ век., отличаваща се с редките си стенописи. От периода след ХІV в. е запазена част от монументалната архитектура – джамии, конаци и хамами – част от ислямското културно наследство. Многобройни са културно-историческите паметници, тясно свързани и с българската традиционна култура през този период – часовникови кули, мостове, чешми. Частично или по-пълно запазени те присъстват във всички селища на Областта и формират древната история на този район. През епохата на Възраждането Българската православна църква е обединителен център на стремежите за църковна и национална независимост и средище на българската просвета и култура. От Църковната архитектура през този период са запазени църквата “Св. Богородица” в Пазарджик н уникалния си дърворезбен иконостас, дело на майстори от Дебърско-Мияшката школа. Храмът е част от националното културно наследство. През османското владичество Пазарджик се споменава от много пътешественици като голямо и богато селище,пазарен център и оживено занаятчийски,търговско и транспортно средище. През ХVІІ и ХVІІІ в. градът се развива като пристанище-склад на р. Марица за зърнени храни, ориз, вино,дървен материал от Родопите и желязо от Самоков. Реката е използвана като воден път, по която със салове се извозвали стоки за Одрин и Цариград. Югоизточно от града от 30 юни до 15 август се провеждал т.нар. Марашки панаир. През първата половина на ХІХ в. населението се занимавало със зеленчукопроизводство, земеделие, животновъдство.Развитието на занаятчийството бележи своя връх. Занаятчийското и търговското население съставлявало 70% от цялото население на града. През епохата на Възраждането Пазарджик е важно духовно огнище на българщината.Най-значителна фигура в духовното развитие на Пазарджик в края на ХVІІІ и началото на ХІХ век е епископ Дионисий Агатоникийски – висш духовник, патриот, народен будител. През 1823г. той построява със собствени средства сграда и открива обществено килийно училище. През 1842г. с общото съгласие на еснафските организации в града е изградена двуетажна сграда за училище. През 1845г.се поставя началото на новобългарското светско училище в Пазарджик.Три години по-късно е открито и девическо училище. В гр. Пазарджик е роден и работил и първият български краевед Стефан Захариев (1810 – 1871). През 1870г. във Виена е издадено неговото “Географико – историко – статистическо описание на Татар Пазарджишката кааза”, в което са поместени изобилни материали за географията, историята и археологията на Пазарджишкия край. През 1859г. в Пазарджик се празнува за първи път празникът на Св. св. Кирил и Методий. Жителите на гр. Пазарджик водят енергична борба за църковна независимост и през 1859г. отхвърлят властта на гръцката патриаршия. Главни деятели на църковната борба са Стефан Захариев,Кара Никола Ангелов, Станислав Доспевски и др. като Ст. Захариев е ръководил църковната борба и в източните краища на Македония, Неврокопско, Драмско, Серско. През 1862 г. в Пазарджик се основава читалище “Виделина”, а през 1870г. – женско ученолюбиво дружество “Просвета”. През същата година Константин Величков, Яков Матакиев и др. поставят основите на театралното дело в града с представлението “Многострадална Геновева” в читалище “Виделина”. В периода 1874 – 1876г. Величков ръководи съвместно с Иван Войводов театрална трупа и представят пиесите “Иванко” от В. Друмев и “Разбойници” от Фр. Шилер. През ХVІ в. В Пазарджик се построяват и големи обществени сгради – Ески джамия, Паша хамам, Куршум хан и др. Архитектурният облик на града се оформя през Възраждането. Построени са много възрожденски къщи по подобие на пловдивските. През 1869 г. Левски посещава за първи път Пазарджик и основава революционен комитет с председател Георги Консулов. През м.февруари 1876г. Г. Бенковски възстановява революционният комитет с председател Яков Матакиев. Пазарджик не въстава през Април 1876-а, но помага значително за организирането на въстанието в околните селища. След потушаването на въстанието пазарджишките обществени деятели се грижат за пострадалите и изпращат петиции до Великите сили за закрила на българското население. След освобождението на града от войските на ген. Гурко на 14 януари 1878г. местното население се включва активно в борбата за Съединение. Градът дава изтъкнати личности – деятели в изграждането на Съвременна България. След 1878г. занаятчийството в Пазарджик запада .Градът се развива като пазарен и важен транспортен и търговски център на богат селскостопански район. Фабричната индустрия се заражда около 1888 – 1890 г., когато са построени оризарна, мелница за брашно и работилница за манипулиране на тютюн за износ. Пазарджик получава славата на град на ориза, конопа, виното, тютюна и зеленчуците.Град Пазарджик разполага с четири големи спортни зали, три стадиона, един колодрум и дава плувни басейна (открит и закрит), като тази база задоволява потребностите на спортните клубове в града. Спортната зала „Васил Левски” е третата по големина в страната. Тя е предназначена за тренировъчно-състезателна дейност. В нея са разположени допълнителни малки зали, шест съблекални, две приемни, канцелария. Залата разполага с 2000 места за зрители, което я прави удобна за провеждане и на различни други мероприятия – концерти, конкурси, събрания. В нея провеждат тренировъчната си дейност спортните клубове по волейбол, баскетбол, бадминтон, тенис на маса, художествена гимнастика, карате и джудо. Втора поредна година националният ни отбор по джудо я предпочита за предсъстезателна подготовка В спортна зала „Младост” се провеждат тренировки на клубовете по художествена гимнастика. Спортен комплекс „Хебър” разполага с една голяма зала, три по-малки и открити спортни площадки. Тя е предназначена е за тренировъчна дейност на спортни клубове по волейбол, карате, вдигане на тежести и борба, както и за провеждане на ученически турнири. Стадион „Георги Бенковски” е най-големият в града. Той е добре поддържан и се ползва за тренировъчна-състезателна дейност от два футболни клуба. Стадионът в ЖК „Младост” се използва за масов спорт от гражданите, а на Комплекс „Зона на здравето” всяка година се провеждат Общински работнически игри, единствени в страната.Тази година там се проведе първият турнир по стрийтбол на монтирани мобилни табла.Закритият и откритият плувен басейн се използват от два клуба – по плуване и модерен петобой. На територията на гр. Пазарджик спортносъстезателната дейност развиват спортни клубове по множество видове спорт: волейбол, баскетбол, шахмат, корабомоделизъм, лека атлетика, джудо, карате, модерен петобой, вдигане на тежести и колоездене. Всички те работят за развитие на детско-юношески спорт, масов спорт и високо спортно майсторство. Тази година се учреди и спортен клуб „Бесапара” за хора с увреждания. В процес на регистрация са още 3 спортни клуба – по борба, самбо и бокс. Съхранението на това богато културно наследство е свързано с активните позиции на Областта. В настоящия момент усилията са насочени към:довършване конструктивното укрепване и реставрация на църквата “Св. Богородица”; уреждане къщата-музей “Г. Герасимов” като действащ обект и реализация на проект за вътрешно и външно пространствено оформление на целия музеен комплекс – къща, ателие, двор в музей “Г. Герасимов”, включени в тематико-експозиционния план; поддържане археологическите проучвания на стратегически обекти; селищна могила – село Юнаците; спасителни разкопки на разрушени археологичекси обекти село Сбор, село Дебращица;теренни обхождания на археологически паметници за осъществяване превантивен контрол по състоянието на регистрираните и издирване на нови археологически обекти. В процеса на изграждане са съвременни културни институции с активно участие на гражданите, деловия и творчески елит в културния процес.Създаване на експертни съвети от специалисти, меценати, изявени дейци на културата в помощ на общинската администрация, културните институции и общинския съвет;създаване на обществени съвети към културните институции с цел ангажиране проблемите на културата и демократично участие на обществото в културния процес и неговия контрол;създаване на Общински фонд “Култура”, съгласно чл. 36, ал. 1 от Закона за закрила и развитие на културата;създаване условия за развитие на любителското художествено творчество;културна интеграция на малцинствените и етнически групи, на религиозните общности, приобщаване към европейските и световни културни ценности;включване в конкретни проекти на малцинствени и етнически групи – фолклорни събори, народни празници и обичаи; работа по специални образователни програми. Изтегляне 0.56 Mb. Сподели с приятели:
|