Развитие и проблеми на туризма на Област Пазарджик
Население и селищна мрежа
Изтегляне 0.56 Mb.
|
Свързани:
AP, gettier
- Навигация на страницата:
- Структура на стопанството – първичен, вторичен и третичен сектор
- Първичен сектор
| Население и селищна мрежа
Населението на Област Пазарджик е 125 161 души (за 2003год.).Поради по- ниската раждаемост (10,4‰) и по-високата смъртност (11,7‰ обща смъртност; 19,4‰ детската смъртност), естествения прираст е отрицателен (-1,3‰).Миграциите са предимно към големите райони и микрорайони центрове, така и в чужбина.С най-голям относителен дял е населението над 70 годишна възраст,а с най-малък децата до 4 годишна възраст, което показва застаряването на населението.Средната гъстота на населението е 196,6 души/кв.км, което значително надхвърля средната за областта – 71,6 души/кв.км. В административно-териториално отношение Област Пазарджик се състои от 31 села и 1 град (Пазарджик).Преобладават големите села, което е свързано с използването на поземлените ù ресурси.Най-голямото е село Мало Конаре – 4746 души,а най-малкото е село Крали Марко – 279 души. Делът на населението в трудоспособна възраст е 57%.Броят на безработните е под средното за страната (15,18%), но нараства – за 2002 година безработните са 26 006 души.Като 76% са без професия (без специалност), което прави по-трудно излизането им на пазара на труда. В етническо отношение населението е сравнително еднородно, с преобладаващо българско население – 88%, 7% - роми, 4% - турци и 1% -еврей,арменци и други.В района няма етнически конфликти. В религиозна структура на населението различията са по-големи.Преобладава населението с източни-православно вероизповедание (82%).Мюсюлманите са 14,9%, а останалите вероизповедания: католици, протестанти, армено-грегориани и други са 3,1%. Структура на стопанството – първичен, вторичен и третичен сектор В района има необходимите условия за развитие на всички отрасли на националното стопанство. Първичен сектор Първичният сектор в района е много добре застъпен, тъй като почвено-климатичните условия в Горнотракийската низина са благоприятни за аграрното стопанство,а разкритите кариери да добра предпоставка за развитие на добивните отрасли на промишлеността. Селското стопанство заема важно място в икономиката на Областта. Общата площ на обработваемата земя в Пазарджишка Област е с площ 636 722 дка, като относителния дял спрямо областта е 14,3%. Обработваемата земя на Област Пазарджик е 70%.Най-голям дял от нея имат нивите – 60%, мери,пасища и естествените ливади – 25,34%, трайни насаждения – 6,45%. Не обработваемата земя е около 30% от територията на Областта.Най- голям дял от нея заемат горите – 11,9%.Пустеещите земи заемат 7%, което е по-високо от средното за областта (3,2%). До момента на частните собственици са върнати 2,5 дка.Производители на селскостопански култури са вече частни земеделски стопани. Приключилата поземлена реформа и започналата аграрна реформа създава добри условия за частните земеделски производители и фермери. Основните насоки за развитие на земеделието в Областта са свързани със производството на зеленчуците – 7,32% (полски домати, пипер, картофи -3 012 дка), зърнените култури – 82 035 дка(има най-много пшеница, ръж; овес, ечемик, царевица; фасул), технически култури- 8,8%(слънчоглед – 12 970 дка, тютюн тип”Вирджиния”, тип”Ориенталски”, тип”Средногорски” – 9 880 дка), лозаро-производство – 7 688 дка общо винен и десертен сорт( в т.ч.1 300 дка на винарска изба “Беса-Валей” в село Огняново), многогодишни плодови и други трайни насаждения - 5,74%(има най-много засети ябълки, череши, вишни и праскови), маслодайни култури( сусам, анасон), също и позабравени, но полезни от икономическа и екологична гледна точка култури на растениевъдството, като ориза 7 865 дка в Област Пазарджик през 2004год..В област Пазарджик за 2001год.са изградени оризови полета на площ 52 000 дка, от тях около 40 000 дка годни за оризопроизводство. Животновъдството е развито добре благодарение на културите които имат това значение в отрасъла. Говедовъдството има най-висок относителен дял в структурата на животновъдството.Млеконадоят е над средния за страната.Средната продуктивност при млеконадой на крава – 3 257 литри, млеконадой на овца – 117 литри (настриг вълна – 2 082 грама). Броят на селскостопанските животни в областта за 2004год. са: говеда – 16 121, в т.ч. крави – 11 728; овце – 77 542 , в т.ч. овце майки – 53 165; кози – 42 399; свине – 41 228,в т.ч. свине майки – 3 566; птици – 315 000; пчелни семейства – 13 671. Носливост при кокошка в Областта е 204 яйца, (191 яйца за областта). В Областта е развито и малко рибовъдството.Като някой от по-малките водоеми се отдават под наем или са частна собственост.В река Марица се лови скобар и шаран.Но по-добре е развито сладководното рибовъдство в областта,където са големите язовири и множество планински реки и потоци, в които се лови балканска и дъгова пъстърва, бяла риба, костур, шаран, кефал, черна мряна. Като за 1998год. в област Пазарджик улов на риба е 132 921 кг шаран и 18 000 кг пъстърва. В Пазарджишка област се включват части от големите български планини – Родопи, Рила и Средна гора. Горите заемат 243 201,6 ха (55%) от територията на областта и 6,6% от горския фонд на Република България. Управлението на горско-стопанската дейност се осъществява от Регионално управление на горите (РУГ) в град Пазарджик. То представлява регионален орган за организация, координация и контрол на дейностите по възпроизводство, ползване и опазване на горите и земите от горския фонд. РУГ изпълнява държавната политика по стопанисване на горите, дивеча и не промишленото рибно стопанство. От общата площ на горите 137 680,9 ха (56,6%) са иглолистни с преобладаващо участие на бял бор и смърч. Клековите насаждения обхващат площ от 880,4 ха (0,36%). Широколистните гори са с преобладаващо участие на топола, бук и дъб и са върху площ от 87 462,5 ха (36%). Площта на горите със специално предназначение е 92 470,4 ха (38%), като те са защитни – 20 003,8 ха (8,2%); рекреационни – 40 643,3 ха (16,7%); защитени природни територии – 14 800,0 ха (6,1%); други – 8 800,9 ха (3,6%). Общият запас на горите в района е 487 595 585 кубични метра, като годишният прираст е 751 798 кубични метра. Годишното ползване е около 68% от този прираст, като от главни сечи се добиват около 260 000 кубични метра, а от отгледни сечи около 225 000 кубични метра. Строителната дървесина от годишно ползване е около 320 000 кубични метра или около 62,7%. В резултат на доброто стопанисване на горите се осъществява оптимален баланс на стопанските интереси с всички останали функции на горите: водоохранни, почвозащитни, климаторегулиращи, рекреационни. На територията на РУГ- Пазарджик се намират 172 броя защитени територии – обекти с обща площ 14 800 ха. Обособени са 4 резервата – “Мантарица”, “Дупката”, “Купена” и “Беглика” с обща площ 5 500 ха, като първите три са под егидата на ЮНЕСКО. В западния дял на региона, на територията на ДЛ -Белово се намира част от Националния парк “Рила” с площ от 4 888 ха. Природните забележителности са 14 с обща площ 6 226 дка. По забележителни са: пещера “Снежанка”, “Фотински водопад”, пещера “Лепеница”, природна забележителност “Манзул” – Панагюрище и други. Защитените местности са 69. Вековните дървета защитени от закона са 43 броя. Природните дадености, богатство и разнообразието на горските масиви са предпоставка за съществуването на солидни дивечови запаси:благороден елен– 457 бр., дива свиня– 861 бр., сърна– 1 357 бр., мечка– 95 бр., дива коза– 278 бр., муфлон– 44 бр., елен лопатар– 51 бр., глухар– 1 146 бр., заек– 1 248 бр., лисица– 400 бр., вълк– 63 бр. На територията на Пазарджишка област се намира и учебно опитно горско стопанство – Юндола, което е на подчинение на Лесотехнически университет – София. Общата му площ е 5 203,8 ха, от които 4 757,7 ха или 91,4% са иглолистни гори. Лесопатологичните обследвания и експертизите, показват тревожни незатихващи процеси на съхнене в иглолистни култури от бял бор, черен бор и дугласка ела, създадени в долния планински пояс; съхнения в дъбовите гори - предимно зимен дъб, цер и благун, и твърде силно отслабване на някои дървостои и развитие на заболявания и повреди от стъблени насекомни вредители. Поддържането на горите в добро състояние се осъществява, чрез прилагане на безвредни биологични лесозащитни мероприятия и средства. Все по-широко се застъпва екологичният подход в лесозащитата. Изтегляне 0.56 Mb. Сподели с приятели:
|