Развитие на нато

Решението за присъединяването на Русия към ПзМ през юли 1994 г. се взема трудно, но то проправя пътя към задълбочаване на сътрудничеството и постепенното укрепване на взаимното доверие.

Подписването на Основополагащия акт между НАТО и Русия за взаимни отношения, сътрудничество и сигурност на 27 май 1997 г. в Париж е резултат от продължителни преговори и всъщност представлява необходима предварителна политическа предпоставка за започването на “първата вълна” от разширяването на Алианса. През юли 1997 г. на Срещата на държавните и правителствените ръководители на НАТО в Мадрид са отправени покани към Чехия, Полша и Унгария да се присъединят към Северноатлантическия алианс.

НАТО поема политически ангажимент да не разполага ядрено оръжие на територията на бъдещите страни-членки и да проявява сдържаност по отношение на постоянното разполагане на войски.

Основополагащият акт поставя началото на институционализирането на новите отношения между НАТО и Русия – създава се Постоянният съвместен съвет (Permanent Joint Council), в който във формат 16+1 (а по-късно, след приемането на трите нови страни-членки – във формат 19+1) се обсъждат широк кръг политически и политико-военни въпроси. Установяват се редовни военни контакти.

Кризата в Косово през февруари 1999 г. обаче поставя на сериозно изпитание отношенията между НАТО и Русия. През март, в разгара на въздушната кампания на Алианса се стига до “замразяване” на сътрудничеството в рамките на ПСС. Това е най-критичният период, когато отсъства взаимното доверие и се стига дотам, че Русия си съперничи с НАТО по овладяването на стратегически военни обекти на територията на Косово.

През февруари 2000 г. по време на посещението на тогавашния генерален секретар на НАТО лорд Робъртсън в Москва сътрудничеството е възстановено извън контекста на кризата в Косово.

Безпрецедентната по своите мащаби “втора вълна” на разширяването на Северноатлантическия алианс в условията на новата среда на сигурност става възможна при паралелния процес на издигането на отношенията между НАТО и Русия на качествено ново равнище.

По време на срещата на върха между държавните и правителствени ръководители на държавите-членки на НАТО и Руската федерация, която се проведе в Рим на 28 юни 2002 г. беше подписана т. нар. Римска декларация – “Отношенията НАТО – Русия: ново качество”, с която официално се създаде Съветът НАТО – Русия.

Съветът НАТО-Русия, който заменя съществувалия до момента Постоянен съвместен съвет НАТО/Русия “служи като основна структура и рамка за развитие на отношенията между Алианса и Руската федерация”. Той създава “механизъм за консултиране, сътрудничество и търсене на консенсус, вземане на съвместни решения и предприемане на общи действия”, в който да участват държавите-членки на НАТО и Русия (във формат 20) и на който да се обсъждат всички въпроси, отнасящи се до сигурността в евроатлантическия регион. Решенията в областите от общ интерес в Съвета НАТО-Русия се вземат с консенсус, като всички участници се считат за “равнопоставени партньори” и провеждат редовни срещи с цел укрепване на разбирателството и взаимното доверие. Съветът функционира на основата на постоянен политически диалог между своите членове по въпросите на сигурността с цел ранно идентифициране на проблемите, вземане на оптимални общи решения и когато е необходимо осъществяване на съвместни действия.

Съветът се председателства от генералния секретар на НАТО и провежда срещи на ниво министри на външните работи и министри на отбраната два пъти годишно, а при необходимост на ниво държавни и правителствени ръководители. Заседанията на Съвета на равнище посланици се провеждат най-малко един път месечно, а при необходимост и по-често, като се предвижда включително и свикването на извънредни заседания по искане на член на Съвета или на генералния секретар на НАТО.

Съветът НАТО-Русия се занимава с всички въпроси от общ интерес, посочени в раздел III от Основополагащия акт за взаимни връзки, сътрудничество и сигурност, който предвижда възможността при общо съгласие да се включват и нови области на взаимодействия. Одобрената за 2002 г. работна програма на съществувалия по-рано Постоянен съвместен съвет НАТО/Русия и подчинените му органи се изпълнява в рамките и съобразно регламента на Съвета НАТО-Русия.

1. 
   
   
   Изтегляне 127 Kb.
   
   Сподели с приятели: