Развитие на нато
Отношения с водещи международни организации в сферата на международната сигурност
Изтегляне 127 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Използвана литература
| Отношения с водещи международни организации в сферата на международната сигурност
НАТО-ООН НАТО и ООН са двете основни организации с компетенции в сферата на сигурността, създадени след края на Втората световна война. Те притежават различни подходи към поддържане на международния мир и сигурност. В продължение на пет десетилетия държавите-членки на тези организации, под влиянието на съществуващото политико-идеологическо разделение, не виждаха повод за сътрудничество между глобалната система за обща сигурност на ООН и механизма на НАТО за колективна отбрана. Събитията в Европа след края на Студената война като конфликтът в бивша Югославия и разпадането на Варшавския договор, обаче, създадоха нова движеща сила, изискваща концептуално и практическо приспособяване на ООН и НАТО. Регионалните организации все повече биват възприемани като спомагателни механизми в новата система на международната сигурност. Нормативната база на отношенията между двете организации се съдържа в глава VIII от Устава на ООН. В представения от генералния секретар на ООН “Дневен ред за мир” през 1992г. се излага концепцията за сътрудничество между ООН и регионалните организации като средство за засилване на възможностите на ООН в области, включващи превантивна дипломация, миротворчество и мироопазване. През 1994г. Общото събрание на ООН прие декларация за Засилване на сътрудничеството между ООН и регионалните организации с цел запазване на международния мир и сигурност. Примери за сътрудничеството между НАТО и ООН са ИФОР, СФОР, КФОР и ИСАФ. Бъдещото сътрудничество между ООН и регионалните организации най-вероятно ще се базира на ad-hoc структури и неофициални контакти. Увеличаване на официалните ангажименти и контакти между ООН и НАТО в Европа може да се окажат неприемливи за голяма част от страните-членки на ООН, включително и Русия. Стратегическите интереси на Москва в Чечня и Нагорни-Карабах почти сигурно ще възпират едно активно ангажиране на организация като НАТО в този регион. Пречки пред сътрудничеството на ООН с НАТО съществуват в областта на възлагане на мандат от страна на ООН. НАТО-ОССЕ На Срещата на най-високо равнище в Прага страните-членки на НАТО изразиха готовността си да продължат развитието на ползотворно и тясно сътрудничество с ОССЕ, за по-нататъшно поддържане на мира и стабилността в Евроатлантическата зона. Задълбочаването на отношенията между двете организации трябва да бъде базирано на основата на реалното сближаване, целящо повишаване на съвместното и избягване на ненужното дублиране, за да се постигне координация на усилията и по-значителни резултати. Все повече примери могат да бъдат посочени за инициативи, срещи на различни равнища, участие в семинари и работни групи от взаимен интерес, с участието на НАТО и ОССЕ. По време на Българското председателство на ОССЕ за периода през 2004 г. бе постигнат значителен напредък в развитието на отношенията, взаимодействието и сближаването между двете организации. На Срещата на най-високо равнище на НАТО в Истанбул бе запазена утвърдилата се практика за включване в комюникето на отделен параграф (§43), посветен на сътрудничеството между НАТО и ОССЕ. В параграфа се отбелязват общите интереси и взаимното допълване на двете организации, както във функционално, така и в географско отношение. Алиансът ще продължи да си сътрудничи с ОССЕ в области като предотвратяването на конфликти, управлението на кризи и следконфликтното възстановяване. Използвана литература: 1. НАТО Справочник, 2006 (NATO HANDBOOK, 2006) 2. НАТО Преглед”, Пролет 2004: “Развитие на партньорските инициативи на НАТО 3. НАТО Сигурност чрез партньорство, 2005 Изтегляне 127 Kb. Сподели с приятели:
|