Развитие на нато

Същността на програмата ПзМ е изграждане на двустранно партньорство между отделните страни-партньори и НАТО, съобразено с конкретните задачи, стоящи пред всеки партньор, и съвместното им реализиране на равнище и с темпове, определени от съответното правителство. В рамките на Партньорство за мир бе разработен обширен инструментариум за осъществяване на целите и задачите на програмата и за реализиране на идеите й. Инструментариумът и инициативите, описани по- надолу, определят параметрите на прозрачни и ефективни програми за дейности на двустранна и многостранна основа, които помагат на партньорите да изпълняват своите ангажименти към НАТО. Правно-нормативната база на програмата Партньорство за мир се определя от Рамков документ, който конкретизира ангажиментите на всяка партньорска държава. Всеки партньор поема основни политически задължения за защита на демократичното общество, спазване на принципите на международното право, стриктно изпълнение на Устава на ООН, Всеобщата декларация за правата на човека, Заключителния акт от Хелзинки и международните договори за разоръжаване и контрол над въоръженията; въздържане от заплаха със сила или нейното прилагане срещу други държави; ненарушаване на съществуващите граници и уреждане на споровете по мирен път. Партньорите имат и определени ангажименти относно повишаването на прозрачността на планирането и бюджета на националната отбрана, осигуряването на демократичен контрол върху въоръжените сили, както и за увеличаването на военните способности за участие в мироопазващи и хуманитарни операции на НАТО. От друга страна, рамковият документ задължава съюзниците да провеждат консултации с всяка партньорска страна, ако тя счита, че съществува заплаха за нейната териториална цялост, политическа независимост или сигурност. Албания и Бивша югославска република Македония приложиха този механизъм по време на кризата в Косово.

Всяка страна-партньор избира индивидуалните си дейности съобразно своите цели и възможности и ги предлага на съюзниците в Документ за представяне. Въз основа на този документ съвместно с НАТО се разработва и съгласува Индивидуална програма за партньорство. Тя е двугодишна и се избира от широк спектър от дейности в съответствие с интересите и целите на страната. Сътрудничеството се съсредоточава върху конкретни отбранителни дейности, отбранителната реформи и преодоляване на последствията от нея, но на практика е свързано с всички дейности на НАТО, включително отбранителната политика и планирането й, цивилно-военните взаимоотношения, подготовката и обучението, въздушната отбрана, комуникационно-информационните системи, регулирането на кризи и планирането на гражданската защита за извънредни ситуации.

На срещата на върха, състояла се през април 1999 г. във Вашингтон, бяха предложени важни инициативи, целящи разширяване на практическите дейности на Партньорство за мир и привличане на партньорските страни към взимане на решения и планиране в рамките на програмата. Това бяха Концепцията за оперативните способности и Военнополитическата рамка. Бе приета и Програма за засилено обучение и подготовка. Тя цели повишаване на оперативните военни способности на страните-партньори чрез обучение и подготовка на техните военнослужещи.

Същността на Концепцията за оперативните способности се състои в подобряване на взаимодействието между въоръжените сили на НАТО и тези на партньорите в ръководените от Алианса операции по линия на ПзМ. Целта е да се повиши гъвкавостта при формиране на многонационални военни сили, адаптирани за участие и поддръжка в бъдещи операции на НАТО. Механизмът цели да се определят въоръжените сили и военните способности, на които може да се разчита за такива операции. Разширяващото се оперативно взаимодействие в мирни условия между генералните щабове и офицерите на партньорите и Алианса, а също така между военните поделения на съюзниците и партньорите допринася за по-лесното им интегриране във въоръжените сили на НАТО. На срещата на най-високо равнище в Истанбул бе взето решение за хармонизиране на оперативната съвместимост и нейните критерии чрез съответните механизми на НАТО като задължително условие за прилагане на Концепцията за оперативните способности.

Военнополитическата рамка определя принципите, условията и другите нормативи за участие на партньорите в политическите консултации и взимането на решения, а също така и в системата за оперативно планиране и командване. На срещата в Истанбул бе подчертано, че е необходимо партньорите да се включват в процеса за вземане на решения на по-ранен стадий. Клаузите на този рамков документ се прилагат при всички операции на НАТО, в които участват партньорите. Военнополитическата рамка определя и ръководните принципи за участие на партньорите в други дейности на НАТО, като например в ученията и доверителните фондове по ПзМ.

За по-добра интеграция на страните-партньори в текущата работа на партньорството към няколко щабквартири на НАТО бяха създадени щабни елементи по ПзМ, където служат офицери от страните-партньори. Групата за координиране на партньорството към оперативното командване на НАТО в Монс, Белгия, помага за координиране на обучението и провеждане на учения по линия на ПзМ. Освен това Международният координационен център осигурява материално-технически средства за инструктаж и планиране за всички държави извън НАТО, чиито войски участват в мироопазващи операции на Алианса.

За по-добро взаимодействие между въоръжените сили на партньорите и тези на НАТО при мироопазващи операции бе разработено ръководство за оперативна съвместимост или критерии за военните способности – Процес на планиране и преглед по ПзМ (ПАРП). Този механизъм значително допринесе за още по-тясно взаимодействие с партньорските страни по време на ръководените от НАТО мироподдържащи операции на Балканите и в Афганистан. Механизмът на ПАРП е създаден по образец на системата за планиране на натовските въоръжените сили и не е задължителен за партньорите. Целите на планирането, тоест целите на партньорството, се уточняват с всяка партньорска страна поотделно, а напредъкът се отчита чрез подробни прегледи. С годините изискванията в рамките на ПАРП ставаха все по-комплексни и обвързани с подобряването на военните способности, което НАТО си постави за цел. Освен това партньорите прилагат ПАРП за изграждане на ефективни и боеспособни войски съобразно икономическите си възможности, както и за провеждане на пълномащабни отбранителни реформи. Например този механизъм изигра основна роля при провеждането на всеобхватна отбранителна реформа в Украйна.

Много от инициативите за партньорство помагат на партньорите да се справят с последиците от отбранителните реформи, като най-нагледно това проличава в политиката на Доверителния фонд по ПзМ, предназначен за практическо подпомагане с цел безопасно унищожаване на противопехотните мини и излишното оръжие, а също така за преподготовка на военнослужещите и конверсията на военните бази.