НАЦИОНАЛЕН ВОЕНЕН УНИВЕРСИТЕТ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ”
ФАКУЛТЕТ „ОБЩОВОЙСКОВИ”
КАТЕДРА „НАЦИОНАЛНА И РЕГИОНАЛНА СИГУРНОСТ”
РЕФЕРАТ
УЧЕБНА ДИСЦИПЛИНА: МЕЖДУНАРОДНИ И РЕГИОНАЛНИ СИСТЕМИ ЗА СИГУРНОСТ
ТЕМА: РАЗВИТИЕ НА НАТО
СЪСТАВИЛ: Нешка Сашова Стефанова ПРОВЕРИЛ: полк. доц. д-р Атанасов
ФАКУЛТЕТЕН № 1125743
ВЕЛИКО ТЪРНОВО
2012
Съдържание
Увод………………………………………………………………………………………..
|
3
|
1. РАЗШИРЯВАНЕТО НА НАТО………………………………………………………
|
3
|
ПАРТНЬОРСТВО И СЪТРУДНИЧЕСТВО………………………………………...
|
4
|
2.1. Евроатлантически съвет за партньорство………………………………………….
|
5
|
2.2. Партньорство за мир………………………………………………………………...
|
6
|
2.3. Задълбочено сътрудничество……………………………………………………….
|
9
|
2.4. Отношенията НАТО – Русия ……………………………………………………….
|
11
|
2.5. Отношенията НАТО – Украйна ……………………………………………………
|
15
|
2.6. Отношения с водещи международни организации в сферата на международната сигурност………………………………………………………………
|
16
|
2.6.1. НАТО – ООН ……………………………………………………………………...
|
16
|
2.6.2. НАТО – ОССЕ …………………………………………………………………….
|
17
|
Използвана литература…………………………………………………………………...
|
18
|
Увод
По време на Студената война ролята и целите на НАТО бяха ясно определени поради заплахата, която представляваше Съветският съюз. В началото на 90-те години Варшавският договор бе разпуснат по настояване на новоосвободените държави от Източна Европа и Съветският съюз се разпадна. Изчезването на традиционните врагове накара някои наблюдатели да решат, че вече няма нужда от НАТО и че за в бъдеще разходите и инвестициите във въоръжените сили могат рязко да бъдат съкратени.
След разпадането на Съветския съюз редица страни-членки на НАТО значително съкратиха разходите си за отбрана, в някои случаи с близо 25 %. Обаче надеждите да се получат още по-големи дивиденти от мира се оказаха прекалено оптимистични. Твърде скоро стана ясно, че макар и с края на Студената война заплахата от военна инвазия да е изчезнала, в някои части на Европа нестабилността се засили. В бивша Югославия и в някои части на бившия Съветски съюз избухнаха редица регионални конфликти, често подклаждани от етническо напрежение, и съществуваше риск да се разпространят. Страните-членки на НАТО бързо стигнаха до заключението, че ангажиментът им в колективната отбрана и сътрудничеството в НАТО продължават да бъдат най-добрият гарант на тяхната сигурност.
Освен това, въпреки изчезването на риска от военна инвазия бяха необходими нови форми на политическо и военно сътрудничество за запазване на мира и стабилността в Европа и предотвратяване на ескалацията на регионалното напрежение, което възникна след края на Студената война. Необходими бяха значителни вътрешни реформи, за да се адаптират военните структури и способности към новите задачи като операциите по регулиране на кризи, по налагане и поддържане на мира в допълнение към постоянната им готовност да изпълняват основната си отбранителна роля. В отговор на новите предизвикателства в областта на сигурността от тясно обвързан Съюз, отговорен за колективната отбрана, НАТО постепенно се превърна в средище на партньорство между държави, които тясно си сътрудничат в много по-широка област на сигурност.
Сподели с приятели: |