Разводът в сащ вината и нейното значение Филко Розов, адвокат от София; Станислав Нацев, координатор на клиника по семейно право в Сиатъл, сащ
Изтегляне 82.47 Kb.
|
| Разводът в САЩ - вината и нейното значение - Филко Розов, адвокат от София; Станислав Нацев, координатор на клиника по семейно право в Сиатъл, САЩ; Начко Стайков, юрист в "Алфабанк"АД
Към темата, третирана в този материал, трябва да подходим с едно необходимо уточнение: правоотношенията, свързани с брака, семейството и развода в Съединените щати се регулират законодателно от парламентите на отделните щати, а не на федералната законодателна власт. Респективно, юрисдикцията, подведомствеността и подсъдността на правните спорове по прекратяване на брака принадлежи на щатските, а не на федералните съдилища. Така в САЩ съществуват 51 различни правни режима, уреждащи развода – по един във всеки от петдесетте щата и един във федералния окръг Колумбия.1) Историческият преглед на законодателството, свързано с развода в американските колонии, свидетелства за това, че то се е променяло последователно и концептуално, в зависимост от религията и социалните разбирания на колонистите. Англия е настоявала американските колонии да се въздържат от приемането на законодателство, което да противоречи на рестриктивните й закони. Развод, получен в колониите, не се е смятал за окончателен, докато не бъдел одобрен от английския монарх. Въпреки това няколко северни колонии приемат свои закони, разрешаващи развода.2) След Революционната война семейното право продължава да се развива регионално. Федералната конституция не казва нищо по въпроса за развода, оставяйки на отделните щати сами да регулират тази материя. През последвалите около 150 години щатските законодателни събрания се придържат към законодателство, разрешаващо развод при наличие на вина от страна на единия от съпрузите. Най-честите основания за развод са жестоко отношение, изоставяне и изневяра, а също така лудост, алкохолизъм, осъждане за престъпление и доброволна раздяла. Ню Мексико е първият щат, който намалява значително необходимостта от позоваване на вина от развеждащите се съпрузи, като разрешава през 1933 г. развод поради несъвместимост. През 1969 г. Калифорния напълно преразглежда и променя значително своите закони, свързани с разтрогване на брака. Единствените две основания за развод там стават непреодолими различия, които са причинили непоправимо разрушаване на брака, и нелечима душевна болест.3) В производството по развод свидетелски показания или други доказателства за виновно поведение се изключват. Единственото изключение от това правило остава при произнасяне от съда за упражняването на родителските права. В този случай поведението на съпрузите е релевантно. През 1970 г. Комисията по еднообразни щатски закони4) подготвя Еднообразен закон за брака и развода, който урежда безвиновния развод на основание необратима разрушеност5) на брака. Така става нужно само желание от страна на някой от съпрузите за прекратяването му. Повечето щатски законодателни събрания превръщат закона в свое щатско право и към края на 70-те години на двадесети век почти всички щати, с изключение може би само на щата Ню Йорк, правят възможен безвиновния развод. Някои от тях изцяло отменят традиционните основания, а други просто добавят като допълнително основание „наличие на непреодолими различия.” Във втория случай за ищеца остава възможността да подаде искане за развод, като се базира на традиционните основания. Калифорнийският закон за безвиновен развод от 1969 г. открива национален дебат по темата, който все още продължава. Привържениците на безвиновния развод твърдят, че при него съдебното производство е опростено, на съпрузите не се налага да фабрикуват виновни основания за развод, а на децата се спестява посочването на родител, когото впоследствие да обвиняват.6) Опростеността води до процесуална икономия и по-малка конфронтация между развеждащите се страни. Голямото болшинство от американските адвокати са за типа развод без търсене на вина. Едно изследване посочва7), че 84 процента от интервюираните хиляда и четиристотин адвокати са против връщането на „виновния” развод. Шестдесет и девет на сто не виждат връзка между увеличаването на броя на разводите в САЩ и появата на безвиновния развод. Връщане към „виновен” развод би означавало по-големи адвокатски сметки, усложнена съдебна процедура и високо ниво на стрес. По-големите разходи биха накарали много американци с ниски доходи да не доведат до край развода и да не успеят да се преборят за издръжка на децата и справедлива делба на семейното имущество. Адвокати пък се опасяват, че при „виновен” развод усилията им биха били отклонени в грешна посока – доказване на вина, вместо към неща от дългосрочна важност и значимост – делба на имуществото и въпросите, свързани с упражняването на родителските права. И още един, чисто житейски, аргумент – когато са решили, хората трудно могат да бъдат спрени да се развеждат. Те не бива да бъдат закрепостявани в бракове, които не желаят. Противниците на безвиновния развод от своя страна поддържат, че той може да прикрие сериозни неизпълнения на семейни задължения на съпрузите. Като отказва да проучи поведението им, съдът ги лишава от вързможността да получат обезвреда за виновно, а понякога и дори престъпно поведение на единия към другия. Нетърсенето на вина прави развода твърде лесен изход за съпрузи, които при друг правен режим биха търсили пътища да останат заедно. Безвиновният развод също така се смята за несправедливо решение за страната, която не желае развод. Противниците на безвиновния развод твърдят, че отмяната му би помогнала броят на разводите да бъде държан относително малък. Те смятат, че нарастващото обществено мнение поддържа тезата, че правораздавателната система и законите трябва да насърчават семействата и съпрузите да остават заедно, а не да улесняват разделите. Отделните щати, твърдят още те, имат оправдан обществен интерес да защитават брака като институция. Едни от противниците на безвиновния развод са защитниците на правата на мъжете – според тях по-малко разводи означават по-малко загубени дела за родителски права и издръжка в съда. Колкото и да е странно, отмяната на безвиновния развод се поддържа и от консервативни феминистки групи. Според тях безвиновният развод финансово наранява жените и облагодетелства мъжете, търсещи бърз изход от брака. Все пак, ако игнорираме интересите на тези отделни групи, може да се каже, че аргументите са в подкрепа на преследването на една цел - да се запази семейството. Съществуват, разбира се, и балансирани мнения, според които при прехода от „виновен” към безвиновен развод американците са се хвърлили от една в друга крайност и са пропуснали някакъв междинен сполучлив вариант.6) Вината, дори без да е основание за развод, понякога има значение при разпределение на брачното имущество в бракоразводния процес. Повечето от щатите в САЩ следват принципа на справедливото поделяне (equitable distribution). При този принцип съдът разделя имуществото на развеждащите се съпрузи по справедлив и честен начин, в зависимост от особеностите на всяко отделно дело. В някои щати (Южна Каролина, Върмонт, Флорида, Мериленд) съдът разглежда поведението на страните и взема под внимание вината за развода или неправомерното поведение само в контекста на разпределение на имуществото. В други (Аляска, Уисконсин) такова виновно поведение не се взема предвид. Принципът на справедливото разпределение на брачното имущество дава значителна свобода на съда. Съдът ще разпредели не само общото, придобито през време на брака, имущество, но също така и това от преди брака, както и даренията, и получено наследство. Все пак, ако разделната собственост на някого от съпрузите е държана отделно и не е смесвана с общото имущество, съдът в повечето случаи би постановил, че тя принадлежи само на единия от съпрузите като негова индивидуална собственост. Един от последните щати в САЩ, които все още допускат развод въз основа на вината на единия от съпрузите, е Ню Йорк.9) Дори съпрузите да са съгласни да прекратят брака, за да бъде сторено това, трябва да съществуват и да бъдат доказани пред съда определени основания. Съдът не би допуснал развод просто поради несъвместимост, непреодолими различия или поради „мъртъв” брак. Четири от основанията за развод са базирани на виновното поведение на единия съпруг. Те са: жестоко и нечовешко отношение, изоставяне за повече от една година, лишаване от свобода за три или повече години и изневяра. Има основания, които позволяват на нюйоркчани известна възможност за безвиновен развод. Тези основания са: фактическа раздяла за една година при наличието на договор за раздяла и фактическа раздяла за една година при съдебно решение за това. Нека кажем по няколко думи за всяко от тези основания. Жестокото и нечовешко отношение може да включва както физическо, така и психическо насилие и жестокост. За да бъде основание за развод, то трябва да има такъв сериозен ефект върху физическото и душевно здраве на търсещия развод съпруг, че да не е безопасно и подходящо страните на продължават да живеят в брак. Съдилищата разглеждат всеки случай поотделно и действия, които могат да се премат за жестоко и нечовешко отношение в един кратък по време брак, могат да не бъдат приети за достатъчно основание при един дълъг брак. Съдилищата сами решават дали тези факти оправдават разтрогването на брака. Във всички случаи тези факти трябва да са настъпили през период не повече от пет години преди започването на бракоразводния процес. Изоставянето за повече от една година е хипотеза, в която единият от съпрузите умишлено напуска другия без негово съгласие и по свое собствено решение и воля (т.е. без да е принуден да го стори). Ищецът трябва да докаже, че ответникът няма основателни причина за напускането (като например лошо отношение или получено съгласие), че единият от съпрузите е напуснал с намерението никога повече да не се връща и че не е предложил да се върне. За да бъде основание за развод, изоставянето трябва да съществува за период от поне една година преди започване на процеса. Основанието „лишаване от свобода за повече от три години” изисква ответникът ефективно да е изтърпял три или повече години лишаване от свобода. Преди това искане за развод не може да бъде подадено. Дори присъдата по-късно да е отменена, основанието за развод се запазва. Подаване на развод на основание „изневяра” е една от най-сложните хипотези. Доказването на факта на изневярата само по себе си е трудно, обикновено чрез косвени доказателства. На ищеца не се разрешава да свидетелства против ответника. Ответникът има четири възможни защитни възражения. Ако някое от тях бъде доказано, съдът няма да даде развод. Първото е одобрение или насърчаване на другия съпруг да извърши изневярата, второто е прощаване за извършена изневяра, което включва и интимни отношения с другия съпруг след откриването на факта на изневярата, третото е давност – пет години от разкриването на изневярата, за която другият съпруг не е простил, и четвъртото е, че и ищецът е извършил изневяра. В щата Ню Йорк фактическа раздяла, която не е санкционирана от съда или която не е базирана на писмен договор между страните, не е основание за развод. Има само два валидни начина, свързани с раздялата, при които може да се получи развод. И двата случая изискват тя да е продължила повече от една година. Както беше споменато по-горе, тези два начина са физическа раздяла с писмен договор за това и физическа раздяла, санкционирана със съдебно решение. С договора за фактическа раздяла страните са съгласяват да живеят разделени до края на живота си, уговарят правата и задълженията си относно на упражняването на родителските права, издръжката, разпределянето на имуществото и пр. Договорът се завежда в деловодството на съда по местожителство на съпрузите. След една година от подписване на договора, всяка от страните може да подаде искане за развод без търсене на вина. Пред съда трябва да бъде доказано само, че договорът е надлежно изготвен, подписан и заведен в съда, че съпрузите действително са живели разделени и че ищецът е изпълнил или изпълнявал задълженията си по договора. Втората възможност за развод е чрез съдебно решение за раздяла. Това решение се базира на същите четири виновни основания за развод, които бяха посочени по-горе, с малки уточнения. Изоставянето може да е за по-малко от година. Неоказване на подкрепа е също основание за решение за фактическа раздяла, въпреки че не е основание за развод. Една година след съдебното решение всяка от страните може да поиска развод без търсене на вина. Разгледахме основанията за развод в щата Ню Йорк с тези подробности, за да предоставим на читателя възможност да сравни двата режима – безвиновен развод и развод с търсене и доказване на вина в САЩ. Според нас е очевидно усложнението в бракоразводния процес при втория режим. За нас по-съществени са последиците от развода, свързани с упражняването на родителските права, разпределяне на имуществото и издръжката. Смятаме това за валидно както за Съединените щати, така и за България. Бележки: 1. “Divorce”, West’s Encyclopedia of American Law, Eds. Jeffrey Lehman and Shirelle Phelps, Vol.3. 2 ed. Detroit: Gale, 2005, p.481; 2. В посочения в бележка 1 материал се посочва, че между 1669 г. и 1850 г. в Англия са дадени само 229 развода. Бракът и разводът са били контролирани от Англиканската църква, а тя, както и Римокатолическата, е забранявала развода. Разрешавала се е раздялата, но разделените съпрузи не са можели да се оженят повторно, докато другият съпруг е още жив. 3. “(a) Irreconcilable differences which have caused the irremediable breakdown of the marriage. (b) Incurable insanity.”, California Family Code, Sec. 2310; 4. Наименованието на английски език е Commissioners on Uniform State Laws. Приетите от тях еднообразни закони (uniform laws) се предлагат на щатските законодателни събрания за разглеждане и приемане, без да са задължителни за тях. 5. Irretrievably broken – англ. език. 6. NY State Bar Association proposes no-fault divorce in New York, Daily Record, Rochester, NY, Aug. 2, 2004; 7. Идследването е цитирано в Garland, Laura, Putting the Blame on No-fault, ABA Journal, Apr97, Vol. 83; 8. Такова е мнението на бившия съветник на президента Клинтън – Уилиам Галстон. Цитирано по Garland, L., “Putting the Blame…”; 9. “Divorce and Separation in New York State,” NYSBA, 2006. Тази публикация на адвокатската колегия на щата Ню Йорк може да бъде намерена в интернет на адрес www.divorcelawinfo.com/states/ny/newyork.htm Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 82.47 Kb. Сподели с приятели:
|