Реферат на тема: " Естетическо възпитание същност, задачи, методи и форми на възпитание" по учебна дисциплина: „ Педагогика"
Основни сфери и средства на естетическото възпитание
Изтегляне 57.4 Kb.
|
| Основни сфери и средства на естетическото възпитание
Всяка тема, касаеща се до възпитанието се оповава на определена концепция, свързана с човешката личност. В тази връзка, Маркс определя човешката същност, като „съвкупност на всички обществени отношения”. В основата на един такъв подход, естетическото въздействие и взаимодействие, могат да бъдат осъществени при всички ситуации, в които са налице връзки и отношения от рода на „човек- човек”, „човек- човешка същност” и т.н. Можем да отделим няколко сфери на естетическо възпитание, имайки в предвид характера на дейностите и взаимодействията, активността на потреблението на естетически ценности и др. - Първата сфера е сферата на художественото творчество. Факторите, които влияят тук основна са художествено- творческата дейност и мас- медиите. - Втората е т. нар. Сфера на останалата естетическа дейност и въздействието й. Фактори, влияещи при нея са трудът, при който липсва художественото начало. - Третата сфера е тази на средата, създадена от човека и природната такава. Тези две среди играят ролята и на основни фактори. При тях човекът е по- скоро потребител на готови ценности. Средставата на естетическото възпитание са трудът, изкуството и природата. Ако ги разгледаме самостоятелно ще ги характеризираме по следния начин: - Трудът е процес и дейност, в които човекът участва и благодарение на които си взаимодейства с околната среда. Трудът включва в себе си естетическата социализация на човека, но освен това и някои негови дейности- в производството, битовата дейност в семейството, умствената и физическата, и т.н. Като трудов творчески процес можем да класифицираме естетическото творчество и дейността. Характерно тук е естетико- съдържателното материализиране в различни предметно- естетически форми. - Другото средство за естетическо възпитание е Изкуството. Само по себе си то може да бъде определено, като израз на художествена форма на красотата в живота. То има всеобхватно въздействие. Може да повлияе освен чувствата на човек, неговия разум и волята му. Изкуството заема важно място във формирането на естетическото съзнание. То спомага за това, на живота да се погледне с други очи, пречупвайки го през призмата на образноостта и мащабното художествено обобщение. Функцията на изкуството е не само естетико- възпитателна и хедонистична, но и познавателно- съдържателна, която се явява и най- важната. Зигмунд Фройд споделя своето мнение, че се впечатлява повече от самото съдържание на едно произведение, отколкото от неговите технически качества. - Третото средство за естетическо възпитание е Природата. Тя бива определена като велик „художник”. То чрез своята богатост от форми и багри, заражда у нас чувства на очарование, възторг и наслада. Твърди се дори, че човекът е човек, именно заради природата и най- вече заради нейното въздействие и красота. Всъщност, трябва да осъществим едно разграничение, между особеностите на естетическото въздействие на природната и социално създадената красота. И. Паси казва, че природният естетически ефект е ефект от спонтанна определеност или състояние. Тук можем да открием първата съществена разлика между естетическия ефект от несъзнателната природа и естетическия ефект от съзнателното изкуство. Най- общите признаци на този ефект остават неизменни, според Паси. Тя смята, че това спомага и представлява постоянни благоприятни условия да се използват единството и хармонията на социалния и природния фактор, в процеса на възпитание на човешката личност. А. И. Чехов отразява стремежа на човека към красота и хармония чрез своето слово, че у всеки човек всичко трябва да е прекрасно. Естетическата възпитаност се разглежда като резултат от естетическото възпитание. Някои дори я определят като вид възпитаност на личността. Ако я разгледаме от гледна точка на естетическата социализираност на индивида, тя се характеризира със степенно развитие и усъвършенстване в резултат на всички въздействия и взаимодействие в сферата на естетиката. Естетическата възпитаност има и няколко сновни критерии, а именно: -Отношението към красотата в изкуството. -Отношението към природната красота. -Отношението към красотата в живота и трудовата дейност. Естетическата култура е освен израз на естетическа възпитаност, също и проява на цялостната енкултурираност в естетическата сфера. Освен това се стига до интеграция на компоненти в мащаба на универсалната естетичност. Тя се проявява, благодарение на законите на красотата и реализирането на човека, като субект с генерализирана естетическа способност. Също така нейната проява се осъществява без значение вида на практическата дейност, но съобразена със законите на красотата. Естетическата възпитаност и култура се изразяват в естетиката на поведението. В тази връзка Енгелс споделя своята теза, а именно че „едно лице се характеризира не само с това, което върши, но и с това как го върши”. Единството на етиката и естетиката на поведението и моралните норми, както и начина на изразяването им, проличава в етиката. На нея следва да се гледа, като една много значима човешка черта. Маниерите на естетичното поведение трябва да присъстват и в ежедневието на човек, а дори и да се превърнат в неговата втора природа. Разглеждайки естетическото, интелектуалното и нравственото начало като единство, можем да го определим като предпоставка за хармонизиране на вътрешната и външната красота у човека. За тази хармония Н. Шипковенски твърди, че „едва, когато душевната чистота и дълбочина на мислите озаряват лицето, то придобива истинска красота” и обратното, че „ако лицето се изкриви от омраза, злоба, завист или гняв, то и най- красивите черти ще погрознеят”. Естетическият облик и израз на хармонията при човешкото поведение, предполагат единство на истинската доброта и красота. И. А. Гончаров е съвременник на А. С. Пушкин, който описва единството на вътрешното и външното състояние у поета, по повод среща на студенти с него. Естетическото възпитание и развитие, които се случват в условията на демократизиране и хуманизиране на обществото, се характеризират като проблем с нарастващо значение. Тук красотата се явява, като средство за решаването на този проблем. Понякога може да се стигне до злоупотреби с нея и изкуството, което не е редно. Ж. Атанасов припомня че през 20-те години на миналия век, Ортега- и- Гасет се противопоставя на естетизирането на грубостите, убийствата и всякакъв вид злонамерени актове в изкуството, спрямо личността на човека. Въздействието на изкуството на насилието върху нея, води до дехуманизирането и травмирането й. Навярно, единствено естетическото възпитание е в състояние да се противопостави на издевателствата над човешката личност. То може да спомогне изграждането на естетически вкусове и критерии, които да бъдат насочени към създаването на по- хуманна ценностно- естетическа система. В продължение на векове и хилядолетия естетическото възпитание е богат дял на възпитателната практика .Затова още от зараждането на педагогическата мисъл, въпросите за формиране на естетическото отношение на подрастващите към действителността заемат видно място във възгледите и мислите. Особено значение за естетическото възпитание на подрастващите придобива литературното творчество, разказването на приказки, митове и легенди. Те се свързват с конкретни добродетели и прояви от живота. В тях се съдържат определени норми и изисквания за нравствено поведение, възхвалява се онова което се смята за добро, порицава се злото. Изтъква се, че неизпълнението на нравствените форми води до нещастия, а изпълненията им, към благополучие. Днес някой автори определят естетиката като критичен анализ на изкуството, културата и природата, или направо я смятат за философия на изкуството. Задачи на естетическото възпитание: 1.Възпитание на естетически възприятия и чувства, т.е. на способността да се възприема и преживява прекрасното. Естетическото чувство е свързано с художествената наслада от произведенията на изкуството и от заобикалящата ни красота. Възприемането на прекрасното винаги започва с чувства. Дълбочината на преживяното при всяка среща с прекрасното в действителността или в изкуството зависи не само от естетическите достойнства на предмета, но и от развитието на естетическите възприятия и чувства на човека. Това предполага наличие на известна сензорна култура. 2.Възпитание на естетически представи, понятия и оценки, т. е не само да се възприема, но и да се разбира и оценява прекрасното. Тази задача предполага даване на естетически знания и запознаване с различни художествени жанрове. 3.Формиране на естетически вкус като израз на умението да се различава истински красивото от грозното и извратеното. То се намира в неразривна връзка с културното равнище на личността, с богатството на художествените представи и понятия, през призмата на които се възприема прекрасното от изкуството и от действителността. За оформяне на естетически вкус у подрастващите голямо значение имат предмети като литература, музика, рисуване. 4.Развиване на уменията и творческите способности за естетическа дейност. Когато човек възприема и оценява пълно прекрасното в изкуството и в живота, когато се вълнува от него, има правилно оформен естетически вкус, той не остава равнодушен възприемател. У него се пораждат и развиват стимули да твори. Този процес обаче е свързан с продължително обучение и възпитание. Теорията на естетическото възпитание като раздел от педагогическата наука изучава съдържанието, принципите, средствата и методите за формиране на естетическо отношение към действителността при подрастващите . Естетическото възпитание в училище, от своя страна съдейства за естетическото развитие на личността , включващо нейните естетически отношения – вкусове, емоции, чувства, възгледи, убеждения, начини на поведение в обществото и естетически – творчески потенциал. В традиционната нормативна естетика основни части са естетическото съзнание и естетическото поведение . Естетическо съзнание То се възпроизвежда най – вече чрез изкуството, но то съществува и в хората които не създават произведения на изкуството. Чрез него се изразява активния стремеж на човека да достигне до хармония, съвършенство, красота или към някакъв идеал. Естетическото съзнание има две основни форми – всекидневно и научно, а равнищата му са: вербално и невербално. В структурата на естетическото съзнание някой автори разграничават два основни аспекта – идеологически, който е израз на теоретическото естетическо съзнание , а втори е социално – психологическият т.е. проява е на повседневното естетическо съзнание. Последният включва съвкупност от елементите: интереси, потребности, вкусове, чувства, убеждения и др. В обобщен вид структурирането на естетическото съзнание се основава на следните структурни компоненти: Естетическо отношение Естетически вкус Естетически ценности Естетически идеали Естетическо отношение - това е първото необходимо условие за развитие на духовно- естетическата сфера. Свързано е с „входа” на естетическата информация към човешкото съзнание, с началото на въздействието на социалната и природната среда и протичане на процеса на формиране на естетическото отношение към действителността. От точността на тази информация и от правилното отношение към нея в този начален момент зависи в много голяма степен цялостното по нататъшно формиране на естетическото съзнание. Естетически вкус – Чрез естетическият вкус могат да се различат прекрасното и грозното, изтънченото и вулгарното, кичът и изкуството, хармонията и хаоса и др. , да се прецени кое е красиво, добро и правилно. Естетическият вкус има познавателни, социални, културни, индивидуални и морални аспекти. Той може да се създава, да се формира и развива, но може и да се девалвира и деформира. При естетическите вкусове на хората има много общо , но и твърде различно. Именно тези различия на индивидите са благоприятно условия и предпоставка за постигане на голямо разнообразие – както при създаването така и при потребяването на естетическите ценности . Естетически ценности – Самата естетическа ценност е способността на предметите и явленията в природата и продуктите на човешкия труд, благодарение на налични свойства и принципи да удовлетворяват определени естетически потребности и да предизвикват съответни естетически преживявания. Те са тези които допринасят за „красотата” на произведението на изкуството, за разлика от това което допринася за неговата целесъобразност, истина и морална доброта. Естетически идеали – Те са висша проява на естетическото съзнание, цялостен образ и най-пълно обобщение на представите за съвършен живот и съвършен човек. Естетическите идеали се променят във времето. В процеса на естетическото възпитание, естетическият идеал за човека е понятие със стратегическо място и значение Без него не е възможна целенасочена дейност по отношение на човека и човешката личност, не е възможно и направление на естетическата социализация и развитие на индивида при водещата роля на естетическото възпитание. Естетическо поведение Всяка дейност, всяка реакция, която изявява естетическо отношение и повлиява естетически средата и взаимодействието между хората. При естетическото възпитание, целящо утвърждаването на издържано поведение следва да се предявява изискването и да се формира убеждението добрият етикет да бъде постоянна черта на човека, негова потребност, а не да се спазва само на определени места, пред някои хора и при по специални ситуации. Не са редки случаите , при които изискванията за по-естетически маниери и културни обноски, за кавалерство се квалифицират като „излишна дипломация”. Маниерите на естетическото поведение съвсем не бива да се свързват и ограничават само в сферата на дипломатическият етикет и при официалните случаи, а те трябва да присъстват в ежедневието на естетически възпитания човек, за да му станат привични, негова втора природа .Тяхното спазване и в неофициална обстановка е израз на уважение към близките и познатите, с които човек най-често общува, както и към самия себе си. Изтегляне 57.4 Kb. Сподели с приятели:
|