Реферат на тема: " Естетическо възпитание същност, задачи, методи и форми на възпитание" по учебна дисциплина: „ Педагогика"
Процес на формиране на естетическо отношение към реалността
Изтегляне 57.4 Kb.
|
| Процес на формиране на естетическо отношение към реалността
Естетико-възпитателния процес е определящ за формирането на естетическото отношение към действителността. То предполага вникването в структурата на естетическото съзнание и степените на отражение при функционирането му. Л. А. Зеленов и Г. И. Куликов представя два аспекта от естетическото съзнание- идеологически и социално- психологически. Идеологическият аспект се характеризира, като израз на теоретическото естетическо съзнание, което от своя страна включва в себе си идеи, възгледи, учение и др. При вторият аспект- социално- психологическият се наблюдава проява на повседневното естетическо съзнание, което има в състава си елементи, като интереси, вкусове, чувства и т.н. За предпочитане при разглеждането на степените на отражение при естетическото съзнание, се явява структурирането на естетическото съзнание в приемлива обобщеност на естетическото възприятие, естетически вкус, естетически идеал, естетическа потребност. Същността на естетическото възприятие се определя, като отражение на въздействащите ни естетически явления от околния свят. Свързва се със способността да се усеща красотата наоколо като едно цяло, да се прави разлика между трагичното и комичното, възвишеното и низкото и т.н. Възприятието е свързано с навлизането на естетическата информация към съзнанието ни и протичането на процеса, при който се изгражда отношението към действителността. Въпросът за възпитаването на естетическите възприятия е от особена важност, тъй като от този процес се определя правилното и ефективното протичане на социализацията в естетическата сфера. Друг елемент от структурирането на естетическото съзнание е естетическото чувство. То се поражда от възприемането на естетически явления, като красивото и грозното, комичното и трагичното и т.н. Естетическото чувство се характеризира, като преживяно отношение, с проявление в определена степен на вътрешната личностна позиция. Във връзка с това, В. А. Сухомлински казва „красотата е кръвна и плътта на човечността, на добрите чувства, на сърдечните отношения”. Всъщност тя е тази, която облагородява емоционалната сфера на човека. Естетическите чувства са едно сложно отражение на психическите преживявания, които от своя страна довеждат до пренастройване на психически и физиологични функции на организма. Според Г. Х. Шингаров естетическото чувство въздейства върху психиката. Особено важно при човека е радостното чувство, определено от Шилер като „двигател на живота”. Някои приемат това чувство, като необходимост при процеса на обучението и възпитанието. Шилер дори възвеличава радостното чувство в своето произведение „Към радостта”. Естетическият вкус се характеризира с проява способността на човек да разбира, оценява, да предпочита естетическите ценности и др. В основата му се корени естетическата оценка, изразяваща се в определени предпочитания. Кл. Менце твърди, че в умението за оценка на красивото, личи хуманизацията на човек. В естетическият вкус на фокус се появява цялото оценъчно- избирателно отношение на човек към естетическата действителност. В. К. Скатершиков споделя едно свое заключение, а именно, че вкуса в естетически аспект е своеобразно средство за отразяване на естетическите качества на предметите. Той може да бъде още въплъщение в емоционална форма на отношението на човека към предметите. Явява се и като критерий за съвършенство или несъвършенство на дейността за преобразуване на заобикалящия ни свят, съобразно законите на красотата. Естетическите вкусове при всеки човек са различни. Тези различия са благоприятна предпоставка за разнообразие при създаването на естетически ценности. Естетическата потребност отразява необходимостта на човека от красивото, възвишеното и т.н. Сама по себе си естетическата потребност може да се разгледа, като способност на предметите, продуктите на човешкия труд да удовлетворяват различни естетически потребности и да предизвикат естетически преживявания. Тя се проявява на две равнища. Първото е характерно с възприемането и съпреживяването на естетическите ценности, създадени от хората или природата. Естетико- потребностното отношение на индивида към действителността се определя като естетически интереси. Й. Ф. Хербарт казва, че се обуславят в пълното възприемане на натурата, културното обкръжение и др. При това равнище в естетическата потребност се отделя хедонистичния аспект. Второто равнище е по- висше. Свързва се със създаването на естетическите ценности и потребността от естетическа дейност, зараждаща красотата. В. П. Созонов твърди, че естетическото възпитание предполага, че човек се стреми да изпълни творчески, с естетическа багра акт, доставящ му наслаждание в естетически и етически план. Естетическият идеал също е висша проява на естетическо съзнание и насоченост на личността в естетическа сфера. Включва обобщението на представите за съвършено съществуване. Естетическият идеал е изменян в еволюцията, но въпреки това успява да съхрани в себе си ценностни моменти от древностното естетическо съзнание. При гръцката калокагатия е характерен идеалът за целостността и хармонията, още творчески развиващата се личност и утвърждаващата се такава. Естетическият идеал може да се определи като понятие със стратегическо място и значение при естетическото възпитание. Ако то липсва не може да се осъществи направляването на естетическата социализация и развитие на индивида, както и насочената дейност по отношение на личността. В научната сфера заложбата се определя, като понятие, включващо анатомо- физиологични особености на мозъка и нервната система. Те от своя страна са индивидулно- природно условие за осъществяване процеса на формиране и развитие на способностите в определена област. Тъй като разглеждаме естетико- художествената област, ще споменем, че художествената способност е степен на социализираност и развитост. Заложбите и способностите се делят на две групи- общи и специални. В този ред на мисли, художествените се отнасят към специалните. Тяхното развитие зависи от това на интелектуалните заложби и способности. Дълго време художествените заложби и способности са приемани, като явления със елитарен характер. Съвременната генетика обаче, ги свързва с Хомо сапиенс, както и неговото качествено състояние, до което достига в хода на еволюцията. От друга страна се свързва и с отделния индивид, при който тези феномени се характеризират с индивидуален характер. Академик Дубинин има теза, която гласи, че изобразителното изкуство е форма на човешка интеграция на психическата дейност. Според него, човекът е обезпечил чрез проявата на способност към изкуството, нова способност за отражение, сравнявайки я с предшествениците му- животните. Констатациите дават основание на художествените заложби да се гледа, като компонент, присъстващ при Хомо сапиенс. Проявлението му в индивидуален план се касае до направлението и степента на художествено- творческата изява, обусловени от интензивността на нервните импулси, които са материална основа на художествено- творческата отразителна дейност. Тези различия са причина за постигането на различни успехи в художествено- творческата дейност. Разбира се, разликите в отделните индивиди са генетически доказани и аргументирани. Р. Уилямс посочва, че поради наследствеността децата на едни и същи родители могат да има абсолютно различни набори от гени, макар да си приличат повече отколкото гените на хората, които нямат роднинска връзка. Английският биохимик Мак Илвейн ни представя друга теза, а именно, че потреблението на кислород влияе върху електрическата активност на мозъчната кора. М. С. Гаевска пък констатира, че възбудата на нервната система води до повишаване интензивността на обменните процеси, поради което се наблюдава умора и понижаване на творческата активност. Характерът на тези процеси се явява като основен фактор по отношение съсредоточаването на човек. От тези аргументации се пораждат два извода. Първият е, че всички деца трябва да се включват в художествено- естетическите дейности, без значение от институцията, в която се намират. Вторият извод гласи, че дарованията на едно дете трябва да бъдат развивани допълнително. Според С. Стенсел прави заключение, че едва от 3 до 5 процента от учениците имат някакви творчески заложби. Разбира се, те се изявяват в различни области. Други американски автори твърдят, че надареността и талантът на децата личи съвсем рано в предучилищна възраст дори, когато се разграничават индивидуалните възможности в различните направления. Ж. Гологанов например наблюдава музикалните способности. Той заключава, че всеки човек притежава някакви различия, които се проявяват според степента на постиженията на личността, както и проявлението на музикалността му. Интересно е това, в каква социализираща начална среда се развиват музикално надарените деца. Един пример за невероятни постижения, осъществени благодарение на тази среда още в детска възраст, е Емил Наумов, наричат още „детето- чудо”. Някои автори, които са наблюдавали развитието му, достигат до извода, че водещ фактор е семейството и неговото естетико- възпитателно въздействие. Твърди се, че редица дарования са често явление сред българските деца. Естетико- художествените дарования се утвърждават и развиват, когато има наличие на хармония и пълноценност. С оглед изследванията в тази област можем да обобщим: - художествената заложба присъства във всеки индивид в различна степен; - художествената заложба трябва да бъде развивана; - реализирането на някои дарования изискват адекватна социализираща среда; - работата с децата, притежаващи дарования да бъде осъществявана и с двата пола; - в процеса на развитие на художествено- творческите заложби да присъстват координацията и синхрона при усилията на всички социални фактори. Изтегляне 57.4 Kb. Сподели с приятели:
|