Реферат на тема: Оценка на почвените ресурси за формиране на химичния състав на водите на р. Вит и р. Осъм

Проект BG051PO001-3.3.04/40: „Изграждане на висококвалифицирани млади изследователи по съвременни информационни технологии за оптимизация, разпознаване на образи и подпомагане вземането на решения”

Географски институт при БАН,

секция „Физическа география”,

гр. София, ул. Акад.Г. Бончев, бл. 3, ет. 3

e-mail: krisimar1979@gmail.com

2010
Оценка на почвените ресурси за формиране на химичния състав на водите на р. Вит и р. Осъм

В пределите на България се допират и взаимно проникват помежду си четири големи почвени провинции на Европа- степна и лесостепната източноевропейска провинция, средиземноморската южноевропейска провинция, горската атлантическа провинциа на Западна Европа и влажната субтропична провинция на Черноморието.

Типичните черноземни почви са значително по- слабо разпространени в сравнение с карбонатните и заемат тясна ивица на юг от карбонатните черноземи. Тези почви за разглеждания район са образувани върху типичен и тежко песъчливо-глинест льос, средна годишна температура 11,8-12С˚, средна годишна сума на валежите- 600мм. Типичните черноземи имат сравнително по-мощен хумусно- акумулативен хоризонт , който достига 60-70 см, карбонатите са измити в дълбочина до 30-50см., а под тази дълбочина се появяват и карбонатните мицели. Характеризират се от леко, средно до тежко песъчливо-глинест механичен състав и зърнесто-троховидна структура. Съдържанието на хумус е малко по- високо от това при карбонатните черноземи и достига до 2,5-4,0%. Реакцията в най- горната част на профила е неутрална, а в дълбочина се променя от слабо до средно алкална. Сорбционният капацитет на тези почви е около 25-30 mg eq на 100g. Подобно на карбонатните черноземи тези почви са добре обезпечени на общ калий- 1,5-2,0%, общ фосфор- 0,15-0,25%, в сравнение с останалите черноземи типичните се отличават с най- високо съдържание на общ азот- 0,15-0,30% - Стражево, Плевенски окръг. По отношение на физико-механичните свойства за типичните черноземни почви са характерни добра порьозност, слаба пластичност, добра водопропускливост и сравнително висока водозадържаща способност.

Излужените черноземни почви са относително широко разпространени в нашата страна, а в Дунавската равнина в пределите на разглежданите водосбори те се срещат на юг от карбонатните и типичните черноземи под формата на големи петна. Тези почви за разлика от предходните черноземи се образуват под влияние на малко по- влажен климат, горско-степна растителност, средно до тежко песъчливо- глинести почвообразуващи скали и тежки песъчливо- глинести материали. Излужените черноземни почви се характеризират с мощен хумусно-акумулативен хоризонт -70-80 см. и съдържание на хумус от 3 до 5%, 3,82% при с.Долни Дъбник, Плевенско. Преходния хоризонт е с мощност 30-40 см. и в него отсъстват карбонати. Те са измити в дълбочина. Реакцията на безкарбонатните хоризонти се променя от слабо кисела до неутрална – рН 6,9 до 7,0 с. Долни Дъбник, Плевенско, а при карбонатните хоризонти от слабо до средно алкална – рН 7,3 до 8,1 с.Долни Дъбник, Плевенско. Излужените черноземни почви са с добри физични и водни свойства.

Последната разновидност на черноземните почви, които са формирани в Средна Дунавска равнина са деградираните или оподзолени почви. По своята същност деградираните черноземи заемат преходно положение между излужените и сивокафяви почви. Тези почви са се образували в условия на горско-степна растителност, върху тежко песъчливо-глинеста льосова основа, изветрели варовици и червенокафяви мергели. Деградираните почви се отличават с ясно диференциран почвен профил, в който се разграничават хумусно-елувиален и илувиален метаморфен почвен хоризонт. За хоризоннт А при тези почви е характерен по-маломощен хумусен хоризонт и троховидно дребнобуцеста структура, най- горните части са значително по-уплътнени в сравнение с другите черноземи, илувиалния метаморфен хоризонт е с по-тежьк механичен състав. Деградираните черноземи са формирани върху льос с тежко-песъчливо-глинест механичен състав, карбонатите са силно измити в дълбочина до към 100см. извън границите на хумусно-елувиалния и илувиално- метаморфния хоризонт. Количеството на хумуса е по-малко в сравнение с излужените черноземи, като рязка намалява в дълбочина. Отличават се с слабо кисела до кисела реакция, по-ниска обезпеченост с азот, фосфор и калий. Сорбционния капацитет силно варира, като стойностите са от 25-30 до 30-40 mg-eq на 100g почва. В сравнение с останалите черноземи деградираните се отличават с по- добра водозадържаща способност, по-ниска водопропускливост и относително добра аерираност на хумусно- елувиалния хоризонт.

Сивите горски почви в Средната област на Дунавската равнина са разпространени под формата на изолирани петна и заемат по-високите части на Плевенските височини, формирани в условия на сравнително сухолюбива горска растителност и наличие на карбонатна литоложка основа. Значително разпространение сивите горски почви имат в пределите на Средната подобласт на Предбалкана. Тя се отличава с добре изразен хълмист и нископланински характер на релефа. Тези почви са формирани в условията на преобладаваща карбонатна геоложка основа, умереноконтинентален климат, сухолюбива горска преобладаващо широколистна растителност. В по-високия пояс на Предбалкана там където характерът на релефа постепенно се трансформира от хълмист в нископланински в условия на по- влажен климат и по- изобилни валежи, както и при наличие на по- влаголюбива горска растителност – букова са разпространени светлокафяви горски почви. В резултат на различията в почвообразуващия процес и факторите оказващи влияние върху него сивите горски почви се диференцират на според някои автори М.Георгиев, 1991г. на тъмно, светлосиви и сиви горски почви. Почвообразуващите скали върху, които са разпространени тъмно сивокафявите горски почви представляват льос с тежко песъчливо- глинест строеж, но са разпространени и върху плиоценски и кватернерни глини. По своята генетична същност тези почви представляват своеобразен преход между черноземите и типичните сивокафяви горски почви.

Тъмно сивокафявите горски почви – лесивирани се характеризират с добре оформен хумусно-елувиален и илувиално метаморфен хоризонт. Първият хоризонт се характеризира със сбит строеж и троховидна структура, а вторият с плътен строеж и буцесто призматична структура. Почвообразуващата скала или С хоризонтът е с карбонатен характер. Профилът на тъмно сивокафявите горски почви е диференциран по механичен състав те се отличават с по- неблагоприятен азотен и фосфорен и средноблагоприятен калиев режим, а също така и с по-ниско съдържание на хумус – 1,5-2,5% – с. Гривица, Плевенски окръг.

Реакцията на тези почви е кисела и имат умерен сорбционен капацитет. В зависимост от това дали тъмно сивокафявите горски почви са образувани върху льос или плиоценски глини обемната плътност и порьозност имат различни стойности в различните хоризонти. Отличават се със сравнително неблагоприятни физико-механични свойства. Друга разновидност на сивите горски почви са сивокафявите горски почви. По-голяма част от тях обикновено имат добре оформен почвен профил, но на места тези почви са плитки, като частично над тях е възможно да се наблюдават твърди скали под формата на отделни петна. За разлика от предходния почвен тип сивокафявите горски почви са образувани в условия на по-хладен – средна годишна температура 11,4С˚ и по-влажен климат- средна годишна сума на валежите 636мм – с. Славяни, Ловешки окръг със засилено влияние на почвообразувателния горски процес и при наличие на по-бедно карбонатни и кисели основни скали. За този почвен тип е характерен добре оформен хумусно-елувиален хоризонт със среднопесъчливо-глинест механичен състав и разположеният под него глинест илувиален хоризонт с тежко песъчливо-глинест механичен състав. При сиво-кафявите горски почви се наблюдават ясно изразени процеси на лесивиране и вътрешно почвено глинясване. Характеризират се с ниско хумусно съдържание 1,5-2,5% и с общо неблагоприятно състояние по отношение на съдържанието на общ азот, фосфор и калий. Реакцията на тези почви в хумусно-елувиалния хоризонт е от слабо до средно кисела, а в илувиалния реакцията е средно кисела. Сорбционният капацитет показва голяма вариация в дълбочина на профила. В най-горните части на профила в хумусно-елувиалния хоризонт той има стойности, който варират от 15,0 до 30,0mg-eq на 100g почва, а в илувиалния почвен профил се регистрират стойности от 20,0 до 40,0mg-eq на 100g почва. Тези почви се отличават с висока водозадържаща способност, водопропускливостта в най-горните части на профила е 0,09-0,10 m/24h като бързо намалява в дълбочина и в илувиалния хоризонт стойностите намаляват до 0,03 m/24h. Общата порьозност е незадоволителна особено при глинестите разновидности.

По на юг и с увеличаване на надморската височина, с навлизане във високия пояс на Старопланинската верига в резултат от различията в геоложкия строеж и релефа, както и нееднаквите климатични условия и растителност предопределят образуването и разпространението на кафявите горски почви във най-високите части на водосборните области. Тези почви са образувани върху различна безкарбонатна скална основа предимно гранити, гнайси, палеозойски шисти и пясъчници. Релефът е предпланински до типичен планински силно разчленен с интензивна водна ерозия, климатът се характеризира с висока влажност, сравнително голямо количество на валежите – около 1100мм., средна годишна температура около 6С˚, устойчива снежна покривка. Растителността под чието пряко влияние са се формирали тези кафявите горски почви е представена от букови и иглолистни гори. Върху профила, състава и свойствата на почвената покривка влияние оказва изсичането на горските масиви на чието място се настанява тревна растителност. Кафявите горски-тъмни почви имат мощен хумусно-акумулативен хоризонт – 30-40 см., тъмен цвят, лек механичен състав и троховидна структура. Хумусното съдържание е високо като може да достигне до 25% с преобладаващо участие на хуминовите киселини. Реакцията на тези почви се променя от слабо кисела до средно кисела. Физичните свойства на кафявите горски почви се характеризират със сравнително благоприятен режим. Те имат ниска обемна плътност, висока порьозност и троховидна структура в хумусно-акумулативния хоризонт. Същевременно тези почви са с незадоволителен азотен и фосфорен режим, и показват недостиг на калий.

В най- високите билни части на Старопланинската средна област, там където са изворните области на поречията Вит и Осъм, в условията на планински климат, значителни валежни количества, тревна растителност, и най-вече върху безкарбонатна почвообразуваща оснава- гранити, шисти, сиенити и др. Поради високата влажност и ниската температура, тревната покривка бавно се минерализира, в резултат на което се образува торфен хоризонт в планинско-ливадните почви. Различават се два вида почви – планинско-ливадни торфенисти, които заемат по-високите безотточни и понижени форми на релефа и планинско-ливадни черноземовидни заемащи по-ниските дренирани и с изпъкнали теренни форми места. Общо планинските- ливадни почви имат лек механичен състав, съдържайки голямо количество скални късове, унаследени от основната скала. За тях е характерно високо съдържание на хумусната вещество до 10% и повече – 20% там където няма условия за разлагане на отложената органична материя. По дълбочината на целия профил липсват карбонати, а реакцията е подчертано кисела – рН 4,0 до 4,5. Тези почви като цяло притежават сравнително добри физични показатели.

Освен разгледаните почвени типове, като азонално явление в изследваната област са разпространени алувиално-ливадните почви. Те образувани в речните долини на равнинните и полупланински райони. Тези почви се образуват по заливните тераси на реките, върху алувиални наноси, в условия на нисоки подпочвени води и наличие на ливадна растителност. Алувиално-ливадните почви имат един генетично оформен почвен хоризонт – хумусно-акумулативен с рохкав строеж съдържание на хумуса от 1,5 до 6,0% и зърнесто-троховидна структура . Под този хоризонт са разположени бивши хумусни хоризонти с различен механичен и петрографски състав. На определена дълбочина профилът на тези почви е възможно да бъде до известна степен оглеен, в резултат на високото ниво на подпочвените води. Реакцията на тези почви е от слабо кисела до алкална. Като цяло тези почви показват недостиг на фосфор, азот и калий.

Друг азонален почвен тип, който се наблюдава във водосбора на р. Вит, а именно в Чернополската низина са торфено-блатните почви. Те са образувани под формата на отделни петна и са покрити през цялата година с вода. Профилът на тези почви се състои от торфен и глеев хоризонт.

В заключение може да се каже,че наред с геоложката основа, климатичните условия, особеностите на релефа, характера на раститилноста, почвените ресурси със своите физични и химични показатели се явявят важен фактор за формиране на химичния състав на речните води.

Л И Т Е Р А Т У Р А

2. Пенков, М. Мелиоративно почвознание, С., Техника, 1986.