Съвременна динамика на карстовите процеси в моделни карстови геосистеми чрез хидрометричен и хидрохимичен мониторинг



Дата01.05.2018
Размер67.97 Kb.


Проект BG051PO001-3.3.04/40: „Изграждане на висококвалифицирани млади изследователи по съвременни информационни технологии за оптимизация, разпознаване на образи и подпомагане вземането на решения”

Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Европейски Социален Фонд
(2007-2013) и Република България – Министерство на образованието, младежта и науката по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси"


в направление “Подкрепа за развитието на докторанти, пост-докторанти, специализанти и млади учени”
доклад на тема:

Съвременна динамика на карстовите процеси в моделни карстови геосистеми чрез хидрометричен и хидрохимичен мониторинг

Евгени Георгиев Балтаков

докторант при ГИ-БАН

Секция Физическа география



2010 г.
Съвременна динамика на карстовите процеси в моделни карстови геосистеми чрез хидрометричен и хидрохимичен мониторинг
Евгени Георгиев Балтаков
Структура


  1. Въведение

  1. Актуалност на темата

  2. Обект и предмет на изследване

  3. Цел и задачи

  1. Методология и изученост на проблема

  1. Теоретико - методологична постановка на изследването и мониторинга на карстови геоситеми в аспекта на теорията на системите

  2. Изученост на моделните карстови геосистеми

  3. Методика на изследване

  1. Информационна обезпеченост на изследването

  1. Налична база данни (статистически, картографски, количествени и качествени показатели и др.)

  2. База данни от собствени наблюдения, измервания, анализи, снимки

  3. Систематизирана база данни в ГИС среда

  1. Анализ на динамиката на карстовите процеси чрез хидрометричен мониторинг

  1. Режимни характеристики на прихода и разхода на води в карстовите геосистеми (валежни количества, извори, речни течения, инфилтрационни капчуци и др.)

    1. Срокове на наблюдение и методи на измерване

    2. Сравнителен анализ между изследваните моделни карстови геосистеми

  2. Хидрометричният анализ като основа за мониторинг на динамиката на карстовите процеси

  1. Анализ на динамиката на карстовите прочеси чрез хидрохимичен мониторинг

  1. Режимни характеристики на химичния състав на карстовите води

    1. Срокове на наблюдение и методи на изследване в полеви и лабораторни условия

    2. Сравнителен анализ между изследваните карстови геоситеми

  2. Хидрохимичният анализ като основа за мониторинг на динамиката на карстовите процеси

  1. Място на хидрометричния и хидрохимичния анализ на карстови процеси в комплексния мониторинг на карстови геоситеми с оглед на оптимизационни решения за устойчивото им развитие

  2. Изводи

  3. Литература




  1. Въведение

    1. Актуалност на темата

Карстът представлява не само процес, но и съвкупност от форми, образувани върху лесно разтворими и излужени скали (Канев, 1983). Карстовите територии и обекти се отличават с висока атрактивност и поради това голяма част от тях са получили природозащитен статут. Като такива те се ползват с опека от Закона за защитените територии. Заради характерни местообитания много от тях са под защита и на други нормативни актове във връзка с международни конвенции и директиви, влезли в сила и в България (Рамсарска конвенция, Натура 2000 и др.). Поради своята уникалност защитените карстови територии се ползват с изключително голям обществен интерес, но поради произхода си те са уязвими на човешки въздействия. Именно от опасността от разрушаване на карстовите обекти следва да се взимат съответните мерки за контрол при тяхното стопанисване и управление. Това налага нуждата от комплексен мониторинг, чрез който да се оптимизира тяхното използване. Обявените защитени карстови територии имат важно научно, екологично, рекреационно-туристическо и образователно значение. Това ги прави подходящи за моделни райони за експериментални изследвания за рационалното им природоползване и устойчиво развитие. В границите на България карстът заема около ¼ от територията й, а са обособени четиринайсет карстови хидрогеоложки района (Яранов, 1959). Поради този си обем, а също така и сложността на карстовите геосистеми, те все още не са изучени цялостно, което ги прави и атрактивни от научна гледна точка.


    1. Обект, предмет, цел, задачи на изследването

Обект на изследване на настоящия дисертационен труд представляват четири моделни карстови геосистеми. От тях една се явява главна – Брестнишка карстова геосистема. В нея главни обекти се явяват пещерата “Съева дупка”, която е една от най-посещаваните и електрифицирани български туристически пещери и най-големият карстов извор в България – Глава Панега с дебит около 4600 l/s. Останалите три геосистеми ще бъдат използвани за сравнение, тъй като за тях има вече достатъчен брой литература, измервателни мероприятия и статистически данни. Това са: Природен парк “Шуменско плато”, природната забележителност “Маарата” и защитената територия на Триградското ждрело. Подборът на конкретните мониторингови изследвания в тези геосистеми е съобразен със структурно-функционалните особености на моделните защитени карстови територии. Природен парк “Шуменско плато” е най-голямата от разглежданите моделни карстови територии. В нея главен обект представлява “Занданската геосистема” с пещерата “Бисерна” (“Зандана”).

Природната забележителност “Маарата” включва най-голямата бигорна каскада в България – Крушунските водопади. Именно заради тях и “Крушунската” геосистема се явява главна за защитената карстова територия

В защитената местност “Триградско Ждрело” основният разглеждан обект е електрифицираната туристическа пещера “Дяволското гъло”, която е и главната моделна геосистема в разглежданата територия.
Предмет на изследването е съвременната динамика на карстовите процеси в горепосочените моделни карстови геосистеми, чрез хидрометричен и хидрохимичен мониторинг. С тези два способа може да се определи скоростта на натрупване или разрушаване на карста и последствията от това за цялата геосистемаа. За последното доказателства могат да се намерят чрез мониторинговите изследвания. Мониторингът като понятие представлява наблюдение, отчитане, анализ и оценка на даден процес, явление или съвкупност от явления. Чрез извършването му се проследява изменението на един или повече компоненти, но за по-голяма ефективност на проучването се предпочита второто, като по този начин се придобива по-пълна представа за цялостната ситуация в дадената територия и могат да бъдат взети навременни мерки за оптимизация. Отчетените стойности могат да регистрират точния момент на промяна в геосистемата. Това става при повишаване или понижаване нивото на един или няколко елемента.

Целтта на изследването е проектиране, експериментиране и съставяне на модел за комплексен мониторинг на карстовата Брестнишка геосистема. Хидрометричният и хидрохимичният способ се явяват главни за изследването. За постигането на тази цел са поставени следните задачи:


  • разработване и верификация на методика за мониторинг, на базата на световния и местния опит.

  • провеждане на мониторингови изследвания и измервателни мероприятия (самостоятелни или под ръководството на специалисти в областта на тези изследвания).

  • сравнение на данните и получените резултати при четирите моделни карстови геосистеми.

  • анализ и интерпретация на динамиката на карстовите процеси от хидрохимичния и хидрометричния мониторинг.

  • съставяне на систематизирани картни материали и изображения в ГИС среда.

Изборът на настоящата тема бе свързан с интересът ми към комплексното изследване на карстовите геосистеми и слабо проучения в това отношение Брестнишки район, който в същото време е разположен и в близост до София. Теренните проучвания и цялостното изследване са част от разработването на проект на тема “Разработване на експериментален модел на комплексен мониторинг за устойчиво развитие и управление на защитени карстови територии” (2009-2011), финансиран от българскиия Фонд “Научни изследвания” (договор No ДО 260.02/18.12.2008) с базова организация- Географски институт на БАН. Авторът изказва благодарност към целия колектив на проекта, като в това и на научния си ръководител ст. н. с. М. Йорданова и се надява чрез настоящия дисертационнен труд и работата на екипа да осигури комплексни решения и резултати при и интердисциплинарното изучаването на карстовите територии.


ЛИТЕРАТУРА


  1. Андрейчук, В., П. Стефанов. Карстовите геосистеми и принципите за опазване на карстови територии. „ГЕОграфия 21”, 1, 2006, стр. 5-11.

  2. Антонов, Хр., Д. Данчев. Подземни води в България. ДИ „Техника”, С., 1980.

  3. Йорданова, М., М. Чубриева. Динамика на водообмена в Крушунската и Триградската карстови геосистеми.

  4. Йорданова, М., М. Чубриева. Сравнителна характеристика на карстовите геосистеми в Деветашкото плато и Триградския район. БАН, Проблеми на географията 1, С., 1995.

  5. Йорданова, М., Ст. Велев. География и природоползуване. „Наука и изкуство”, С., 1985.

  6. Кочев, Г. Находки от праисторическия човек в ловешките пещери. „География”, XIV, No 10, 1964.

  7. Миков, В., Н. Джамбазов. Деветашката пещера. БАН, С., 1960.

  8. Михова, Д., П. Стефанов. Проектиране на информационна система за функционално моделиране на карстова геосистема. „Проблеми на географията”, 2, 1993, стр. 68-82.

  9. Стефанов, П. Първа координирана среща по международен проект за комплексен мониторинг на защитени карстови територии. „ГЕОграфия 21”, 4, 2009, стр. 57-63.

  10. Христова, М. и др. Деветашко плато. Биографски каталог. ИК „Сема РШ”, С. 2002.

  11. Яранов, Д. и др. Карстовите подземни води в България. ДИ „Техника”, С., 1959.




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница