Социално-икономическите фактори са свързани с дейността на човека. Колкото по-интензивно се използват почвените ресурси, толкова по-интензивно са протичали ерозионните процеси. Унищожаването на естествената растителност (горска или тревиста) върху наклонените терени и неправилното използване на тези площи (без предварителни мерки за защита от ерозия) води до непрекъснато нарастване интензивността на водната ерозия.
Категоризирането на ерозираните почви от обработваемия фонд у нас става на база на диагностичните показатели от класификацията на Биолчев (1996). В нея се разграничават следните степени на ерозираност:
Слаба ерозираност. Обработваемите земи са с наклон 1-3° и се нуждаят от противоерозионни мероприятия.
