Реферат на тема Водна ерозия на почвата. Борба с водната ерозия. Изготил проверил радостина Попова Проф д-р Д. Пламенов
Изтегляне 35.57 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Организационно-стопански мероприятия
- Агротехнически мероприятия
- Лесомелиоративни мероприятия
- Мелиоративно-техническите мероприятия
- ЛИТЕРАТУРА Атанасов Г., 2010. Научни трудове на русенския университет - 2010, том 49, серия 1
- 2. Гюров Г., Н.Артинова, издателство Интелекперт – 94 Пловдив. Почвознание, Второ преработено издание, 257 с.
| БОРБА С ВОДНАТА ЕРОЗИЯ
Мероприятията за борба против водната ерозия могат да бъдат в следните четири основни направления: организационно-стопански, агротехнически, лесомелиоративни и мелиоративно-технически. Организационно-стопански мероприятия Тук се включват мероприятия, които имат предимно косвено значение, а именно: форми и размери на производствените участъци, устройство на пътната мрежа, разположение на културите, устройство на поливните системи и начини на поливане. Полетата (блоковете) трябва да бъдат така проектирани, че дългата им страна да бъде разположена по посока на хоризонталите, за да бъде възможна противоерозионната обработка на почвата. Пътната мрежа също трябва да следва основно хоризонталите на терена и при необходимост за отклонение от същите, да бъдат взети мерки за стабилизиране на терена в противоерозионно направление. Селскостопанските култури трябва да бъдат разположени също по хоризонталите като се редуват пояси (ивици) от окопни култури с такива със слята повърхност. Напояването на наклонените терени трябва да се прави чрез дъждуване, а не повърхностно по бразди, тъй като последното е свързано с голяма опасност от ерозия. Агротехнически мероприятия Тук се включват начините за обработка и засяване на културите, въвеждането на противоерозионни сеитбообращения и др. Основен елемент от противоерозионната агротехника е обработката на почвите по хоризонталите. За задържане на повърхностните води от оттичане по наклона се практикува прокарване на бразди по хоризонталите. Напречно на наклона се прокарват прекъснати бразди, разположени шахматно едни към други са дължина 5-6 m и дълбочина 20-25 cm. Това е перспективно икономично мероприятие. При културите със слята повърхност се практикува също направата на оттокоизвеждащи бразди, наклонът на които не трябва да бъде по-голям от 1-2° . Браздите се прокарват напречно на склона, като разстоянието между тях е 20-40 m. Ефикасно средство за борба против ерозията е внедряването на противоерозионни сеитбообръщения, които включват по-малко окопни култури и повече култури със слята повърхност и многогодишни треви. При силно наклонени терени с отнесен А хоризонт е нецелесъобразно провеждането на есенна дълбока оран с обръщане на орния слой, тъй като на повърхността се изкарват В или С хоризонти, които освен че са слабо плодородни, се характеризират и със слаба устойчивост на ерозия. Обработката в такива случаи се прави по хоризонталите с плугове без отметателна дъска и с удълбочаване с разрохквач, за да се подобри инфилтрацията на водата и се намали повърхностния отток. При много наклонени терени е желателно да се засяват многогодишни треви. В районите с хълмист, полупланински и планински релеф широко приложение играе т.н поясно земеделие. Представлява разделяне на склоновата повърхност на ивици с определена широчина разположени по хоризонталите на терена, или напречно на наклона на склона, върху който се отглеждат различни култури като: зърнени, окопни, многогодишни треви и др. Същността на този противоерозионен метод се състои в последователно редуване по дължината на склона на пояси от окопни култури с пояси от култури със слята повърхност. С това се постига както намаляване на ерозионните процеси, така и увеличаване на влагата на почвата върху склоновете. Поясите засети със култури с слята повърхност са препятствие, което намалява скоростта на повърхностния воден отток и ерозирането на почвата, но и служат като филтър за задържане на влачените наноси от по-горния пояс с окопни култури. Заедно с това тези пояси предпазват от ерозия и съседния лежащ по-долу пояс от окопни култури. Широчината на поясите зависи от наклона и дължината на склона, водопроницаемостта на почвата, големината на повърхностния воден отток, степента на ерозираност на почвата и др. Колкото по-големи са наклоните и по-голяма опасността от ерозия, толкова по-тесни трябва да бъдат ивиците. Най-голямо почвозащитно значение за нашата страна има поясното земеделие чрез буферни пояси. При големи наклони с условия за интензивна ерозия се препоръчва създаването на постоянни или временни пояси (буфери) от многогодишни треви, между които се засяват едногодишни култури. Вертикалното мулчиране е противоерозионен агротехнически метод подходящ за използване на наклонени терени и на почви с устойчиви иловиални хоризонти. При него напреко на склона се прокарват прорези с определени размери, които се запълват с растителни остатъци от пшенична слама, стъбла на царевица, слънчоглед и други органични материали с растителен произход. Резултатите от изследванията проведени с този почвозащитен метод на склонови земи с наклон 5º, засети с пшеница показват, че неговото прилагане води до редуциране на формирания при ерозионните дъждове повърхностен воден отток от 2,4 до 4,5 пъти. Освен това количеството на ерозираната почва на тези площи намалява средно за отчетения период с 7,5 пъти, а добивът на зърно пшеница нараства средно с 28,9% (с 900kg/ha) в сравнение с посевите отглеждани по наклона на склона, без прилагане на вертикално мулчиране. Контурно земеделие. Обработването на почвата по наклона на склона, води до поява на ерозия и при 0,5º. При контурното земеделие основните видове земеделски операции – оран, култивиране, сеитба и прибиране на реколтата на хълмисти терени се извършват по посока перпендикулярна на склона или по хоризонталите. Това намалява почвените загуби 3-4 пъти и се увеличават добивите с 30-40%. Контурното земеделие се прилага на наклонени терени, където се отглеждат едногодишни култури. То е най-ефективно на терени с наклон до 10%. Тази практика е най-ефективна на склонове с дължина 30 до 120 m. На склонове с дължина по-голяма от 120 m контурите не могат да задържат оттичащата се вода. Извършването на обработките на почвата по контурите на терена може да намали почвената ерозия с повече от 50% спрямо обработките на почвата по наклона на склона. Минимална и нулева обработка на почвата. Тези методи на обработка придобиват все по-голямо значение за защита на почвата от ерозия и намаляване на разходите при отглеждане на земеделските култури. Минималната обработка е система за обработка на почвата, при която чрез обединяване на няколко операции се намалява броят на преминаване на земеделските машини по полето, степента на уплътняване на почвата, сроковете за извършване на обработките и разходите за отглеждане на културите, като същевременно се запазва почвата и почвеното плодородие. При нея за борбата с плевелите се използват хербициди, което позволява да се намалят механичните операции. Нулевата обработка представлява технология за отглеждане на земеделските култури, без извършване на основна, предсеитбена и вегетационна обработка на почвата.. Тя се свежда до директна сеитба, за която се използват специални сеялки приспособени за разрохкване на тесни ивици пред сеещите органи и за сеитба с едновременно внасяне на торове и хербициди. Минималната и нулева обработка на почвата частично или изцяло запазват растителните остатъци върху почвената повърхност. Противоерозионната им ефективност се определя в най-голяма степен от количеството на остатъците, което остава върху почвената повърхност. Колкото това количество е по-голямо, толкова по-добра е защитата на почвата от ерозия. Изследвания проведени с тези обработки на терени с наклон 5º, засети с царевица за зърно показват, че при прилагане на минимална обработка на почвата, която изключва дълбоката оран и включва операциите прорязване на дълбочина 0,4 m, чизел обработка на 0,12 – 0,15 m, нормална сеитба и химическа борба с плевелите, повърхностния воден отток намалява от 2,4 до 4,3 пъти, а ерозираната почва от 7,6 до 13,8 пъти, в сравнение с посева отглеждан по традиционния начин по наклона на склона. Резултатите при използването на нулевата обработка в противоерозионно отношение са още по-добри. Лесомелиоративни мероприятия Тук се отнася създаването на горски насаждения, като средство за борба с ерозията. Същите биват: Насаждения по склоновете с водопоглъщателни и водорегулиращи функции; Насаждения по бреговете и дъната на хидрографската мрежа - големи ровини, долове и пр. (крайбрежни горски пояси), целта на които е да се спре разширяването и продълбочаването на същите. Ширината на водорегулиращите пояси се определя от наклона на повърхността, максималния отток и водопоглъщателната способност на почвата. Те са обикновено от дървесно-храстов вид с участието на горски и овощни видове. Мелиоративно-техническите мероприятия включват различни технически и строителни съоръжения, чрез които се укрепват най-наклонени терени. Най-простото съоръжение от този тип са малки плетове на места с голяма опасност от ерозия. Изграждат се и стъпаловидни тераси - на склоновете с голям наклон. Съществуват и съоръжения за задържане и отвеждане на повърхностния отток. ЛИТЕРАТУРА Атанасов Г., 2010. Научни трудове на русенския университет - 2010, том 49, серия 1 Ефективни агротехнически методи за защита на почвата от водна ерозия в България 2. Гюров Г., Н.Артинова, издателство Интелекперт – 94 Пловдив. Почвознание, Второ преработено издание, 257 с. 3. Пламенов Д., П.Наскова, 2017. Почвознание, замърсяване на почвите и технологии за пречистване. ТУ- Варна, 210 с. Изтегляне 35.57 Kb. Сподели с приятели:
|