- Вибровъзприемчивост - така се нарича склонността на микрофона да преобразува в ЕДН вибрациите, на които е подложен корпусът му, например от ръката на изпълнителя или предавани чрез стойката. Това е вреден ефект и трябва да се намалява до минимум. Това става чрез “меко” закрепване на микрофонния капсул към корпуса чрез демпващи пръстени или мембрани.
3. Приемници на звуково налягане и приемници на градиент на звуково налягане. Както казахме, преобразуващият звуковото налягане в сила елемент е мембраната, която в един или във друг вид присъства във всички микрофони, независимо от принципа им на действие. Тя представлява тънка гъвкава пластина закрепена по периферията си за корпуса на микрофонния капсул. Силата, въздействаща върху мембраната, зависи от нейната площ и от разликата в налягането от двете страни на мембраната.
В зависимост от това дали звуковото налягане въздейства само от предната страна на мембраната или от двете й страни, различаваме микрофони-приемници на звуковото налягане (когато звуковото налягане въздейства само от предната страна на мембраната) и микрофони-приемници на градиент (разлика) на звуково налягане (когато звуковото налягане въздейства и от двете страни на мембраната).
Фиг.3
За да може звуковото налягане да въздейства само върху предната страна на мембраната, последната трябва да бъде монтирана на стената на затворен обем, който да спира достъпа на звуковата вълна до задната страна (Фиг.3). В стената на задния затворен обем е оформен капилярният отвор, за който бе споменато по-горе. Допълнително влияние върху характеристиката на насоченост на микрофона оказва и отношението на размера на мембраната към дължината на вълната, като това влияние се проявява при дължини на вълната по-малки от удвоения размер на мембраната. Например, микрофон с диаметър 21мм е ненасочен до честота 8кНz. За това микрофоните-приемници на звуково налягане се приемат за ненасочени, което е напълно вярно за ниски честоти, приблизително вярно за средните честоти и невярно за високите честоти.
