Предпоставкиза развитие на ДДПО в България

Като втори фактор за изграждането на системи за ДДПО може да се определи емиграциятаот страната. По експертни данни след 1990г. Тя надхвърля 500 000 души. Емигрантите са хора трудовоактивни, и то сравнително млади. В резултат на този процес в страната и фондовете за задължително осигуряване се лишават от значителни постъпления, които трябва да бъдат компенсирани отново от наличните заети лицца

Друг фактор е високото равнище на икономиката в сянка в страната. В нея са заети значителен брой хора, които получават своите трудови доходи без определени договорни или други официални отношения и както те, така и техните работодатели не правят вноски в системата за задължително пенсионно осигуряване. В този случай развитието на ДДПО се явява не само допълваща алтернатива в рамките на единната пенсионна система, но и евентуално средство за изваждане на част от скритата заетост в явни и легални форми.

Развитието на частния сектор и официалната политика по доходите в него не дават необходимия принос за финансовото стабилизиране на фондовете за задължително осигуряване, в т.ч. и на фонд „Обществено осигуряване”. Статистиката показва, че около половината на официално заетите са именно в частния сектор, но относителния дял на този сектор в общите вноски във фондовете за задължително осигуряване е под 10%. Политиката на официално изплащани ниски заплати и неофициално получавани допълнително доходи в частния сектор е широко известна и в някой аспекти тя се разглежда като своеобразна реакция срещу сравнително високото данъчно и осигурително облагане. Едва ли може да се предполага, че в близко време този сектор ще увеличи своя принос чрез по-значително увеличение на работните заплати. Това ще създаде нови проблеми не само за пенсионния и за останалите фондове, но и за заетите в този сектор при получаване право на пенсия в бъдеще. Защото с предвижданите проектоизменения равнището на пенсията от системата на задължителното осигуряване ще се определя и от вноските от/или за съответното лице, като при нисък техен размер съответната пенсия ще бъде също много ниска. Една реална възможност за частните работодатели за избягване на възможни социални конфликти в бъдеще е включването на техния персонал в системата на ДДПО.¹⁴

Като цяло тази първа група от фактори е свързана с възникващите и в бъдеще проблеми на пенсионната система от разходнопокривен тип. За съжаление няма основание за отимизъм за скорошното им преодоляване и осигуряване на необходимото равнище на по-високи реални пенсии. Големият проблем в случая е чувствителното намаление на броя на участниците в тази система, както и сравнително ниският им осигурителен доход. Именно ниските осигурителни доходи са другият проблем.Защото при неблагоприятна демографска ситуация и други фактори само по-високите осигурителни доходи и вноски средно на едно лице могат до известна степен да компенсират свиващата се демографскоосигурителна база на задължителното пенсионно осигуряване. От гледна точка на икономическата логика нарастването на трудовите доходи в неговия неинфлационен характер може да се осъществи само като функция от съответния растеж на прозводителността на труда. Оттук вече проблемите за възможното увеличение на постъпленията във фондовете за задължително осигуряване на базата на нарастващ осигурителен доход и вноски придобиват един много по-широк макроикономически аспект.

Наред с представената първа група фактори съществува и друга група условия и предпоставки за развитието на ДДПО.

Много важен фактор за развитието на ДДПО в настоящия момент е и подкрепата на държавата, която законодателно, данъчно и икономически създаде определени условия за по-нататъшното развитие на ДДПО.

Безспорно трябва да се отчете и международният опит и практика, които показват наличието на проблеми в системите от разходнопокривен тип и в страни с достатъчно напреднала икономика. Същевременно се наблюдава един динамичен процес на усъвършенстване на нови пенсионни системи от капиталов тип, на какъвто принцип се изгражда и системата на ДДПО в страната.¹⁵

Законодателното уреждане на дейността на ДДПО в страната е важна стъпка в цялостната реформа на пенсионната система. По същество това е регламентиране на третия стълб на тази система, явяващ се една допълваща и необходима алтернатива на проблемите на пърия стълб, т.е. на задължителното пенсионно осигуряване. Още повече че в страната има определен натрупан практически опит от управлението на доброволни пенсионни фондове и тази традиция е друга важна предпоставка за успеха на реформата.

Всичко това обаче не предполага автоматично появяване на очакваните позитивни резултати предвид някои проблеми на законодателното уреждане на дейността на доброволните пенсионни фондове. Крайно необходимо е създаването на ефективна подзаконова нормативна база, която ясно и категорично да даде отговор на тези проблеми, както и да разпише много точно основните изисквания и ограничения в дейността по доброволното пенсионно осигуряване.

Възникват например редица въпроси от гледна точка на юридическата регистрация на двете основни юридически лица – пенсионното осигурително дружество (ПОД) и доброволния пенсионен фонд (ДПФ).

Добра перспектива за развитието на пенсионната система е тезата, че тя може да бъде само една – частна пенсионна система, в която всеки индивид внася определени суми в лични пенсионни сметки, които биват управлявани от частни пенсионни фондове. Сумите, които ще бъдат внасяни, зависят изцяло от решението на индивида. При тази схема той сам ще реши кога да започне да спестява капитал за старини и под каква форма и кога ще се пенсионира и ще започне да се възползва от акумулирания капитал. Впротиворез с налаганото погрешно мнение, решенията на индивида кога да започне да спестява за пенсия са напълно рационални, ако му действат пазарни сигнали. Пенсионните компании също следва да бъдат частни, с минимална намеса от страна на държавата в управлението на средствата, които акумулират. Изисквания за инвестиране на определен процент от портфейла от активи в ДЦК, забраната за инвестиции в ценни книжа на чуждестранните капиталови пазари е в противорез на идеята за свободна частна пенсионна система. Пазарът сам ще намери механизми за саморегулиране и неговата ефективност е пряко свързана сдействието на свободни конкурентни сили. Преструктурирането на пенсионната система в България, макар и належаща необходимост, ще разклати основите на обществото. За да бъде вменена отново личната отговорност пред всеки един, трябва да мине период на пренагаждане на светогледа. През този транзитен период (в границите между 5 и 10 години) според мен хората трябва да бъдат задължени да внасят минимален процент от трудовите си доходи в частни пенсионни фондове. Проблемът се състои в това, че някой трябва да изплати обещаните пенсии на сегашните пенсионери и хората на възраст, близо до пенсионната. Този товар отново ще падне върху младото и бъдещото поколение. Част от необходимия капитал за изплащане напенсии може да бъде покрит от приходите от приватизация. Друга част можеда бъде покрит от освободените работни места в резултат на премахване надържавните работниместа, свързани в управление на фонд “Пенсии” към НОИ.¹⁶ Оптимизирането на държавното управление и секюритизирането наобещанията за пенсии също е част от възможните сценарии за преструктуриране на пенсионната система.