Реферат по Културология Страница: от 10 Реферат по Културология


Концепции на О.Шпенглер, А.Тойнби, П.Сорокин



страница3/4
Дата28.03.2023
Размер124.96 Kb.
#117106
ТипРеферат
1   2   3   4
Реферат по културулогия
Концепции на О.Шпенглер, А.Тойнби, П.Сорокин

Понятието цивилизация получава различно тълкувание и схващане през отделните епохи. Така например е известно, че още през II в. пр.н.е. в Древен Рим се употребяват често думите civilis в смисъл на граждански и civitas в смисъл на гражданско общество или с други думи още в древността хората са употребявали думи, които изразяват обществените норми и изисквания, правата и задълженията на хората, неизменна част от стожерите на гражданското общество.
Френските просветители от XVIII век разбират цивилизацията като взаимоотношения между човека и обществото като цяло в хода на човешката история. Волтер и Холбах разбират цивилизацията като степен на обществено-историческия прогрес на обществото. В европейската литература цивилизацията се дефинира като синоним на упадък на нравите, на социалното неравенство. Понятието цивилизация през XVIII век в Германия се разбира като противопоставяне между култура и цивилизация. Така например немският философ Кант определя културата като „вътрешна“ страна на човека, а цивилизацията определя като „външна“ проява на човека.
През XIX век разбирането на понятието цивилизация търпи значителни изменения. Цивилизацията все по-често се схваща като един по-висш етап в културно-историческото развитие на обществото. Това схващане е особено застъпено в трудовете на Люис Морган и Фридрих Енгелс. Те доказват в своите научни разработки, че цивилизацията представлява едно по-високо стъпало в обществено-историческото развитие на човечеството, след дивачеството и варварството.
Така неизменно стигаме и до ХХ век, за да разгледаме схващанията и като цяло научните концепции на великите умове и мислители на онова време. Тук следва да бъдат разгледани далеч по-обстойно концепциите на О.Шпенглер, А.Тойнби и П.Сорокин, за разлика от другите имена, за които стана въпрос по-горе и които бяха представени мимоходом.
Именно ХХ век е векът, който внася нови тълкувания в понятието цивилизация посредством цикличната теория на немския учен Освалд Шпенглер за локалните култури и цивилизации. Научната дейност на Шпенглер е достойно продължена от неговия последовател английският историк Арнолд Тойнби. Освалд Шпенглер разбира цивилизацията като стадий в развитието на всяка една локална култура в хода на времето. Той приема, че човечеството познава повече от трите исторически типа култура и така освен античната, средновековната и културата на Новото време той допълва познанията още с египетската, индийската, вавилонската, китайската, гръко-римската, византийско-арабската, западноевропейската култура, културата на маите и на последно място руско-сибирската култура, за която той смята, че е още в процес на формиране на своя облик. Според него спецификата на всеки един тип локална култура зависи от конкретния дух на страната, региона или историческата епоха. Тази специфика включва облика на духовните постижения, стила и съдържанието на създадените художествени и морални ценности, религиозните схващания на общността и т.н. Той също така смята, че всеки един от типовете култура преминава през етапите на раждане, растеж, разцвет и упадък. От това и произтича наименованието циклична теория за културата. Една цивилизация се намира в състояние на упадък, когато културата е загубила своите творческо-съзидателни сили. Цивилизацията се характеризира с развитие на техниката, струпване на хората в градовете, деградация на изкуството, превръщане на народите в едни безлични маси и др. Такива според Шпенглер са отличителните черти на античната култура след I век и на западноевропейската през XIX и ХХ век. Според него всяка една локална култура е уникална сама по себе си и не се влияе от другите култури. Също така и приема, че не може да съществува приемственост в културното развитие на човечеството.
Английският историк Арнолд Тойнби се явява ревностен застъпник на цикличната теория на Освалд Шпенглер за локалните култури. Той поставя своя акцент обаче върху отделните цивилизации и съществуващата приемственост между тях. Тойнби откроява важна закономерност в историческото развитие, свързана с неговото единство, т.е. многообразието на множеството култури в културно-историческото развитие на човечеството. Арнолд Тойнби приема, че в основата на типовете съвременни цивилизации стоят отделните религии- християнство, ислям, будизъм, индуизъм, зороастризъм и юдейство. Всяка една от тези религии той определя като висша, защото е имала амбицията да се наложи като универсална религия на човечеството. Тойнби разграничава следните типове съвременни цивилизации- западнохристиянска, източноправославнохристиянска, ислямска, индуистка и будистка, както и цивилизации, свързани с последователите на дзен-будизма и на зороастризма.
Питимир Сорокин създава една така да се каже по-рационална теория за цивилизациите. Сорокин отхвърля понятието за култура, като нещо, което се определя от икономиката. Той приема, че холистичната теория не е приложима за културите, тъй като те не са затворени системи. Сорокин критикува концепцията на Тойнби като твърди, че голяма част от неговите твърдения са силно преувеличени. Така например той отхвърля схващането на Тойнби за мирното разпространение на дадена цивилизация над друга, определяна като „варварска“. Всяка една цивилизация се налага над друга посредством сила, насилие и войни. Сорокин извежда и нови тенденции в развитието на човешката цивилизация. Той повдига въпроса за един нов тип култура и социокултурен ред. Съзнава, че няма как това да стане без съпротивление от страна на старата култура. Възприемането на реалността и стойността на нещата също се променя. Идеята за човека също е променена, той е носител на супер сили. Религията и теологията загубват своето предишно влияние и престиж. Материалните придобивки, комфорта, благосъстоянието и властта стават основни човешки ценности. И макар Сорокин да критикува своите предшественици, той открива и много общи неща между техните възгледи и собствената си теория. Авторите макар и с различни позиции намират общи точки.





  1. Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница