Реферат по Културология Страница: от 10 Реферат по Културология
Аграрно-традиционен стадий –
Изтегляне 124.96 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Комунистически стадий
- Многозначност на понятието „цивилизация“ и трудностите при неговото дефиниране
| Аграрно-традиционен стадий – това е първата цивилизация. Източник на общественото богатство се явява поземлената рента и земеделската община.
Капиталистически стадий – означава се още като „Западна цивилизация“. Основата на формата на богатството се явява капиталът, който се увеличава чрез експлоатацията на работниците и отчуждаването на средствата за производство. Комунистически стадий – главна цел на общественото богатство е не непосредствения труд на работника и работното му време, а присвояването на неговата производителна сила или с други думи казано развитието на обществения индивид. Особен интерес представляват за науката и обществеността като цяло публикациите на Алвин Тофлър „Шок от бъдещето“, „Третата вълна“, „Новата цивилизация“. Според автора „Третата вълна“ е именно алтернативата на втория, индустриален стадий. Първата вълна според Алвин Тофлър започва около 8 000 г. пр.н.е. и продължава до около 1650-1750 г. Втората вълна се свързва с индустриалната революция и продължава до около 1955 г. Третата вълна се разраства през 60-те години на ХХ век. В книгата „Новата цивилизация“ Алвин и Хайди Тофлър изповядват убеждението, че цивилизацията на бъдещето се основава върху ресурсите на знанието и човешката и техническата интелигентност. Икономиката на третата вълна не познава граници, а създава наднационални съюзи. България също може да се похвали със свой представител на научната сцена и това е изследователят Александър Томов. Той говори за наличието на „четвърта цивилизация“. Под това понятие се разбира един нов етап в развитието на човечеството, който внася съществени изменения в съществуващия глобален политически ред. Това предполага нови икономически сили, глобализация на финансовите и стоковите пазари, край на студената война. Многозначност на понятието „цивилизация“ и трудностите при неговото дефиниране Цивилизацията може да се дефинира като висша форма на организация и развитие на човешкото общество. Цивилизацията е общество, организирано по определени закони и норми на морала, които осигуряват изконните човешки права. Цивилизацията може да се определи и като съвременен тип на организация на обществения живот, при който е налице високотехнологично производство. Понятието цивилизация е събирателно на всички резултати на научно-техническия прогрес и материалната култура. То е обективна съществуваща реалност. Голяма част от изследователите дефинират цивилизацията като саморегулиращ се, развиващ се организъм, който преминава през определени етапи в своето развитие и в крайна сметка загива. През средновековието думата цивилизация се употребява в смисъл на изтънченост, духовитост, вежливост. В литературата терминът „цивилизация“ не се употребява с един смисъл. Американските антрополози Алфред Крьобер и Клайд Клакхън твърдят, че терминът „цивилизация“ е по-стар от термина „култура“ в езици като френски, немски и английски. Вилхелм Вунд смята, че първият, който използва термина в неговото съвременно значение е видния френския мислител и социолог Жан Боден. Според други учени обаче тази заслуга се пада на знамения шотландски историк и философ Адам Фергюсън. Джон Лукач също има свое схващане и според него понятията „културен“, „цивилизован“ и „цивилизация“ просто не съществуват, а се употребяват за първи път едва през XVII-XVIII век. Така например в английския език думата „цивилизация“ се среща за първи път през 1704 г., а употребата на цивилизация в множествено число започва много по-късно. Във френският език например това се случва за първи път през 1819 г. И все пак, без значение кога точно за първи път се използва терминът, то цивилизацията е позната на човечеството още от древността. Според Зигмунд Фройд първите действия, белег на цивилизация са използването на оръдията на труда и на огъня, изграждането на жилища. Според други автори, освен всичко посочено от Фройд, белег на цивилизация са и езика, възникването на градовете, появата на собствеността, религията и др. Според Кенет Кларк латинската дума „civis” е пряко свързана с представата ни за „цивилизация“. Историците от XIX век пък твърдят, че цивилизацията води своето начало с възникването на италианските републики през XIV век. Английският икономист Джон Хадълстън също представя своето виждане за цивилизацията, поместено в книгата му „Към справедливо общество“. Той свързва цивилизацията с градовете и селата, с разделението на труда, с натрупването на богатство, с писмената култура. Други автори представят своето виждане като свързват цивилизацията с промяната на характера на собствеността и властта. Откриването на писмото също се счита за важен фактор за възникването на човешката цивилизация. То дава възможност мислите да бъдат съхранени на хартия, върху глинени плочки, камък или пергамент. Човешката култура и цивилизация се крепи именно върху системата от знания, която достига съхранена до нас от древността до наши дни. Професор Самюел Хънтингтън също разглежда понятието „цивилизация“. Той акцентира върху неразривната връзка, която съществува между цивилизация и религия и отбелязва, че именно религията поставя абсолютните граници. Интересен факт е, че в първобитния мит религията не е застъпена. Това се отдава на факта, че човек не познава друг свят, освен този, видимия за него и живее така без знание за божества в продължение на хилядолетия. Важно е да отбележа, че появата на цивилизациите не се случва успоредно с появата на религиите и техните основоположници. Фридрих Енгелс поставя в основата на цивилизацията разделението на труда и последващата размяна между хората на стоките, резултат от тяхната дейност. Авторът също така посочва, че развитието на цивилизацията, неминуемо води до увеличаването на социалното неравенство. Цивилизацията не предоставя социална свобода, а само свободно време за разпределяне. Същото обаче може да се присвои от капиталиста, в преследване на лични цели. Според Ерих Фром началото на цивилизацията се поставя именно тогава, когато човекът се научи да управлява природата. До настъпването на индустриалния век обаче това управление е твърде ограничено. Така може да се заключи, че с развитието на техниката и технологиите, дори с развитието на мисълта, т.нар. изкуствен интелект, човек добива самочувствие, че е всесилен и може да подчини света на природата за своите лични творения. Известният руски философ Александър Зиновиев дефинира цивилизацията като историческо явление. Тя възниква и се развива при определени условия. Сред тях могат да се посочат състоянието на материалната култура, организациите на хората, степента им на сложност. XXI поставя въпроса за структурата на генотипа на цивилизациите във всичките му аспекти- демографски, технологически, геополитически, екологичен, икономически и т.н. Поставя и въпроса за характера на постиндустриалната световна цивилизация, за цивилизационните ценности, за тенденциите на формиране на цивилизациите като цяло. Изтегляне 124.96 Kb. Сподели с приятели:
|