Регионална здравна инспекция – ловеч

Във връзка с регистрирани случаи на кожни форми на антракс в Североизточна България, както и поради влошената епизоотична обстановка по отношение на бруцелозата в някои области на страната през последните години, предоставяме на вниманието ви информация за начините на заразяване и на предпазване, начините на предаване на причинителите на тези заболявания. Общото и за двете заболявания е, че са зоонози, от които боледуват животни и хора, но източник на заразата са само животните – диви и/или домашни.

         Антраксът е остра инфекциозна болест, която се характеризира с тежка интоксикация и образуване на специфична пустула на кожата или лигавиците при кожната форма, с развитие на възпалително-хеморагични изменения в белите дробове при белодробната форма или червата при чревната форма.

         Причинителят на антракса е спорообразуващ бацил. Антраксният бацил не е издръжлив във външна среда, но след като образува спори преживява десетки години в почва и канални води. За унищожаване на антраксните спори са необходими дезинфектанти в по-високи концентрации – 10% разтвор на хлорна вар за 1 час и 10% разтвор на хлорамин за 10 часа.       

         Заболяването започва след инкубационен период от 2 до 8 дни. Различават се 3 форми:
         Кожната форма започва с поява на пустула – плътно червено петно, което в продължение на 1 – 2 дни се увеличава. На това място се оформя мехурче, като при разчесване се образува язвичка. Появяват се и признаци на интоксикация на организма – адинамия, загуба на апетит, главоболие, повишаване на температурата.

         Белодробната форма протича тежко, с повишена температура, разтрисане, бодежи в гърдите, кашлица с отделяне на кървави храчки. Развива се пневмония. Смъртността е висока.

         Чревната форма също протича тежко. Започва остро с разтрисане, повишена температура, гадене, остри болки в корема, диария с течни кървави изпражнения. Често настъпва смърт вследствие на сърдечно-съдова слабост.
Лечението на антракса се провежда с антибиотици по лекарско предписание.

          Източниците на зараза са много домашни и диви тревопасни животни – овце, крави, кози, коне, магарета, камили, елени, зайци, мечки, лисици, чакали, гризачи и други. Антраксният бацил се отделя с фекалиите, урината, кръвта, влагалищния секрет. Голяма роля за разсейването на антраксните спори играят труповете на умрелите от антракс животни, които могат да бъдат разкъсани от диви животни или птици и части от тях да бъдат пренесени на далечни разстояния, където се образуват вторични антраксни огнища.

         Механизми и пътища на предаване на заразата

         Механизъм на външните покривки – при попадане на антраксния бацил в увредени участъци от кожата или лигавиците при директен контакт с болни животни – при обслужване, клане, одиране на кожата, обработка на месо и др.;
         Алиментарен (хранителен) механизъм – при консумация на недостатъчно термично обработени месо, месни продукти и мляко, произхождащи от болни животни;
         Въздушно-прашников механизъм – при вдишване на прах, съдържащ антраксни спори.

         Профилактиката на антракса включва:

• 
  Редовно почистване и проветряване на помещенията, в които се отглеждат животни;
  
• 
  Измиване на ръцете с вода и сапун след обслужване на животните, което задължително се извършва с отделно работно облекло;
  
• 
  Своевременно уведомяване на ветеринарните специалисти при съмнение за заболели животни. Умрелите от антракс животни се обезвреждат в екарисаж;
  
• 
  Обилно измиване с течаща вода на плодовете и зеленчуците, предназначени за консумация в суров вид;
  
• 
  Добра термична обработка на месото и млякото;
  
• 
  Избягване на консумация на недостатъчно узряло сирене.
  

Бруцелозата е остро заразно заболяване, което се причинява от микроорганизми (бруцели), които се отделят с урината, млякото, околоплодната течност и други секрети от домашни животни (крави, кози, свине), гризачи и кучета. Бруцелите се съдържат и в месото, където попадат по кръвен път.

С отделянията на болните животни се заразяват пасища, обори и водоеми.

Човек може да се зарази чрез консумация на непреварено мляко, недостатъчно термично обработено месо, при пряк контакт с болни животни или замърсени от тях повърхности или чрез вдишване на заразен оборски прах.

• 
  Да не се консумира непреварено мляко, не добре узряло сирене и недостатъчно термично обработено месо.
  
• 
  Да не се пие вода от непроверени водоизточници.
  
• 
  Да се измиват обилно плодовете и зеленчуците за консумация в суров вид.
  
• 
  Хранителните продукти да се съхраняват на места, недостъпни за гризачи.
  
• 
  Да се извършва ежедневна дезинфекция в помещенията, където се отглеждат животни.
  
• 
  След обслужване на животните, ръцете да се измиват и дезинфекцират
  
• 
  Да се използва отделно работно облекло при обслужване на животните.