Реко инженеринг

3.7. Земни недра:

3.7.1. Геоложка среда:

а) характеристика на състоянието на геоложката среда;

В района са разпространени неогенски и кватернерни седименти, а в оградните му части – по склоновете на Рила и Влахинската планина се разкриват докамбрийски и камбрийски скали на гнайсово-мигматитовия и диабаз-филитоидния комплекс.

Неогенските отложения запълват Благоевградския грабен. Те са стратифицирани към Джерманската и Бараковската свита.

Джерманската свита (džN₁) e представена от разнообразни слабо споени пясъчници, алевролити, глини, песъчливи глини и лещи от конгломерати. Те са отложени върху кристалинния фундамент и палеогенски седименти. Разкриват се в централната и западната част на района. Общата им дебелина се оценява на около 500m.

Бараковската свита (bN₁) е отложена в подножието на западните склонове на Рила. Изградена е от брекчоконгломерати и несортирани конгломерати и пясъчни наноси, както и от дребнокъсови разнозърнести пясъчници, песъчливи глини и алевролити. На отделни места се съдържат и прослойки от вулкански туфи. Дебелината на свитата е 100-200m.

Кватернернерен делувиално-пролувиален наносен шлейф (d-prQeop) от грубоотломъчни брекчи, брекчоконгломерати и пясъчно-глинести седименти с глинеста спойка покрива ерозираната повърхност на Бараковската свита покрай западните склонове на Рила. Дебелината на тези отложения от няколко метра нараства до около 150m с приближаването към планинските склонове.

Заливите, надзаливните и най- високите речни тераси на реките Струма и Рилска са запълнени с алувиални пясъци, чакъли и валуни с дебелина от 8-15m до 50-55m.

Ерозионни склонови и руслови процеси, обусловени от климатични и хидроложки фактори са формирали съвременния геоморфоложки облик на района. Продукт на тези процеси са развитата речна и овражна система, терасите на р.Струма и нейните притоци, в това число и безименните дерета източно и западно от отредената за депо площадка, които със стръмна “V” – образна форма са врязани в седиментите на Бараковската свита.

Гравитационни свлачищно-срутищни процеси не са развити, но стръмните склонове на деретата са предпоставка за проява на такива процеси.

Освен посочените не са установени замочуряване, карстови и други физико-геоложки процеси и явления.

Според сейзмичното райониране на България разглежданият район се характеризира с VIII степен на земетръсна интензивност и сеизмичен коефициент К_с=0,15.

Литостратиграфският разрез на основата на отредената за депо площадка е изграден само от кватернерни наслаги и отложенията на Бараковската свита в неогена. По данните за литоложкия състав и физико-механичните им свойства, съдържащи се в доклада за извършените инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания (Стоянов И.,Л.Ангелов, 2002г.) те са поделени на четири пласта:

- специфично тегло 26,9-28,3 kN/m³;

- обемно тегло 19,2-20,4 kN/m³;

- обемна обемно тегло на скелета 16,1-17,3 kN/m³;

- коефициент на порите 0,56-0,68;

- водно съдържание 16,5-20,0 %;

- показател на пластичност 8,5-24,5 %;

- показател на консистенция 0,8>1.

- специфично тегло 27,0 kN/m³;

- обемно тегло 20,4 kN/m³;

- обемно тегло на скелета 18,2 kN/m³;

- Коефициент на порите 0,48 %;

- водно съдържание 12,0 %;

- показател на пластичност 20,0 %;

- показател на консистенция 1,0.

- специфично тегло 28,5 kN/m³;

- обемно тегло 20,5 kN/m³;

- обемно тегло на скелета 18,7 kN/m³;

- водно съдържание 9,5 %;

- показател на пластичност 4,0 %;

- показател на консистенция > 1,0.

Якостно-деформационните показатели на литоложките разновидности не са изследвани, поради което са препоръчани изчислителните им стойности от Приложение №2 към “Наредба №1 за проектиране на плоско фундиране” от 1996г., а именно:

- ъгъл на вътрешно триене φ = 22^о - за пластове №№ 2 и 3 и φ = 35^о – за пласт №4;

- кохезия С = 20кРа – за пластове №№2 и 3 и С = 0,0кРа – за пласт №4;

- модул на обща деформация Е₀ = 30МРа – за пластове №№2 и 3 и Е₀= 40МРа – за пласт № 4.

Въз основа на посочените физико-механични показатели по съответните таблици в “Наредба №1” е определено изчислително натоварване на земната основа R₀= 0,3; 0,325 и 0,35МРа, съответно за пластове №№2, 3 и 4 (Стоянов И., Л. Ангелов,2000г.).

Водопроницаемостта на пласт №2, определена чрез водоналиване, се изразява с коефициент на филтрация в диапазона от 4,63*10^-9 до 1,39*10^-6 m/s, а тази на пласт №3 – с коефициент на филтрация /4,86-6,13/*10^-6m/s. Филтрационните свойства на пласт №4 не са изследвани, но литоложкият и зърнометричният му състав очевидно обуславят коефициенти на филтрация значително по-високи от посочените стойности за пласт №3.

Изложената геоложка и инженерно-геоложка информация характеризира геоложката среда на площадката на разглежданото депо за отпадъци като напълно удовлетворяваща изискванията за носеща способност и устойчивост на съоръженията за тяхното третиране, но тя няма качество на естествена геоложка бариера срещу проникване и разпространение на замърсявания от отпадъчното тяло на бъдещото депо.

б) прогноза и оценка на очакваните изменения в нея от реализацията на инвестиционния проект;

- вертикална планировка на площадката, включваща оформяне на земната основа чрез изкопни работи до дълбочина от около 1,5 до 6,5m. При това ще бъдат отстранени и временно депонирани почвеният слой (пласт №1), почти изцяло пластове №№2 и 3 и част от горнището на пласт №4;

- изпълнение на плитки изкопи и насипи за фундиране на обслужващи и спомагателни сгради, съоръжения и инсталации, изграждане на охранителни канали, площадкови пътища и пр.

Тези промени обективно произтичат от характера на предвидения за изграждане обект и ще бъдат постоянни, с ограничен обхват в обсега на площадката и непосредствения терен около нея.

в) прогноза и оценка на очакваните въздействия на изменената геоложка среда върху съществуващи строителни и други обекти и компонентите на околната среда.

а) характеристика на състоянието на геоложката среда;

Геоложкият строеж на района около площадката включва отложенията на Радомирската свита в средния триас, алевролитово-пясъчниковата задруга в палеогена, конгломератно-пясъчникова и глинесто-алевритово-пясъчникова задруга в неогена и кватернерни образувания.

Радомирската свита (raT₂) е изградена от ядчести варовици, често с аргилитови и мергелни междупластия.

Алевролитово-пясъчниковата задруга (1Pg_2-3) е изградена от честа алтернация на пясъчници с алевролити, конгломерати или аргилити. В основата на разреза се проследява реперно ниво от водораслови варовици.

Конгломератно-пясъчниковата задруга (3N) лежи в основата на Кюстендилския въглищен басейн. Представена е от полимиктови конгломерати, а в разреза над тях – от въглищен пласт с дебелина от 2-3 до10-12m, който в някои участъци липсва.

Надвъглищната глинесто-алевритово-пясъчникова задруга (4N) включва слоести глини, аргилити и глинести мергели.

Кватернерните пясъци, чакъли с валуни и глини са разпространени в алувиалните наслаги (aQh) на р.Струма и нейните притоци и пролувиалните наносни конуси (prQh) покрай южния ръб на Конявската планина.

Алувият изгражда ниска заливна тераса с дебелина 5-6m, рядко до 10m, и висока незаливна тераса с дебелина до 12-15m.

Пролувиалните наносни конуси образуват непрекъсната ивица, която започва от с.Коняво до с.Горна Козница на изток. Изградени са от груб кластичен материал с пясъчен и глинесто-варовит запълнител. Средната дебелина на пролувия е около 20m.

Съвременният геоморфоложки облик на района е формиран под въздействието на изветрителни, ерозионни склонови и руслови процеси. Техен продукт са речните долини и акумулационните тераси на р.Струма и нейните притоци, както и разграничаващите ги вододели.

Карстови процеси са развити в карбонатните отложения на Радомирската свита в триаса.

Гравитационни процеси от свлачищно-срутищен характер в близост до разглежданата площадка не са проявени.

Според сеизмичното райониране на България районът попада в зона с VIII степен на земетръсна интензивност със сеизмичен коефициент К_с = 0,15.

Литостратиграфският разрез на основата на площадката, отредена за претоварната станция, е представен само от отложенията на конгломератно-пясъчниковата задруга и глинесто-алевритово-пясъчниковата задруга в неогена. По данни от доклада за извършените инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания (Величков В., Младенов А., 2001) те са поделени на шест пласта:

Пласт №1– конгломерат жълторъждив, силно променен (3N).

- специфично тегло 27,1kN/m³;

- обемно тегло 23,6kN/³;

- водно съдържание 7,00 %;

- ъгъл на вътрешно триене φ = 31^о;

- кохезия С = 1,5МРа;

- модул на обща деформация Е₀ = 55МРа;

- изчислително натоварване на земната основа R₀ = 0,4МРа.

Пласт №2 – песъчливи глини, сивобели и тъмнокафяви до жърторъждиви с отделни скални късове от конгломерат и варовици (4N).

- специфично тегло 27,1-27,3, средно 27,2N/m³;

- обемно тегло 19,6-20,8, средно 20,2kN/m³;

- коефициент на порите 0,48-0,59, средно 0,53;

- водно съдържание 13,1-15,1, средно 14,1%;

- показател на пластичност 12,0-17,0 средно 14,5%;

- ъгъл на вътрешно триене φ = 22-25^о, средно 24^о;

- кохезия С = 0,08МРа;

- модул на обща деформация E₀ = 15MPa;

- изчислително натоварване на земната основа R₀ = 2,5Ma.

Паст №3 – натрошени късове с глинест запълнител (3N).

- специфично тегло 27,7kN/m³;

- обемно тегло 22,5kN/m³;

- водно съдържание 7,0%;

- ъгъл на вътрешно триене φ = 30^о;

- кохезия С = 0,8МРа;

- модул на обща деформация Е₀ = 32МРа;

- изчислително натоварване на земната основа R₀ = 0,35МРа.

- специфично тегло 27,5кРа;

- обемно тегло 21,3кРа;

- водно съдържание 8,0%;

- ъгъл на вътрешно триене φ = 32^о;

- кохезия С = 1,0МРа;

- модул на обща деформация Е₀ = 35МРа;

- изчислително натоварване на земната основа R₀ = 0,35МРа.

Пласт №5 – чакъли, дребни до едри с варовита спойка (3N).

- специфично тегло 27,5kN/m³;

- обемно тегло 22,0kN/m³;

- водно съдържание 5,0%;

- ъгъл на вътрешно триене φ = 29^о;

- кохезия С = 0,8МРа;

- модул на обща деформация Е₀ = 29МРа;

- изчислително натоварване на земната основа R₀ = 0,35МРа.

Пласт №6 – глинести мергели, слабо споени, ронливи, червеникави (4N).

Установени са под чакълите на дълбочина между 2,50 и 4,30m с дебелина 1,00-1,20m. Характеризират се като слаби скали със следните показатели:

- специфично тегло 27,5kN/m³;

- обемно тегло 21,3kN/m³;

- водно съдържание 12 ,0%;

- ъгъл на вътрешно триене φ = 25^о;

- кохезия С = 0,3МРа;

- модул на обща деформация Е₀ = 28МРа;

-изчислително натоварване на земната основа R₀ = 0,3МРа.

Филтрационните свойства на описаните литоложки разновидности, изследвани чрез опитно водоналиване в четири сондажа и един шурф, се изразяват с коефициент на филтрация в диапазона от 2,1*10^-9 до 2,4*10^-5m/s.

Изложената геоложка и инженерно-геоложка информация характеризира геоложката среда на набелязаната площадка за претоварна станция на Община Кюстендил като напълно удовлетворяваща изискванията за носеща способност и устойчивост на съоръженията за третиране на отпадъците, но не притежава качество на естествена геоложка бариера срещу проникване и разпространение на замърсени води.

б) прогноза и оценка на очакваните изменения в нея от реализацията на инвестиционния проект;

- отстраняване на приповърхностният слой на част от описаните неогенски литоложки разновидности при вертикалната планировка на площадката;

- изпълнение на плитки изкопи и малки насипи за фундиране на производствени и обслужващи сгради и съоръжения и за изграждане на дренажни и канализационни системи, площадкови пътища и пр.

Тези очаквани изменения в геоложката среда обективно произтичат от характера на обекта и ще бъдат постоянни, с ограничен обхват в границите на площадката и терена около нея. Те няма да окажат въздействие върху други обекти и компоненти на околната среда.

в) прогноза и оценка на очакваните въздействия на изменената геоложка среда върху съществуващи строителни и други обекти и компонентите на околната среда.

а) характеристика на състоянието на геоложката среда;

Геоложкият строеж на района около площадката включва докамбрийски и палеозойски скали, палеогенски, неогенски и кватернерни отложения.

Докамбрият е представен от неразчленен диабаз-филитоиден комплекс (Pє-Є), изграден от филитоидни шисти с финозърнест строеж.

Палеозоят е представен от Струмска диоритова формация (sδPz₁), в която са обединени разнообразни скали с габродиоритов и плагиогранитов състав. Източно от гр.Дупница те пресичат диабаз-филитоидния комплекс.

Палеогенските отложения в Бобовдолския грабен включват пъстра подвъглищна задруга и задруга на тънкослойните аргилити. Намиращата се между тях въгленосна задруга съдържа няколко въглищни пласта, които са предмет на експлоатация в Бобовдолския въглищен басейн.

Неогенската система е представена от Бараковската свита (bN₁), изградена от груботеригенни седименти с характерен жълтеникав цвят – конгломерати, брекчоконгломерати и средно до грубозърнести пясъчници. Дебелината на свитата варира от 100 до 200m.

Кватернерът е представен от алувиални, пролувиални, делувиални, речно-ледникови и делувиално-пролувиални образувания.

Алувият на заливните тераси (aQh) на р.Джерман е изградeн от пясъци и чакъли, а този на надзаливните тераси (aQp) – от чакали и валуни с песъчлив запълнител. Общата му дебелина достига 12m.

Пролувиалните наслаги (a-prQh) са засебени като наносни конуси, добре морфоложки изразени върху заливните тераси. Изградени са от чакъли с песъчлив и глинесто-песъчлив запълнител.

Делувиални песъчливи глини и чакъли (dQh) се срещат в подножието на склоновете и в междуконусните понижения.

Речно-ледниковите образувания (fQh-p) са разпространени в долината на р. Джерман предимно на североизток от гр.Дупница. Изградени са от несортирани чакъли, валуни и блокове с пясъчен запълнител. Дебелината на тези наслаги варира от 20 до 100m.

Делувиално-пролувиалните образувания се разкриват по западния ръб на Рила планина и покриват някои от разломите на Западнорилската разломна зона. Изградени са от брекчи до брекчоконгломерати с песъчливо-глинеста заплънка.Дебелината им е значителна (до 150m) до оградните склонове, като с отдалечаването от тях постепенно намалява.

Литостратиграфският разрез на непосредствената геоложка основана на площадката и инженерно-геоложките свойства на литоложките разновидности не са проучвани. От оглед се установява, че тя е изградена от жълтеникави глинесто-песъчливи отложения на Бараковската свита в неогена, покрити от почвен слой с малка дебелина и делувиални натрупи в основата на склоновете на дерето. По визуална оценка неогенските седименти се характеризират с добра носеща способност и с водопропускливост, изразяваща се с коефициент на филтрация по-голям от 1*10^-9m/s.

Значителна площ от повърхността на площадката е заета от действуващото депо за твърди битови отпадъци на гр.Дупница.

Съвременният геоморфоложки облик на района е формиран под въздействието на изветрителни, ерозионни склонови, руслови и гравитационни процеси. Техен продукт са разчлененият релеф от долините на реките Джерман, Бистрица и др., акумулационните им тераси, разграничаващите ги вододели и множеството дерета.

Гравитационните процеси са предимно от свлачищен характер. Те са с малък обхват и са проявени по стръмния десен склон на Курт дере, оконтуряващо площадката от югозапад.

Според сеизмичното райониране на България районът попада в зона с IХ степен на земетръсна интензивност със сеизмичен коефициент 0,27.

Изложената геоложка и инженерно-геоложка информация характеризира геоложката среда на набелязаната площадка за претоварна станция на Община Дупница като удовлетворяваща изискванията за носеща способност и устойчивост на съоръженията за третиране на отпадъците, но не притежава качество на естествена геоложка бариера срещу проникване и разпространение на замърсени води.

б) прогноза и оценка на очакваните изменения в нея от реализацията на инвестиционния проект;

Според техническите решения в инвестиционното проучване предстоящите промени в геоложката среда ще се изразят в:

- полагане на горен изолиращ екран върху депонираните отпадъци;

- отстраняване на приповърхностният слой на описаните литоложки разновидности при вертикалната планировка на площадката извън обсега на съществуващото депо;

- изпълнение на плитки изкопи и малки насипи за фундиране на производствени и обслужващи сгради и съоръжения и за изграждане на дренажна и канализационна система, площадкови пътища и пр.

Тези очаквани изменения в геоложката среда обективно произтичат от характера на обекта и ще бъдат постоянни, с ограничен обхват в границите на площадката и терена около нея. Те няма да окажат влияние върху други обекти и компоненти на околната среда.

в) прогноза и оценка на очакваните въздействия на изменената геоложка среда върху съществуващи строителни и други обекти и компонентите на околната среда.

а) характеристика на състоянието на геоложката среда;

Геоложкият строеж на района около площадката включва докамбрийски скали, плиоценски и кватернерни отложения.

Докамбрият във Влахинския блок е представен от Докатичевска свита, Четирска свита,гнайсово-мигматитов комплекс и комплекс на основните метавулканити в състава на Огражденската (Прародопска) надгрупа.

Докатичевската свита (doPєB) изгражда ядката на Симитлийската облегната гънка западно от гр.Симитли и продължава в североизточна посока. Представена е от амфиболити и биотит- амфиболови гнайси. Дебелината й е не по-малко от 500-700m.

Четирската свита (čPєB) се разкрива в северната част на Влахинския блок. Съставът й е подобен на този на Дакачевската свита, а общата й дебелина е около 900m.

Гнайсово-мигматитовия комплeкс (PєC) е изграден от двуслюдени и биотитови мигматити, гнайси и гнайсошисти с дебелина повече от 1500m.

Към комплекса на основните метавулканити (βPєC) се отнасят амфиболити и амфиболови шисти, които оформят дайки, пластови и лещовидни тела в гнайсово-мигматитовия комплекс.

Неогенските седименти запълват Благоевградския и Симитлийския грабен. В южната част на Благоевградския грабен те са разделени на две задруги – алевролитова и пясъчниково-конгломератна.

Алевролитовата задруга (4N) се разполага несъгласно върху скалите от Огражденската надгрупа. Разкрива се югоизточно от кв.Струмско на Благоевград. Представена е от алевролити с дебелина около 150m,сред които има прослойки и лещи от глини, полимиктови пясъчници и дребнокъсови конгломерати. По литоложки особености и стратиграфско положение вероятно отговаря на части от Джерманската свита (džN₁) между гр.Благоевград и гр.Дупница.

Пясъчниково-конгломератната задруга (5N_1-2) се разкрива при кв. Струмско и на запад от него. Изградена е от разнозърнести пясъци, пясъчници, чакъли и конгломерати с глинесто-песъчлива спойка. Дебелината на задругата варира в широки граници до 150m. Вероятно е аналогична на части от Бараковската свита (bN₁), разкриваща се северно от гр.Благоевград.

Кватернерът е представен от алувиални, пролувиални и делувиални образувания.

Алувият (aQh) изгражда русловите и заливните тераси на р.Струма и приустовите участъци на нейните притоци предимно в обсега на Благоевградския и Симитлийския грабен. В южната част на Благоевградското поле наносите на р.Струма и р.Благоевградска Бистрица образуват алувиален конус със средна дебелина около 20m, а в Симитлийското поле алувиалните наслаги са с дебелина до 8-15m. Изградени са от разнозърнести чакъли и пясъци, на места с валуни и глинести прослойки.

Пролувиалните образувания (prQh), засебени като наносни конуси, се разполагат в долинните склонове на р.Струма. Изградени са от разнообразни несортирани скални късове с песъчлива плънка.

Делувиалните наслаги (dQh) от несортирани блокажи или чакълести материали с песъчливо-глинест запълнител заемат междуконусните понижения.

Литостратиграфският разрез на непосредствената геоложка основа на площадката и инженерно-геоложките свойства на литоложките разновидности на не са проучвани. От оглед се установява, че тя е изградена от гнайси и гнайсошисти на гнайсово-мигматитовия комплекс в докамбрия и песъчливо-глинести седименти на пясъчниково-конгломератната задруга в неогена, покрити от почвен слой с малка дебелина, както и от пролувиални наслаги в основата на склона , върху който се разполага площадката. По визуална оценка тези отложения се характеризират с добра носеща способност и с водопропускливост, изразяваща се с коефициент на филтрация по-голям от 1*10^-9m/s.

Съвременният геоморфоложки облик на района е формиран под въздействието на изветрителни, ерозионни склонови и руслови процеси. Техен продукт са речните долини и акумулационните тераси на р.Струма и нейните притоци, както и разграничаващите ги вододели.

Гравитационни процеси от свлачищно-срутищен характер в близост до разглежданата площадка не са проявени.

Според сеизмичното райониране на България районът попада в зона с IХ степен на земетръсна интензивност със сеизмичен коефициент К_с = 0,27.

Изложената геоложка и инженерно-геоложка информация характеризира геоложката среда на набелязаната площадка за претоварна станция на Община Благоевград и Община Симитли като удовлетворяваща изискванията за носеща способност и устойчивост на съоръженията за третиране на отпадъците, но не притежава качество на естествена геоложка бариера срещу проникване на замърсени води.

б) прогноза и оценка на очакваните изменения в нея от реализацията на инвестиционния проект;

- отстраняване на приповърхностния слой на описаните литоложки разновидности при вертикалната планировка на площадката;

- изпълнение на плитки изкопи и малки насипи за фундиране на производствени и обслужващи сгради и съоръжения и за изграждане на дренажни и канализационни системи, площадкови пътища и пр.

Тези очаквани изменения в геоложката среда обективно произтичат от характера на обекта и ще бъдат постоянни, с ограничен обхват в границите на площадката и терена около нея. Те няма да окажат въздействие върху други обекти и компоненти на околната среда, но се налага преместване на участъка от магистралния водопровод за гр.Благоевград, попадащ в границите на площадката.

в) прогноза и оценка на очакваните въздействия на изменената геоложка среда върху съществуващи строителни и други обекти и компонентите на околната среда.

3.7.2. Подземни природни богатства:

а) характеристика на находищата на подземни богатства, в т.ч. количество и качество на запасите и ресурсите;

І. Площадка на регионалното депо за отпадъци

В района на разглежданата площадка няма проучени и утвърдени запаси от подземни богатства.

ІІ. Площадки за претоварните станции

ІІ.1. Площадка на претоварна станция – община Кюстендил

На територията на община Кюстендил са открити от всички видове полезни изкопаеми. С промишлено значение са находищата на оловно-цинкови руди в Осогово, кафявите въглища до с.Катрище, глините до с.Драговищица, инертни и кариерни материали, както и разсипно злато.

В земните недра под набелязаната площадка за претоварна станция и непосредствения район около нея не са установени и проучвани подземни природни богатства.

ІІ.2. Площадка на претоварна станция – община Дупница

В земните недра под набелязаната площадка за претоварна станция и непосредствения район около нея не са установени и проучвани подземни природни богатства.

ІІ.3. Площадка на претоварна станция – община Благоевград

В земните недра под набелязаната площадка за претоварна станция и непосредствения район около нея не са установени и проучвани подземни природни богатства.

б) прогноза и оценка на необходимите мерки за опазването им;

В земните недра под разглежданите площадки за регионално депо за отпадъци и за претоварни станции и районите в непосредствена близост около тях не са установени и проучвани подземни природни богатства.

в) оценка на показателите за рационално извличане и използване на подземните богатства (загуби, обедняване, извличане при първична преработка, рандемани и обща използваемост, технологични отпадъци);

В земните недра под разглежданите площадки за регионално депо за отпадъци и за претоварни станции и районите в непосредствена близост около тях не са установени и проучвани подземни природни богатства.

г) екологична оценка на проектните решения за: добив и първична преработка на подземните богатства, в т.ч. системи за експлоатация, технологии за преработка (обогатяване); отпадъчни (насипищни) стопанства; рудничен водоотлив; нарушени терени; рекултивации.

В земните недра под разглежданите площадки за регионално депо за отпадъци и за претоварни станции и районите в непосредствена близост около тях не са установени и проучвани подземни природни богатства.

Каталог: ovos

Изтегляне 2.84 Mb.

Сподели с приятели: