Траншейно изграждане на канализационни тръбопроводи

(2) При определяне на размерите на траншеята за полагане на тръбите и нейното оформяне, както и при определяне височината на засипване се спазват проектните изисквания. Всички отклонения от проекта се съгласуват с проектанта.

(3) Преди полагането на тръбите се проверяват дълбочината на полагане, откосите, широчината и състоянието на дъното на изкопа.

(4) Основата на траншеята се оформя с оглед безпрепятствено полагане на тръбите по цялата им дължина. При необходимост се извършват вкопавания за връзките.

(5) При изкопаването на траншеите всички камъни, части от растения и отломки, които могат да повредят тръбите, се отстраняват извън траншеята.

Чл. 135. Широчината на траншеята се определя в зависимост от диаметъра и дълбочината на полагане на тръбите в съответствие с приложение № 7.

Чл. 136. (1) Стабилността на траншеите се осигурява посредством системи за укрепване, чрез скосяване на техните стени или по друг подходящ начин в зависимост от конкретните условия. При демонтирането на системите за укрепване на траншеите не трябва да се получават размествания или повреди на тръбопроводите.

(2) Когато тръбите се полагат непосредствено върху дъното на траншеята, то трябва да бъде подравнено и с изисквания наклон и форма, за да се осигури опиране на тръбите по цялата им дължина.

(3) Когато дъното на траншеите не може да бъде подравнено добре, то се покрива със слой от зърнест материал или фина почва с добри уплътнителни качества. Височината на слоя се приема най-малко равна на 100 + DI/10 mm (DI е вътрешният диаметър на тръбите в mm) при скални условия, но не повече от 25 cm.

(4) При полагането на тръби с муфи в дъното на траншеята или в долната част на леглото се извършват вкопавания за муфите. Дължината и дълбочината на вкопаванията зависят от размерите на тръбните връзки и начина на свързването им.

(5) Когато дъното на траншеята е нестабилно или почвата има ниска носимоспособност, почвата се отстранява и се заменя с подходящ материал за направа на легло.

Чл. 137. При извършване на СМР траншеите се осушават. Начинът на отводняване не трябва да оказва влияние върху зоната около тръбопроводите и върху самите тръбопроводи.

Чл. 138. Видът и зърнометричният състав на материала за зоната около тръбите и тяхното укрепване се избират в съответствие с проектните изисквания и при отчитане на диаметъра, на материала на тръбите и на дебелината на стените им, както и на харастеристиките на почвата.

Чл. 139. (1) Предвидените с проекта тръби се свързват съгласно указанията на производителя им така, че да се осигури водонепропускливостта на тръбопровода и неговата устойчивост на работните проектни натоварвания.

(2) Когато се налага прекъсване на полагането на тръбопроводите за по-продължителен период, краищата на тръбите се запушват с предпазни тапи.

(3) Свързванията на тръбопроводите с ревизионни шахти, ревизионни отвори или други съоръжения се изпълняват водонепропускливи.

(4) В случаите, когато при монтажа на тръбите има опасност от изплаване на тръбопроводите, се предвижда съответно укрепване съгласно указанията на проектанта.

(2) Качеството и степента на уплътняване на материала за засипване на тръбите се определят в съответствие с проекта в зависимост от местоположението на тръбопровода (зелена площ, пътно плътно, промишлена площадка и др.).

(3) Минималната дебелина на началното засипване е 150 mm над тялото на тръбите и 100 mm над тръбните връзки.

(4) Механичното уплътняване на основното засипване се извършва, когато общата височина на покритието над горната част на тръбите е най-малко 300 mm – при тръби с диаметри до DN 200 включително, и 500 mm – при тръби с по-големи диаметри.

(5) Уплътняване на основната и страничната засипка чрез насищане с вода се допуска само при несвързани почви.

(6) Когато за отделни части от тръбопроводите се изисква тяхното укрепване или заздравяване, тези дейности се извършват преди засипването на зоната около тръбите.

(7) Отстраняване на укрепването, когато има такова, се извършва постепенно по време на засипването на зоната около тръбите.

(8) На разстояние 0,3 m над канализационния тръбопровод са поставят маркиращи предупредителни ленти за неговото обозначаване преди окончателното възстановяване на горната повърхност на изкопа, с изключение на гравитачните участъци.

(9) След завършване на обратната засипка земната повърхност се възстановява съгласно изискванията на проекта.
Раздел ІІ
Безтраншейно изграждане на канализационни тръбопроводи
Чл. 142. При определяне на метода за безтраншейно полагане на канализационните тръбопроводи и за неговото безпрепятствено изпълнение се отчитат:

1. местоположението на съществуващите подземни сгради и на подземните мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура по проектното трасе на полагания канализационен тръбопровод;

2. техническите характеристики на тръбите, в т.ч.:

а) вътрешни и външни диаметри;

б) дължина;

в) допустими експлоатационни натоварвания;

г) вид и изпълнение на тръбопроводните връзки;

д) допустим радиус на кривина или ъглово отклонение на тръбопроводните връзки;

3. видът и параметрите на земните пластове, през които се предвижда прокарването, за което се извършват подробни хидрогеоложки проучвания;

4. експлоатационните натоварвания и натоварванията от превозни средства;

5. допустимите отклонения в трасето на тръбопроводите.

Чл. 143. Методите за безтраншейно изграждане на тръбопроводи за отпадъчни води и изпитването на тръбопроводите трябва да съответстват на българските стандарти, с които са определени изискванията за безтраншейно изграждане на тръбопроводите.

Чл. 144. (1) Главните и междинните шахти за безтраншейно полагане на тръбопроводите се проектират и конструират така, че да издържат на статичните и динамичните натоварвания при прокарването.

(2) Местоположението на главните шахти се съобразява с местата на свързванията със съществуващ канализационен тръбопровод и/или с промяната на посоката на трасето на тръбопровода.

1. 
   при микротунелно изграждане – за посоката и дълбочината на прокарването, за максималната сила, упражнявана при прокарването, за скоростта или дължината на прокарването, за количеството на използваните средства за укрепване и смазване, за корекциите, направени при прокарването, и др.; регистрирането на данните се извършва най-много през 0,20 m по дължината на прокарването;
   
2. 
   при методите с обслужващ персонал – за максималната сила, упражнявана при прокарването, за посоката и дълбочината на прокарването, за скоростта или дължината на прокарване, за количеството на използваните средства за укрепване и смазване и др.; регистрирането на данните се извършва за всяка тръба;
   
3. 
   при метод с директно пробиване – за посоката, дължината и дълбочината на прокарването, за количеството и качеството на промивната течност, за максималната сила на издърпване и др.; регистрирането на данните се извършва за всяка тръба.
   

1. 
   изискванията за експлоатация и поддържане;
   
2. 
   наклонът на тръбопроводите;
   
3. 
   възможностите на метода, приложен за прокарването на тръбопроводите;
   
4. 
   наличието на съществуващи сгради, съоръжения и подземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура;
   
5. 
   геоложките и хидрогеоложките условия и др.
   

(2) Когато наклонът на тръбопроводите е по-малък от 1:150, те не трябва да се отклоняват във вертикална посока с повече от + 2 mm от проектния надлъжен профил.

(3) При изграждането се извършват проверки за промени в надлъжния профил на тръбопроводите в рамките на допустимите отклонения за осигуряване на нормалната работа на мрежата в съответствие с проектните параметри.
Раздел ІV
Изграждане на напорни канализационни мрежи
Чл. 148. (1) Полагането и монтажът на напорните тръбопроводи се извършват в съответствие с проектните изисквания и изискванията за изграждане на тръбопроводи, определени в тази наредба.

(2) При изграждането на напорните тръбопроводи се извършват укрепвания в местата на включванията, спирателните кранове и колената.

Г л а в а ч е т и р и н а д е с е т а

(2) Първоначалното изпитване може да се извърши преди страничната засипка. За окончателно приемане тръбопроводът се изпитва след обратна засипка и остраняване на укрепванията.

(3) Изпитването на канализационните мрежи се извършва поотделно за всеки участък между две ревизионни шахти и за всяко едно съоръжение съгласно изискванията на проекта и в съответствие с указанията на производителя.

Чл. 151. (1) Контролът и изпитването на елементите на канализационните мрежи включват следните процедури:

1. 
   визуален и инструментален контрол;
   
2. 
   инспекция със самоходна телевизионна камера;
   
3. 
   изпитване на непропускливост.
   

1. 
   посока, праволинейност и наклон на тръбните участъци;
   
2. 
   коти на дъното на тръбите в краищата на тръбните участъци;
   
3. 
   характерни коти на съоръженията по канализационните мрежи;
   
4. 
   изпълнение на тръбните връзки;
   
5. 
   повреди и деформации на тръбните участъци;
   
6. 
   нива на свързване на тръбите с различни размери (диаметри);
   
7. 
   изпълнение на изолации, замазки и повърхностни покрития.
   

(4) Заснетият материал при видеозаснемането по ал. 1, т. 2 се счита за неразделна част от документацията по приемането на канализационната мрежа.

(5) Когато по време на изпитването нивото на подпочвените води е над темето на изградения тръбопровод, в зависимост от конкретните условия се анализира необходимостта от изпитване на инфилтрация.

Чл. 152. (1) Изпитването на непропускливост на гравитационните канализационни тръбопроводи до DN 1000, на ревизионните шахти и на ревизионните отвори се извършва с въздух или с вода съгласно проектните изисквания, указанията на производителите на тръбите и в съответствие с приложения № 13 и 14.

(2) В случай на еднократно или повтарящо се неуспешно изпитване с въздух се допуска преминаване към изпитване с вода, като за меродавни се приемат резултатите от изпитването с вода.

(3) Когато канализационните тръбопроводи са положени в предпазни тръбопроводи, изпитването се извършва отделно за всеки канализационен тръбопровод.

(4) За резултатите от проведените изпитвания се съставят протоколи.

(2) Преди провеждане на изпитванията на вакуум всички сградни канализационни отклонения и общите вакуумни тръбопроводи се почистват и се осигурява тяхната непропускливост от повърхностни води.

(3) Изпитванията на вакуум се извършват на всеки етап от изграждането, както и за цялата вакуумна канализационна система след окончателното й изграждане.

(4) Междинните изпитвания се извършват след полагане на вакуумните тръбопроводи с дължина най-много 450 m.

(5) Когато в някой участък изпитването е проведено неуспешно, изпитваният участък се проверява, дефектите се отстраняват и изпитването се повтаря, докато стойностите на вакуума останат в определените стойности.

(6) Окончателното изпитване на вакуумната канализационна система се извършва след изграждането на всички вакуумни тръбопроводи и сградни отклонения и на вакуумната станция.

(7) При въвеждането на вакуумните канализационни системи в експлоатация се установява допълнително функционирането на управлението и на алармената система във вакуумните станции.

Чл. 154. (1) При изпитването и въвеждането в експлоатация на напорните канализационни системи се спазват изискванията на техническите спецификации, определящи изисквания към напорните канализационни системи, и съответните изисквания в проекта.

(2) Преди изпитване и въвеждане в експлоатация напорните канализационни системи се почистват и се осигурява тяхната непропускливост от повърхностни води.

(3) Напорните канализационни системи се изпитват на водонепропускливост в съответствие с нормативните изисквания при изпитване на водопроводи.

(4) При въвеждането на напорните канализационни системи в експлоатация се установява допълнително функционирането на управлението и на алармената система.

1. 
   локални ремонти или подмяна на повредени тръби или елементи;
   
2. 
   отстраняване на утайки, растителни корени и други препятствия;
   
3. 
   ремонт и поддръжка на машините и монтажните съоръжения;
   
4. 
   борба с вредители (гризачи и насекоми).
   

1. 
   гарантиране на безопасна и икономически ефективна експлоатация при допустими неблагоприятни въздействия върху околната среда;
   
2. 
   експлоатация без запушвания;
   
3. 
   ограничаване на честотата на хидравлично претоварване до определените в проекта и инструкциите за експлоатация стойности в съответствие с табл. 1 на приложение № 2;
   
4. 
   ограничаване на честотата на преливане през дъждопреливниците до определените в проекта и инструкциите за експлоатация стойности, както и отсъствие на преливане на отпадъчни води в сухо време;
   
5. 
   опазване на здравето и живота на населението;
   
6. 
   осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на персонала при поддръжката и експлоатацията;
   
7. 
   предпазване на околните сгради и съоръжения от наводняване с отпадъчни води от канализационната мрежа (подприщване);
   
8. 
   запазване на целостта и функционалността на системата в предвидения с проекта експлоатационен срок;
   
9. 
   осигуряване и поддържане на водонепропускливостта на тръбопроводите и съоръженията;
   
10. 
    предотвратяване на образуването на миризми, агресивни и токсични вещества;
    
11. 
    осигуряване на подходящ достъп до елементите на системата за оглед, поддръжка и експлоатация;
    
12. 
    осигуряване на естествена вентилация на мрежата през дъждоприемните шахти и отворите на капаците на ревизионните шахти.
    

1. 
   включване и изключване на помпи;
   
2. 
   други съоръжения и мероприятия;
   
3. 
   монтиране на устройства за измерване на водното количество.
   

(2) За постигане на ефективна експлоатация и поддържане на канализационните системи се изискват:

1. 
   план за експлоатация и поддържане;
   
2. 
   достатъчен и квалифициран персонал;
   
3. 
   познаване на системата;
   
4. 
   наличие на подходящи съоръжения и устройства;
   
5. 
   пълна техническа документация, включително и подземен кадастър.
   

1. 
   подробни графични и цифрови данни за характеристиките на урбанизираната територия и канализационната мрежа;
   
2. 
   подробно описание на вида на мерките за поддръжка на планираните експлоатационни параметри на системата;
   
3. 
   изискванията за периодичност на наблюденията (мониторинг) на канализационната мрежа и съоръженията, техния вид, честота и технически средства за реализирането им;
   
4. 
   планирани дейности по поддръжката (текущи и основни ремонти и реконструкции);
   
5. 
   планирани дейности при нарушения или аварии;
   
6. 
   видове експлоатационни проблеми, които могат да възникнат, и начините и средствата за тяхното отстраняване;
   
7. 
   разпределение на отговорностите за реализиране на планираните мерки и санкциите за тяхното неспазване;
   
8. 
   оценка на риска за излизане от експлоатация на елементите на системата и на последиците в резултат на това при спазване на нормативните изисквания за управление на водите;
   
9. 
   подробен финансов разчет за осигуряване на планираните в плана дейности и технически средства;
   
10. 
    стратегия за поддържане на канализационната мрежа;
    
11. 
    планирани дейности за мониторинг на инфилтрираните подземни води в смесените канализационни мрежи, както и в канализационните мрежи за битови отпадъчни води при разделни канализационни мрежи.
    

1. 
   помпени станции;
   
2. 
   ваккумни и напорни съоръжения и устройства (ако има такива);
   
3. 
   затворни съоръжения и арматури;
   
4. 
   задържателни резервоари;
   
5. 
   дюкери и съоръженията към тях.
   

1. 
   трасето на тръбопровода;
   
2. 
   мястото на запушването и причината за запушване или счупване на тръбите;
   
3. 
   причините за пропадане на терена;
   
4. 
   мястото и качеството на изпълнение на изградените включвания към мрежата;
   
5. 
   произходът и местата на нерегламентирани включвания на канализационни участъци и повърхностни води към канализационната мрежа;
   
6. 
   качеството на изпълнение на ремонти и реконструкции;
   
7. 
   състоянието на тръбопровода, размерът на отлаганията и полепналите мазнини по вътрешната повърхност на тръбите, резултатът от почистването на тръбопровода;
   
8. 
   качеството и количеството на отпадъчните води;
   
9. 
   водонепропускливостта на канализационната мрежа;
   
10. 
    хидравличната проводимост на канализационната мрежа или на определени нейни участъци;
    
11. 
    причините и мястото на образуваните отлагания и др.
    

1. 
   изследване посредством оцветяване;
   
2. 
   електронно определяне на мястото на аварията;
   
3. 
   инспекция посредством телевизионна камера;
   
4. 
   визуален контрол;
   
5. 
   проверка чрез отразяване с огледала;
   
6. 
   измервания на количеството на отпадъчните води чрез електронни измервателни и регистриращи устройства, монтирани на определени места по канализационната мрежа;
   
7. 
   определяне на качествата на отпадъчните води чрез автоматични пробовземни и регистриращи устройства, монтирани на определени места по канализационната мрежа;
   
8. 
   определяне на количеството на инфилтрираните води;
   
9. 
   определяне на водонепропускливостта и др.
   

1. обобщаване на данните от извършваните периодични проверки за функционирането на мрежата;

2. определяне на частта от мрежата, за която ще се извършат по-подробни изследвания и мероприятия;

3. установяване на приоритетните за решаване проблеми;

4. систематизиране и оценка на наличната информация (изискванията на нормативните актове, местоположение, материал, размери и състояние на тръбопроводите, извършени мероприятия за решаване на проблемите, предишни проверки, хидравлични изчисления и оценки за въздействието върху околната среда, вид и количество на заустваните производствени води, подземни води, почвени условия и др.);

5. актуализиране на кадастъра на канализационната мрежа.

(2) За отстраняване на експлоатационните проблеми при нарушено функциониране на канализационната мрежа се извършва нейното обследване в един или няколко от следните основни аспекти:

1. хидравлични изследвания (измерване на отпадъчните водни количества, изготвяне и проверка на хидравличен модел – особено при смесени канализационни мрежи или разделни канализационни мрежи за дъждовни отпадъчни води, оценка на хидравличната способност за различни случаи на дъжд и установяване на проблемите в хидравличната проводимост);

2. изследвания за въздействието върху околната среда (регистриране на заустванията на производствени отпадъчни води, провеждане на изследвания за водонепропускливостта на мрежата и установяване на проблемите);

3. устойчивост и носимоспособност на строителните конструкции (провеждане на проверки на строителните конструкции, оценка на тяхното състояние и установяване на дефектите и деформациите).

(3) В зависимост от установените причини за нарушаване на функционирането на канализационната мрежа се предприемат съответните действия за тяхното отстраняване.

Чл. 162. При техническата експлоатация на канализационните мрежи се извършват периодично в съответствие с плана за експлоатация и поддържане следните дейности:

1. капаците, стъпалата или стълбите и дънните части на ревизионните шахти и ревизионните отвори се почистват от замърсявания, като при необходимост се извършва ремонт, възстановяване и обновяване на шахтите, както и подмяна на стъпалата или стълбите;

2. дъждоприемните шахти се почистват най-малко един път годишно и редовно се проверява количеството на задържаните отпадъци, които при необходимост се отстраняват;

3. извършва се постоянен контрол на състоянието на конструкцията на каскадните шахти, капаците и стъпалата или на стълбите им; каскадните шахти се почистват редовно по механичен или хидравличен начин;

4. извършват се наблюдения на водните нива, на честотата на преливанията и др. на дъждопреливните шахти за контролиране на тяхното действие и редовен контрол на състоянието на тяхната конструкция и почистването им от замърсявания;

5. проверява се състоянието на затворните устройства (спирателни кранове или саваци) на дюкерите, като при необходимост се ремонтират или заменят с нови, периодично се извършва визуална проверка на тръбопроводите и периодично почистване на входната и изходната шахта на дюкерите и промиване на тръбопроводите;

6. извършва се редовен контрол на състоянието на конструкцията на задържателните резервоари, на средствата за осигуряване на достъп до дъното им, на капаците на входните отвори и др.;

7. при откритите задържателни резервоари се контролира стабилното закрепване на предпазните парапети, въжетата и др.;

8. извършва се редовен контрол и поддържане на помпените агрегати, електрозахранването, тръбопроводите, арматурите, сградата на помпената станция и др.;

9. след изпразване на задържателните резервоари се извършва механично почистване на дъното им и/или хидравлично отмиване на утайките;

10. при влизане в закрити съоръжения на канализационната мрежа се предприемат необходимите мерки за осигуряване на здравето и безопасността на експлоатационния персонал в съответствие с изискванията на нормативните актове за здравословни и безопасни условия на труд.

Чл. 163. (1) След всяко въвеждане в експлоатация (след първоначално изграждане и след реконструкции) всяка вакуумна канализационна система в съответствие с изискванията на българските стандарти за вакуумни канализационни системи се подлага на следните изпитвания:

1. шум;

3. съотношение въздух/отпадъчни води;

4. време за възстановяване на вакуума;

5. способност на системата за автоматично възобновяване на нейната работа;

6. функциониране на управлението и на алармената система във вакуумните станции;

7. необходимо време за подмяна на смукателните вентили и помпените агрегати.

(2) При техническата експлоатация на вакуумните канализационни системи се извършват следните основни дейности:

1. вътрешен оглед на сградните канализационни шахти и на устройствата в тях най-малко на всеки шест месеца, като един път годишно се извършва почистване и промиване на събирателния резервоар, фасонните части и вентилационните тръби;

2. най-малко един път на пет години се извършва основен преглед на смукателните вентили, като при необходимост те се заменят с нови;

3. на всеки 1 - 2 седмици се извършва визуален оглед на вакуумната станция;

4. регистрират се часовете на работа на вакуумните устройства и на нагнетателните помпи, като се отчита разходът на електрическа енергия;

5. извършва се редовен преглед на механичното и електрическото оборудване.

1. при необходимост се промиват с въздух или вода клоновете на мрежата посредством промивни кранове в началото на всеки клон;

2. извършва се редовен оглед и почистване на черпателните резервоари;

3. извършва се постоянен контрол на действието на системите за управление на помпените агрегати;

4. неизползваните участъци от напорните канализационни мрежи се изключват от експлоатация, за да не се намалява създаваният от помпите напор и да се предотврати навлизането в мрежата на подземни води;

5. редовна проверка на функцията на автоматичните въздушници.

1. 
   износването на работното колело и други подвижни части на помпите;
   
2. 
   уплътненията между вала и корпуса на помпите;
   
3. 
   лагерите на помпите и двигателите;
   
4. 
   закрепването им към фундаментите;
   
5. 
   центрирането им и др.
   

(3) Дъното и стените на помпените станции се почистват с водна струя.

(4) Дебитът, налягането, консумацията на електрическа енергия и продължителността на работа на помпените агрегати се контролират и записват всеки ден.

(5) Регистрира се всяко нарушение в работата или авария на помпените агрегати и се вземат мерки за бързото им отстраняване.

(6) Състоянието на системите за смазване и охлаждане, на устройствата за контрол и наблюдение, на алармените устройства, на вентилационната система, на електрическите инсталации за високо и ниско напрежение и др. се контролира всеки ден.

(7) В съответствие с изискванията на нормативните актове се осигурява безопасен достъп на персонала до помещения или шахти, в които е възможно да се образуват токсични и взривоопасни газови смеси.

(8) Канализационните помпени станции се осигуряват със:

1. 
   питейна вода;
   
2. 
   табели за обозначаване на опасни места;
   
3. 
   средства за оказване на неотложна медицинска помощ;
   
4. 
   лични предпазни средства и др.
   

Раздел ІІ

1. 
   провеждане на нормална експлоатация;
   
2. 
   изготвяне на доклади за състоянието на мрежата, за необходимоста от текуща поддръжка, ремонти и реконструкции на канализационната мрежа и на съоръженията към нея, за инцидентни повреди и аварии, за безопасните и здравословни условия на труд за персонала и за оценката на риска от хидравлично претоварване и наводняване;
   
3. 
   изготвяне и поддържане на кадастър на канализационната система;
   
4. 
   изготвяне на плановете за експлоатация и поддържане на канализационната мрежа;
   
5. 
   извършване на обследване на канализационната мрежа при нарушаване на функционирането й.
   

1. 
   списък на елементите на системата, включващ тръбопроводите и каналите за отпадъчни води, шахтите, помпените станции, дъждопреливниците, задържателните резервоари и други съоръжения;
   
2. 
   данни за извършените действия при редовната техническа експлоатация и за състоянието на канализационната мрежа и съоръженията към нея;
   
3. 
   подробни данни за разрешените включвания в канализационната система - производствени отпадъчни води, опасни вещества и др.;
   
4. 
   подробни данни за разрешените включвания във водоприемника – отливни канали след дъждопреливници, задържателни резервоари и помпени станции;
   
5. 
   доклади с резултати от проверките на канализационната мрежа, включително и такива за проверки с телевизионна камера;
   
6. 
   доклади за инцидентни повреди - запушвания, счупвания на тръби, нарушения в помпените станции и напорните тръбопроводи, заливания на сгради и територии, недопустими инцидентни замърсявания на водоприемниците и др.;
   
7. 
   данни за симулационни моделни изследвания, провеждани при подходящи сценарии, за определяне на поведението и хидравличния капацитет на канализационната мрежа при интензивни дъждове, като евентуално се преценява необходимостта от реконструкция на мрежата;
   
8. 
   данни от мрежата от станции за едновременно наблюдение и регистриране на дъждовете и водните количества в канализационната мрежа с цел калибриране и проверка на симулационните модели на мрежата;
   
9. 
   доклади за извършените работи в рамките на планираните мерки за поддържане на канализационната мрежа;
   
10. 
    доклади за извършените действия и времето за реагиране при отстраняване на аварии по канализационната мрежа;
    
11. 
    доклади за извършените реконструкции и разширения на канализационната мрежа и на съоръженията към нея;
    
12. 
    данни за вида, времето на полагане на тръбите, фасонните части и арматурите при ремонт, реконструкция или разширение на канализационната мрежа;
    
13. 
    данни за разходите при ликвидиране на последствията от инциденти и за поддръжка на мрежата;
    
14. 
    данни за заболявания, наранявания или смъртоносни злополуки с лица от експлоатационния персонал и граждани;
    
15. 
    данни за оплаквания от разпространение на остри миризми от канализационната мрежа;
    
16. 
    данни за оплаквания от наводняване на сгради и терени, предизвикани от хидравлично претоварване или неадекватно функциониране на участъци от канализационната мрежа;
    
17. 
    данни за състоянието и функционирането на помпите, електромеханичните и електронните устройства и системите за управление на канализационната система;
    
18. 
    доклади за оценка на риска от хидравлично претоварване на канализационната мрежа и наводняване на урбанизираните територии.
    

Г л а в а ш е с т н а д е с е т а

(2) Съоръженията, които се изграждат в строителни изкопи, се засипват след успешно проведени изпитвания за тяхната якост и водонепропускливост и след съставяне на съответните актове за приемане.

(3) При наличие на високи нива на подземните води се предвиждат подходящи дренажни системи за понижаване на водните нива, които се експлоатират непрекъснато по време на строителството, а при необходимост и през време на експлоатацията на ПСОВ.

Чл. 168. (1) Монтажът на помпените агрегати, на компресорите, тръбопроводите и арматурите се извършва съгласно проектните изисквания и изискванията на съответните производители.

(2) При монтажа на възвратните клапи се спазва посоката на протичане, отбелязана върху клапата.

(3) При монтажа на тръбопроводите се отчита тяхното предназначение съгласно проекта.

(4) Компресорите се шумоизолират в съответствие с проекта и се разполагат в шумоизолирани помещения.

(5) Помпените и компресорните агрегати се монтират след прецизно центриране и стабилно закрепване към фундаментите.

Чл. 169. Изграждането на ПСОВ върху свлачища, руднични разработки и насипни строителни площадки започва след окончателното изпълнение на всички технически мероприятия за заздравяване на терена.

Чл. 170. (1) Тръбопроводите и каналите се изграждат съгласно проектните изисквания и изискванията на съответните производители.

(2) Видът и предназначението на тръбопроводите се маркират трайно и ясно с цел лесното им идентифициране по време на техническата експлоатация на пречиствателната станция.

Г л а в а с е д е м н а д е с е т а
Изисквания при изпитването и въвеждането в експлоатация на ПСОВ
Раздел І
Общи изисквания
Чл. 171. (1) Всяко изградено съоръжение за третиране на отпадъчни води и утайки се подлага на хидравлично изпитване за доказване на проектната якост и водонепропускливост.

(2) Изпитването на машините и устройствата към технологичните съоръжения за доказване на тяхната комплектност, здравина, функционалност и технически параметри се извършва съгласно изискванията на проекта и изискванията на съответните производители.

(2) Въвеждането в експлоатация на всяко технологично стъпало или технологично стопанство се извършва, след като се въведат в експлоатация или приемат предхождащите го технологични стъпала или стопанства, съответно по пътя на водата или по пътя на утайките.

(3) При въвеждането в експлоатация на всяко технологично стъпало или технологично стопанство се извършват единични (за отделните агрегати и съоръжения) и комплексни 72-часови проби за технологичното им функциониране, за които се съставят протоколи.

(4) Действията за въвеждане в експлоатация на всяко технологично стъпало или технологично стопанство и тяхната последователност и продължителност трябва да съответстват на изискванията на техническите указания в проекта и на инструкцията за експлоатация.

(2) Биореакторите и вторичните утаители се въвеждат в експлоатация след приключване на процесите на настройка на механичните съоръжения и устройства към тях.

(2) При приемането на пречиствателните станции или на техни технологични стъпала и технологични стопанства се представят съставените актове и протоколи съгласно изискванията на Наредба № 3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.

(3) Приемането и разрешаването на ползването на пречиствателните станции или на техни технологични стъпала и технологични стопанства се извършват в съответствие с нормативните изисквания.
Раздел ІІ
Изпитване на пречиствателните съоръжения
Чл. 176. (1) Хидравличното изпитване на съоръженията за третиране на отпадъчни води или утайки се извършва след приключване на всички СМР, при достигната проектна якост на бетона и когато няма констатирани дефекти в конструкцията и отклонения от проекта.

(2) Хидравличното изпитване на съоръженията се извършва, като първоначално те се напълват с вода до 1 m дълбочина в продължение на едно денонощие за проверка на дъното за водонепропускливост, след което напълването продължава до проектната кота на максималното водно ниво.

(3) Резултатите от хидравличното изпитване на съоръжението на водонепропускливост се отчитат не по-рано от пет дни след напълването му с вода.

(4) Съоръженията се приемат за водонепропускливи, ако денонощната загуба на вода не превишава 3 l/m² от намокрените повърхности на стените и дъното, през стените и фугите не се наблюдава изтичане на вода, а основата не е овлажнена. При изпитване на открити съоръжения се отчитат загубите на вода от изпарение от откритата водна повърхност.

(2) Изпитването на напорното съоръжение на якост и водонепропускливост се счита за успешно, ако при пробното налягане в продължение на 10 min не се наблюдават изтичания и разрушения по него и прилежащите му тръбни връзки, фасонни части и арматури.

(2) Изпитването на напорните площадкови тръбопроводи, полагани в траншеи, в непроходими тунели или канали, се извършва на два етапа:

1. 
   предварително изпитване (изпитване на якост) – преди засипване на траншеята и монтиране на арматурите;
   
2. 
   окончателно изпитване (изпитване на водонепропускливост) – след засипване на траншеята и извършване на всички СМР на дадения участък от тръбопровода, но преди монтирането на хидранти, предпазни и въздушни клапани, на мястото на които по време на изпитването трябва да се поставят плътни запушалки.
   

(2) Изпитването на напорните канализационни тръбопроводи на водонепропускливост се извършва при вътрешно налягане, равно на работното, в продължение на 24 часа за стоманените тръбопроводи и 72 часа - за стоманобетонните тръбопроводи. Приема се, че напорният тръбопровод е издържал успешно изпитването на водонепропускливост, ако в края на съответния изпитателен срок налягането е спаднало с не повече от 0,1 МРа.

(3) Площадковите водопроводи за питейна вода се изпитват и дезинфекцират в съответствие с изискванията на Наредба № 2 от 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи (ДВ, бр. 34 от 2005 г.).

(4) Безнапорните канализационни тръбопроводи и ревизионните шахти и отвори се изпитват на водонепропускливост в съответствие с проектните изисквания и изискванията на тази наредба.

(5) За извършените предварителни и окончателни изпитвания се съставят протоколи.

Чл. 180. (1) Шахтите се изпитват на водонепропускливост не по-рано от 24 часа след напълването им с вода.

(2) Предварителното изпитване на шахтите на водонепропускливост се приема за успешно, ако няма изтичане на вода. Окончателното изпитване на водонепропускливост се приема за успешно, ако в продължение на 30 min водното ниво в шахтата спадне с не повече от 0,2 m.

(3) За всички извършени предварителни и окончателни изпитвания се съставят протоколи.

Чл. 181. Хидравличното изпитване на топлопроводите на площадките на ПСОВ се извършва в съответствие със съответните нормативни актове, изискванията на проекта и указанията за изпитване на производителите на тръбите.

Г л а в а о с е м н а д е с е т а

(2) До площадката на пречиствателните станции не се допускат неупълномощени лица.

(2) При извършване на дейностите, свързани с вземане на проби от входа и изхода на отделните съоръжения или потоци, се осигуряват безопасни условия за персонала и съответната пробовземна техника.

(3) Лабораторни анализи се извършват съгласно плана за собствен мониторинг на ПСОВ.

(4) Собственият мониторинг за целите на изпълнение на изискванията на разрешителното за заустване се извършва съгласно наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 12 ЗВ.

1. 
   дебитът;
   
2. 
   налягането;
   
3. 
   продължителността на работа през денонощието;
   
4. 
   консумацията на електрическа енергия;
   
5. 
   температурата на въздуха в тръбопроводите след компресорите и др.
   

(3) При компресорите с ниско налягане и висок въздухообмен (въздуходувките) се контролира съдържанието на прах и/или масла във въздуха.

(2) По време на работа на помпите, респективно на компресорите, се проверява херметичността на тръбопроводите и арматурите.

(2) Най-малко един път на шест месеца се проверява разстоянието между работното колело и корпуса на помпите, респективно на компресорите.

(3) Извършва се редовно почистване, смазване и контрол на количеството на водата или маслото в хидравличните затвори на уплътнителите на вала.

(4) Смяната на масло, филтри, лагери и др. се извършва съгласно инструкцията за експлоатация и поддръжка на ПСОВ.

(2) При открити канали с големи размери се монтират предпазни парапети, спасителни пояси, въжета или други подходящи предпазни средства.

(2) Металните тръбопроводи, подложени на риск от корозия, се почистват периодично от ръжда и се боядисват отново.

(3) В случаите, когато тръбопроводът не се използва през зимата, той се изпразва, а спирателните кранове се оставят отворени.

(4) Обозначенията на вида и предназначението на тръбопроводите се поддържат ясно и четливо.

(5) Когато спирателните кранове не се използват всеки ден, техническото им състояние се проверява периодично.

Чл. 195. При техническата експлоатация на газопроводите редовно се проверява тяхната херметичност чрез подходящи методи и средства за измерване.

Чл. 196. (1) Пътищата, площадките и пътеките до сградите и съоръженията се поддържат чисти, а установените повреди своевременно се отстраняват.

(2) През зимата се извършва почистване на снега и/или леда от пътищата, площадките и пътеките.