Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството


Дъждоприемни съоръжения при гравитационни канализационни мрежи



страница2/7
Дата20.08.2018
Размер1.42 Mb.
#81838
1   2   3   4   5   6   7
Раздел ІV
Дъждоприемни съоръжения при гравитационни канализационни мрежи
Чл. 27. Дъждоприемните съоръжения се проектират точкови (дъждоприемни шахти) и линейни.

Чл. 28. (1) Дъждоприемните съоръжения се предвиждат на следните места:

1. по дължината на улиците, при съобразяване с най-ниските точки, определени от вертикалната планировка на улиците и площадите, и с местата на пешеходни пътеки, подлези и спирки на обществения транспорт;

2. в зоната на уличните кръстовища така, че да се осигури оттичането на повърхностните води преди пешеходните пътеки и в най-ниските точки, определени от вертикалната планировка на кръстовищата;

3. напречно на улиците при наклон над 8 %, като решетките се осигуряват със система срещу инцидентно отваряне или са монолитна неразделна част от тялото.

(2) Дъждоприемните шахти се проектират с входна решетка и с утаителна част.

(3) Входната решетка на дъждоприемните съоръжения се проектира така, че да отговаря на класа на натоварване на улицата и да гарантира безопасност и осигуреност срещу вандализъм.

(4) За улиците от първостепенната улична мрежа дъждоприемните съоръжения се осигуряват срещу пропадане и инцидентно отваряне на входната решетка.

(5) Дъждоприемните съоръжения се оразмеряват въз основа на оразмерителното дъждовно количество, което постъпва в тях, и максималната им хидравлична проводимост.

(6) Дъждоприемните шахти се свързват към канализационните мрежи за дъждовни или смесени отпадъчни води посредством тръбопровод с минимален вътрешен диаметър 150 mm и с дължина до 40 m.

Раздел V
Шахти с пад при гравитационни канализационни мрежи


Чл. 29. (1) Шахти с пад се предвиждат с цел:

  1. да не се превишават максималните допустими скорости в тръбните участъци при стръмни терени;

  2. да се осигури безопасно преминаване на тръбопроводите под съществуващи подземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура или други препятствия;

  3. да се осигури потопено изтичане на водата от канализационните профили, колектори или дъждоотливни канали в приемниците им.

(2) При тръбопроводи с номинален диаметър DN ≤ 600 mm и височина на пада до 0,50 m вместо шахти с пад се допуска проектирането на ревизионни шахти с подходящо оформяне на кюнетата, плавно свързваща дъната на прилежащите й тръби.

Чл. 30. (1) При височина на пада до 3 m и при тръби с диаметър, по-голям от 500 mm, шахтите с пад се проектират като преливници тип „практически профил”.

(2) При височина на пада до 6 m и при тръби с диаметър до 500 mm включително шахтите се проектират с две включвания на довеждащата тръба, както следва:

1. по наклона на довеждащата тръба с диаметър, равен на диаметъра на довеждащата тръба;

2. с вертикална тръба с диаметър 250 mm извън шахтата в бетонен блок, заустваща на дъно шахта с направляващо коляно.

(3) При височина на пада, по-голяма от 6 m, се проектират каскадни шахти, бързотоци и други енергогасителни съоръжения.
Раздел VI
Дъждопреливници
Чл. 31. (1) Дъждопреливните шахти (дъждопреливниците) се предвиждат при смесени канализационни мрежи с цел облекчаване на хидравличното им натоварване при водни количества, по-големи от оразмерителните, и при отчитане на възприетата степен на разреждане.

(2) Броят и местоположението на дъждопреливните шахти се определят въз основа на технико-икономически анализи и сравнения на варианти с различен брой дъждопреливни шахти и в зависимост от характерните особености на терена, местоположението на водоприемника и нормативните изисквания към него с цел намаляване на замърсяването върху водоприемниците.



Чл. 32. (1) Котата на преливния ръб в дъждопреливните шахти се проектира по-висока от котата на водното ниво в повърхностното водно тяло (водоприемника) при максимално средногодишно водно количество с обезпеченост 1 %. При обосновка се допуска тази обезпеченост да бъде и по-малка.

(2) При проектиране на заустването на вливния канализационен провод или канал в открит водоприемник се предвиждат мерки срещу опасността от разрушаване на дъното и брега на водоприемника.



Чл. 33. (1) Хидравличното оразмеряване на дъждопреливните шахти се извършва при отразяване на хидравлично-конструктивните характеристики на преливника, на вида и параметрите на неравномерното движение на потока в съоръжението и в прилежащите тръбни участъци.

(2) При хидравличното оразмеряване на дъждопреливните шахти се отчитат водното количество на преливащите води, пълнежните височини в довеждащия и отвеждащия канализационен участък, съответстващи на непреливащото водно количество и на съответните оразмерителни водни количества, както и хидравлично-конструктивните характеристики на преливника.

(3) Непреливащото водно количество по време на дъжд (Qнепр.) се определя в зависимост от максималното часово водно количество в сухо време и степента на разреждането му с дъждовни води (nо - отношението на количеството на дъждовните отпадъчни води и максималното часово количество на отпадъчните води в сухо време в непреливащата част на смесения поток) по формулата:
Qнепр. = (1+ nо ) Q max.h, (3)
където Q max.h е максималното часово количество на отпадъчните води.
(4) Степента на разреждане се определя в зависимост от количествените и качествените характеристики на отпадъчните води и на водоприемника. Aко няма други по-високи изисквания, за степента на разреждане може да се приемат следните стойности:


  1. при дъждопреливни шахти в границите на населеното място – най-малко 5;

  2. при дъждопреливни шахти пред помпени станции – 1 или 2;

  3. при дъждопреливни шахти извън границите на урбанизираните територии или пред пречиствателната станция – 1.

(5) Проектите за корекция на речните корита в урбанизираната територия и инвестиционните проекти за канализационната мрежа с дъждопреливници трябва да са взаимно обвързани и съгласувани така, че отливните канали на дъждопреливниците да са с минимална дължина и да заустват след прага на коригираното речно легло.
Раздел VII
Дюкери при гравитационни канализационни мрежи
Чл. 34. (1) Дюкери се проектират при необходимост от преминаване на канализационни тръбопроводи с гравитационно движение на водата чрез напорен участък под естествени или изкуствени препятствия – реки, дерета, канали, съществуващи подземни тръбопроводи или съоръжения и др.

(2) Дюкерите се проектират с най-малко два работни тръбопровода. При преминаване на дюкерите под сухи дерета или други препятствия се допуска проектирането на един тръбопровод, като се предвиждат мерки за осигуряване на редовното му промиване.

(3) При смесени канализационни мрежи пред дюкерите при възможност се проектират дъждопреливни шахти, като отливният канал зауства след дюкера по посока на течението на водния обект.

Чл. 35. (1) При смесени канализационни мрежи единият от тръбопроводите на дюкера се оразмерява за максималното часово водно количество в сухо време, а другият – за разликата между оразмерителното водно количество и водното количество, което преминава през първия тръбопровод по време на дъжд.

(2) При разделни канализационни мрежи за битови и/или за производствени води всеки тръбопровод на дюкера се оразмерява за половината от оразмерителното водно количество, като хидравличната му проводимост се проверява за провеждане на цялото водно количество в случай на авария на другия тръбопровод. Когато при хидравличното оразмеряване се установи, че в двата тръбопровода на дюкера скоростите са по-малки от минималните допустими, единият от тръбопроводите се предвижда за авариен.

(3) При хидравличното оразмеряване на тръбопроводите на дюкерите се предвиждат скорости, при които да не се получат отлагания и/или запушвания, както и големи загуби на напор. Скоростта на отпадъчните води в дюкера се предвижда по-голяма от скоростта в участъка пред него.

(4) Скоростта на отпадъчните води в дюкерите се приема в границите от 1,2 до 1,5 m/s.

(5) Тръбопроводите на дюкерите се проектират с номинален диаметър не по-малък от вътрешен размер 200 mm, а максималният наклон на изходящия им участък е 20º спрямо хоризонта.

(6) Денивелацията между водните нива във входната и изходната шахта се определя въз основа на сумарните загуби по дължина и местните съпротивления от вход, криви, изход и др.



Чл. 36. (1) Когато дюкерите преминават под реки, дерета, канали и др., се предвижда покритие на тръбопроводите най-малко 0,50 m. При преминаване под бързоструйна река или поройно дере покритието е най-малко 1 m, като за дюкера се осигурява защита срещу ерозионното действие на водата след него по посока на течението.

(2) При смесена канализационна мрежа във входната шахта на дюкера се проектира преливник за разделяне на водните количества по време на дъжд.

(3) При входната шахта на дюкера се проектира авариен канал, който при необходимост да създава възможност за директно заустване на отпадъчните води в повърхностния воден обект (водоприемника).

(4) Във входната шахта на дюкерите се предвиждат затворни устройства за включване и изключване на тръбопроводите от експлоатация.

(5) Когато се предвижда дюкерите да преминават под реки и входната и изходната шахта да бъдат изградени в заливаемата част на реката, входните отвори на шахтите се проектират на кота, по-висока от котата на водното ниво в реката, съответстваща на водно количество с обезпеченост 1 %. При обосновка се допуска тази обезпеченост да е и по-малка.

(6) Шахтите на дюкерите се проектират така, че размерите им да осигуряват условия за удобен достъп до затворните устройства и възможност за манипулиране с тях, както и за почистване и промиване на тръбопроводите.

(7) Площадките за извършване на експлоатационни работи в шахтите на дюкерите се проектират на кота, по-висока от котата на максималното водно ниво в шахтите.

(8) При проектиране на дюкерите във входната шахта се предвижда решетка за задържане на плаващите влачени материали.


Раздел VIІІ
Задържателни резервоари при гравитационни канализационни мрежи
Чл. 37. Задържателни резервоари се проектират при разделни канализационни мрежи за дъждовни отпадъчни води и при смесени канализационни мрежи, когато е технически обоснована необходимостта за:

  1. намаляване на хидравличното натоварване на канализационен колектор след определен пункт посредством задържане на част от водното количество в резервоар по време на дъжд и продължителното му изпускане в мрежата след спиране на дъжда за период не по-голям от 24 часа;

  2. задържане на част от суспендираните вещества в отпадъчните води, изпускани от канализационната мрежа във водоприемника, с оглед спазване на изискванията към него;

  3. облекчаване на претоварени съществуващи колектори или включване на нови при разширяване на урбанизираната територия;

  4. намаляване на притока пред пречиствателните станции по време на дъжд;

  5. защита на прилежащите територии от наводнение въз основа на анализите и проучванията за въздействието и последствията при наводнение върху хората и тяхното имущество.

Чл. 38. (1) Задържателните резервоари се проектират открити или закрити в зависимост от вида на канализационната мрежа, санитарно-хигиенните изисквания, теренните условия, подробния устройствен план на урбанизираната територия, качествените характеристики на отпадъчните води и др. При закритите задържатели се предвижда вентилация.

(2) При определяне на местата за изграждане на задържателни резервоари се отчитат наклонът на терена и опасността от отлагане на утайки в канализационните участъци пред резервоарите и от наводняване на най-ниско разположените помещения на сградите в резултат на подприщването.

(3) При проектирането на задържателни резервоари се предвиждат мерки за достъп и почистване и/или отмиване на образувалите се утайки.

(4) Аварийни преливници се проектират и като част от конструкцията на задържателните резервоари.



Чл. 39. (1) При определянето на обема на задържателния резервоар се отчитат следните фактори:

  1. формата и размерите на меродавния оразмерителен хидрограф за задържателния резервоар (на хидрографа, осигуряващ най-голям обем на резервоара);

  2. максималният пик (връх, водно количество) на меродавния оразмерителен хидрограф за резервоара;

  3. водното количество на потока от резервоара към канализационната мрежа след него.

(2) Работният обем на задържателните резервоари може да се определя съгласно приложение № 9.

Чл. 40. (1) За намаляване на хидравличното натоварване на канализационните системи и с цел балансиране на оттока на отпадъчните води към ПСОВ се проучва възможността за задържането и отвеждането на незамърсени повърхностно оттичащи се дъждовни води в инфилтрационни отводнителни системи близо до зоната на тяхното формиране или директното им отвеждане в повърхностно водно тяло.

(2) Към системите по ал. 1 не се допускат включвания на други отпадъчни води освен повърхностно оттичащите се незамърсени дъждовни води от прилежащите повърхностни покрития.

(3) При проектиране на инфилтрационни системи се спазват следните изисквания:

1. проучва се нивото на подземните води с оглед осигуряване на контролирано изпускане на събраните дъждавни води без пряка връзка с подземните води;

2. обемът за съхранение се съобразява с хидравличните свойства на почвата, големината на отводняваната площ, интензивността на дъжда и топографията на терена;

3. осигурява се достъп за поддържане на системата.

(4) Отпадъчните води от паркинги се заустват в инфилтрационни отводнителни системи само след допълнително третиране със сепаратори за нефтопродукти или за тежки метали за достигане на допустимите стойности на замърсителите, регламентирани от съответните регулаторни органи.

Раздел ІX


Пресичане под пътища и железопътни линии на гравитационни канализационни мрежи
Чл. 41. (1) Участъците от канализационната мрежа, преминаващи под пътища и железопътни линии, се проектират от тръби, положени в предпазни тръбопроводи или в монтажни галерии.

(2) Допуска се преминаването на канализационни участъци под пътища и железопътни линии да се проектира без предпазни тръбопроводи или монтажни галерии, в случай че са взети предпазни мерки за предотвратяване разрушаването на пътното платно или на железопътната линия от водния поток при авария и канализационните тръбопроводи се осигурят срещу разрушаване от действието на статични и динамични натоварвания.

(3) Трасето на канализационните тръбопроводи се проектира така, че да пресича трасето на пътищата или железопътните линии в права линия и по възможност под ъгъл, приблизително равен на 90о.

(4) Вътрешният диаметър на предпазните тръбопроводи на канализационен колектор, преминаващ под път или железопътна линия, се проектира по-голям от външния диаметър на канализационните тръбопроводи с най-малко 200 mm. Външният диаметър на предпазните тръбопроводи при безтраншейно изграждане се проектира в зависимост от предвидената технология за прокарване и диаметъра и вида на канализационните тръби.

(5) От двата края на канализационните участъци, които преминават под пътища или железопътни линии, се предвиждат ревизионни шахти с възможност за изолиране на преминаващия участък при експлоатация.

Чл. 42. Преминаването на канализационните тръбопроводи над пътища или железопътни линии се извършва чрез изграждане на естакади, мост-канали или чрез използване на съществуващи мостове и пешеходни пасарелки, като се предвиждат мерки срещу замръзване, както и за осигуряване на достъпа при експлоатация, почистване, промиване и изолиране на тръбопровода и на достъпа за поддържане и експлоатация на инженерните съоръжения.
Раздел X
Помпени станции при гравитационни канализационни мрежи
Чл. 43. (1) Канализационните помпени станции се проектират, когато е необходимо:


  1. да се избегнат прекомерни големи дълбочини на полагане на каналите;

  2. изпомпване на отпадъчни води от ниско разположени райони;

  3. преодоляване на възвишения, водни течения, пътища, железопътни линии и др.;

  4. изпомпване на водите от задържателните резервоари;

  5. изпомпване на отпадъчните води към пречиствателните станции, водоприемниците и др.

(2) При проектирането на канализационни помпени станции се отчитат:

  1. общите разходи;

  2. разходите за електрическа енергия;

  3. изискванията при експлоатацията и поддържането им;

  4. рисковете и последиците от нарушения при експлоатацията им;

  5. въздействието върху околната среда;

  6. изискванията на нормативните актове за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на персонала (предпазване срещу трудови злополуки, достатъчна осветеност, осигуряване на мерки за ограничаване на шума и вибрациите и др.);

  7. санитарно-хигиенните изисквания (снабдяване с питейна вода, лесни за почистване повърхности и др.);

  8. нормативните изисквания за пожарна безопасност.

Чл. 44. (1) При определяне на местоположението на канализационните помпени станции се отчитат:

  1. топографските характеристики на терена;

  2. източникът за електроснабдяване и необходимостта от изграждане на трансформаторни постове;

  3. геоложките и хидрогеоложките условия;

  4. възможността за транспортен достъп;

  5. опасността от заливане на помпената станция и др.

(2) Местоположението на канализационните помпени станции се определя така, че да има възможност за разширение на помпените станции, удобен достъп на експлоатационния персонал и транспортните средства при всякакви климатични условия и за изграждане при необходимост на задържателни резервоари, решетки, песъкозадържатели и др.

(3) Местата за изграждане на канализационните помпени станции се определят по възможност в близост до водоприемник.

(4) За защита на тръбопроводите от запушвания се предвиждат решетки или дробилки преди постъпване на отпадъчните води в черпателния резервоар на помпените станции.

(5) При възможност пред канализационните помпени станции се предвижда авариен канализационен тръбопровод, който да отвежда отпадъчните води в близкия водоприемник в случаи на авария или спиране на електрозахранването.



Чл. 45. (1) При проектирането на черпателните резервоари на канализационните помпени станции се предвиждат мерки срещу възможността от загниване на отпадъчните води и образуване на токсични и взривоопасни газови смеси или мерки срещу такива опасности (известителна система, вентилация и др) за обслужващия персонал.

(2) Функционалните изисквания при проектирането на черпателните резервоари на канализационните помпени станции са, както следва:



  1. максималното водно ниво в черпателния резервоар да е по-ниско от котата на дъното на довеждащия тръбопровод или канал;

  2. входните отвори на засмукващите тръбопроводи да са разположени и оформени така, че да не се засмуква въздух, както и да се предвиди достатъчно разстояние около тях;

  3. да се осигури лесен и безопасен достъп за почистване и ремонт без връзка с други помещения на помпената станция.

(3) Обемът на черпателния резервоар на канализационните помпени станции се определя в зависимост от количествата на постъпващите и изпомпваните отпадъчни води през часовете на денонощието при максимално часово количество на постъпващите отпадъчни води. В случаите, когато няма данни за графика на оттока, минималният обем на черпателния резервоар може да се определя чрез петминутния дебит на помпата с най-голяма производителност.

(4) За почистване на черпателните резервоари се предвижда тръбна система за промиване.

(5) При черпателни резервоари с потопени помпени агрегати се предвиждат подемно-транспортни устройства за спускане и изваждане на помпените агрегати в случаите, когато те са с тегло над 50 kg.

(6) За извършване на контрол и почистване в черпателните резервоари се предвиждат постоянни устройства за сигурно и безопасно слизане и изкачване.

(7) При неподвижни стълби или стълбища с дължина над 10 m се предвиждат площадки за почивка през височина не по-голяма от 6 m. Широчината на стълбите е със свободно пространство най-малко 0,65 m – при вертикални, и 1,10 m – при наклонени стълби.

Чл. 46. (1) Видът на помпите се избира в зависимост от оразмерителното количество на отпадъчните води, физикохимичния състав на отпадъчните води и височината на препомпване (необходимия общ напор).

(2) За всички паралелно работещи помпени агрегати се предвиждат резервни агрегати, както следва:

1. до два работни агрегата - един резервен;

2. при три или повече работни агрегата - два резервни.



Чл. 47. (1) Диаметрите на смукателните и напорните тръбопроводи се определят в зависимост от:

  1. оразмерителните количества на отпадъчните води;

  2. скоростите, при които общите разходи са минимални;

  3. предотвратяването на загниването на отпадъчните води (при по-голямо времепрестояване в тръбопроводите);

  4. предотвратяването на запушвания.

(2) Видът на тръбите се съобразява с изисквания напор, респективно вакуум, с физикохимичния състав на отпадъчните води и характеристиките на почвата.

(3) Тръбопроводите се проектират така, че да са устойчиви на външните и вътрешните натоварвания и да са водонепропускливи.

(4) Смукателните тръбопроводи се проектират с минимална дължина и така, че да се предотвратява образуването на въздушни възглавници.

Чл. 48. (1) Напорните тръбопроводи извън помпените станции се проектират при спазване на следните изисквания:


  1. при надземното им разполагане се предвижда укрепване на тръбопроводите с опорни блокове, скоби и обтегачи, както и с топлинна изолация против замръзване;

  2. осигурява се достъп за експлоатация и поддържане при всякакви климатични условия.

(2) При определяне на трасето на напорните тръбопроводи извън помпените станции се избягва преминаването им през силно пресечени терени.

Чл. 49. (1) Размерите на помещенията или шахтите, в които се предвижда да се монтират помпените агрегати, се определят при отчитане на:

  1. броя, вида и габаритите на помпените агрегати;

  2. необходимостта от осигуряване на достатъчно пространство около помпените агрегати, тръбопроводите, арматурите и др. за лесен и удобен контрол, ремонт или подмяна.

(2) В помещенията за „сух” монтаж помпените агрегати се разполагат на такава кота, че да се осигури естественото им заливане.

(3) За улесняване на монтажа и демонтажа на помпените агрегати, арматурите, фасонните части и др. се предвиждат подемно-транспортни устройства.



Чл. 50. (1) За работните помещения в канализационните помпени станции се проектират отоплителна инсталация за осигуряване на необходимата температура на въздуха през зимния период и вентилационна инсталация за осигуряване на необходимия въздухообмен в съответствие с изискванията на Наредба № 15 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия (ДВ, бр. 68 от 2005 г.).

(2) В помещенията, в които е възможно да се образуват токсични и/или взривоопасни газови смеси, се проектира и аварийна вентилация с време за въздухообмен, съобразено със зоната на взривоопасност и/или класа на токсичност на отделяните газови смеси, както и аварийна газосигнализация с газови датчици, които да задействат аварийната вентилация и да подават сигнал при дежурния персонал.

(3) За контрол на миризмите в помпената станция се предвиждат мерки срещу процеси на гниене.

Чл. 51. (1) Към смукателните тръбопроводи се предвиждат следните арматури:


  1. възвратни клапи – в началото на тръбопроводите, когато заливането на помпите се извършва чрез принудително напълване на корпусите им с вода;

  2. спирателни кранове – пред помпите, когато е осигурено естественото им заливане от черпателния резервоар.

(2) Към напорните тръбопроводи се предвиждат следните арматури:

  1. възвратни клапи – след помпите;

  2. спирателни кранове – след възвратните клапи;

  3. изпразнителни устройства – в най-ниските точки на тръбопроводите с цел изпразване на отделни участъци от тях и отстраняване на утайки;

  4. вентили с подходящи устройства – в най-високо разположените точки, както и в точки, установени при изследването на хидравличен удар, като се предвиждат определени мерки за намаляване на неговото влияние.

(3) Проектираните арматури извън помпените станции се монтират в шахти, до които е осигурен достъп за експлоатационния персонал и на транспортни средства.

Чл. 52. При конструктивното оразмеряване на сградите на помпените станции се спазват изискванията на нормативните актове за проектиране на съответните видове строителни конструкции, като се осигурява:

  1. устойчивост на конструкцията при отчитане на възможните външни и вътрешни натоварвания, на натоварванията от подемно-транспортните устройства и на сеизмичните натоварвания;

  2. водонепропускливост на сградата;

  3. устойчивост на сградата срещу воден подем;

  4. устойчивост на конструкцията на въздействията на отпадъчните води и почвата.

Чл. 53. (1) При проектирането на електрозахранването и на електрическите инсталации се спазват изискванията на Наредба № 3 от 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии (ДВ, бр. 90 и 91 от 2004 г.).

(2) За всяка канализационна помпена станция се предвижда резервно електрозахранване.



Чл. 54. (1) За всеки помпен агрегат се предвижда отделно управление, което включва предпазно устройство за изключване на двигателя в случай на нарушения при експлоатацията, средства за измерване и индикатори за извършване на контрол и наблюдения на водното ниво, дебита и налягането, които създават помпите, оборотите на двигателите, напрежението и силата на електрическия ток, фактора на реактивна мощност, концентрацията на газови смеси, работните часове на помпените агрегати и др.

(2) При съвместна работа на два или повече помпени агрегата системата за управление трябва да осигурява възможност за изменение на последователността на включването и изключването им.

(3) Системата за управление трябва да осигурява последователно включване в работа на работните и резервните помпени агрегати.

Чл. 55. При проектирането на канализационни помпени станции се извършат изследвания за възможно възникване на хидравличен удар, като се предвиждат ефективни средства за предотвратяването му или за намаляване на въздействието му върху помпите, тръбопроводите и арматурите.
Г л а в а т р е т а
Проектиране на вакуумни канализационни мрежи
Чл. 56. (1) Вакуумните канализационни мрежи се проектират за събирането и отвеждането на битови отпадъчни води при спазване изискванията на тази наредба и в съответствие с БДС EN 1091 „Вакуумни канализационни системи извън сгради”.

(2) Вакуумни канализационни мрежи може да се предвиждат при следните условия:



  1. в равнинни терени;

  2. при разделни канализационни мрежи за битови отпадъчни води;

  3. в населени места с малка плътност на застрояване и на изграденост на уличните подземни и надземни мрежи и съоръжения;

  4. при неблагоприятни почвени условия – високо ниво на подпочвените води, опасност от пропадания, скалисти почви и др.;

  5. при наличието на естествени и/или изкуствени препятствия – водни течения, комуникационни и обслужващи съоръжения и др.;

  6. в обекти със сезонно действие – курортни комплекси и др.

Чл. 57. При проектирането на вакуумни канализационни мрежи се отчитат следните функционални изисквания:

  1. предотвратяване на запушвания на смукателните вентили и вакуумните тръбопроводи;

  2. предотвратяване на препълвания на мрежата или тяхното ограничаване до определените проектни честоти;

  3. ограничаване на претоварванията на сградните събирателни шахти и вакуумните тръбопроводи до определените проектни честоти;

  4. вакуумните канализационни мрежи да не въздействат неблагоприятно върху околните сгради и съоръжения;

  5. осигуряване на водонепропускливостта и въздухонепропускливостта на мрежата;

  6. предвиждане на мерки за ограничаване на миризмите;

  7. спазване на нормативните изисквания за пожарна безопасност и взривобезопасност;

  8. спазване на нормите за допустимо ниво на шум в сградите и извън тях.

Чл. 58. (1) При проектирането на сградни събирателни шахти се спазват следните условия:

  1. да събират битовите отпадъчни води от сградите, които посредством смукателните вентили да се отвеждат във вакуумните участъци на вакуумната канализационна мрежа;

  2. да са водонепропускливи;

  3. да са проектирани от строителни продукти, които са корозионноустойчиви и годни за употреба в контакт с отпадъчни води;

  4. да имат гладки вътрешни повърхности;

  5. да не създават възможност за образуване на „мъртви” зони;

  6. да са устойчиви на външни и вътрешни натоварвания;

  7. да са защитени срещу проникването на повърхностни води.

(2) Допуска се в една сградна събирателна шахта да се включат повече от едно сградни канализационни отклонения.

(3) Събирателният резервоар на сградните събирателни шахти се предвижда с резервен обем, равен най-малко на 25 % от средното денонощно водно количество, за случаите на спиране на електрическото захранване и други аварийни ситуации.

(4) При проектирането на събирателните резервоари на сградните събирателни шахти се осигурява тяхната вентилация за предотвратяване на появата на вакуум в сградната канализационна инсталация и изсмукване на водата от сифоните при работата на уличната вакуумна канализационна мрежа.

Чл. 59. (1) Смукателните вентили в сградните събирателни шахти се предвиждат с управляващо устройство, което да ги отваря и затваря отново след преминаването на сместа от засмукваните отпадъчни води и въздух от събирателните шахти.

(2) Когато в сградните събирателни шахти се предвиждат смукателни вентили, те се проектират така, че да се отварят при минимална стойност на вакуум 15 kРа и да останат в това състояние, докато бъде изсмукан работният воден обем на събирателните шахти. Когато стойностите на вакуума станат по-малки от 15 kРа, смукателните вентили трябва да се затварят автоматично.

(3) Не се допуска вентилационните тръби на смукателните вентили да бъдат потопени.

Чл. 60. (1) Вакуумните станции се проектират както обикновените помпени станции, като допълнително включват най-малко две вакуумни устройства с еднаква производителност и затворен вакуумен или помпено-черпателен резервоар.

(2) До вътрешността на вакуумните или помпено-черпателните резервоари се осигурява достъп за поддържане и почистване.

(3) При проектирането на вакуумните станции се предвижда резервно електрозахранване като втори независим енергиен източник.

Чл. 61. (1) Според начина и мястото на монтиране вакуумните резервоари може да се проектират:


  1. хоризонтални;

  2. вертикални;

  3. в обща сграда заедно с вакуумпомпата и нагнетателната помпа;

  4. вкопани, извън сградата на вакуумната станция.

(2) Минималният обем на вакуумните резервоари се определя при отчитане на максималната честота на включване на вакуумните помпи и на работния обхват на вакуума.

(3) Помпено-черпателните резервоари се проектират с минимален обем 0,4 m3 за всяка монтирана помпа.

(4) За създаване на вакуум се предвиждат подходящи помпи в съответствие с параметрите на отпадъчните води и конкретните хидравлични условия.

(5) Броят и производителността на работните вакуумни устройства се избират така, че да се осигури транспортирането на максималните оразмерителни количества на сместа отпадъчни води/въздух от сградните събирателни шахти до вакуумните станции.

(6) Вакуумните помпи се проектират така, че да издържат както на непрекъсната работа, така и на най-малко 12 включвания на час.

(7) За управление на вакуумните устройства се предвиждат включватели, монтирани във вакуумните резервоари, които се задействат в границите на изисквания вакуум.



Чл. 62. (1) Отпадъчните води от вакуумните резервоари се отвеждат посредством:

  1. нагнетателни помпи, монтирани извън резервоарите или вътре в тях (потопени);

  2. хидропневматична система (напорни съдове и компресори).

(2) Отпадъчните води от черпателните резервоари се отвеждат посредством нагнетателни помпи или гравитационно.

(3) Нагнетателните помпи и пневматичните системи се проектират с достатъчна производителност за обслужване на цялата канализационна система, включително до ПСОВ.

(4) За нагнетателни помпи се избират помпи за отпадъчни води, които могат да работят в условия на вакуум без кавитация и се включват най-малко 12 пъти на час.

(5) Когато има опасност от кавитация, се предвижда тръбна връзка между напорния фланец на помпата и вакуумния резервоар с цел изравняване на налягането или се вземат мерки смукателният тръбопровод да бъде пълен постоянно с отпадъчна вода.

(6) Към всеки помпен агрегат се предвижда спирателен кран с оглед неговото изключване за текущ или основен ремонт, без да се прекъсва експлоатацията на системата.

Чл. 63. (1) Когато за изпомпване на отпадъчните води от вакуумните резервоари се предвиждат хидропневматични системи, те се проектират така, че при неработно състояние да се осигури минимален вакуум 25 kРа.

(2) Времето за възстановяване на вакуума не трябва да е повече от 30 min.



Чл. 64. (1) За вакуумните и помпено-черпателните резервоари се предвижда система за контролиране на следните водни нива:

  1. ниво за аварийно изключване, при което вакуумното устройство спира да работи, а нагнетяващата помпа продължава своята работа;

  2. ниво за включване, при което започва да работи нагнетяващата помпа;

  3. ниво за изключване, при което нагнетяващата помпа спира да работи.

(2) При проектирането на вакуумни и помпено-черпателни резервоари се проектират следните алармени устройства със съответните далекосъобщителни сигнализатори:

  1. алармиране за твърде малък вакуум – задейства се, когато вакуумът в системата се намали под предварително избраната и настроена минимална стойност;

  2. алармиране при високо ниво на отпадъчните води – задейства се, когато нивото на отпадъчните води във вакуумните или помпено-черпателните резервоари превиши максималната си стойност;

  3. алармиране за аварии – задейства се, когато е повредена важна част от системата, превишена е максималната продължителност на непрекъсната работа на вакуумното устройство или е спрял електрическият ток.

Чл. 65. (1) Тръбопроводите се проектират така, че да са устойчиви на земните натоварвания, на натоварванията от превозни средства, на вакуума при експлоатацията и на изпитванията, на цикличните натоварвания и на водния подем.

(2) Пластмасовите тръби се проектират устойчиви на налягане най-малко 600 kРа.



Чл. 66. (1) Смукателните тръбопроводи в частта от началото им до смукателните вентили се проектират с диаметър, равен или по-малък от диаметъра на смукателните вентили.

(2) Минималният диаметър на частта от вакуумните тръбопроводи от сградните събирателни шахти до общия (уличния) вакуумен тръбопровод (вакуумни сградни канализационни отклонения) трябва да е DN/ID 50 и не по-малък от диаметъра на смукателните тръбопроводи до смукателните вентили.

(3) Общите (уличните) вакуумни тръбопроводи се проектират с минимален диаметър, както следва:

1. DN/ID 65 – когато не се допуска отстраняване чрез вакуумните канализационни системи на по-груби твърди вещества;

2. DN/ID 80 – когато се допуска отстраняването на вещества по т. 1.

(4) Диаметърът на смукателните тръбопроводи към смукателни вентили в сградните събирателни шахти трябва да бъде равен или по-малък от диаметъра на смукателните вентили, както и по-малък от диаметъра на сградното канализационно отклонение.



Чл. 67. (1) Сградните канализационни отклонения при вакуумните канализационни мрежи се проектират за свързване на сградните събирателни шахти с вакуумната станция.

(2) Сградните канализационни отклонения се проектират с понижаващ се наклон от смукателния вентил към вакуумните канализационни клонове на канализационната система.

(3) Заустването на сградните канализационни отклонения във вакуумните канализационни клонове се извършва в горната им част (като теме) в областта от напречното им сечение, определена с централен ъгъл 120о, ориентиран симетрично спрямо вертикалната ос, както и под остър ъгъл в план спрямо хоризонталната ос на тръбопровода.

Чл. 68. (1) На канализационните клонове от вакуумните резервоари, както и след всяка нагнетателна помпа се предвиждат възвратни клапи за предотвратяване връщането на отпадъчните води в резервоарите.

(2) На вакуумните канализационни мрежи се предвиждат спирателни кранове за изолиране на отделни техни участъци в случаите на ремонт и поддръжка.

(3) Спирателни кранове се предвиждат:


  1. на вакуумната канализационна мрежа - на максимално разстояние 450 m един от друг;

  2. на сградните канализационни отклонения - когато дължината им е по-голяма от 200 m.

(4) Спирателните кранове и възвратните клапи трябва да са предназначени за употреба за отпадъчни води и да издържат на вакуум до 80 kРа.

Чл. 69. (1) Вакуумните канализационни клонове се проектират с минимален низходящ наклон 1:500 и така, че да се улесни в максимална степен самопочистващото движение на отпадъчните води и да се възпрепятства трайното отлагане на утаими вещества.

(2) В случаите, когато е необходимо да се проектират възходящи участъци (с дължина до 10 m), между теметата на тръбите в края и началото на тези участъци се предвижда денивелация не по-голяма от 1,5 m, за да може вакуумът да се разпространява без големи загуби.

(3) Разстоянията между два съседни възходящи участъка не може да са по-малки от:


  1. за сградните канализационни отклонения - 1,5 m;

  2. за вакуумните канализационни клонове на канализационната система - 6,0 m.

(4) Вакуумните канализационни проводи се разполагат на дълбочина под уличното платно в зависимост от конкретните условия (наличие на друга подземна инфраструктура, подземни води, плитко разположена скална основа) и в съответствие с максималната дълбочина на замръзване на почвата, промяната на релефа по дължина на канализацията и др.

Г л а в а ч е т в ъ р т а


Проектиране на напорни канализационни мрежи
Чл. 70. (1) Напорните канализационни мрежи се проектират за събирането и отвеждането на битови отпадъчни води при спазване изискванията на тази наредба и в съответствие с БДС EN 1671 „Напорни канализационни системи извън сгради”.

(2) Напорните канализационни системи се прилагат при:



  1. равнинни терени;

  2. разделни канализационни мрежи за битови отпадъчни води;

  3. урбанизирани територии с малка плътност на застрояване и на изграденост на уличните подземни и надземни мрежи и съоръжения;

  4. неблагоприятни почвени условия – високо ниво на подпочвените води, опасност от пропадания, скалисти почви и др.;

  5. естествени и/или изкуствени препятствия – водни течения, комуникационни и обслужващи съоръжения и др.;

  6. обекти със сезонно действие – курорти, ваканционни селища, вилни зони и др.;

  7. силно пресечени терени.

(3) При проектирането на напорни канализационни системи се отчитат следните функционални изисквания:

  1. да не създават опасност за здравето на хората и за околната среда;

  2. да са проектирани при спазване на нормативните изисквания за създаване на безопасни и здравословни условия на труд за персонала;

  3. да осигуряват нормалната работата на мрежата по време на експлоатация (без запушвания) при спазване на проектните изисквания и указания по време на изграждането и техническата експлоатация;

  4. да предотвратяват препълванията на сградните събирателни шахти от довеждащите безнапорни канализационни клонове;

  5. да не нанасят повреди на съществуващите сгради, съоръжения и друга техническа инфраструктура;

  6. да се спазват изискванията към канализационната мрежа и съоръженията към нея, определени в разрешителното за заустване, издадено за канализационната система;

  7. да са водонепропускливи;

  8. да не създават условия за образуване на миризми;

  9. да осигуряват безопасен достъп за поддържане и експлоатация на мрежата.

(4) Напорната канализационна мрежа се проектира разклонена.

(5) Предвижда се автоматично превключване на напорните устройства към аварийно захранване в случай на прекъсване на електрическия ток.

(6) За сигнализиране при нарушения в експлоатацията се проектира алармена система.

Чл. 71. При проектирането на напорни канализационни мрежи се предвиждат следните техни елементи:


  1. сградни събирателни шахти за събиране на отпадъчните води от сградната инсталация;

  2. помпи за създаване на необходимия напор за транспортиране на отпадъчните води;

  3. системи за сгъстен въздух (ако е необходимо промиване на мрежата със сгъстен въздух);

  4. напорни тръбопроводи.

Чл. 72. (1) Сградните събирателни шахти се проектират за събиране по гравитационен начин на битовите отпадъчни води от една или повече сгради в зависимост от избраната производителност на помпите.

(2) При проектирането на сградните събирателни шахти се предвиждат:



  1. подходяща вентилация;

  2. постоянно електрозахранване;

  3. устройства за управление и алармена система;

  4. устройство за контрол на нивото в събирателния резервоар за автоматично управление на помпите.

(3) Работният обем на събирателните шахти и предвижданото количество на отпадъчните води, което остава в тях след изпомпването, се предвиждат минимални така, че да не се нарушава нормалната работа на помпите.

(4) Аварийният обем може да бъде осигурен в събирателните шахти или във включващите се в тях гравитационни канализационни клонове. Аварийният обем трябва да е равен най-малко на 25 % от средното денонощно количество на отпадъчните води, като се определя над нивото на включване на помпите.

(5) Към смукателните тръбопроводи в събирателните шахти се монтират:


  1. възвратна клапа - в началото на тръбопровода, когато е предвидено заливането на помпите да се извършва посредством принудителното им напълване с вода;

  2. спирателен кран - пред помпата, когато е предвидено естествено заливане.

(6) Дъното на събирателните шахти се проектира така, че да се осигури придвижване на утаените вещества към смукателния отвор на помпите.

(7) Събирателните шахти се проектират устойчиви на външни натоварвания и водонепропускливи. Конструкцията и покривът не трябва да допускат проникването на повърхностни води в тях.

(8) Допуска се събирателните шахти да се изграждат вътре в сградите, като се вземат мерки да бъдат монтирани, покрити и изолирани така, че да се предотварти предаването на шум, миризми и вибрации в сградите.

Чл. 73. (1) За напорните канализационни системи се предвиждат подходящи помпи в зависимост от параметрите на отпадъчните води и конкретните хидравлични условия.

(2) Помпите се монтират в събирателните шахти или извън тях, при самостоятелна или паралелна работа. За защита на помпените агрегати се предвиждат решетки преди тях или дробилки (режещи устройства).

(3) За осигуряване на непрекъснатата работа на помпите се предвижда резервно електрозахранване от втори независим енергиен източник.

(4) Към напорните тръбопроводи се монтират следните видове арматури:



  1. възвратна клапа – след помпата;

  2. спирателен кран – след клапата;

  3. изпразнителни устройства – в най-ниските точки с цел изпразване на отделни участъци от тръбопроводите;

  4. вентили за изпускане или вкарване на въздух или комбинирани вентили (въздушници) – във високоразположените точки и в точки, установени при изследване на тръбопроводите на хидравличен удар.

(5) При проектирането на помпените агрегати се спазват изискванията на глава втора, раздел X.

Чл. 74. (1) За осигуряване движението на отпадъчните води може да се проектират постоянни и подвижни компресорни станции, които да се включат в началото на напорните тръбопроводи.

(2) Станциите за сгъстен въздух се разполагат в подземни или наземни помещения. Когато те са проектирани като наземни съоръжения, се вземат мерки за ограничаване на шума, за топлоизолиране на станцията и проектиране на отоплителна и вентилационна инсталация за осигуряване на нормативните стойности на температурата на въздуха.

(3) При проектирането се изготвят съответните инструкции за монтажа, изпитванията, контрола и експлоатацията на резервоарите за сгъстен въздух.

Чл. 75. (1) Напорните тръбопроводи се проектират с наклон, равен или приблизително равен на наклона на терена.

(2) Във високите точки се проектират въздушници, подходящи за употреба при отпадъчни води.

(3) Напорните тръбопроводи се изграждат от корозионноустойчиви строителни продукти, предназначени за употреба за отпадъчни води, и с издръжливост на вътрешно хидростатично налягане най-малко 600 kРа.

(4) В началото на всеки напорен канализационен участък се предвиждат промивни кранове, като не се допуска връзката им с водоснабдителната система.

(5) При опасност от замръзване на напорен канализационен участък се предвижда неговото топлоизолиране и/или полагане в изолационен монтажен канал.

(6) Напорните канализационни проводи се разполагат на дълбочина под уличното платно в зависимост от конкретните условия (наличие на друга подземна инфраструктура, подземни води, плитко разположена скална основа) и в съответствие с максималната дълбочина на замръзване на почвата, промяната на релефа по дължина на канализацията и др.



Чл. 76. (1) Хидравличното оразмеряване на напорните тръбопроводи се извършва въз основа на определеното количество на изпомпваните отпадъчни води в зависимост от производителността и честотата на включване на всяка помпа, броя на едновременно работещите помпи, както и от притока на отпадъчните води към всяка събирателна шахта.

(2) Минималната скорост на отпадъчните води при оразмеряването на напорните тръбопроводи е 0, 7 m/s. Когато минималната скорост не може да бъде постигната при работата на помпите, се предвижда система за осигуряване на периодично промиване на тръбопроводите.

(3) Вътрешният диаметър на напорните тръбопроводи се предвижда равен или по-голям от вътрешния диаметър на напорния фланец на помпите, като не се допуска намаляване на диаметъра по дължината на тръбопроводите.

(4) Времепрестоят на отпадъчните води в напорните канализационни системи не трябва да е по-голям от 8 часа за ограничаване на образуването на канализационни газове в тях. В случаите, когато това не може да се осигури, се предвиждат подходящи мерки срещу отделяне на миризми.

Г л а в а п е т а
Контрол, управление и автоматизация на канализационни мрежи
Чл. 77. (1) За канализационните мрежи се проектират системи за контрол, управление и автоматизация за периодите на тяхното поддържане и експлоатация.

(2) Видът и технологичното ниво на системите за контрол, управление и автоматизация се анализират и оценяват в началния етап на проектирането на канализационните мрежи.

(3) Системите за контрол, управление и автоматизация включват при възможност управлението както на канализационните мрежи, така и на ПСОВ.

Чл. 78. (1) При гравитационните канализационни мрежи контролът, управлението и автоматизацията включват действието на:


  1. помпените станции;

  2. регулиращите арматури, преливните устройства и измервателните уреди;

  3. задържателните резервоари и другите разделителни камери;

  4. дъждопреливниците пред помпени и пречиствателни станции;

  5. дюкерите и др.

(2) При вакуумните канализационни мрежи контролът, управлението и автоматизацията включват действието на:

  1. управляващите устройства за отваряне на смукателните вентили при изисквания минимален вакуум;

  2. сензорите за водното ниво в събирателните резервоари, свързани със смукателните вентили;

  3. затворните устройства за изключване на участъци от вакуумните тръбопроводи;

  4. вакуумните прекъсвачи за управление на вакуумните устройства;

  5. устройствата за контролиране на водното ниво във вакуумните резервоари и в помпено-черпателните резервоари;

  6. устройствата за включване на резервните вакуумни устройства, нагнетателните помпи и алармените устройства;

  7. устройството за превключване към друга електрическа система;

  8. средствата за измерване.

(3) При напорните канализационни мрежи контролът, управлението и автоматизацията включват действието на:

  1. сензорите за контрол на водното ниво в събирателните резервоари;

  2. устройствата за управление на помпените агрегати;

  3. устройството за превключване към друга електрическа система;

  4. системата за сигнализиране при нарушения в експлоатацията;

  5. измервателните устройства и др.


Ч А С Т Т Р Е Т А
ПРОЕКТИРАНЕ НА ПСОВ
Г л а в а ш е с т а
Общи изисквания
Чл. 79. (1) За пречистване на отпадъчните води се прилагат методи и технологични схеми, които отговарят на нормативните изисквания, на съвременното познание и на най-добрите практики.

(2) При проектирането на ПСОВ се спазват изискванията на нормативните актове за:



  1. опазване на водите и водните обекти от замърсяване, включително определените индивидуални емисионни ограничения;

  2. опазване на околната среда и осигуряване на необходимите мерки срещу вредни въздействия върху компонентите вода, въздух и почва;

  3. осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на персонала;

  4. безопасно оползотворяване и обезвреждане на получените отпадъчни продукти при спазване изискванията на нормативните актове за управление на отпадъците.

(3) При проектирането на ПСОВ се отчитат следните фактори:

  1. категорията и демографските характеристики на урбанизираната територия;

  2. предвижданията на концепциите и схемите за пространствено развитие, на действащите устройствени планове за урбанизираната територия и на генералните планове за развитие на водоснабдителните и канализационните системи и съоръжения;

  3. техническите параметри на съществуващата водоснабдителна и канализационна инфраструктура;

  4. данни за съществуващи пречиствателни станции и съоръжения в експлоатация;

  5. морфологичните, хидроложките и хидродинамичните параметри на водоприемника;

  6. климатичните и метеорологичните характеристики на района;

  7. геоложките и хидрогеоложките условия на територията на площадката на пречиствателната станция;

  8. бъдещи разширения и промени;

  9. възможността за съвместно пречистване на производствените и битовите отпадъчни води от населеното място;

  10. възможността за повторно използване на пречистените отпадъчни води;

  11. възможностите за третиране, обезвреждане и оползотворяване на утайките;

  12. възможността за последващо използване на вещества и/или суровини от отпадъчните води или от утайките;

  13. възможността за оптимизиране на енергийните разходи на станцията, включително посредством собствено добиване на електрическа или топлинна енергия;

  14. възможността за съвместно пречистване на отпадъчни води и/или третиране на утайки от съседни урбанизирани територии;

  15. осигуряване на мерки за поддръжка и нормална експлоатация;

  16. ефективността по отношение на общите разходи (инвестиционни и експлоатационни);

  17. специфични изисквания на собственика и/или оператора на канализационната система;

  18. наличните данни за часовите, седмичните и сезонните различия на отпадъчния поток.

Чл. 80. При проектирането на ПСОВ се спазват изискванията на серията стандарти БДС EN 12255 „Пречиствателни станции за отпадъчни води“.

Чл. 81. (1) Хидравличният капацитет на ПСОВ и оразмерителните водни количества на съоръженията се определят съгласно приложение № 10.

(2) Когато няма реални данни от измервания и/или изследвания, се допуска натоварването на пречиствателната станция да се определя по еквивалентни жители съгласно приложение № 11.



Чл. 82. (1) Технологията за пречистване на отпадъчните води се избира в зависимост от:

1. капацитета на пречиствателната станция;

2. товара и концентрацията на замърсителите на входа;

3. изискванията към пречистените отпадъчни води;

4. последващото оползотворяване и/или обезвреждане на утайките;

5. най-добрите технологични практики.

(2) Технологията на пречистване на отпадъчните води включва и третиране на утайките и утайковите води (самостоятелно и/или чрез връщане в основния поток).

Чл. 83. (1) При изразени денонощни пикови натоварвания като качество и/или количество на постъпващата отпадъчна вода (при наличие на големи промишлени предприятия и/или др.) и след доказана целесъобразност се проектират задържателни резервоари в началото на станцията, като се предвиди постепепенното им равномерно изпускане към пречиствателните съоръжения за период до 24 часа в периодите с по-малко натоварване.

(2) При необходимост от осредняване по състав и/или количество на отпадъчните води се предвиждат осреднителни резервоари.

(3) При определянето на концентрациите на замърсителите на входа на ПСОВ се отчита влиянието на утайковите потоци, отделяни от технологичните процеси на третиране на утайките.

Чл. 84. (1) За осигуряване на гъвкава екслоатация в технологичните схеми на пречистване се предвиждат паралелно работещи еднотипни съоръжения/секции от едно и също технологично стъпало, както и байпасни връзки, позволяващи изключването на отделни съоръжения и/или секции, на технологични стъпала и на цялата пречиствателна станция. При изключването на определени съоръжения не трябва да се нарушава пречиствателният ефект на станцията.

(2) За пречиствателни станции под 10 000 ЕЖ след технико-икономическа обосновка се допуска механизираните процеси да се заменят с ръчни, както и да не се предвиждат паралелно работещи еднотипни съоръжения от едно и също технологично стъпало.

(3) При необходимост към пречиствателната станция се предвиждат съоръжения за приемане и предварителна преработка на допълнително транспортирани външни за системата отпадъчни води и/или утайки, като се предвидят и съответните мерки за анализ на тяхното качество.

Чл. 85. (1) Устройствата за заустване на пречистените отпадъчни води във водни обекти се проектират при отчитане на:

1. хидравличните условия във водоприемника;

2. нормативните изисквания за качеството на водите във водоприемника;

3. осигуряването на оптимално размесване на заустваната пречистена отпадъчна вода в съответния приемник в зависимост от талвега на водното тяло за предотвратяване на точково натоварване.

(2) При заустване в морето се спазват нормативните изисквания за чистотата на бреговата ивица, плажовете и пристанищата. Мястото, дължината и дълбочината на заустване в морето се определят въз основа на разрешителното за заустване, като се отчитат хидрографските данни за района на заустването с оглед осигуряване на оптимално размесване чрез рециркулация с морската вода за предотвратяване на точково натоварване.

Чл. 86. При прилагането на технологии на пречистване, отговарящи на най-добрите налични техники, за които не съществуват оразмерителни методики и/или оразмерителни технологични параметри, се извършват моделни лабораторни и/или пилотни изследвания за доказване на тяхното ефективно действие в конкретните условия.

Чл. 87. На входа и изхода на пречиствателните станции се предвиждат средства за измерване на протичащите водни количества.

Г л а в а с е д м а


ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СЪОРЪЖЕНИЯТА В ПСОВ



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница