Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството


Списък на приложимите български стандарти при проектирането, изграждането и експлоатацията на канализационни системи



страница6/7
Дата20.08.2018
Размер1.42 Mb.
#81838
1   2   3   4   5   6   7

Списък на приложимите български стандарти при проектирането, изграждането и експлоатацията на канализационни системи
1. БДС EN 752 „Канализационни системи извън сгради”.

2. БДС EN 476 „Общи изисквания за елементи, използвани в тръбопроводи за канализационни системи”.

3. БДС EN 1091 „Вакуумни канализационни системи извън сгради”.

4. БДС EN 1295-1 „Статическо оразмеряване на подземни тръбопроводи при различни условия на натоварване. Част 1: Общи изисквания”.

5. БДС EN 1610 „Изграждане и изпитване на канализационни системи”.

6. БДС EN 1671 „Напорни канализационни системи извън сгради”.

7. БДС ЕN 12255-1 „Пречиствателни станции за отпадъчни води. Част 1: Общи строителни принципи”.

8. БДС ЕN 12255-3 „Пречиствателни станции за отпадъчни води. Част 3: Предварително пречистване на отпадъчните води”.

9. БДС ЕN 12255-4 „Пречиствателни станции за отпадъчни води. Част 4: Първично утаяване”.

10. БДС ЕN 12255-5 „Пречиствателни станции за отпадъчни води. Част 5: Пречистване на отпадъчните води в езера (лагуни)”.

11. БДС ЕN 12255-6 „Пречиствателни станции за отпадъчни води. Част 6: Метод за пречистване с активни утайки”.

12. БДС ЕN 12255-7 „Пречиствателни станции за отпадъчни води. Част 7: Реактори с фиксиран биологичен филм”.

13. БДС ЕN 12255-8 „Пречиствателни станции за отпадъчни води. Част 8: Третиране и депониране на утайките”.

14. БДС ЕN 12255-9 „Пречиствателни станции за отпадъчни води. Част 9: Контрол на миризмите и вентилация”.

15. БДС ЕN 12255-10 „Пречиствателни станции за отпадъчни води. Част 10: Основни принципи за безопасност”.

16. БДС ЕN 12255-11 „Пречиствателни станции за отпадъчни води. Част 11: Необходими общи данни”.

17. БДС ЕN 12255-12 „Пречиствателни станции за отпадъчни води. Част 12: Управление и автоматизация”.

18. БДС ЕN 12255-13 „Пречиствателни станции за отпадъчни води. Част 13: Химическо пречистване. Пречистване на отпадъчните води чрез коагулация/флокулация”.

19. БДС ЕN 12255-14 „Пречиствателни станции за отпадъчни води. Част 14: Обеззаразяване”.

20. БДС ЕN 12255-15 „Пречиствателни станции за отпадъчни води. Част 15: Измерване на подавания кислород в чиста вода в аерационни басейни на биологичните съоръжения”.

21. БДС ЕN 12255-16 „Пречиствателни станции за отпадъчни води. Част 16: Физична (механична) филтрация”.

22. БДС EN 13380 „Общи изисквания за елементите, използвани за възстановяване и ремонт на канализационни системи извън сгради”.

23. БДС EN 13508-1 „Състояние на канализационните системи извън сгради. Част 1: Общи изисквания”.

24. БДС EN 13508-2 „Състояние на канализационните системи извън сгради. Част 2: Система за кодиране на визуалния контрол”.

25. БДС EN 14457 „Общи изисквания за елементи, проектирани специално за използване при безтраншейно изграждане на канализационни мрежи”.

26. БДС EN 14654-1 „Управление и контрол на дейностите по почистване на канализационните канали и тръбопроводи. Част 1: Почистване на тръбопроводите”.

27. БДС EN 14801 „Условия за класификация по налягане на продукти за водопроводни и канализационни тръбопроводи”.

28. БДС EN 12889 „Безтраншейно изграждане и изпитване на тръбопроводи и канали за отпадъчни води”.

29. БДС EN 124 „Покрития за водоприемници, сифони и ревизионни шахти за транспортни и пешеходни зони. Изисквания при проектиране, изпитване на типа, маркировка, управление на качеството”.

30. Серия стандарти БДС EN 295 „Каменинови тръби, фасонни части и тръбни връзки за канализационни системи”.

31. Серия стандарти БДС EN 588 „Фиброциментови тръби за канализационни системи”.

32. Серия стандарти БДС EN 1123-1 „Тръби и фасонни части от горещопоцинковани стоманени тръби с надлъжен заваръчен шев, със скосен край и муфа, за канализационни системи”.

33. Серия стандарти БДС EN 1124-1 „Тръби и фасонни части от корозионноустойчиви стоманени тръби с надлъжен заваръчен шев, със скосен край и муфа, за системи за отпадъчни води”.

34. БДС EN 1433 „Отводнителни канали за транспортни и пешеходни зони. Класификация, изисквания при проектиране и изпитване, маркировка и оценяване на съответствието”.

35. БДС EN 1916 „Бетонни тръби и фасонни части от неармиран бетон, бетон със стоманени нишки и армиран бетон”.

36. БДС EN 1917 „Ревизионни шахти и ревизионни отвори от неармиран бетон, бетон със стоманени нишки и армиран бетон”.

37. БДС EN 12380 „Въздушни клапани за канализационни системи. Изисквания, методи за изпитване и оценяване на съответствието”.

38. БДС EN 13101 „Стъпала за входовете на подземни шахти. Изисквания, маркировка, изпитване и оценяване на съответствието”.

39. БДС EN 14396 „Неподвижни стълби за шахти”.
Забележки:

1. Този списък има информационен характер. Той е създаден с цел подпомагане на участниците в инвестиционното проектиране и строителството за действащите и приложими стандарти за проектиране, изграждане и техническа експлоатация на канализационни системи.

2. Цитираните в това приложение стандарти могат да бъдат обект на преработка. Затова се препоръчва да се използват последните им издания.

3. Списъкът на стандартите е изготвен към датата на утвърждаване на тази наредба и трябва да се счита за неокончателен, особено по отношение на продуктите и устройствата, предвиждани за влагане в канализационните системи.


Приложение № 6

чл. 11, ал. 1 и 2


Методи за моделиране при хидравлично оразмеряване на гравитационни канализационни мрежи
1. Методите за моделиране на дъждовния отток може да се систематизират в следните три основни групи:

1.1. Опростени (емпирични) методи

При тези методи течението се разглежда като равномерно и стационарно. Скоростта при условия на течение при пълен профил може да се използва за изчисляване на времето за оттичане. Опростените (емпирични) методи се използват предимно за установяване на максималното количество на повърхностните дъждовни води от водосборни области до 200 ha или на време за оттичане до 15 min, като се приема постоянна интензивност на дъжда. Към тях се отнася и рационалният метод (метод на пределната интензивност) съгласно приложение № 2, т. 1.

1.2. Хидрологични методи (методи на кинематични вълни)

При тези методи освен равномерно и стационарно течение може да се симулира и неравномерно стационарно течение и да се вземат предвид задържащата и акумулираща функция на канализационната мрежа, но не и обратните потоци, предизвикани от появата на хидравлично претоварване на канализационната мрежа. Методите са подходящи за проектирането на по-големи канализационни мрежи, за проверка на хидравличния капацитет (без хидравлично претоварване) на съществуващи канализационни мрежи или за симулиране на действието на канализационна мрежа при дълга серия от интензивни валежи, регистрирани за продължителен период.

1.3. Хидродинамични методи (методи на динамични вълни)

При тези методи може да се симулира и неравномерно нестационарно течение, дори при условия на претоварване и подприщване. С тези методи могат да се отчитат както задържащата и акумулиращата функция на канализационната мрежа, така и обратните потоци, предизвикани от появата на хидравлично претоварване на канализационната мрежа при препълване и подприщване. Затова те могат да се използват при проверка на състоянието на канализационните мрежи относно условията и честотата на препълването им и наводняванията.

При хидрологичните и хидродинамичните методи повърхностният дъждовен отток може да се моделира опростено (S) или подробно (D). Областите на приложение на методите са дадени в следната таблица:



Област на приложение



Методи

опросте-ни (емпи-рични)

хидроло-гични

хидродинамич-ни

Проектиране на канализационни мрежи за урбанизирани територии, обхващащи водосборни области до 200 ha

S

S

b

Проектиране на канализационни мрежи за урбанизирани територии, обхващащи водосборни области над 200 ha

a

S

S или D

Хидравлично опростени улични канализационни мрежи

S

-

-

Проверка на действието при наводнение

a

a

S или D

Проверка на съществуващи канализационни мрежи

a

S или D

S или D

Проектиране на изпускатели/преливници

a

S или D

S или D

Въздействие върху качествата на водоприемника

a

S

S или D

Въздействие върху количеството на водоприемника

a

S

S или D

Контрол на системата в реално време

a

S или D

S или D


Забележки:

S е хидрологичен процес, разглеждан по опростен начин;

D - хидрологичен процес, разглеждан по подробен начин;

а означава, че не е приложим;

b означава, че обикновено не се препоръчва.
Приложение № 7

към чл. 14, ал. 1 и чл. 135


Широчини на траншеите при изграждане на канализационни тръбопроводи
При проектирането на канализационни мрежи, които ще се изграждат по траншеен начин, широчината на траншеята се определя в зависимост от номиналния диаметър на тръбопровода и дълбочината на траншеята съобразно следната таблица:


Номинален диаметър

DN,


mm

Широчина на траншеята (OD + x + 2.b), m

при укрепена траншея




при неукрепена траншея

ъгъл на откоса на стената на траншеята спрямо хоризонта ß > 60º

ъгъл на откоса на стената на траншеята спрямо хоризонта ß ≤ 60º

≤ 225

OD + 1,00 +2.b

OD + 1,00

> 225 до ≤ 350

OD + 1,10 +2.b

OD + 1,10

OD + 1,00

> 350 до ≤ 700

OD + 1,20 +2.b

OD + 1,20

OD + 1,00

> 700 до ≤ 1200

OD + 1,30 + 2.b

OD + 1,30

OD + 1,00

> 1200

OD + 1,40 + 2.b

OD + 1,40

OD + 1,00

OD е външният диаметър на тръбопровода, m;

х - светлото разстояние между стената на тръбата и стените на траншеята при неукрепена траншея или между тръбопровода и системите за укрепване при укрепена траншея;

b - дебелината на система за укрепване.


Забележки:

1. Дебелина на системата за укрепване (b) за една стена се приема от 0,15 до 0,30 m. При технико-икономическа обосновка се допускат и други дебелини на системата за укрепване.

2. При технико-икономическа обосновка се допускат други светли разстояния от посочените в таблицата, но не по-малки от тези в БДС EN 476 „Общи изисквания към елементи, използвани в тръбопроводи за канализационни системи”.

3. При дълбочина на дъното (по външен диаметър) на тръбопровода, по-голяма от:

а) 4 m, сумата от светлите разстояния се увеличава с 0,20 m;

б) 5 m, сумата от светлите разстояния се увеличава с 0,40 m;

в) 6 m, сумата от светлите разстояния се определя съгласно проекта.

4. Ъгълът на откоса ß при неукрепена стена на траншея е показан на следната фигура:




Приложение № 8

към чл. 20, ал. 3
Допустими скорости на отпадъчните води при хидравлично оразмеряване на гравитационните канализационни мрежи
1. Допустимите минимални скорости на отпадъчните води при хидравлично оразмеряване на гравитационните канализационни мрежи са дадени в следната таблица:


Диаметър* на тръбите,

mm


От DN150 до DN250

От DN300 до DN400

От DN450 до DN500

От DN600 до DN800

От DN900 до DN1200

От DN1200 до DN1500

Над DN1500

Минимална скорост, m/s

0,70

0,80

0,90

0,95

1,00

1,05

1,10



* За тръби с некръгло напречно сечение минималната скорост на отпадъчните води се приема съгласно таблицата при хидравлична проводимост, равна на проводимостта на тръба с кръгло напречно сечение.
2. Допустимите максимални скорости за тръбопроводите и каналите за отпадъчни води са, както следва:

а) при битови отпадъчни води – 4 m/s;

б) при дъждовни и смесени отпадъчни води – 7 m/s.

Приложение № 9

към чл. 39, ал. 2
Оразмеряване на задържателни резервоари при гравитационни канализационни мрежи
1. Определянето на работния обем на задържателните резервоари се извършва посредством съвременни оразмерителни методики и програмни продукти, приети и прилагани в световната практика.

2. Обемът на задържателните резервоари (Vp) в m3 се определя по следната обща формула:


,
където:

Qop е оразмерителното водно количество за сечението на канализационната мрежа непосредствено пред задържателния резервоар, m3/min;

tот – времеоттичането на отпадъчните води от най-отдалечената точка на водосборната област до разглежданото сечение на канализационната мрежа непосредствено пред задържателния резервоар, min;

Kp – коефициент на резервоара.
3. Коефициентът на резервоара Kp се определя за меродавна форма на хидрограф с приета обезпеченост относно оразмерителното сечение на канализационната мрежа непосредствено пред задържателния резервоар и в зависимост от приетото водно количество, изпускано от резервоара по време на дъжд в участъка след него (Qp).

Меродавен е хидрографът, при който се получава максимален възможен обем на задържателния резервоар при приетата му обезпеченост.



4. Когато няма други данни, коефициентът на резервоара Kp може да се определя по следната таблица при стойности на периода на еднократно претоварване (Р) и избрано съотношение :


Стойности на коефициента



Период на еднократно претоварване Р

0,5

1

2

5

10

15

0,1

1,01

1,16

1,28

1,40

1,46

1,49

0,2

0,68

0,74

0,78

0,82

0,84

0,85

0,3

0,50

0,51

0,53

0,55

0,56

0,56

0,4

0,36

0,36

0,37

0,38

0,38

0,38

0,5

0,25

0,25

0,25

0,25

0,25

0,26

0,6

0,16

0,16

0,16

0,16

0,16

0,16

0,7

0,10

0,09

0,09

0,09

0,09

0,09

0,8

0,04

0,04

0,04

0,04

0,04

0,04

0,9

0,01

0,01

0,01

0,01

0,01

0,01


Забележка. Стойностите на коефициента на резервоара Kp се отнасят за линеен хидрограф с меродавна трапецовидна форма.
Приложение № 10

към чл. 81, ал. 1


Определяне на хидравличния капацитет на ПСОВ
1. Средното денонощно водно количество Qср. дн в m3/d се определя по формулата:

Qср. дн. = QБОВ, ср. дн.+ Qпроизв., ср. дн +. Q инфилтр., (1)


където:

QБОВ ср. дн. е средното денонощно количество на битовите отпадъчни води, определено съгласно чл. 16, m3/d;

Qпроизв, ср. дн. – средното денонощно количество на производствените отпадъчни води, които се заустват в градската канализация, определено въз основа на данни от производството, m3/d;

Q инфилтр. - водното количество в резултат на външни и/или инфилтрирани за канализационната система води, определено съгласно чл. 17, m3/d.


2. Максималното часово водно количество (Qmaxh) в m3/h се определя по формулата:
Qmaxh = QБОВ, maxh+ Qпроизв, maxh+ Qинфилтр., (2)
където:

QБОВ, maxh е максималното часово количество на битовите отпадъчни води, определено съгласно чл. 16, m3/h;

Qпроизв, maxh – максималното часово количество на производствените отпадъчни води, които се заустват в канализационната система, определено въз основа на данни от производството, m3/h;

Qинфилтр. –количеството на инфилтриралите води, m3/h.


3. Минималното часово водно количество (Qminh) в m3/h се определя по формулата:
Qminh = QБОВ, minh+ Qпроизв, minh+ Qинфилтр., (3)
където:

QБОВ, minh е минималното часово количество на битовите отпадъчни води, определено съгласно чл. 16, m3/h;

Qпроизв, minh – минималното часово количество на производствените отпадъчни води, които се заустват в канализационната система, определено въз основа на данни от производството, m3/h;

Qинфилтр. –количеството на инфилтриралите води, m3/h.


4. Оразмерителните водни количества Qор се определят, както следва:

а) за решетки, песъкозадържатели, вторични утаители и съоръжения за обеззаразяване - по формулата:


Qор = 2(QБОВ, maxh+ Qпроизв, maxh); (4)
б) за първични утаители, биологичното и физикохимичното пречистване – по формулата:
Qор= Qmaxh. (5)
5. Допълнителни изисквания при определяне на оразмерителните водни количества при смесена и/или комбинирана канализационна система:

а) за първичните утаители се допуска снижаване на ефективността на утаяване по време на дъжд;

б) разпределителните и събирателните канали, улеи и тръбопроводи се оразмеряват за Qор, като пропускателната им способност се увеличава с 20 %;

в) работата на съоръженията за биологично и/или физикохимично пречистване се проверява за хидравлично провеждане на водното количество по време на дъжд.

Приложение № 11

към чл. 81, ал. 2


Определяне на еквивалентния брой жители
Препоръчителните стойности на специфичните денонощни товари по основните замърсители са дадени в следната таблица:



№ по ред

Параметър

Сурова отпадъчна вода

След първично утаяване с време за утаяване при Qсухо,2h,max

от 0,5 до 1,0 h

от 1,5 до 2,0 h

1.

БПК5

60

45

40

2.

ХПК

120

90

80

3.

НВ

70

35

25

4.

Nобщ (по Келдал)

11

10

10

5.

Pобщ

1,8 ÷ 2,5

1,6 ÷ 2,2

1,6 ÷ 2,2

Приложение № 12

към чл. 118, ал. 2




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница