Република България Министерство на транспорта Проект наредба



страница2/2
Дата29.10.2018
Размер0.56 Mb.
#104388
1   2

Приложение № 2

към чл. 8, ал. 2

ОБРАЗЕЦ


максимален формат: А4 (210 х 297 mm)

ЕО Сертификат за одобряване на типа


Печат на ИА “АА”

Информация, отнасяща се до(1):

- одобряване на типа

- разширение (изменение) на одобряването на типа

- отнемане на одобряването на типа

- отказ за одобряване на типа


за тип превозно средство в съответствие с Наредба № 91 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета по отношение на електромагнитната съвместимост и за одобряване типа на електрически/електронен монтажен възел по отношение на електромагнитната съвместимост (директива 72/245/ЕО, последно изменена от 2004/104/ЕО)
Номер на одобряването на типа:..................

Основание за разширение (изменението): ......................


Раздел I
0.1. Маркаα (търговско наименование на производителя): ..........

0.2. Тип: ..........

0.4. Категория на превозното средствоc: ..........

0.5. Наименование3 и адрес на производителя: ..........

Наименование и адрес на упълномощения представител, ако има:

0.8. Име и адрес(-и) на монтажния(-те) завод(-и) ..........



Раздел II

1. Допълнителна информация (където е приложимо):

виж раздел III ..........

2. Техническа служба, която отговаря за провеждане на изпитванията: ..........

3. Дата на протокола от изпитване: ..........

4. Номер на протокола от изпитване: ..........

5. Забележки (ако има):

виж раздел III ..........

6. Място: ..........

7. Дата: ..........

8. Подпис: ..........

9. Прилага се индексът на техническото досие, депозирано при одобряващия орган, който може да се получи при поискване. ..........


Раздел III

Допълнителна информация за одобряване типа на ПС в съответствие с Наредба № 91 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета по отношение на електромагнитната съвместимост и за одобряване типа на електрически/електронен монтажен възел по отношение на електромагнитната съвместимост

1. Допълнителна информация ..........

1.1. Номинално напрежение на електрическата система: ... V, отрицателно/положително заземяване: ..........

1.2. Тип на каросерията: ..........

1.3. Списък на всички електронни функции (попадащи в обхвата на Наредба № 91/2004), инсталирани в превозното средство (превозните средства): ..........

1.4. Акредитирана лаборатория, съгласно БДС ISO 17025 (по смисъла на тази наредба) и призната от ИААА, отговорна за провеждането на изпитването: ..........

5. Забележки:

(например за ПС предназначено за дясно или ляво управление) ..........



Приложение № 3

към чл. 17, ал. 2

Списък с данни № ......

в съответствие с Наредба № 91 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета по отношение на електромагнитната съвместимост и за одобряване типа на електрически/електронен монтажен възел по отношение на електромагнитната съвместимост

(в съответствие с директива 72/245/ЕО, последно изменена от 2004/104/ЕО)
Раздел I

0. Обща информация

0.1. Маркаα (търговско наименование на производителя)

0.2. Тип:

0.3. Начини за идентификация на типа, ако се маркира на компонента/отделния технически възел (b)

0.3.1. Местоположение на маркировката

0.5. Наименование3 и адрес на производителя:

Наименование и адрес на упълномощения представител, ако има:

0.7. В случай на компоненти и отделни технически възли, местоположение и начин на нанасяне на маркировката за ЕО одобряването:

0.8. Адрес (адреси) на монтажния завод (монтажните заводи):

1. ЕМВ се одобрява като компонент/отделен технически възел (1)

2. Всички ограничения по отношение на експлоатацията и условията за монтаж: ...............

3. Номинално напрежение на електрическата система: ... V,

отрицателно/положително заземяване(1)


Раздел 2

Описание на ЕМВ, избран за представителен за типа (електронна блокова диаграма и списък на основните компоненти, съставящи ЕМВ (например марка и тип на микропроцесора, кристала, и т. н.)).


Раздел 3

Приложим(-и) протокол (-и) от проведени изпитания, предоставени от производителя от изпитателна лаборатория, акредитирана съгласно БДС ISO 17025 и признати от ИААА за целите на одобряване на типа.


Приложение № 4

към чл. 18, ал. 4

ОБРАЗЕЦ


максимален формат: А4 (210 х 297 mm)

ЕО Сертификат за одобряване на типа




Печат на ИА “АА”

Информация, отнасяща се до1:

- одобряване на типа

- разширение (изменение) на одобряването на типа

- отнемане на одобряването на типа

- отказ за одобряване на типа

за тип компонент/отделен технически възел1 в съответствие с Наредба № 91 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета по отношение на електромагнитната съвместимост и за одобряване типа на електрически/електронен монтажен възел по отношение на електромагнитната съвместимост

(в съответствие с директива 72/245/ЕО, последно изменена от 2004/104/ЕО)


Номер на одобряването на типа: ...........................

Основание за разширението (изменението): ................................

ЕО маркировка за одобряване на типа да бъде нанесена на ЕМВ:
Раздел I

0.1. Маркаα (търговско наименование на производителя): ..........

0.2. Тип: ..........

0.3. Начини за идентификация на типа, ако се маркира на компонент/ отделен технически възел1,2 : ..........

0.3.1. Местоположение на тази маркировка: ..........

0.5. Наименование3 и адрес на производителя: ..........

Наименование и адрес на упълномощения представител, ако има:

0.7. При компоненти и отделни технически възли, местоположение и начин за нанасяне на маркировката за одобрение: ..........

0.8. Име и адрес(-и) на монтажния(-те) завод(-и) ..........
Раздел II

1. Допълнителна информация (където е приложимо):

виж раздел III ..........

2. Техническа служба, която отговаря за провеждане на изпитванията..........

3. Дата на протокола от изпитване: ..........

4. Номер на протокола от изпитване: ..........

5. Забележки (ако има): виж раздел III ..........

6. Място: ..........

7. Дата: ..........

8. Подпис: ..........

9. Прилага се индексът на техническото досие, депозирано при одобряващия орган, който може да се получи при поискване. ..........
Раздел III

Допълнителна информация за одобряване типа на електрически/електронен монтажен възел в съответствие с Наредба № 91 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета по отношение на електромагнитната съвместимост и за одобряване типа на електрически/електронен монтажен възел по отношение на електромагнитната съвместимост

1. Допълнителна информация: ..........

1.1. Номинално напрежение на електрическата инсталация: ..........

1.2. Този ЕМВ може да се използва при всеки тип превозно средство със следните ограничения: ..........

1.2.1. Условия за монтиране, ако има такива: ..........

1.3. Този ЕМВ може да се използва единствено при следните типове превозни средства: ..........

1.3.1. Условия за инсталиране, ако има такива: ..........

1.4. Използваният(-те) метод(-и) за изпитване и обхванатите честотни диапазони за определяне на устойчивостта на въздействието на смущаващи електромагнитни въздействия са (да се посочи точно използваният метод от част III на приложение № 9): ..........

1.5. Акредитирана лаборатория съгласно БДС ISO 17025 и призната от ИААА (по смисъла на тази наредба), отговорна за провеждането на изпитанието: ..........

5. Забележки: ..........


Приложение № 5

към чл. 23, ал. 3

Част І
Маркировка за ЕО одобряване на типа

1. Маркировката за одобряване показва, че ЕМВ е получил сертификат за одобряване на типа в Германия (e1) съгласно изискванията на тази наредба (03) с базов номер на одобряване 0148. Използваните цифри имат само илюстративна стойност.

2. Височината на символите на номера е a/3, където а ≥ 6 mm.

3. Размерите на правоъгълника, ограждащ номера, са за дължина, равна на а, и за височина, равна на 2a/3.

4. Поредният номер се поставя под правоъгълника с означение “e 1”.


Част ІІ

Отличителни номера на държавите-членки съгласно секция 1 на Част І
ЕО сертификати за одобряване на типа запазват действието си на територията на България, ако имат нанесен отличителен номер на някоя от посочените държави-членки:
1 за Германия

2 за Франция;

3 за Италия;

4 за Холандия;

5 за Швеция;

6 за Белгия;

7 за Унгария;

8 за Чехия;

9 за Испания;

11 за Великобритания;

12 за Австрия;

13 за Люксембург;

17 за Финландия;

18 за Дания;

20 за Полша;

21 за Португалия;

23 за Гърция;

24 за Ирландия;

26 за Словения;

27 за Словакия;

29 за Естония;

32 за Латвия;

36 за Литва;

49 за Кипър;

50 за Малта.

Приложение № 6

към чл. 27
Техническите изисквания към превозните средства по отношение на електромагнитната съвместимост
1. Технически изисквания към широколентово електромагнитно излъчване от ПС

1.1. Метод за измерване

Създаваното от представителното за типа ПС електромагнитно излъчване се измерва с помощта на посочения метод съгласно част I на приложение № 7.

Разстоянието на измерване се избира от производителя на ПС съгласувано с техническата служба.

1.2. Еталонни допустими стойности за широколентово електромагнитно излъчване от ПС

1.2.1. Когато измерванията се извършват по описания в част I на приложение № 7 метод, при което разстоянието между ПС и антената е 10,0 ± 0,2 m, еталонните допустими стойности за излъчването са 32 dB µV/m в честотния диапазон от 30 до 75 MHz и 32 до 43 dB µV/m в честотния диапазон от 75 до 400 MHz, като във втория случай пределната стойност нараства логаритмично (линейно) при честоти над 75 MHz, както е посочено на фигура № 1 на това приложение. В честотния диапазон от 400 до 1000 MHz допустимата стойност остава постоянна при 43 dB µV/m.

1.2.2. Когато измерванията се извършват по описания в част I на приложение № 7 метод, при което разстоянието между ПС и антената е 3,0 ± 0,05 m, еталонната допустима стойност за излъчването е 42 dB µV/m в честотния диапазон от 30 до 75 MHz и 42 до 53 dB µV/m в честотния диапазон от 75 до 400 MHz, като във втория случай допустимата стойност нараства логаритмично (линейно) при честоти над 75 MHz, както е посочено във фиг. 2 на това приложение. В честотния диапазон от 400 до 1000 MHz допустимата стойност остава постоянна при 53 dB µV/m.

1.2.3. Стойностите, измерени за представителното за типа ПС, изразени в dB µV/m, трябва да бъдат по-ниски от еталонните допустими стойности.


2. Технически изисквания към теснолентово електромагнитно излъчване от ПС

2.1. Метод за измерване

Създаваното от представителното за типа ПС електромагнитно излъчване се измерва чрез използване на посочения в част II на приложение № 7 метод. Разстоянието се избира от производителя на ПС, съгласувано с техническата служба

2.2. Еталонни допустими стойности за теснолентово електромагнитно излъчване от ПС

2.2.1. Ако измерванията се извършват по описания в част II на приложение № 7 метод, при което разстоянието между ПС и антената е 10,0 ± 0,2 m, еталонните допустими стойности за излъчването са 22 dB µV/m в честотния диапазон от 30 до 75 MHz и 22 до 33 dB µV/m в честотния диапазон от 75 до 400 MHz, като във втория случай допустимата стойност нараства логаритмично (линейно) при честоти над 75 MHz, както е посочено съгласно фиг. 3 на това приложение. В честотния диапазон от 400 до 1000 MHz допустимата стойност остава постоянна при 33 dB µV/m.

2.2.2. Когато измерванията се извършват по посочения в част II на приложение № 7 метод, при което разстоянието между ПС и антената е 3,0 ± 0,05 m, еталонната допустима стойност за излъчването е 32 dB µV/m в честотния диапазон от 30 до 75 MHz и 32 до 43 dB µV/m в честотния диапазон от 75 до 400 MHz, като във втория случай допустимата стойност нараства логаритмично (линейно) при честоти над 75 MHz, както е посочено съгласно фиг. 4 на това приложение. В честотния диапазон от 400 до 1000 MHz допустимата стойност остава постоянна при 43 dB µV/m.

2.2.3. Стойностите, измерени на представителното за типа ПС, изразени в dB µV/m, трябва да бъдат по-ниски от еталонните допустими стойности.

2.2.4. Независимо от това, че еталонните допустими стойности, посочени в точки 2.2.1, 2.2.2 и 2.2.3 на това Приложение не са постигнати, ако по време на първоначалния етап, посочен в точка 1.3 на Част ІІ на приложение № 7, силата на сигнала, измерена с детектор за средна стойност на радиоантената на превозното средство, е по-малка от 20 dB µV в честотния диапазон от 76 MHz до 108 MHz, се приема, че превозното средство отговаря на техническите изисквания за теснолентово електромагнитно излъчване и не се изисква допълнително изпитване.


3. Технически изисквания към устойчивостта на ПС на въздействието на електромагнитно излъчване

3.1. Метод за изпитване

Устойчивостта на представителното за типа ПС на въздействието на електромагнитно излъчване се изпитва по метода, посочен в част III на приложение № 7.

3.2. Еталонни допустими стойности за устойчивост на ПС

3.2.1. Когато изпитванията се извършват по метода, описан в част III на приложение № 7, еталонната средноквадратична стойност за напрегнатостта на полето трябва да бъде 30 V/m за 90 % от честотния диапазон от 20 до 2000 MHz и най-малко 25 V/m за целия честотен диапазон от 20 до 2000 MHz.

3.2.2. Приема се, че представителното за типа ПС отговаря на изискванията за устойчивост, ако по време на изпитванията, извършени в съответствие с част III на приложение № 7, не настъпва влошаване на експлоатационните характеристики на функциите, свързани с устойчивостта.


Разстояние между антената и превозното средство: 10 m

Еталонна допустима стойност E (dB µV/m) при честота F (MHz)

30-75 MHZ

75-400 MHz

400-1 000 MHz

E = 32

E = 32 + 15,13 log (F/75)

E = 43


Честота - MHz - логаритмична скала



Фиг. 1. Еталонни допустими стойности за широколентовото електромагнитно излъчване (т. 1.2.1)

Разстояние между антената и превозното средство: 3 m




Еталонна допустима стойност E (dB µV/m) при честота F (MHz)

30-75 MHZ

75-400 MHz

400-1 000 MHz

E = 42

E = 42 + 15,13 log (F/75)

E = 53


Честота - MHz - логаритмична скала



Фиг. 2. Еталонни допустими стойности за широколентовото електромагнитно излъчване (т. 1.2.2)

Разстояние между антената и превозното средство: 10 m




Еталонна допустима стойност E (dB µV/m) при честота F (MHz)

30-75 MHZ

75-400 MHz

400-1 000 MHz

E = 22

E = 22 + 15,13 log (F/75)

E = 33




Честота - MHz - логаритмична скала

Фиг. 3. Еталонни допустими стойности за теснолентовото електромагнитно излъчване (т. 2.2.1)

Разстояние между антената и превозното средство: 3 m



Еталонна допустима стойност E (dB µV/m) при честота F (MHz)

30-75 MHZ

75-400 MHz

400-1 000 MHz

E = 32

E = 32 + 15,13 log (F/75)

E = 43




Честота - MHz - логаритмична скала

Фиг. 4. Еталонни допустими стойности за теснолентовото електромагнитно излъчване (т. 2.2.2)

Приложение № 7

към чл. 28, ал. 1

Част I

Метод за измерване на широколентово електромагнитно излъчване от превозните средства
1. Общи изисквания

1.1. Методът на изпитване по тази Част се прилага само за превозни средства.

1.2. Метод за изпитване

Това изпитване е предназначено за измерване на широколентовите електромагнитни излъчвания, генерирани от електрическите или електронните системи, монтирани на превозното средство (например система с принудително запалване или електродвигатели).

Изпитването се извършва в съответствие с публикация № 12, издание пето (2001), на Международния специален комитет по радиосмущения (CISPR 12).
2. Състояние на превозното средство по време на изпитванията

2.1. Двигател

Двигателят трябва да работи в съответствие с публикация № 12, издание пето (2001), на Международния специален комитет по радиосмущения (CISPR 12), т. 5.3.2.

2.2. Други системи на превозното средство

Всяко оборудване, което е в състояние да генерира широколентово електромагнитно излъчване и което може да бъде включено постоянно от водача на ПС или от пътник, трябва да работи с максимално натоварване, например устройствата за задвижване на стъклочистачките или вентилаторите. Клаксонът или електрическите двигатели за стъклата и др., са изключени, тъй като те не се използват непрекъснато.
3. Изисквания при изпитване

3.1. Еталонните допустими стойности се прилагат върху целия честотен диапазон от 30 MHz до 1 000 MHz за измервания, извършени в полуекранирана камера или на площадка на открито.

3.2. Измерванията могат да бъдат извършени с квазипикови детектори или с пикови детектори. Еталонните допустими стойности, посочени в Приложение № 6, т.1 или в Приложение № 8, т.1 се отнасят за квазипикови детектори. Ако се използват пикови детектори се прилага корекционен фактор от 20 dB съгласно публикация № 12, издание пето (2001), на Международния специален комитет по радиосмущения (CISPR 12).

3.3. Измервания

Техническата служба провежда изпитването на интервали, определени съгласно публикация № 12, издание пето (2001), на Международния специален комитет по радиосмущения (CISPR 12) за целия честотен диапазон от 30 MHz до 1 000 MHz.

Ако производителят предостави данни от измервания за цялата честотна лента от техническа служба, акредитирана в съответствие с приложимите части на БДС EN ISO 17025 и призната от ИААА, тази служба може да раздели честотния диапазон на 14 честотни ленти 30-34, 34-45, 45-60, 60-80, 80-100, 100-130, 130-170, 170-225, 225-300, 300-400, 400-525, 525-700, 700-850, 850-1 000 MHz, като провежда изпитванията при 14-те честоти, които имат най-високи нива на излъчване в рамките на всяка лента, за да потвърди, че превозното средство отговаря на изискванията на тази Част.

Ако еталонната допустима стойност е превишена по време на изпитването, се правят изследвания, които да удостоверят, че това се дължи на превозното средство, а не на фоновото излъчване.

3.4. Представяне на резултатите

Максималната стойност по отношение на еталонната допустима стойност (хоризонтална и вертикална поляризация и разположение на антената отляво и отдясно на превозното средство) във всяка от 14-те честотни ленти са отчита като характеристична стойност на честотата, на която са направени измерванията.
Част II

Метод за измерване на теснолентово електромагнитно излъчване от превозните средства

1. Общи изисквания

1.1. Методът за изпитване, посочена в тази Част на приложение № 7 се прилага само за превозни средства.

1.2. Метод за изпитване

Това изпитване е предназначено за измерване на теснолентовите електромагнитни излъчвания, които могат да бъдат генерирани от микропроцесорни системи или друг теснолентов източник.

Изпитването се извършва в съответствие с публикация № 12, издание пето (2001), на Международния специален комитет по радиосмущения (CISPR 12) или в съответствие с публикация № 25, издание второ (2002) на Международния специален комитет по радиосмущения (CISPR 25).

1.3. В началото се извършва измерване на нивата на излъчването на ултракъса честота (76 MHz до 108 MHz) на радиоантената на ПС с помощта на детектор на средна стойност. Ако нивото, посочено в т. 2.2.4 на приложение № 6 не е превишено, се счита че ПС отговаря на изискванията по тази Част по отношение на въпросния честотен диапазон и пълното изпитване не се провежда.

2. Състояние на превозното средство по време на изпитването

2.1. Запалването трябва да бъде включено. Двигателят не трябва да работи.

2.2. Електронните системи на ПС трябва да бъдат в нормален работен режим, а ПС - в неподвижно състояние.

2.3. Всяко оборудване, което може да бъде включено постоянно от водача на ПС или от пътник с вътрешни осцилатори по-голямо от 9 kHz или с повтарящи се сигнали, трябва да бъде в нормален режим на работа.

3. Изисквания при изпитванията

3.1. Еталонните допустими стойности се прилагат за целия честотен диапазон от 30 MHz до 1 000 MHz за измервания, осъществени в полуекранирана камера или на площадка на открито.

3.2. Измерванията се осъществяват с детектор на средна стойност.

3.3. Измервания

Техническата служба извършва изпитването на интервали, определени съгласно публикация № 12, издание пето (2001), на Международния специален комитет по радиосмущения (CISPR 12) за целия честотен диапазон от 30 до 1 000 MHz.

Ако производителят предостави данни за измервания в рамките на цялата честотна лента, извършени от изпитвателна лаборатория, акредитирана в съответствие с приложимите части на БДС EN ISO 17025 и призната от ИААА, техническата служба може да раздели честотния диапазон на 14 честотни ленти 30-34, 34-45, 45-60, 60-80, 80-100, 100-130, 130-170, 170-225, 225-300, 300-400, 400-525, 525-700, 700-850, 850-1 000 MHz и да проведе изпитванията на 14-те честоти, които имат най-високи нива на излъчване в рамките на всяка лента, за да удостовери, че превозното средство отговаря на изискванията на Част ІІ.

Ако по време на изпитването еталонната допустима стойност е превишена, се извършват изследвания, които да удостоверят, че това се дължи на превозното средство, а не на фоновото излъчване, включително широколентовото електромагнитно излъчване от ЕМВ.

3.4. Представяне на резултатите

Максималната стойност по отношение на еталонната допустима стойност (хоризонтална и вертикална поляризация и разположение на антената отляво и отдясно на превозното средство) във всяка от 14-те честотни ленти се отчита, като характеристична стойност на честотата, на която са направени измерванията.


Част III

Метод за изпитване за определяне на устойчивостта на превозните средства на въздействието на електромагнитното излъчване
1. Общи изисквания

1.1. Методът за изпитване по Част ІІІ се прилага само за превозни средства.

1.2. Метод за изпитване

Изпитването по Част ІІІ има за цел да определи устойчивостта на електронните системи на превозното средство. Превозното средство се подлага на действието на електромагнитни полета, по начина посочен в Част ІІІ. По време на изпитването се извършва наблюдение върху характеристиките на превозното средство.

Изпитването се провежда съгласно изискванията на български стандарт въвел ISO 11451-2:2005.

1.3. Алтернативни методи за изпитване

Изпитването може да бъде осъществено на открито за всички превозни средства. Изпитателните съоръжения трябва да отговарят на законовите изисквания по отношение на излъчването на електромагнитни сигнали.

Ако превозното средство е по-дълго от 12 m и/или по-широко от 2,60 m и/или по-високо от 4,00 m, методът с директно индуктиране на ток в съответствие с български стандарт въвел ISO 11451-4:1995 може да бъде използван в честотния диапазон от 20 MHz до 2 000 MHz за нивата, определени съгласно Приложение № 8, Част ІІІ.

2. Състояние на превозното средство по време на изпитването

2.1. Превозното средство трябва да е в ненатоварено състояние, с изключение на оборудването, необходимо за провеждане на изпитването.

2.1.1. Двигателят осигурява нормално въртене на водещите колелата с постоянна скорост от 50 km/h, освен ако по технически причини, свързани с превозното средство производителят не предпочете използването на друга скорост. Превозното средство трябва да се намира върху подходящо регулиран чрез натоварване динамометър. Ако няма подходящ динамометър ПС трябва да бъде поддържано на стендове с изолирани оси с минимален просвет.

Предавателните валове могат да бъдат изключени (например при товарни автомобили), ако е подходящо.

2.1.2. Основни изисквания към превозното средство

Тази точка определя минималните изисквания при изпитването и критериите, при които изпитването за устойчивост се приема за неуспешно. Други системи на превозното средство, които могат да повлияят на функции, свързани с устойчивостта, трябва да бъдат изпитвани по начин, съгласуван между производителя и техническата служба.




Условия за изпитване на превозното средство за цикъл “50 km/h”

Критерии, при които изпитването се счита за неуспешно

Скорост на превозното средство 50 km/h ± 20%

(превозното средство се движи на ролери). Ако превозното средство е оборудвано със система за регулиране на скоростта, тя трябва да е в действие



Изменение на скоростта по-голямо от ± 10% от номиналната скорост

За автоматична скоростна кутия: промяна на предавателното отношение, водеща до вариране на скоростта с повече от ± 10% от номиналната скорост.



Включени къси светлини (ръчен режим)

Изключени светлини

Включени чистачки на предното стъкло с максимална скорост (ръчен режим)

Пълно спиране на чистачките на предното стъкло.

Включени пътепоказатели от страна на водача

Промяна на честотата (по-малка от 0,75 Hz или по-голяма от 2,25 Hz)

Промяна на цикъла на работа (по-малка от 25% или по-голяма от 75%)



Регулируемо окачване в нормално положение

Неочаквано значително изменение

Седалка на водача и кормилно колело в средно положение

Неочаквано изменение по-голямо от 10 % от общия диапазон

Деактивирана аларма

Неочаквано включване на алармата

Изключен клаксон

Неочаквано включване на клаксона

Въздушна възглавница и задържащи системи за осигуряване на безопасност работят, с изключена въздушна възглавница за пътника, ако тази функция съществува

Неочаквано активиране

Автоматичните врати затворени

Неочаквано отваряне

Регулируем лост на спирачката в нормално положение

Неочаквано активиране



Условия за изпитване на превозното средство при цикъл “спиране”

Критерии за неуспех на изпитването

Трябва да бъдат определени в плана за цикъл “спиране”.

Това трябва да включва функциониране на спирачния педал (освен ако няма технически причини това да не се прави), но не задължително действие на антиблокиращата система.



Стоп-сигналите са активирани по време на цикъла

Предупредителните светлини за спирачките включени със загуба на функционалност

Неочаквано активиране

2.1.3. Оборудването, което може да бъде включено постоянно от водача на ПС или от пътник, трябва да бъде в нормален режим на работа.

2.1.4. Всички други системи, които влияят на управлението на превозното средство от водача на ПС, трябва да бъдат включени и да са с режим на работа както при условия на нормално действие на превозното средство.

2.2. Ако има електрически/електронни системи на превозното средство, които представляват интегрална част от непосредственото управление на превозното средство, които не функционират съгласно изисквания на т. 4.1, допуска се производителя да предостави протокол или допълнително доказателство пред техническата служба, че електрическата/електронната система на превозното средство отговаря на изискванията на наредбата. Тези документи се съхраняват в документацията за одобряване на типа.

2.3. За наблюдение на превозното средство се използва само оборудване, което не влияе на функционирането на превозното средство. Външността на превозното средство и купето за пътници се наблюдават, за да се определи дали изискванията на част ІІІ са изпълнени (например чрез използване на видеокамера/видеокамери, микрофон и др.).

3. Изисквания при изпитването

3.1. Честотен диапазон, продължителност на излъчването, поляризация

Превозното средство се подлага на електромагнитно излъчване в честотния диапазон от 20 MHz до 2 000 MHz с вертикална поляризация.

Модулацията на тестовия сигнал е:

- Амплитудна модулация, с 1 kHz модулация и 80% дълбочина на модулацията в честотния диапазон 20 MHz – 800 MHz, и

- Фазова модулация, с t равно на 577 µs, период 4 600 µs в честотния диапазон 800 MHz -2 000 MHz,

ако не е постигнато съгласие между техническата служба и производителя на превозното средство за използване на други стойности.

Размера на изменение на честотния диапазон и продължителността на излъчването се определят съгласно български стандарт въвел ISO 11451-2:2005.

3.1.1. Техническата служба провежда изпитването на интервали съгласно български стандарт въвел ISO 11451-2:2005, за целия честотен диапазон от 20 MHz до 2 000 MHz.

Ако производителят предостави данни от измервания за цялата честотна лента от изпитвателна лаборатория, акредитирана в съответствие с приложимите части на БДС EN ISO 17025 и призната от ИААА, техническата служба може да избере намален брой фиксирани честоти, като: 27, 45, 65, 90, 120, 150, 190, 230, 280, 450, 600, 750, 900, 1 300 и 1 800 MHz, за да удостовери, че превозното средство отговаря на изискванията на Част ІІІ.

Ако превозно средство не изпълни изискванията по време на изпитването съгласно Част ІІІ, трябва да бъде удостоверено, че изпитванията са проведени при необходимите условия, а неизпълнението на изискванията не е в резултат на генерирането на неконтролирани полета.

4. Генериране на изискваната напрегнатост на полето

4.1. Методология за провеждане на изпитването

4.1.1. За получаване на необходимите за целите на изпитването характеристики на полето се прилага “метод на замяната” в съответствие с изискванията на български стандарт въвел ISO 11451-2:2005.

4.1.2. Калибриране

За системи с предавателни линии се извършва една проверка на полето на референтната точка на оборудването.

За антени се извършват четири проверки на полето на референтната линия на оборудването.

4.1.3. Етапи на изпитване

Превозното средство се поставя с централната си линия на референтната точка или линия на оборудването. То се позиционира срещу фиксирана антена. Когато електронните управляващи блокове и съответното окабеляване се намират в задната част на превозното средство, изпитването се провежда нормално с превозно средство, обърнато със задната си част към антената. При дълги превозни средства (т.е. без леки автомобили и леки товарни превозни средства), които имат електронни управляващи блокове и съответното окабеляване най-често в средата на превозното средство, може да се установи референтна точка както от лявата страна на превозното средство, така и от дясната му страна. Тази референтна точка е по средата на дължината на превозното средство или на точка по продължителността на превозното средство, избрана от производителя в сътрудничество с компетентната институция след разглеждане на разпределението на електронните системи и разположението на окабеляването.

Такива изпитвания могат да се провеждат само, ако физическата конструкция на камерата позволява това. Местоположението на антената трябва да бъде отбелязано в протокола за изпитването.
Приложение № 8

към чл. 29
Техническите изисквания към електрически/електронни монтажни възли по отношение на електромагнитната съвместимост

1. Технически изисквания към широколентовите електромагнитни смущения, генерирани от електрически/електронни монтажни възли (ЕМВ)

1.1. Метод за измерване

Създаваното от представителния за типа ЕМВ електромагнитно излъчване се измерва съгласно метода посочен в част I на приложение № 9.

1.2. Еталонни допустими стойности за широколентовото електромагнитно излъчване от ЕМВ

1.2.1. Ако измерванията се извършват по метода, описан в част I на приложение № 9, еталонните допустими стойности за излъчването са 62 до 52 dB µV/m в честотния диапазон от 30 до 75 MHz, при което пределната стойност намалява логаритмично (линейно) при честоти над 30 MHz, и 52 до 63 dB µV/m в честотния диапазон от 75 до 400 MHz, при което пределното ниво нараства логаритмично (линейно) при честоти над 75 MHz, както е посочено във фиг. 1. В честотния диапазон от 400 до 1000 MHz пределното ниво остава постоянно при 63 dB µV/m.

1.2.2. Стойностите, измерени за представителния за типа ЕМВ, изразени в dB µV/m, трябва да бъдат по-ниски от еталонните допустими стойности.

Еталонни допустими стойности за широколентово електромагнитно излъчване



Еталонна допустима стойност E (dB µV/m) при честота F (MHz)

30-75 MHZ

75-400 MHz

400-1 000 MHz

E = 62 – 25,13 log (F/30)

E = 52 + 15,13 log (F/75)

E = 63




Честота - MHz - логаритмична скала

Фиг. 1. Еталонни допустими стойности за широколентовото електромагнитно излъчване при електрически/електронен монтажен възел

2. Технически изисквания към теснолентовите електромагнитни смущения, генерирани от ЕМВ

2.1. Метод за измерване

Създаваното от представителния за типа си ЕМВ електромагнитно излъчване се измерва съгласно метода, посочен в част II на приложение № 9.

2.2. Еталонни допустими стойности за теснолентовото електромагнитно излъчване от ЕМВ

2.2.1. Ако измерванията се извършват по метода, описан в част II на приложение № 9, еталонните допустими стойности за излъчването са 52 до 42 dB µV/m в честотния диапазон от 30 до 75 MHz, при което пределната стойност намалява логаритмично (линейно) при честоти над 30 MHz, и 42 до 53 dB µV/m в честотния диапазон от 75 до 400 MHz, при което пределното ниво нараства логаритмично (линейно) при честоти над 75 MHz, както е посочено във фиг. 2. В честотния диапазон от 400 MHz до 1000 MHz пределното ниво остава постоянна при 53 dB µV/m.


Еталонни допустими стойности за теснолентово електромагнитно излъчване

Еталонна допустима стойност E (dB µV/m) на честота F (MHz)

30-75 MHZ

75-400 MHz

400-1 000 MHz

E = 52 – 25,13 log (F/30)

E = 42 + 15,13 log (F/75)

E = 53



Честота - MHz - логаритмична скала


Фиг. 2. Еталонни допустими стойности за теснолентовото електромагнитно излъчване за електрически/електронен монтажен възел
2.2.2. Стойностите, измерени върху представителния за типа си ЕМВ, изразени в dB µV/m, трябва да бъдат по-ниски от еталонните допустими стойности.
3. Технически изисквания към устойчивостта на ЕМВ на въздействието на електромагнитно излъчване

3.1. Метод(и) за изпитване

Устойчивостта на представителния за типа ЕМВ на въздействието на електромагнитно излъчване се изпитва по един от методите съгласно част III на приложение № 9.

3.2. Еталонни допустими стойности за устойчивост на ЕМВ

3.2.1. Ако изпитванията се извършват по методите, посочени в част III на приложение № 9, еталонните допустими стойности за устойчивост са 60 V/m при метода за изпитване в 150-милиметрова отворена електромагнитна камера, 15 V/m при метода за изпитване в 800-милиметрова отворена електромагнитна камера, 75 V/m при метода за изпитване в коаксиална ТЕМ камера, 60 mА при метода за изпитване чрез директно индуктиране на ток и 30 V/m при метода за изпитване в условията на свободно поле за 90 % от честотния диапазон от 20 до 2 000 MHz, и минимум 50 V/m при метода за изпитване в 150-милиметрова отворена електромагнитна камера, 12,5 V/m при метода за изпитване в 800-милиметрова отворена електромагнитна камера, 62,5 V/m при метода за изпитване в коаксиална ТЕМ камера, 50 mA при метода за изпитване чрез директно индуктиране на ток и 25 V/m при метода за изпитване в условията на свободно поле за целия честотен диапазон от 20 до 2 000 MHz.

3.2.2. ЕМВ, представителен за типа, се приема, че отговаря на изискванията за устойчивост, ако по време на изпитанията, осъществени в съответствие с Приложение № 9, част І, не е установено нарушение на “функциите, свързани с устойчивостта”.

4. Технически изисквания към устойчивостта на въздействието на преходни смущения, проведени по захранващите линии

4.1. Метод за изпитване

Устойчивостта на ЕМВ, представителен за тип се изпитва съгласно метод или методи в съответствие с БДС ISO 7637-2:2005, съгласно изискванията на Приложение № 9, част ІV при използване на нивата за изпитване посочени на Таблица № 1.

Таблица 1: Устойчивост на ЕМВ



Номер на изпитателния импулс

Ниво за изпитване на устойчивост

Функционален статус на системите

Функции, свързани с устойчивостта

Функции, които не са свързани с устойчивостта

1

ІІІ

C

D



ІІІ

B

D



ІІІ

C

D

3a/3б

ІІІ

A

D

4

ІІІ

B

(за ЕМВ, които трябва да работят по време на фазата на запалване на двигателя)
C

(за другите ЕМВ)

D

5. Технически изисквания за излъчени от проводник смущения

5.1. Метод за изпитване

Създадените смущения от ЕМВ, представителен за типа, се изпитват по метода или методите в съответствие с БДС ISO 7637-2:2005, както е посочено в Приложение № 9, част ІV за нивата, посочени в Таблица 2.

Таблица 2: Максимално разрешена амплитуда на импулса

Полярност на амплитудата на импулса

Максимално разрешена амплитуда на импулса за

превозни средства със системи, работещи при напрежение 12 V

превозни средства със системи, работещи при напрежение 24 V

Положителна

+ 75

+ 150

Отрицателна

- 100

- 450


Приложение № 9

към чл. 30

Част I

Метод за измерване на излъчваните широколентови електромагнитни излъчвания от електрическите/електронните монтажни възли
1. Общи изисквания
1.1. Методът за изпитване е предназначен за електрически/електронни монтажни възли, които могат да се монтират на превозни средства на следващ етап, отговарящи на изискванията на Приложение № 7, част І.

1.2. Метод за изпитване

Изпитването е предназначено за измерване на широколентовите електромагнитни излъчвания, генерирани от електрически/електронни монтажни възли (например системи на запалване, електродвигатели и др.).

Изпитването се провежда съгласно изискванията на съответствие с публикация № 25, издание второ (2002) на Международния специален комитет по радиосмущения (CISPR 25), с изключение на случаите, когато изрично е посочен друг стандарт.

2. Състояние на ЕМВ по време на изпитването

2.1. По време на изпитванията ЕМВ е в нормално работно състояние, по възможност при максимално натоварване.


3. Подготовка за изпитването

3.1. Изпитванията се провеждат в съответствие с публикация № 25, издание второ (2002) на Международния специален комитет по радиосмущения (CISPR 25), т. 11 (ALSE метод).

3.2. Като алтернатива на метода с използване на поглъщаща екранирана преграда (ALSE метод), изпитването може да се проведе на открита площадка за тестове (OATS), което отговаря на изискванията на публикация № 16-1, второ издание (2002 г.) съгласно фигура № 1.

3.3. Външна среда

За да се гарантира, че никакъв шум или сигнал от външни източници с достатъчно голяма амплитуда, не би оказал съществено влияние на измерването, преди или след основното изпитване се извършват измерване по отношение на външните условия. При тези измервания шумът или сигналът от външни източници трябва да бъдат най-малко с 6 dB по-ниски от контролните нива на смущенията, съгласно т.1.2.1. на Приложение № 8, с изключение на случаите при които има целенасочени външни теснолентови предавания.

4. Изисквания за изпитването

4.1. Еталонните допустими стойности се прилагат върху целия честотен диапазон от 30 MHz до 1 000 MHz за измервания, проведени в полуекранирана камера или на открито.

4.2. Измерванията могат да бъдат извършени с квазипикови детектори или с пикови детектори. Еталонните допустими стойности, посочени в Приложение № 6, т.1 или в Приложение № 8, т.1 се отнасят за квазипикови детектори. Ако се използват пикови детектори, се използва корекционен фактор от 20 dB, съгласно с публикация № 12, издание пето (2001) на Международния специален комитет по радиосмущения (CISPR 12.

4.3. Измервания

Техническата служба извършва изпитването на интервали, определени в публикация № 25, издание второ (2002) на Международния специален комитет по радиосмущения (CISPR 25) за целия честотен диапазон от 30 MHz до 1 000 MHz.

Ако производителят предостави данни от измервания за цялата честотна лента от изпитвателна лаборатория, акредитирана в съответствие с приложимите части на БДС EN ISO 17025 и призната от ИААА, техническата служба може да раздели честотния диапазон на 13 честотни ленти 30-50, 50-75, 75-100, 100-130, 130-165, 165-200, 200-250, 250-320, 320-400, 400-520, 520-660, 660-820, 820-1 000 MHz и да осъществи изпитванията на 13-те честоти, които имат най-високи нива на излъчване в рамките на всяка лента, за да потвърди, че превозното средство отговаря на изискванията на тази част от Приложение № 9.

Ако еталонната допустима стойност е превишена по време на изпитването, се правят изследвания, които да покажат, че това се дължи на ЕМВ, а не на фоновото излъчване.

4.4. Представяне на резултатите

Максималната стойност по отношение на еталонната допустима стойност (хоризонтална и вертикална поляризация) във всяка от 13-те честотни ленти са отчита, като характеристична стойност на честотата при която са направени измерванията.




Минимален радиус 15 m

Изпитателен образец върху заземена повърхност

Антена

Фиг. 1. Изпитване на открито: Граници на участъка за изпитване на електрически/електронен монтажен възел

Хоризонтален участък, в който няма повърхности, отразяващи електромагнитни вълни


Част II

Метод за измерване на излъчваните теснолентови електромагнитни излъчвания от електрическите/електронните монтажни възли
1. Общи изисквания

1.1. Методът за изпитване съгласно тази Част се прилага за електрически/електронни монтажни възли, които могат на следващ етап да се монтират на превозни средства, отговарящи на изискванията на Приложение № 7, Част ІІ.

1.2. Метод за изпитване

Това изпитване е предназначено за измерване на теснолентовите електромагнитни излъчвания, например като генерираните от микропроцесорни системи.

Изпитването се извършва в съответствие с публикация № 25, издание второ (2002) на Международния специален комитет по радиосмущения (CISPR 25), ако изрично не е посочен друг стандарт.

2. Състояние на ЕМВ по време на изпитванията

2.1. По време на изпитванията ЕМВ е в нормално оперативно състояние, за предпочитане при максимално натоварване.

3. Подготовка на изпитванията

3.1. Изпитванията се провеждат в съответствие с публикация № 25, издание второ (2002) на Международния специален комитет по радиосмущения (CISPR 25), т. 11 (ALSE метод).

3.2. Алтернативно място на провеждане на изпитванията

Като алтернатива на метода с използване на поглъщаща екранирана преграда (ALSE метод), изпитването може да се проведе на открита площадка за тестове (OATS), което отговаря на изискванията на публикация № 16-1, второ издание (2002 г.) съгласно фигура № 1.

3.3. Околна среда

За да се осигури липсата на шум или сигнал от външни източници с достатъчно голяма амплитуда, която да повлияе съществено на измерването, преди или след основното изпитване се извършват измервания.

При тези измервания шумът или сигналът от външни източници следва да бъдат най-малко 6 dB по-ниски от еталонните допустими стойности, посочени съгласно т. 1.2.1 на Приложение № 8, с изключение на целенасочени теснолентови външни предавания.

4. Изисквания при изпитванията

4.1. Еталонните допустими стойности се прилагат върху целия честотен диапазон от 30 MHz до 1 000 MHz за измервания, извършени в полуекранирани камери или на площадка на открито.

4.2. Измерванията се осъществяват с детектор на средна стойност.

4.3. Измервания

Техническата служба осъществява изпитването на интервали, специфицирани в с публикация № 12, издание пето (2001) на Международния специален комитет по радиосмущения (CISPR 12) за целия честотен диапазон от 30 MHz до 1 000 MHz.

Ако производителят предостави данни от измервания за цялата честотна лента от изпитвателна лаборатория, акредитирана в съответствие с приложимите части на БДС EN ISO 17025 и призната от ИААА, техническата служба може да раздели честотния диапазон на 13 честотни ленти 30-50, 50-75, 75-100, 100-130, 130-165, 165-200, 200-250, 250-320, 320-400, 400-520, 520-660, 660-820, 820-1 000 MHz и да извърши изпитванията на 13-те честоти, които имат най-високи нива на излъчване в рамките на всяка лента, за да потвърди, че превозното средство отговаря на изискванията на Приложение № 9, Част ІІ. Ако еталонната допустима стойност е превишена по време на изпитването, се правят изследвания, които да удостоверят, че това се дължи на ЕМВ, а не на фоновото излъчване.

4.4. Представяне на резултатите

Максималната стойност по отношение на еталонната допустима стойност (хоризонтална/вертикална поляризация) във всяка от 13-те честотни ленти са отчита, като характеристична стойност на честотата, на която са направени измерванията.


Част III

Метод за изпитване за определяне на устойчивостта на електрическите/електронните монтажни възли на въздействието на електромагнитното излъчване
1. Общи изисквания

1.1. Методът или методите на изпитване, посочени в тази Част на Приложение № 9, се прилагат за електрически/електронни монтажни възли.

1.2. Методи за изпитване

1.2.1. Електрическите/електронните монтажни възли трябва да отговарят на изискванията на всяка комбинация от следните методи за изпитване по избор на производителя, ако получения резултат за целият честотен диапазон по т.3.1 е обхванат.

- изпитване в поглъщаща камера: съгласно български стандарт въвел ISO 11452-2: 2004;

- изпитване в коаксиална ТЕМ камера: съгласно български стандарт въвел ISO 11452-3: 2001;

- изпитване чрез директно индуциране на ток: съгласно български стандарт въвел ISO 11452-4: 2005;

- изпитване в отворена електромагнитна камера: съгласно български стандарт въвел ISO 11452-5: 2002;

- изпитване в 800-милиметрова отворена електромагнитна камера: съгласно т. 4.5.

(Честотният диапазон и общите условия на изпитване се извършват при спазване на изискванията на български стандарт въвел ISO 11452-1: 2005).

2. Състояние на ЕМВ по време на изпитването

2.1. Условията за провеждане на изпитването съответстват на стандарт български стандарт въвел ISO 11452-2: 2004.

2.2. По време на изпитването ЕМВ трябва да е включен и да бъде задействан при нормални условия на работа. Той трябва да бъде регулиран съгласно изискванията на тази Част на Приложение № 9, освен ако отделните методи на изпитване не изискват друг начин на регулиране.

2.3. Цялото външно оборудване, необходимо за работата на ЕМВ по време на изпитването, не трябва да се намира на мястото на изпитването по време на фазата на калибриране. Не се допуска наличието на външно оборудване на разстояние, по-близко от 1 m от референтната точка, по време на фазата на калибриране.

2.4. За да се осигури получаването на повторяеми резултати от измерването, оборудването за генериране на изпитвателен сигнал и негово разположение трябва да бъдат едни и същи, като тези, използвани при всяка фаза на калибриране.

2.5. Ако изпитваният ЕМВ се състои от повече от един блок, свързващите кабели трябва в идеалния случай да повтарят предвиденото окабеляване в превозното средство. Ако това не е възможно, дължината на свързването между електронния управляващ блок и ЕС е както е определено по стандарт. Всички кабели в окабеляването са свързани към съответните елементи по начин, максимално близък до реалните условия, като за предпочитане е да се използват реални консуматори и изпълнителни устройства.

3. Изисквания при изпитванията

3.1. Честотен диапазон, продължителност на излъчването

Измерванията се правят в честотния диапазон от 20 MHz до 2 000 MHz със размер на изменение на честотата съгласно български стандарт въвел ISO 11452-1: 2005.

Модулацията на тестовия сигнал е:

-  Амплитудна модулация, с 1 kHz модулация и 80% дълбочина на модулацията в честотния диапазон 20 MHz - 800 MHz, и

-  Фазова модулация, с t равно на 577 µs, период 4 600 µs в честотния диапазон 800-2 000 MHz,

ако не е съгласувано друго между техническата служба и производителя на превозното средство.

Размерът на изменение на честотата и продължителността на излъчването се избират в съответствие с български стандарт въвел ISO 11452-2: 2004.

3.2. Техническата служба провежда изпитването на интервали, посочени в български стандарт въвел ISO 11452-1: 2005, в рамките на целия честотен диапазон от 20 MHz до 2 000 MHz.

Ако производителят предостави данни от измервания за цялата честотна лента от изпитвателна лаборатория, акредитирана в съответствие с приложимите части на БДС EN ISO 17025 и призната от ИААА, техническата служба може да избере намален брой характерни честоти, например 27, 45, 65, 90, 120, 150, 190, 230, 280, 450, 600, 750, 900, 1 300 и 1 800 MHz, за да удостовери, че ЕМВ отговаря на изискванията съгласно Част ІІІ на Приложение № 9.

3.3. Ако ЕМВ не изпълни изискванията по време на изпитванията, съгласно Част ІІІ на Приложение № 9, трябва да бъде проверено, че изпитванията са проведени при релевантни условия и неуспехът не е в резултат на генерирането на неконтролирани полета.

4. Специфични изисквания при измерванията

4.1. Изпитване в поглъщаща камера

4.1.1. Метод за изпитване

Този метод на изпитване позволява изпитването на електрическите/електронните системи на превозно средство чрез подлагане на ЕМВ на електромагнитни лъчения, генерирани от антена.

4.1.2. Методология на изпитването

Използва се “метода на замяна”, за да се създадат условия на изпитване съгласно български стандарт въвел ISO 11452-2: 2004.

Изпитването се осъществява при вертикална поляризация.

4.2. Изпитване в коаксиална ТЕМ камера

4.2.1. Метод на изпитване

В коаксиалната ТЕМ камера (напречни електромагнитни колебания) се генерират хомогенни полета между вътрешния проводник (преграда) и корпуса (заземена повърхност).

4.2.2. Методология на изпитване

Изпитването се извършва в съответствие с български стандарт въвел ISO 11452-3: 2001.

В зависимост от ЕМВ, който трябва да се изпита, техническата служба избира метода на максимално поле, въздействащо върху ЕМВ или върху окабеляването вътре в ТЕМ камерата.

4.3. Изпитване чрез директно индуциране на ток

4.3.1. Метод на изпитване

Това е метод на провеждане на изпитвания за устойчивост чрез индуциране на токове директно в окабеляването с помощта на сонда за инжектиране на ток.

4.3.2. Методология на изпитването

Изпитването се извършва съгласно български стандарт въвел ISO 11452-4: 2005 на изпитателен стенд. Като алтернатива ЕМВ може да бъде изпитан монтиран в превозното средство съгласно български стандарт въвел ISO 11451-4.

Инжекционната сонда се позиционира на разстояние 150 mm от изпитвания ЕМВ.

За изчисляване на инжектираните токове, като функция на подаваната мощност се използва референтния метод.

Честотният диапазон на метода се ограничава от спецификациите на инжекционната сонда.

4.4. Изпитване в отворена електромагнитна камера

4.4.1. Метод на изпитване

Този метод се изразява в подлагане на окабеляването, свързващо компонентите на ЕМВ, на полета със точно определена напрегнатост.

4.4.2. Методология на изпитването

Изпитването се осъществява в съответствие български стандарт въвел ISO 11452-5: 2002.

4.5. Изпитване в 800-милиметрова отворена електромагнитна камера

4.5.1. Метод на изпитване

Отворената електромагнитна камера се състои от две успоредни метални пластини, поставени на разстояние 800 mm една от друга. Изпитваното оборудване се поставя централно между пластините и се подлага на въздействието на електромагнитно поле (фигура № 2 и фигура № 3).

Съгласно изискванията на този метод могат да бъдат изпитвани окомплектовани електронни системи, включително сензори и изпълнителни устройства, както и блокове на управление и електропроводната система. Методът е подходящ за уреди, чийто максимален размер е по-малък от ⅓ от разстоянието между пластините.

4.5.2 Начин за провеждане на изпитване

4.5.2.1.Разположение на електромагнитната камера

Електромагнитната камера се разполага в екранирано помещение (за предотвратяване разпространението на излъчването) на разстояние 2 m от стени и каквито и да било метални прегради, за да се предотврати отразяването на електромагнитното излъчване. За намаляване на това отразяване може да се използва материал, който поглъща радиовълните. Електромагнитната камера се разполага върху непроводящи опори на разстояние не по-малко от 0,4 m от опорната повърхност.

4.5.2.2. Калибриране на електромагнитната камера

Устройството за измерване на напрегнатостта на полето се разполага в рамките на средната една трета от надлъжното, вертикалното и напречното измерениe от пространството между пластините в отсъствието на изпитваната система.

Придружаващото измервателно оборудване се разполага извън границите на екранираното помещение.

При всяка от избираните изпитвателни честоти към електромагнитната камера се подава мощност с определено ниво за генериране на необходимата напрегнатост на полето върху антената. Нивото на подаваната мощност или друг параметър, непосредствено свързан с подаваната мощност и необходим за целите на определянето на характеристиките на полето, се използва в хода на изпитването за одобряване на типа, освен ако промените в средствата или оборудването не наложат необходимост от повтаряне на тази процедура.

4.5.2.3. Разполагане на изпитвания ЕМВ

Основният блок за управление се разполага в рамките на средната една трета от надлъжното, вертикалното и напречното измерения от пространство между двете пластини на електромагнитната камера. Блокът се поставя върху опора, изработена от непроводящ материал.

4.5.2.4. Основен сноп свързващи проводници за сензорите/изпълнителните устройства

Основният сноп на проводници и кабели за свързване със сензори/изпълнителните устройства се издига вертикално от блока за управление до горната заземена пластина (това дава възможност за максимално увеличаване на степента на взаимодействие с електромагнитното поле). След това същите трябва да преминават върху долната част на тази пластина до единия от нейните свободни краища, където трябва да завият и преминат върху външната част на заземената повърхност възможно най-далеч от местата на захранване на отворената електромагнитна камера. кабелите да се насочват към измервателното оборудване, което се разполага в зоната извън влиянието на електромагнитното поле, например върху пода на екранираното помещение на разстояние не по-малко от 1 m от отворената електромагнитна камера.




Месингова скоба

Месингова скоба

Месингова скоба

Месингова скоба

Конектор за измерване тип N

Конектор за измерване тип N

Елементи на окончанието на отворената електромагнитна камера



Елементи на захранването на отворената електромагнитна камера

Фиг.2 Изпитване в 800-милиметрова отворена електромагнитна камера

1 = Заземена повърхност

2 = Основен сноп и кабели за съединяване със сензори/ изпълнителни устройства

3 = Дървен корпус

4 = Токопровеждаща пластина

5 = Изолатор

6 = Изпитван обект

Допустима работна зона



Изолираща подпора

Опорна повърхност

Поглед отстрани


Допустима работна зона


Общ план


Фиг. 3. Размери за 800-милиметрова отворена електромагнитна камера

(всички размери са в mm)



Типични размери на коаксиалната ТЕМ камера

В таблицата са посочени размерите на камерата в зависимост от горните честотни граници:




Горна честота (MHz)

Отношение между размерите на камерата W : b

Отношение между размерите на камерата L/W

Разделително разстояние b (сm)

Вътрешен проводник S (сm)

200

1,69

0,66

56

70

200

1,00

1

60

50


Част ІV

Метод (методи) за изпитване за устойчивостта на електрически/електронни монтажни възли на въздействието на преходни електромагнитни полета и на излъчването на преходни електромагнитни полета от тези възли

1. Общи изисквания

Този метод е предназначен за измерване на устойчивостта на електрически/електронни монтажни възли на въздействието на смущения под формата на преходни електромагнитни полета, получени по захранващите проводници на превозното средство и да се ограничат преходните електромагнитни полета, генерирани от електрическите/електронните монтажни възли по захранващите кабели на превозното средство.

2. Устойчивост спрямо недопустими въздействия, получени по захранващите линии

Прилагат се тестовите импулси 1, 2а, 2б, 3а, 3б и 4 в съответствие със стандарт БДС ISO 7637-2:2005 за захранващите линии и по другите свързващи проводници на електрическите/електронните монтажни възли, които могат да са свързани към захранващите линии при режим на работа.

3. Излъчване на недопустими въздействия по захранващите линии

Измерването съгласно стандарт БДС ISO 7637-2:2005 по захранващите линии и по другите свързващи проводници на електрическите/електронните монтажни възли, които могат да са свързани към захранващите линии в режим на работа.
Част V

Списък на стандартите, които се използват за целите на одобряване на типа съгласно Наредба № 91
1. CISPR 12 „Характеристики на радиосмущенията, генерирани от превозни средства, лодки и машини, задвижвани от двигатели с вътрешно горене – пределно допустими стойности и методи на измерване”, 5-то издание, 2001 г.

2.CISPR 16-1 „Технически изисквания за апаратура и методи за измерване на радиосмущения и устойчивост – Част 1: Апаратура за измерване на радиосмущения и устойчивост”, 2-ро издание, 2002 г.

3.CISPR 25 „Пределно допустими стойности и методи на измерване на характеристиките на радиосмущения за защита на приематели, използвани в превозни средства”, 2-ро издание, 2002 г.

4. ISO 7637-1 „Сухоземни превозни средства – Електрически смущения получени по проводник или при свързване – Част 1: Определения и общи разглеждания”, 2-ро издание, 2002 г.

5. ISO 7637-2 „Сухоземни превозни средства – Електрически смущения получени по проводник или при свързване – Част 2: Електрически преходни смущения, проведени по захранващите кабели само на превозни средства със захранване с номинални 12 V или 24 V”, 2-ро издание, 2004 г.

6.ISO-EN 17025 „Общи изисквания за компетентност на изпитвателни и калибрационни лаборатории”, Първо издание, 1999 г.

7. ISO 11451 „Сухоземни превозни средства – Електрически смущения от теснолентова излъчена електромагнитна енергия – Изпитателни методи на превозни средства”

Част 1: Обща информация и определения

(ISO DIS 11451-1:2003)

Част 2: Външен за превозното средство източник на излъчване

(FDIS 11451-2:2004)

Част 4: Директно индуктиране на ток

(ISO 11451-4, Първо издание, 1995 г.)

8.ISO 11452 „Сухоземни превозни средства – Електрически смущения от теснолентова излъчена електромагнитна енергия – Изпитателни методи на компоненти”

Част 1: Обща информация и определения

(ISO DIS 11452-1:2003)

Част 2: Абсорбционна камера

(ISO DIS 11452-2:2003)

Част 3: Коаксиална ТЕМ камера

(ISO 11452-3: Трето издание, 2001 г.)

Част 4: Директно индуктиране на ток

(ISO DIS 11452-4:2003)

Част 5: Отворена електромагнитна камера

(ISO 11452-5:2-ро издание, 2002 г.)


9. ITU Радио Регламенти, Издание 2001 г.
Приложение № 10

Към чл.

ОБРАЗЕЦ


(максимален формат: А4 (210 * 297 mm))

Удостоверение по чл.16, ал.4-6

Печат на администрацията

Заявител:

Общо описание на продукта:

Информация, предоставена от заявителя:

Този ЕМВ може да бъде използван на всеки тип превозно средство със следните ограничения:

Условия на монтаж, ако има такива:

Потвърждава се, че посочения продукт не е свързан с устойчивостта в съответствие с Наредба № 91 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета по отношение на електромагнитната съвместимост и за одобряване типа на електрически/електронен монтажен възел по отношение на електромагнитната съвместимост.

Не е необходимо допълнително изпитване за устойчивост съгласно Наредба № 91/2004.

Техническа служба, отговорна за оценката:

Място:

Дата:


Подпис:


§ 21. Заключителни разпоредби

1. До влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към ЕС маркировката “е” се заменя от маркировка “bg”;

2. От 1 юли 2006 година, за превозни средства, компоненти или отделни технически възли, които не отговарят на изискванията на тази наредба ИААА, на основания, свързани с електромагнитната съвместимост не издава ЕО сертификати за одобряване типа и национални сертификат за одобряване на типа.

3. От 1 януари 2009 година, ако разпоредбите на тази наредба не са изпълнени, на основания, свързани с електромагнитната съвместимост:

а) сертификатите за съответствие, които придружават нови превозни средства се приемат за невалидни;

б) регистрацията, продажбата или пускането в движение на нови превозни средства не се разрешава.

5. От 1 януари 2009 година, разпоредбите на тази наредба, свързани с електромагнитната съвместимост, се прилагат за пускането на пазара или пускането в действие на компоненти или отделни технически възли.

6. До 01.01.2010 г. отговорният за предлагането на пазара на продукт по чл.16, ал.4 до ал.6 трябва да предостави цялата необходима информация и/или образец на техническа служба, която трябва да определи дали оборудването има функции, свързани с устойчивостта. Резултатът от проверката трябва да бъдат представени в рамките на три седмици без да се изисква допълнително изпитване. В рамките на същия период техническата служба издава документ съгласно Приложение № 10 в допълнение към Декларацията за съответствие.



α Името, под което производителят представя себе си при продажбата на превозни средства.

c Класифицирано съгласно определенията, посочени в Закона за движението по пътищата и част А на приложение № 1 на Наредба № 60 от 14 май 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета

3 Името на лицето, което иска одобрението на типа, и е отговорно пред ИА “АА”.

q При неконвенционални двигатели и системи производителят предоставя подробности, еквивалентни на тези, посочени в тази точка

1 Неприложимото се изтрива.

v Данните се посочват за всички предложени варианти

α Името, под което производителят представя себе си при продажбата на превозни средства

c Класифицирано съгласно определенията, посочени в Закона за движението по пътищата и част А на приложение № 1 на Наредба № 60 от 14 май 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета

3 Името на лицето, което иска одобрението на типа, и е отговорно пред ИА “АА”.

α Името, под което производителят представя себе си при продажбата на превозни средства.

b Ако средствата за идентифициране на типа съдържат символи, които не са приложими за описването на типовете на компонента или отделния технически възел, предмет на списъка с данни, то такива символи се представят в документацията със символа ‘?’ (например АВС??123?).

3 Името на лицето, което иска одобрението на типа, и е отговорно пред ИА “АА”.

1() Излишното се зачерква.

1 Излишното се заличава.

α Името, под което производителят представя себе си при продажбата на превозни средства.

2 Ако средствата за идентифициране на типа съдържат символи, които не са приложими за описването на типовете на компонента или отделния технически възел, обхванати от сертификата за одобрение на типа, такива символи се представят в документацията със символа ‘?’ (например АВС??123?).

3 Името на лицето, което иска одобрението на типа, и е отговорно пред ИА “АА”

Каталог: upload -> docs
docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013
docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища
docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари
docs -> Общи положения
docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
docs -> I. Общи разпоредби Ч
docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия


Сподели с приятели:
1   2




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница