Република българия с м е т н а п а л а т а европейски съюз конференцията се организира с финансовата подкрепа на Европейския съюз

*Д-р Ковач е президент на Държавната одитна институция на Унгария от 1997 г. и първи вицепрезидент на ИНТОСАЙ от 2001 г. Той активно участва в проучвания, свързани с развитието на одита, и е публикувал статии в много международни издания.

1Понятието “корупция” се използва в правораздаването, теорията на правото, социологията и икономическата литература, но материалното право не може да работи с него. Корупцията не може да се открие в действащата правна система като назовано действително състояние; криминалните престъпления от подобен характер, както ще видим от правните позовавания по-късно, се интерпретират в по-тесен смисъл. Можем да приведем безброй, повече или по-малко прецизни, по-конкретни или по-общи дефиниции на това понятие. Например, Елемер Ханкис правилно я нарича “обществено зло”. Според речника на чуждите думи, корупцията е подкупничество, подкупност; 2. обща поквареност на обществения живот. (Ferenc Bakos, Akadémiai Kiadó, 1989, с. 463). Пълният унгарски тълковен речник [Magyar Értelmező Kéziszótár] предлага подобна дефиниция: 1. (в пресата) обществена подкупност; 2. (в литературата) моралната поквареност в обществения живот. (József Juhász – István Szőke – Gábor O. Nagy – Miklós Kovalovszky, Akadémiai Kiadó, Будапеща, 1989, с. 765). Решение № (97)24 на Комитета на Министрите към Съвета на Европа съдържа насоки в борбата срещу корупцията, които определят понятието като достъп до (повлияване на) процеса на вземане на решения; в по-нататъшното изложение цитираме специално това решение.

2Държавните сметни палати, в качеството си на върховни одитни институции, функционират във всяка демократична страна по света, като ЕС също разполага с такава институция, наречена Европейска сметна палата. В рамките на държавното управление функцията и ролята на тези ведомства е по-широка от обикновения професионален финансов надзор. Тяхната независимост и връзката им с парламента е ключов фактор в отстояването на демократичното и конституционалното начало в държавното управление. Унгарската сметка палата е създадена през 1870 г., но по времето на комунистическия режим (в рамките на т. нар. “партия-държава”) (1949 - 1990 г.) не функционира, като е възстановена през 1989 г. заедно с конституционния съд, в качеството й на институция, гарантираща промяната на политическата и икономическа система.

3Заслужава си да цитираме някои данни, за да демонстрираме значителната тежест на корупцията и диапазона на някои международно приети стойности. Например, 30 милиарда щатски долара от помощите, предоставени на африканските страни, завършват в частни сметки в чуждестранни банки, като по този начин тези страни се оказват принудени да търпят систематичното ограбване от страна на някои от собствените си лидери. В източна Азия претърпените вследствие на корупцията загуби се изчисляват на около 50 милиарда долара. В целия азиатски регион държавните поръчки са на стойност, надвишаваща оправданото поне с 20%, като в нередки случаи това надвишаване достига 100%. Около 200 млрд. долара от размера на държавните дългове, натрупани в европейските страни, могат да бъдат считани за последица от корупцията. Според Организацията за борба със злоупотребите на ЕС, през 1998 г. злоупотребите във връзка с изпълнението не европейския бюджет достигат 265 млн. евро, което се равнява на около 300 млн. долара. Тук си струва да припомним, че на Евро-Американската конференция, проведена в Колумбия през 2000 г., един от представителите на Американската банка за развитие обясни, че в Южна Америка 11% от бюджетните разходи от самото начало се заделят за “незаконни” цели. Президентът на Световната банка Джеймс Д. Улфенсън заяви, че цената на корупцията намалява нивото на инвестициите, все едно е някакъв особен данък. По този начин се затруднява икономическият растеж, като феноменът застрашава особено икономически по-слабите страни.

4Ако сравним оценките за корупцията, давани в т. нар. “доклади за страната”, квалифициращи подготовката на Унгария за присъединяване към Европейския съюз, можем да видим, че обобщените становища по години се подкрепят от понякога безсмислени анализи на преобладаващите условия. По отношение на корупцията различните документи съдържат, от една страна, общи твърдения, които отразяват недоверие и създават такова, но не са подкрепени с необходимите доказателства, и които именно поради липсата на такива доказателства са спорни като оценка. В това отношение “Редовният доклад за напредъка на Унгария в процеса на присъединяването”, издаден през 2002 г. (Брюксел, 9 октомври 2002 г.), оставя усещане за празнина. Той съдържа 2 страници, изброяващи стъпките, които са предприети според отправени преди това препоръки, и постигнатите резултати. След това обаче, без никакви съществени доказателства и дори приписвайки отговорността за твърдението на някакво неуточнено изследване на унгарското обществено мнение, в два реда и половина се заявява, че не е постигнат напредък и че дори обществената оценка е още по-отрицателна. От друга страна, тази квалификация не съответства на други становища, изразени “на по-високо равнище” (като например това на Transparency International). Според тяхната оценка положението в Унгария е по-благоприятно или почти идентично с това в определен брой страни-членки на ЕС. Не се споменава фактът, че именно инвеститорите от страните от ЕС посочват рисковете от корупция в трансформиращите се икономики на новите демократични страни. Но в тези страни, по силата на решаващото си участие в процеса на икономическа трансформация, само западните инвеститори могат да бъдат активни фактори в предлагането на подкупи, като заедно с това е изцяло в техен интерес съответната страна да бъде квалифицирана като корупционна в сгъстени краски (тъй като факторът “местен риск” води до снижаване на пазарните цени на различните видове имущество).

5Revista Technica, 2000/17

6Международния консорциум за държавно финансово управление като международна професионална организация (асоциация), поддържана от Световната банка..

7Виж изследването на Световната банка, озаглавено “Преходът, първите 10 години, анализи и уроци за Източна Европа и бившия Съветски съюз”, публикувано на 14 януари 2002 г., в което се разглеждат първите десет години на преход в икономиката. Според това изследване: “В действителността на прехода (по отношение на постсоциалистическите страни) дисциплинираното прилагане на реформите и тяхната дълбочина играят по-важна роля, отколкото отношенията, съществували непосредствено преди началото на прехода”… (според изследването на Световната банка). “По-раншният възглед, според който неравенството в обществото расте в голяма степен там, където се прилагат повече реформи, се оказва погрешен. Докладът свидетелства за обратното. От друга страна, ясно се вижда високата степен на взаимосвързаност между корупцията и неравенството”.’

8Един испански експерт установява обратнопропорционална зависимост между корупцията и пазарната икономика, растежа на БВП, ефективността на администрацията и нивото на професионално обучение. Според друг експерт установяването на равнището на податливостта към корупция в дадена страна (К) изисква познаване на степента на монополизираност на националната икономика (М), на ексклузивния характер на публичната администрация (А) и прозрачността на финансовите отчети (П); по този начин К = М + А – П. (Revista Technical 2000/17.) Арпад Ковач: лекция, озаглавена “Възможностите за контрол на Държавната одитна институция в борбата срещу корупцията”, изнесена пред Секцията за изследване на измамите и борба срещу корупцията на конференцията на МКДФУ на тема “Международната криза: ролята на държавното финансово управление”, проведена в Школата по счетоводство, Флорида, Международен университет (Маями, 11 април 2002 г.). (Държавната одитна институция предостави унгарски превод на въпросната лекция на разположението на Националното събрание и отговорните лица в правителството.) В тази секция на конференцията Тамаш Шепсей представи под формата на казус разследванията, извършени от Службата за държавен контрол.

9Частните фирми се издържат от държавни поръчки, да не споменаваме факта, че, вследствие превръщането си в обществено достояние, държавната финансова система и свързаните с нейната ефикасност проблеми се доближават до тези на големите предприятия в частния сектор. Наблюдава се взаимно влияние.

10Elemér Hankiss Елемер Ханкис: A korrupció játékai Közép-Kelet-Európában 1945–1990, Korrupció Magyarországon [Игрите на корупцията в Централна и Източна Европа 1949 – 1990 г., корупцията в Унгария] (Интелектуална асоциация Печ-Бараня и Факултетът за политически и юридически науки, Печки университет, 2001 г. и публикацията на Унгарския институт “Галъп”, юли 2000 г.)

11^{Възможно е преходът да е завършил с изборите през 2002 г., които са третите по ред след началото на трансформирането на политическата система. Новото правителство няма да бъде затормозено от проблемите на преструктуриране на собствеността, с други думи от приватизацията, и от създаването на ново държавно устройство}

12 Статистиката за разследваните корупционни престъпления може да бъде приета само като ориентация. Броят на тези престъпления (подкупи, злоупотреби с власт) намалява от 879 на година (преди смяната на системата)‚ до 335 на година през 1990 г. Този брой остава постоянен за един доста продължителен отрязък от време, след което, по всяка вероятност поради подобрената прозрачност на административната система и по-ефективното разследване, отново нараства (това нарастване през 2001 г. е с 50%), но тези приблизително 1000 случая представляват само част от общия брой на разкритите икономически престъпления. Сред тези престъпления делът на корупционните практики, активно предизвикани от държавни служители, е много малък и се свежда предимно до подкупите, давани на полицаи при транспортни нарушения

13Икономиката със смесена, но преобладаващо частна собственост, бе създадена посредством трансформиране на системата на собственост, от една страна, чрез основаването на големи предприятия на базата на частни – през първото десетилетие на прехода предимно чужди – инвестиции “на зелено”, което непосредствено бе последвано от създаването на стотици хиляди национални частни предприятия в резултат от разпадането на социалистическите големи селскостопански организации и възстановяването на доминиращата роля на частното земеделие, и от друга страна, чрез разпродажбата на движимите и недвижимите активи на предприятията в различните отрасли на държавния сектор. Изследването разглежда най-напред доминиращите промени в системата на собствеността, което означаваше приватизацията на държавните предприятия, собственост на централната държавна власт. В началото на процеса на приватизация, през 1990 г., тези активи имаха стойност от около 25 – 30 млрд. долара и се изразяваха в предприятия и свързаното с тях недвижимо имущество, чиито собственици бяха централните държавните ведомства. Собствеността на различните държавни фондации и на органите на местното управление формираше друга категория, решително доминирана от общинската собственост на стойност от 10 - 15 млрд. долара. Тази собственост се изразяваше предимно в недвижими имоти и земя и тя също можеше да се използва за инвестиции “на зелено”. Поради постоянните преоценки на собствеността, както и поради факта, че в началото на процеса бе налице само т. нар. “отчетна стойност” (представяща салдото от разходите, направените инвестиции и амортизационните изчисления), а тя не отразяваше пазарната стойност, липсват по-точни данни за цените на собствеността. По тази причина се оказа възможно към момента на приключването на процеса на приватизация (който продължи 10 г. до края на 90-те, когато повечето от 80% от БВП бе произвеждан от частния сектор), след като бяха разпродадени почти 90% от държавните предприятия, и в резултат от повишените цени, държавата да получи много повече постъпления, отколкото можеше да предвиди на базата на данните в началото на приватизационния процес.

14Арпад Ковач: Számvetés a számvevésről (Magyarország Évtizedkönyve, 1998. Demokrácia Kutatások Magyar Központja Közalapítvány [Равносметка на одита (Десетилетна книга за Унгария, 1998 г. Унгарски център на Обществената фондация за изследване на демокрацията) с. 179 – 204]. По същество “спонтанната приватизация” означаваше, че предишните монолитни държавни предприятия получиха възможност да образуват фирми, дори съвместно едно с друго; беше им разрешено да изнасят собствеността си към тези фирми, като тежестите оставаха в родителското предприятие. По този начин те можеха да опразнят това начално предприятие, като изнасят печелившите технологии и пазарните възможности. Предприятията се опитаха да скрият своята организационна нежизнеспособност и своите финансови проблеми чрез трансформация. Според валидното тогава порочно законодателство, новообразуваните фирми бяха избавени от задълженията на своите основатели. Това доведе до разградения двор на държавното преструктуриране, в резултат на което се появиха тези остатъчни фирмени центрове, затормозени от значителни дългове, практически изпразнени от стопански функции и оставени в ръцете на държавата

15В процеса на икономическа трансформация, в резултат от фалирането на фирмите или от дестабилизирането на тяхното финансово положение, банковата система, която все още беше държавна собственост, също беше доведена до ръба на банкрута. За да се запази нейният оперативен капацитет, бе необходима държавна интервенция под формата на консолидация. Това, което се нарича “банкова консолидация”, бе поредица от стъпки, насочени към управлението на сума от почти 500 млрд. унгарски форинта (2   2.5 млрд. щ. долара), която на практика бе приложена чрез различни техники. По този начин бе запазена оперативната способност на спасените банки, които впоследствие, предимно чрез интервенцията на стратегически инвеститори, отидоха в частни ръце.

16Констатациите на проведените от Държавната одитна институция одити прецизно отчетоха събитията, довели до колабирането на фирмите, неблагоприятните условия и, разбира се, проблемите на финансовото управление, неправилните решения, грешките при предприемане на рискове, при преценката на пазарите и при извършването на инвестиции. В повече от две дузини случаи одиторите дори повдигнаха криминални обвинения за проявено нехайство или грешки в управлението, за фалшифициране на документи или за други корупционни практики.

17Фактът, че разликата между доходите на директорите и другите основни лица, работещи в бизнеса, и тези на държавните служители и отговорни лица, е подчертано голяма и продължава да се увеличава, е само детайл от тази гледна точка, но в качеството си на потенциален генератор на корупция е решаващ. Действащите лица от държавния сектор следователно са (бяха) беззащитни срещу изкушенията на корупцията, поднасяни им от конкурентната сфера, светът на парите. Тези явления бяха основната причина да се задвижи процесът, при който през 2001 г. Националното събрание, вземайки предвид споменатия по-горе антикорупционен пакет, измени Закона за юридическия статут на държавните служители, приет през 1992 г. Това изменение обуслови значителни благоприятни промени в материалното и нематериалното стимулиране на държавните служители, като заедно с това ги задължи да дават отчет за своето имуществено състояние посредством превръщането му в публично достояние. Този основен принцип на прозрачността, принципът на “стъкления джоб”, предписва подобни правила за отчетност на народните представители в парламента и другите водещи фигури в обществения живот, между тях и избраните служители на Държавната одитна институция. Закон ХХХVІ от 2001 г., изменящ закон ХХІІІ от 1992 г. за правния статут на държавните служители и няколко други закона. Валиден от 1 юли 2001 г.

18Бе парадоксално, че един от най-големите скандали, който бе разкрит години по-късно и доведе до смяната на един министър и на цялото управление на процеса на приватизация, е свързан с ведомството, отговорно за провеждането на приватизацията. Това хвърля сянка върху цялата приватизация, макар че скандалът не беше свързан с продажбата на активи, а с разпределението на постъпленията в общините. Случаят на корупция във връзка с т. нар. “такса за успех”, свързана с “интереси” вместо разпределение съгласно закона, който бе одитиран от държавната Държавната сметка палата и доведе до наказателни процедури, и който бе свързан с финансирането на една политическа партия, доведе до радикални промени в търпимостта на общественото мнение.

19Центърът за борба с организираната престъпност бе създаден със закон СХХVІ от 2000 г. и действа като независимо централно ведомство в рамките на системата на Министерството на вътрешните работи, докато пакетът от закони, свързан с програмата “стъклен джоб” се подготвя в момента. В съответствие с главата от програмата на настоящото правителство, наречена “Обществен живот без корупция” (популярна под името “Програма “стъклен джоб”) трябва да се въведе обща система от правила. Тази система е насочена към одитирането на начините, по които са изразходени бюджетните средства, към осигуряването на прозрачността на системата на публичните активи, към елиминирането на възможностите за корупция и осигуряване на достъп до данните, представляващи обществен интерес. Според законодателните намерения‚ предвидените разпоредби ще регулират отношението между прозрачността на данните, представляващи публичен интерес и търговската тайна, като по този начин се постигне хармония и пропорционално приложение на конституционните права. Разпоредбите ще засилят ролята и правомощията на Държавната одитна институция като най висш орган за държавен контрол; те ще направят функционирането на бюджетните организации по-прозрачно и ще очертаят техните стопански функции; ще разширят системата за достъп до данните на частните фирми, включени в обществени регистри, както и публичността на самите фирми; ще регламентират вътрешния контрол на държавните предприятия и прозрачността на техните операции; ще осигурят прозрачното функциониране на организациите с идеална цел, създадени на базата на обществени средства.

20Виж стойностите в корупционния индекс на Transparency International

21Закон ХL от 1995 г. за държавните поръчки.

22Системата на държавните поръчки включва неотклонно нарастващи инвестиции и услуги, свързани с оперирането на публичните финанси. През 2002 г. са отдадени почти 5000 държавни поръчки на стойност над 700 млрд. унгарски форинта (около 3 млрд. щатски долара). През 2001 г. 61% от общата стойност на откритите търгове се усвоява от малки и средни предприятия, като резултатът е сходен за последната година.

23“Редовен доклад за напредъка на Унгария в процеса на присъединяването (Брюксел, 9 октомври 2002 г.)”

24Държавната одитна институция на Унгария настоява предимно за усъвършенствания в нормативната уредба, насочени не към възприемането на по-строги правила и не към стесняване на пространството за приложение на регулациите, а към стимулирането на пълното и последователно спазване на текущите разпоредби. Националното събрание прие някои от предложенията на Държавната одитна институция. Тези от тях, които са свързани със съдебните процедури и изисквания, са включени в текста на закона с последните промени от края на 2001 г. Авторите на промени считаха за много важно правителството да създаде съответствие между правилата за обществените поръчки и условията, свързани с кандидатстването за различни видове субсидии и тяхното усвояване. В тези области трябваше да бъдат премахнати възможностите за държавна намеса, която накърнява независимостта на кандидатите за търгове, както и за действия, които не осигуряват еднакви възможности на кандидата. Ако тези инициативи се превърнат в реалност, “насрещните услуги”, взаимната зависимост, “отложените плащания”, скритите съглашения, свързани с директно даване на подкупи, прокарването на влияние и рушветите биха станали ненужни или прекалено рисковани. Изглежда, че посредством хармонизирането на правилата на икономическото управление в бюджетните организации, както и посредством правилното балансиране на финансовото положение на тези организации, може да бъде премахнат в значителна степен корупционният риск в областта на държавните поръчки. Вероятностите от възникването на корупционни практики са особено значителни при инвестиране в местното управление на градове и села. Там честността на процедурите по държавните поръчки често е оспорвана. Проблемите могат да бъдат редуцирани, ако се въведе ред в процеса на кандидатстване за т. нар. целеви държавни субсидии, които се отпускат по бюджетни години и са свързани с определени инвестиционни приоритети, както и в процеса на кандидатстване за различни субсидии в качеството им на допълнителен финансов ресурс (например в областта на опазването на околната среда). Ако това стане, местните власти няма да имат потребност да сключват задкулисни споразумения с предприемачите, да абдикират от налагането на местните интереси при реализирането на инвестиционните проекти и да разрешават своите временни финансови проблеми, което автоматично хвърля съмнения върху безкористността при провеждането на търгове. Значителни резултати могат да бъдат постигнати чрез правилното координиране на процеса.

25Датата на завършването на ръкописа бе 15 януари 2003 г.

26Държавата разпореди при сключване на договори за предоставяне на услуги, строителни работи, доставки и други със съответните фирми, бюджетните организации да залагат условието за приемане на одит от страна на Държавната одитна институция и KEHI (Държавен финансов контрол).

27Закон ХХХІІІ от 1989 г. за функционирането и финансирането на политическите партии. Унгарският закон за партиите, обременен от редица противоречия и неточности, остана непроменен в основните си принципи за финансовото опериране на политическата структура на една многопартийна демокрация, като в това отношение беше далеч по-напредничав от “нормалното” европейско равнище. Според неговите разпоредби Държавната одитна институция одитира веднъж на всеки две години законосъобразността на дейностите на всички партии, които са получили повече от 1% от гласовете по време на общите избори или чийто представители са спечелили места в парламента, което означава, че са получили бюджетни субсидии за своята дейност пропорционално на броя на парламентарните места.

28Държавно постановление № 1023/2001 г. (ІІІ. 14.) Корм. твърди следното: “Държавата смята, че не е препоръчително политическите партии да бъдат финансирани от неясни източници. Източниците на благосъстоянието и материалната подкрепа за партиите трябва да се подлагат на одит по-ефективно, отколкото това е правено досега. Необходимо е да бъдат създадени законовите условия за по-резултатни одитни процедури. Оправдано е да се сложи край на тези разпоредби за икономическите дейности на партиите, които се отклоняват от общата система. Трябва да се проучат възможностите за разрешение, в резултат на което икономическите организации, попадащи в сферата на партийните интереси, да не могат да вземат участие в процедурите по отдаването на държавни поръчки. Необходимо е да се изгради взаимовръзка между счетоводните регламенти и разпоредбите, свързани с икономическите дейности на политическите партии. В хода на подготвителната работа е необходимо да се проучат възможностите за разрешение, по силата на което‚ партиите могат да получават субсидии предимно от националния бюджет, а не от физически или юридически лица. За да се уреди тази проблематика, Законът за функционирането и икономическата дейност на партиите трябва да се преразгледа, като проектът с измененията и допълненията трябва да се предложи на правителството”.

29Закон С от 1997 г. върху изборната процедура. На базата на опита от провежданите в миналото одитни процедури, Държавната одитна институция посочи недостатъците на закона, които затрудняват извършването на одита. Досега нито е изменен старият, нито е приет нов закон. По тази причина временните избори, както и парламентарните и местните избори през 2002 г., се проведоха в съответствие с предишните несъвършени разпоредби. От финансова гледна точка‚ концепциите за изборната кампания, за свързаните с нея разходи, както и за изборния период, все още не са избистрени, а разпоредбите, свързани с публикуването на доклада, трябва да бъдат поправени и уточнени. Дори и днес за разход по изборните кампании се счита всичко, което политическите организации приемат за такова, и което фигурира в счетоводните документи преди края на отчетния срок.

30Лекция на Йожеф Роож, озаглавена Könyvvizsgálat és pénzügyi ellenőrzés az ezredfordulón [“Одити и финансови одити в края на хилядолетието”], изнесена на Четвъртата национална конференция на унгарските финансово-икономически одитори (Мишколц, 11 октомври 2002 г.). Концепцията: манипулиране на счетоводните данни, процеси, техники, нагласяване на благоприятни резултати в отчетите. Техниката: финансиране извън счетоводната система и т.нар. “разкрасяване на фасадата”

31 Те бяха назначавани при всеки случай, когато трябваше да се установи и отчете реалната стойност на унгарска собственост за целите на международни компании и дори в публичните финанси (например програма ФАР). С други думи, ние отстъпихме пред изкушенията или по-точно пред натиска на тяхната международна добра воля, на тяхната способност да налагат интереси и на тяхната квалификация, която беше изпреварила нашата от гледна точка на процедурите, в областта на прилагането на подобни стандарти.

32 Във връзка с това докладът на Европейската комисия за напредъка на Унгария в процеса на присъединяването за 2001 г.‚ заявява следното: “Вътрешният контрол в цялата държавна администрация страда от липса на персонал и недостатъчна подготовка за бъдещата си роля. Функционалната независимост на вътрешните одитори трябва да бъде гарантирана и изведена на по-високо ниво. Необходимо е да се извърши подробен анализ на потребностите, за да се изясни ролята и компетентността на Министерството на финансите и на Държавния финансов контрол, особено в областта на вътрешния контрол. Освен това е необходимо да се увеличи капацитетътт на отрасловите министерства в същата област (Брюксел, 2001 г. или www.kum.hu)

33По отношение на корупционните рискове, нов феномен в Унгария, по-специално при фирмите и при органите на местното самоуправление, е, вместо да се развиват механизмите на вътрешния контрол, той се поръчва на външни специализирани фирми, като същите фирми впоследствие одитират финансовите отчети и икономическото състояние на съответната организация. Ред причини обуславят възникването на това явление. От една страна, това са усилията на частните счетоводни фирми да се възползват от даденостите на пазара, да разширят “обсега” на своите услуги, както и съображенията на клиентите, че по този начин е по-икономично да се спазват правилата и изискванията на държавния контрол по отношение на публичните финанси. От друга страна, съществува широко разпространено мнение, което според нас може само частично да бъде прието, че по този начин се опростява изпълнението на одитните процедури и се влага по-висока професионална компетентност. Макар че големите счетоводни фирми, посредством приложението на различни нормативи за вътрешноорганизационно разделение, се стремят да избягват практиката одиторите сами да се оценяват, като заедно с това е гарантирана и личната независимост на одиторите, рано или късно тези фирми трябва да се изправят пред факта, че в крайна сметка на равнището на конкретната фирма те оценяват своите собствени препоръки. И тъй като са предоставяли платени услуги на същата фирма, те не са финансово безпристрастни. Всичко това влияе на обективността или по-скоро на убедителната надеждност на резултатите и съставлява все по-голям корупционен риск и в Унгария. То изисква възприемането на норми по отношение регулирането и конфликта на интересите

Каталог: files -> bg
bg -> Закон за политическите партии в сила от 01. 04. 2005 г
bg -> Интервю партии още плащат наем от 10 ст на квадратен метър
bg -> Закон за публичните финанси Глава първа общи положения чл. (1) Този закон урежда бюджетната рамка, общото устройство и структурата на публичните финанси и включва: обхвата на публичните финанси
bg -> Закон за експортното застраховане (Обн., Дв, бр. 61 от 29. 05. 1998 г.; изм и доп., бр. 112 от 2001 г., бр. 92 от 15. 10. 2004 г.) Глава първа общи разпоредби
bg -> Доклад за резултатите от извършения одит на изпълнението на ефективността и ефикасността на дейността на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол като институция за осъщeствяване на вътрешен одит на публичните средства
bg -> Съдържание представяне на интосай 4
bg -> Указания за финансов одит
bg -> Закон за Националния дарителски фонд "13 века България"
bg -> Доклад за резултатите от извършения одит на дейността на Националния дарителски фонд "13 века България" за периода от 01. 05. 2005 г до 31. 12. 2006 г