Театърът е бил използван за драматични представления, за церемониални пиршества и за състезания по борба. Театърът е създаден по проект на Поликлет Млади през 4 век пр.н.е. Първоначалните 34 реда за зрителите били увеличени с още 21 по римско време. Обичайно за гръцките театри (и противно на римските) е, че при тях се отваря прекрасна гледка зад сцената, неразделна част от самия театрален комплекс, която не трябвало да бъде скривана.
Театърът възхищава със своята невероятна акустика, която позволява почти идеална чуваемост, без усилватели, на всяка произнесена дума от сцената до всичките 15 000 зрители, без значение на тяхното място.
Общи сведения
В центъра на залата е орхестрата - мястото, където се разполага хорът, в чиято централна част е олтарът на Дионис. От двете страни на орхестрата има два входа, наречени пароди - през тях влизат хорът и актьорите. Десният парод се използва от гражданите, а левият - от селяните и чужденците. Зад орхестрата е проскенето - мястото, където се разполага декорът. Съблекалнята на актьорите се нарича скене, а самото помещение, на което се играе - театрон.
В Древногръцкия театър актьорите са били само свободни мъже. От тях се изисква да имат добра дикция, да са пластични и да умеят да танцуват. Носят маски - за да могат да изразяват различни емоции, както и за по-добър звук. Облечени са в ярки и пищни дрехи, като по този начин чрез цветовете, да изразят различна социална принадлежност, а и за по- добра видимост. Обути са във високи дървени обувки - котурни, вероятно отново за по- добра видимост.
Театърът се заражда от празниците, посветени на бог Дионис- Големите Дионисии и Ленеите. Част от празника са поетическите състезания и драматическите представления. Трагедии се поставят още от самото учредяване на празниците- 534 пр.н.е., а към 488-486 пр.н.е. се включват и комедии. Този вид представления имат характер на масови зрелища и са предназначени за по-многобройна публика. В драматическите състезания се включват само нови представления, определени за еднократно изпълнение. Драматическите състезания се
Зараждане
провеждат в специално построена за целта сграда - театър, за който се грижат граждани - предприемачи. Входът е платен. За да се осигури по-голям достъп на гражданите, при управлението на Перикъл на желаещите се дава парична помощ за едно представление, а през IV век пр.n.e. - и за трите дни на театралните представления.
Първоначално театрите били дървени, а по-късно каменни или мраморни постройки, някои от тях като Атинския театър, особено красиви. Древногръцкият театър е бил изграден от три основни части - орхестра, скена и театрон.
Орхестрата е кръгла площадка с олтар по средата. Тук се разиграва действието. Хорът присъства постоянно на това място, както и статуята на бог Дионис, като покровител на театралните представления. Орхестрата е свързана с тъй наречената скена, откъдето излизали костюмираните актьори и където се съхранявал театралния реквизит.
Театрон се нарича зрителските места, разположени в полукръг около орхестрата. Първоначално зрителите наблюдават представлението прави, а в по-късни времена за тях започнали да поставят амфитеатрално разположени скамейки. В V в. названието театър се отнася за цялата сграда.
Първоначално древногръцкия театър не използва декори. Действието се съсредоточавало около олтара в центъра на орхестрата. По-късно, според Аристотел по идея на Софокъл, се въвеждат изрисувани дървени дъски, които могат да се вдигат и свалят и обикновено изобразявали дворец или храм.
.
.
Главно действащо лице в древногръцката трагедия е хорът, състоящ се от 12 или 15 мъже. Актьорите играят с маски, наследени от обредната драма, но загубили митичното си значение. Маската покрива лицето и главата на актьора. Чрез смяна на маските актьорът може да изпълнява няколко роли. За отличаване от обикновените хора, митичните герои се изобразяват по-едри. Това се постига чрез широки облекла, под които се поставят възглавници, и високи дървени обувки-котурни. Актьорите са само мъже. Първоначално са любители, но след IV в.,когато театралното
дело се развива в цяла Гърция се образуват професионални организации – съюзи на майсторите на Дионис. Актьорите се ползвали с уважение и при желание можели да направят и добра политическа кариера. По време на война ограниченията не били валидни за тях и можели свободно да пътуват, където пожелаят. Актьорската реч била пример за ораторско изкуство.
