Решение №2016 г на Общински съвет Рудозем Съдържание о б щ и н а р у д о з е м 1 Съдържание 1

2. 
   Местоположение на находищата. Състояние
   

• 
  Иглика - расте из храсталаци и по тревисти места в равнините и предпланините. Среща се в цялата община докъм 1800 м. надморска височина. Находищата и са поставени под специален режим на закрила. Среща се в цялата община.
  
• 
  Горска ягода - расте из разредените гори и храсталаци, горски поляни и скални сипеи. Разпространена е на територията на цялата община.
  
• 
  Мъжка папрат - расте по сенчести влажни места в горите и храсталаците предимно в планините. Разпространена е из цялата страна до към 1800 м надморска височина и на територията на цялата община. Находищата са в добро състояние.
  
• 
  Глухарче - расте из ливади и тревисти места край пътища и огради, а също и по необработени и изоставени места. Разпространено е на територията на цялата община. Находищата му са в много добро състояние.
  
• 
  Мащерка - расте по сухи скалисти и припечни места, из храсталаци и пасища, предимно в планините. Разпространена е в планинските и предпланинските райони на общината. Находищата й са в добро състояние. Най-големите находища са в землищетето на с. Бреза.
  
• 
  Малина - расте из храсталаци и просветлени гори, в сечища, по сипеи и каменисти склонове. Разпространението и достига до най-високите части в планините на общината. Находищата й са в добро състояние.По-значимите нахидища са в землищата на с. Елховец, Мочура и местността „Марзян" в землището на с. Чепинци.
  
• 
  Къпина - расте из горски поляни, храсталаци, край реки и пътища, по изоставени места. Среща се на територията на цялата община. Находищата й са в добро състояние. По значимите находища са в землището на с. Елховец, местн. „Дамузоло", „Папратовица", "Борие" и с. Чепинци, местн. „Кутлоското", „Мързян", и „Вартол".
  
• 
  Коприва - расте из необработваеми буренливи места, предимно на богати на азот почви. Разпространена е докъм 1400-1500 м надморска височина и на територията на цялата община. Находищата й са в добро състояние. Среща се повсеместно.
  
• 
  Шипка - расте из храсталаци и разредени гори, по тревисти и каменисти склонове, синори и край пътища. Разпространена е докъм 1500 м. надморска височина на територията на цялата община. Находищата й са в добро състояние, особено в местностите „Белото камене", „Бабина чука", „Папратовица".
  
• 
  Жълт кантарион - расте по сухи, тревисти и храсталачни места, в разредени гори и сечища. Разпространен е в най-високите части на общината (докъм 1800 м. надморска височина) и на територията на цялата община. Състоянието на находищата е добро. По значими са в местностите „Кокъра", „Кутлоско дере", „Разкола, и „Марзян".
  
• 
  Риган -Многогодишно тревисто растение. Среща се в цялата община. Състоянието на находищата е добро. По значими са в местн. „Гергова поляна" и "Овчарника" в землището на с. Бяла река и местн. „Дъбак" в землището на с. Равнината.
  
• 
  Полски хвощ - Многогодишно тревисто спорово растение. Расте край реки, потоци, често като плевел в градини, ливади, необработени места и необработваеми ниви, по рядко в сенчести гори. Находищата му са в добро състояние.
  
• 
  Хвойна - Расте по сухи и каменисти склонове главно в планините. Находищата й са в добро състояние. По значими находища са: „Арнаудска падина", „Лишава чука" и „Мързян".
  

2. 
   Опазване на лечебните растения
   

За да може пълноценно да се използват билките и да се опазят находищата от лечебни растения е необходимо да се знае как и кога се събират те - през кое годишно време и в коя фаза на развитието им.

Направеният преглед на състоянието на най-важните лечебни растения в общината определя главните и оперативни цели на управление, свързани с опазване и поддържане на разнообразието на екосистемите и на видовете лечебни растения, като създава предпоставки за развитие на следните приоритети с отношение към този сектор:

1. 
   Развитие на екотуризъм и съпътстващи дейности. Това допринася за повишаване на конкурентноспособността на местната икономика и екологосъобразния начин на ползване на ресурсите чрез опазване на дивата природа, както и на нейното разумно и устойчиво използване от местното население.
   
2. 
   Превръщането на природните дадености в поминък на населението.
   
3. 
   Осъществяване на образователни дейности за постигане на устойчиво развитие и добро управление, свързано със съхраняване на природата и нарастването на дела на лечебните растения в местната икономика.
   
4. 
   Устойчиво и балансирано развитие на земеделието, в т.ч. и в посока за култивиране на диворастящи лечебни растения и превръщането им в основа за развитие на малък бизнес.
   

Рязката промяна в екологичните условия на средата също води до влошаване състоянието на находищата. Особено силни са последствията от пожари, разораване на естествени тревни ценози, нарушаване на водния режим. Силно негативно влияние оказва промяната на естествената и характерна за района растителност, предизвикана от неправилно подбрани или изведени лесокултурни мероприятия - голи и изборни сечи, създаване на масиви от монокултури, най-вече от иглолистни видове. В негативна посока действат и разораването или отводняването на ливади и пасища, прекомерната паша и строителството.

Върху запасите на лечебни растения силно влияние оказва и начина на експлоатация на находищата. Неприродосъобразното събиране, липсата на период за възстановяване и покой, нарушаването на нормалното семенно и вегетативно размножаване са основните причини за понижаване възможностите на естествените находища като източник на суровини.

Съвременното българско природозащитно законодателство е структурирано така, че осигурява няколко степени на защита на растенията, в т.ч.и на лечебните. Според изискванията на чл. 35 от Закона за биологичното разнообразие растителните и животинските видове от дивата флора и фауна на Република България се опазват в естествената им среда чрез:

1. 
   съхраняване на техните местообитания в Националната екологична мрежа;
   
2. 
   поставяне на видовете под режим на защита или на регулирано ползване;
   
3. 
   поддържане или възстановяване на условията в местообитанията, съобразно екологичните изисквания на съответния вид;
   
4. 
   разработване и прилагане на планове за действие за видове с различна степен на застрашеност;
   
5. 
   повторно въвеждане в природата на изчезнали видове и попълване на популациите на редки и застрашени видове;
   
6. 
   контрол и регулиране на неместни видове, които са или биха могли да бъдат въведени целенасочено или случайно в природата и застрашават местни видове
   

За защитени на територията на цялата страна се обявяват 591 растителни видове, посочени в Приложение №3 на ЗБР за които се забраняват брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение; притежаването, пренасянето, ползването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взетите от природата екземпляри. Забраните са валидни за всички жизнени стадии от развитието на растенията. Тридесет и шест от защитените се считат за доказано лечебни.

Под режим на опазване и регулирано ползване от природата се поставят видовете диви растения, включени в приложение №4 от ЗБР. В зависимост от състоянието на популациите и биологичните изисквания на отделните видове, режимите и условията за ползването им обхващат:

1. 
   предписания за достъп до определени райони;
   
2. 
   временна или местна забрана за ползване на вида или определени популации;
   
3. 
   срокове, правила и методи за ползване;
   
4. 
   въвеждане на разрешителен режим или определяне на квоти за ползване на екземпляри;
   
5. 
   условия за покупка, продажба, притежаване, предлагане за продажба или транспортиране с цел продажба или изнасяне зад граница на екземпляри или части от тях;
   
6. 
   условия за отглеждане и размножаване на животински и растителни видове при контролирани от човека условия.
   

Със Заповед на Министъра на околната среда и водите (споменатите вече заповеди за лечебните растения под специален режим по чл.10, ал.1, 2 и 3 на ЗЛР), ежегодно се определя специален режим, който обхваща:

1. 
   забрана за събиране на билки за определен период от естествени находища на видовете от територията на цялата страна, отделни райони или единични находища;
   
2. 
   определяне на годишно допустимо за събиране количество билки по райони или находища;
   
3. 
   разработване и прилагане на мерки за възстановяване на популациите и на техните местообитания.
   

1. 
   сеченето, брането, късането, изкореняването и хербаризирането независимо от тяхното състояние и фаза на развитние;
   
2. 
   унищожаването и увреждането на находищата им;
   
3. 
   притежаването, пренасянето, търговията и изнасянето зад граница в свежо или изсушено състояние на цели растения или части от тях;
   
4. 
   събирането на семена, луковици, коренища и други органи.
   

В резултат на нарасналия интерес към лечебните растения нараства както броят на използуваните видове, така и количеството, в което те се събират за местни нужди и за износ. България е голям износител на билки на световния пазаркоето води до голяма опасност от унищожаване на редица растения, ако не се вземат мерки да се регламентира тяхното събиране. От най-разпространените на територията на община Рудозем лечебни растения интерес за събиране и изкупуване има към следните им морфологични части:

• 
  Иглика - коренище и цвят;
  
• 
  Горска ягода - листа и плод;
  
• 
  Мъжка папрат-коренище;
  
• 
  Глухарче - корен, корен със стрък, стрък и лист;
  
• 
  Мащерка - стрък;
  
• 
  Малина - листа и плод;
  
• 
  Къпина - листа и плод;
  
• 
  Коприва - корен, листа, стрък и плодове (семе);
  
• 
  Шипка - плод;
  
• 
  Жълт кантарион - стрък;
  
• 
  Риган-стрък;
  
• 
  Полски хвощ - стрък;
  
• 
  Хвойна - шишарките - галбули;
  
• 
  Есенен минзухар - семена.
  

Екологосъобразното събиране на различните морфологични части на лечебните растения и за да могат да се възстановяват ресурсите от лечебни растения следва да се спазват съответните забрани. Оптималните периоди за събиране на някои от най-разпространените на територията на община Рудозем лечебни растения са следните:

• 
  Иглика - коренищата се събират рано напролет (март-април), преди и при поява на първите листа или в края на лятото и началото на есента. Цветовете се берат през пролетта (април-май) - в началото на цъфтежа.
  
• 
  Горска ягода - листата се събират през пролетта и лятото (май-август) по време на цъфтеж или след обиране на плодовете (препоръчително е събирането да става след обиране на плодовете).
  
• 
  Мъжка папрат - коренищата се изваждат през лятото (август-септември), началото на есента (октомври) или рано напролет (март-април).
  
• 
  Глухарче:
  

o стрък с корен - през пролетта и лятото (април-юни), когато листата са добре развити - в начало на цъфтежа или след окончателно прецъфтяване; o стрък от глухарче - през пролетта и лятото (април-юни) в началото на цъфтеж или след окончателно прецъфтяване при добре развити, зелени листа; o листа от глухарче - през пролетта и лятото (май-юни), при пълното им развитие, докато са свежи и зелени.

• 
  Мащерка - брането си извършва в сухо слънчево време от средата на пролетта до края на лятото (май-септември), в зависимост от надморската височина на находището) по време на цъфтеж.
  
• 
  Малина - листата се берат през лятото (юни-септември), когато вече са добре развити, непосредствено след обиране на плодовете.
  
• 
  Къпина - листата се събират през лятото (юни-септември), когато са добре развити и са запазили зеления си цвят.
  
• 
  Коприва:
  

o плодовете се събират през лятото (юли-септември), когато са достигнали восъчна зрялост.

• 
  Шипка - плодът се събира в края на лятото и през есента (август-ноември), след като плодовете са придобили оранжево-червен цвят. Брането се преустановява при трайно падане на сланите и настъпване на зимните студове.
  
• 
  Жълт кантарион - стръкът се бере през лятото (юни-август) от началото на цъфтежа (при 1/3 разтворили се пъпки до пълния цъфтеж).
  
• 
  Риган - цъфти през периода юли-септември. Използват се цветоносните връхни части събрани по време на цъфтеж, като се отрязват на около 20 см от върха.
  
• 
  Полски хвощ - в медицината се използуват зелените летни стъбла отрязани на около 20 см от върха, които се събират от юни до октомври (дрога Herba Equisetii minoris).
  
• 
  Хвойна - цъфти през май-юни, а семената узряват и се берат през есента на следващата година.
  

2. 
   Начини на използване на находищата
   

1. 
   за корени, коренища, грудки и луковици от видове, които лесно възстановяват ресурсите си (глухарче обикновено и др.) - до 70%;
   
2. 
   за корени, коренища, грудки и луковици от видове, които трудно възстановяват ресурсите си или растат при специфични екологични условия (здравец, иглика, мъжка папрат, ранилист, сладка папрат и др. - до 40%;
   
3. 
   за кори, листни и стъблени пъпки (бор, върба, дъб, леска и др.) - до 40%;
   
4. 
   за листа (бреза, живовлек, ланцетовиден живовлек, коприва, леска, малина, и др.) - до 70%;
   
5. 
   за стръкове (иглика лечебна, камшик лечебен, коприва, мащерка, подъбиче обикновено, равнец хилядолистен, ранилист лечебен, риган обикновен, шапиче и др.) - до 70%;
   
6. 
   за цветни пъпки, цветове, съцветия и цветни кошнички, плодове и семена (боровинка червена и черна, бъз черен, глог червен, иглика лечебна, лайка, липа - дребнолистна, едролистна, сребролистна, лопен гъстоцветен, мразовец есенен, орехче ливадно, офика, подбел, шипка и др.) - до 70% за едногодишните и до 80% за многогодишните видове;
   

1. 
   при събиране на корени и коренища от видове, които лесно възстановяват ресурсите си (гръмотрън бодлив, копитник, коприва, лапад алпийски, прозорче горско, решетка безстъблена, теменуга миризлива, чемерика лобелиева, чобанка хибридна, чувен и др.) - 2 години;
   
2. 
   при събиране на корени и коренища от видове, които трудно възстановяват ресурсите си или растат при специфични екологични условия (дива тиква, здравец обикновен, иглика лечебна, лудо биле, мъжка папрат, орехче обикновено, сладка папрат и др.) - 3 години;
   
3. 
   при събиране на грудки (божур червен, змиярник петнист, орехче ливадно) - 2 години;
   
4. 
   при събиране на листа (боровинка черна и червена, лудо биле, малина, медуница лечебна, подбел, смрадлика, чемерика лобелиева и др.) - 1 година;
   
5. 
   при събиране на стръкове от видове, които трудно възстановяват ресурсите си (горицвет пролетен, иглика лечебна, тинтява горска, тлъстига лютива и др.) - 4 години;
   
6. 
   при събиране на съцветия от иглика лечебна и лопен гъстоцветен - 2 години;
   
7. 
   плодове и семена от есенен минзухар и зърнеш - 2 години.
   

1. 
   коренища от вълча ябълка обикновена, коприва, орлова папрат, репей и троскот;
   
2. 
   стръкове от видове, които лесно възстановяват ресурсите си (ветрогон полски, великденче лечебно, вратига, дяволска уста обикновена, звъника лечебна, змийско мляко, коприва, кучешко грозде черно, пчелинок обикновен, равнец хилядолистен и др.);
   
3. 
   цветни пъпки, цветове и съцветия (бъз черен, глог червен, лайка, липа - дребнолистна, едролистна и сребролистна, подбел, равнец хилядолистен, слез горски и др.);
   
4. 
   плодове и семена (с изключение на плодове и семена от есенен минзухар и зърнеш).
   

Разпоредби за опазване и регламентиране на процедури за начина на събиране и заготовка на лечебните растения, освен в ЗЛР и ЗБР се съдържат и в Закона за горите (ЗГ) и Закона за опазване на селскостопанското имущество (ЗОСИ).

3. 
   Пунктове за изкупуване на билки Общи изисквания
   

Първичната обработка на билките включва тяхното изсушаване, оситняване, обезпрашаване, обеззаразяване и балиране. Минималната първична обработка в билкозаготвителния пункт е изсушаване на билките.

Билкозаготвителят е лице, което изкупува събрани билки и/или извършва първичната им обработка.

Билкозаготвителят е длъжен:

1. 
   да уведоми РИОСВ Смолян за организираните от него билкозаготвителни пунктове и складове за билки до започване на дейността в тях на територията на РИОСВ, в т.ч. и в община Рудозем.
   
2. 
   да води книга за изкупените, реализираните и наличните количества билки, регистрирана в РИОСВ Смолян;
   
3. 
   да осигурява достъп на контролните органи по ЗЛР за проверка на наличните или намиращите се в процес на първична обработка билки и на необходимата документация;
   
4. 
   до 20 януари да представи в РИОСВ обобщена информация за изкупените, обработените и реализираните през предходната година билки, както и за складовите наличности.
   

Изкупените свежи или първично обработени билки се придружават от документите, определени от ЗЛР.

Най-близкият до Рудозем пункт за изкупуване на билки е в съседната община Мадан. Собственост е на ЕТ „ИСИ-КАР-Исмет Чорбаджиев" и се намира на ул. „Родопи" в гр. Мадан.

През 2015 г. тази фирма не е осъществявала дейност, но има индикации и се очаква през 2016 г. изкупвателният пункт да възобнови дейността си.

През предните години фирмата е имала позволителни за:

• 
  Култивиране на мурсалски чай (за цвят) на площ от 1 дка;
  
• 
  Ползване в горски територии на жълт кантарион, мащерка, бял равнец, риган, шипки, коприва лайка и червен кантарион;
  
• 
  Със заповед от РИОСВ му е отпускана квота за изкупуване на 100 кг. лечебна иглика
  

3. 
   Култивирани билки на територията на общината
   

В частни стопанства се отглеждат култивирани малини - за лично ползване.

3. 
   Други ценни видове растения на територията на общината
   

Наличните находища на следните местни родопски ендемити, които по непотвърдени данни се срещат и на територията на община Рудозем трябва да бъдат запазени.

Лечебни растения включени в Приложението към чл. 1, ал. 2 от ЗЛР

Пирински/Мурсалски/Алиботушки чай (Sideritis scardica Grisb. ) - включен в Червената книга на България, защитен от 1989 г., рядък вид;

Светлосиво подрумиче [Anthemis argyrophylla (Halacsy & Georgiev) Velen.) - включен в Червената книга на България, защитен от 1989 г., застрашен вид;

Българска горчивка [Gentianella bulgarica (Vel.) Holub.) - балкански субендемит.

Ендемични и застрашени видове, които не попадат в приложението на ЗЛР

на България, рядък вид;

5. 
   
   
   Изтегляне 1.1 Mb.
   
   Сподели с приятели: