Решение 4 2 Ела при олтара 7 3 Дух на дързост 14 4 Освобождение от страх и притеснение 16

6 - Непоколебима смелост

Ще опазиш в съвършен мир непоколебимият УМ, защото на Тебе уповава. Исая 26:3.

Непоколебим: привързан здраво към една кауза, установен, определен. Без разлика на задачата, която може би се опитваме да постигнем, всеки един включително и Самия Христос – ние трябва първо да фиксираме ума си да го направим. Било, че нашата мотивация е вяра, надежда, любов или дори дързост, ако умовете ни не са въвлечени, не бихме могли да го постигнем. Ако сме несигурни в умовете си, ние ще бъдем несигурни и в сърцата си. Може би сте чували израза, който и аз съм чувал: "Умът ми ми диктува едно нещо, а сърцето ми казва нещо друго". Често употребявана фраза следва изявление от този вид: "Следвай сърцето си". Не се заблуждавайте от едно сантиментално клише. Ако сте допуснали греховно естество да се настани във вашия ум за известно време, това греховно семе най-накрая ще проправи своя път към сърцето ви. Затова, дори и ако сте обновили своя ум, напълно възможно е сърцето ви да бъде в конфликт с вашия ум.

Сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно... Еремия 17:9

Твоето сърце не винаги ще те води в правилната посока. Умът на човека ще моделира човека: Добрите мисли дават добър плод; лошите мисли дават лош плод. Когато нашите молитви са в хармония с нашите мисли и действия, това е момента, в който ние сме единни пред Бога; тогава е времето, когато Бог може да даде отговор на нашите молитви.

Да се обнови твоя ум означава той да се пробуди отново или да се попълни; или просто казано-да се съживи. Нуждаем ли се от съживление? Разбира се да! Целият свят се нуждае от съживление. Но къде започва то? Как може да започне? С години до днес църквата е говорила за съживление и за голямата нужда и желание за него, но основно това е всичко, което е било направено. Всички ние сме така загрижени да подобрим нашите обстоятелства, обаче често чувстваме желанието да подобрим себе си.

... но преобразявайте се чрез обновяването на ума си... Римляни 12:2

Да се преобразим означава да се направи нов, за да бъде напълно променен. Звучи доста просто. Само едно единствено нещо е необходимо, за да може въобще да се започне най-великата задача: ПРОМЕНИ УМА СИ!!! Спри точно тук за момент и премисли какво е преминало през ума ти за последния месец: политика, религия, бизнес, училище, брак, семейство, взаимоотношения и т.н. до безкрай. Аз съм напълно сигурен, че може да се прегледа този кратък списък като всяко едно нещо от него се приложи за вашия личен живот и да намерите трудности, обезсърчение, конфликт - всички те са съставки за свръх стрес. Животът, както знаем, ще продължи докато умрем; а след това, той все още продължава-просто в една различна форма. Страданието е част от живота. Това е една от действителностите, които трябва да проумеем. Как избираме да се справяме с трудностите, с които се сблъскваме ще формира, а след това и покаже наяве нашия характер.

Някъде от миналото до нас е достигнала историята за трима мъже, които помагали за изграждането на една катедрала. Минувач, наблюдавайки един от мъжете, който копаел, за да подготви място за основата, го попитал какво прави. Между няколко лопати пълни с пръст, той измърморил: "Копая дупка".

На друг зидар бил зададен въпроса и той отговорил: "Не виждаш ли, правя стена?"

Друг работник пък бутал количка пълна с камъни отивайки към строежа. Когато и той бил запитан със същия въпрос, неговото лице засияло от ентусиазъм. Той отговорил: "Аз строя катедрала". Успехът за всяко нещо изисква две жизнено важни съставки. И двете могат да бъдат развити посредством широкия поглед, който се простира отвъд временните трудности и разочарования, към една по-велика цел от това, което е пред очите в момента. Какво правиш с твоя живот? Дали просто си запълваш времето или градиш нещо трайно и заслужаващо труда.

Едно правя като забравям задното и се простирам към предното... Филипяни 3:13 Защо Бог трябва да ни поверява нещо, ако ние не проявяваме никакъв интерес към него? Ако ние постоянно приемаме предизвикателствата в търсенето ни на успех, въпреки пречките и трудностите, носейки страст в сърцата си за каузата, за която се борим, то тогава ние заслужаваме доверие. Не позволявайте минали неудачи да диктуват целите ви за бъдещето. Оставете загубите назад; запомнете уроците, които сте научили. Постоянстването е един мощен елемент от победата и успеха. Хелън Келър веднъж казала следното: "Никой няма да се съгласи да пълзи, когато чувства подтик да лети". Но ония, които очакват Господа ще подновяват силата си, ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат. Исая 40:31

Ние знаем как да нарисуваме една красива картина в ума си, да си създадем виждане за това как действително би могло да бъде да вървим силни без да отпадаме или да се извисяваме на крила като орли. Но все още някои смятат, че това е една твърде красива картина, за да бъде реалност в живота им. Те отпадат поради липсата на постоянство за постигане на техните мечти.

Всичко писано за успеха и дързостта звучи хубаво; понякога дори звучи доста просто. Много хора могат дори да вземат тези писания и да ги приложат в своя живот. Но какво мислиш ти, който смяташ, че всичко писано в тази книга е за някой друг, а никога за теб?

Тези хора, които не вярват в себе си? Тези, на които представата им за себе си е толкова ниска, че трябва да стигнат и докоснат дъното? Тези, които поставят под въпрос своето достойнство и ценност като човешки същества?

Ентусиазъм и дързост са две думи, които карат някои хора да се чувстват много неудобно. Човек, който страда от ниска себеоценка не може да отговори на изискването да бъде дързостен. Такива нямат въобще от нея в себе си!!! Те не могат да бъдат ентусиазирани относно един начин на живот, който дори не могат да си представят във въображението.

Хора, които имат ниска оценка за себе си, смятат, че са по-ниска форма на живот. Те вярват това както със сърцето си, така и с умовете си. Някъде в хода на живота си, те са преживели някаква опустошителна травма било умствена, физическа или сексуална. Това е огромна част от живота им дори години, след като трудността се е появила. Ако те никога не се противопоставят на своята ниска себеоценка и не се справят с нея, то тя ще продължи да подяжда ниска себепреценка и себеуважение. Затова, би било безполезно за някой в това разположение на ума да се опитва да се хване за дързостта като разрешение на проблемите си. Точно затова аз започнах тази глава с Второзаконие 31:6

Бъдете силни и дързостни, не бойте се нито да се страхувате от тях; защото Господ твоя Бог, той е който върви пред тебе; не ще отстъпи от тебе, нито ще те остави,

Алелуя! Когато родителите се отказват от теб и те дават за осиновяване, Той никога няма да те остави, нито ще те забрави. Когато сърцето на твоя верен партньор в брака затича лудо към ръцете на някой друг, Той няма да те остави, нито, ще те забрави. Когато всеки приятел е оглушал и е твърде зает за да чуе твоя сърдечен вик, Той никак няма да те остави, нито ще те забрави. И тези от вас, които все още бягат от единствените ръце, способни да ви прегърнат изцяло, Той никога няма да ви остави, нито ще ви забрави.

Всеки един от нас е направен страшно и чудно. Бог обича всички нас еднакво и всеки един от нас има нещо, което да даде на света. Спусни ведрото през стената на твоята душа и сподели това, което може да се намери, каквото и да е то. Ако кажеш, че там няма нищо, тогава можеш да наречеш Бог крадец. Бог е поставил във всеки кладенец по нещо, което да се сподели с някой друг. Той не пълни само някои, а други да оставя сухи. Той е създал всички ни еднакви, без значение какво е това, което те кара да се чувстваш без стойност. Приеми утехата на Христос, защото е възможно да видиш по-нататък въпреки сълзите, отколкото през телескоп.

Скръбта никога не е била назначавана да унищожи някого; тя може да изгради по-голяма сила. Има благословение изпращано от Бога във всяко бреме или тъга, ако само го осъзнаем. Печален е нашият Йоан Кръстител, облечен в неприветливи дрехи, с груби ръце, синът на пустинята, кръщаващ ни с горчиви сълзи, проповядващ покаяние. Обаче, след него идва милостивия, любящ изцеляващ Господ, Който говори за мир и радост в душата. Някой от вас не вярвате, че въобще бихте могли да придобиете дързост или смелост, за да постигнете вашите цели, но първата и най-важна стъпка на дързостта е да допуснете Бог да изцели вътрешния ви човек. Нужно е човек да е много смел за да признае и приеме; един страхлив човек никога няма да сподели печалната чаша.

По-полезна е печалта от смеха; защото от натъжеността   на   лицето   сърцето   се развеселява. Еклесиаст 7:3

Смелостта не е просто една от добродетелите, но тя е форма на всички добродетели в момента на изпитание, момента на най-висшата действителност. Смелостта посреща страха и по този начин го овладява. Много от нашите страхове са тънки като оризова хартия, и една единствена смела стъпка на дързост би ни превела чисти през тях. Страхът беше този, който създаде боговете на този свят; дързостта създаде царете. Най-добрият отговор за страха е да се има здраво разбиране за това, какво означава да си приет от Бога.

... Освежава душата ми... Псалм 23:3.

А на Тогова, Който, според действащата в нас сила, може да направи несравнимо повече отколкото искаме или мислим... Ефесяни 3:20

Неговата сила действа в нас - в нашите сърца и умове. Той може да направи несравнимо повече от това, което искаме или можем да си представим. Нашите въображения са очите на душите ни. Реалността, всъщност, си има своите ограничения; от друга страна, света на въображението е дързост. Ние не трябва да преживеем ситуации, за да можем да си ги представим; нашето въображение компенсира недостатъка ни от опитност. То е източник за нас, позволяващо ни да имаме интуитивно разбиране.

Обаче, въображенията ни могат да достигнат дотолкова далеч, доколкото им позволим. Те могат да си останат там, където са започнали, обикаляйки наоколо из главите ни; или пък можем да ги доведем до действителността посредством типа виждане, който ни дава способността да виждаме това, което все още не съществува.

Някой е казал, че на хората не им липсва сила; липсва им воля. Колко вярно е това! Исус се молеше: "Не моята, но твоята воля да бъде". Болшинството от обществото днес живее, като че ли са се молили: "Не Твоята воля Господи, но моята да бъде". Когато нашият отклик спрямо дадена ситуация излезе напълно извън нашите чувства или погрешни разбирания, тогава ние не сме позволили да бъде извършена Божията воля. По-скоро ние сме я свели до нашата собствена воля. Нашият характер отразява нашата воля. Така че, бъдете много внимателни как откликвате на обстоятелствата във вашия живот; може би няма да издържите.

Волята на човека е по-силна от физическата му сила. Колко от нас са виждали или чували за някой, който е лежал на болничното легло със седмици, а дори и месеци, умиращ от бавна смърт? Той продължава да съществува   далеч след лекарските прогнози и често лекарите са неспособни да обяснят причината за това. Болестта е повредила физическото тяло докато някои от пациентите повече не приличат на предишния човек. Какво ги кара да продължат да съществуват? Тяхната воля!!! Когато накрая те изчерпят силата си в борбата с болестта си, тогава тяхната воля дава място на очевидното.

Бог е вложил воля във всяко човешко същество. Тя е единственото нещо, над което Бог няма краен контрол. И защо е така? Защото Той желае всеки от нас доброволно да Му служи. Той не налага, а и никога няма да наложи Себе Си на някого.

Много явно е, че Бог има всички отговори на всякакви въпроси, които могат да възникнат. От време на време, обаче, ние не сме радостни от отговорите, които получаваме, но Той, в действителност, отговаря на всички тях. Ако Бог е нашия речник, който да даде дефиницията на отговора за нашите проблеми, изглежда като че ли най-накрая ще ни се струва, че ние трябва да търсим преди да намерим. Трябва да чукаме преди да очакваме, че ще ни се отвори някоя врата. Мнозина от нас просто са спрели да търсят. Ние сме привикнали с нашата слепота. Осия 10:12 ни казва да разработим неораната земя, защото е време да потърсим Господа. Защо има толкова много хора, които си остават в това състояние на ума, сърцето и волята? Да се търси Господа изглежда нещо, което е лесно да се прави. Защо не го правим? Къде е пламъка? Къде е желанието? Дали ни липсва Духа, Който да подбужда в нас желанието или искрата, която възпламенява огъня? То е все още вътре в нас, неизползвано. Раздвижете дарбите, които са вътре във вас!

Той възнаграждава тия, които Го търсят. Евреи 11:6

Но търсете Божието Царство и всичко това ще ви се прибави. Лука 12:31. Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори; защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа ще се отвори. Матей 7:7.

Но първом търсете Неговото Царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави. Матей 6:33

Потърсете Мене и ще живеете. Амос 5:4 Посейте за себе си по правда, пожънете с милост, разработете престоялата си земя; защото е време да потърсите Господа, докле дойде и ви научи правда. Осия 10:12 И ще ме потърсите  и ще ме намерите като ме потърсите с цялото си сърце. Еремия 29:13 Търсете Господа докле може да се намери, призовавайте Го докато е близо. Исая 55:6 Аз търся ония, които призовават Мене, и ония, които Ме търсят ревностно ще Ме намерят. Притчи 8:17.

Ония, които търсят Господа няма да бъдат в оскъдност за никое добро. Псалм 34:10 Търсете Господа и Неговата сила; търсете лицето Му винаги. Псалм 105:4.

Всички от тези току що посочени стихове имат нещо общо помежду си: да се търсят и намират отговори. Търсенето на някого или нещо, изисква действие. Действието изисква дързост. Достатъчно дързостен ли си, за да действаш?. Имаш ли си достатъчно силна кауза, на която да откликнеш? Исус беше нашия окончателен пример за това на кого да подражаваме и за кого трябва да живеем.

Защото в Него обитава телесно всичката пълнота на Божеството и вие имате пълнота в Него (Христос), Който е глава на всяко началство и власт. Колосяни 2:9, 10. На нас ни е дадена тази Божественост като живеем напълно и изцяло в Христос. Този дар ни дава сила да управляваме над всяка власт и авторитет. Причината, поради която ни изглежда, че всяка власт и авторитет владеят над нас е много проста: Ние не сме изпълнени с Христос; нито ние сме изцяло в Него.

Да се утвърдят сърцата им, бивайки свързани заедно в любов и в придобиване в пълно богатство съвършеното проумяване, за да познаят Божията тайна, сиреч, Христос, в Когото са скрити всичките съкровища на премъдростта и на знанието. Колосяни 2:2, 3.

Липсващата част, позната също и като липсващия МИР, се намира единствено в Христос. Ние никога няма да можем да я придобием напълно, докато ние - тялото Христово, не сме обединени в любов. Тогава ще можем да преживеем пълно разбиране, за да може тайната да бъде разкрита.

Единството няма да се създаде от само себе си, то трябва да бъде създадено.

Претърпявайте се един друг и един на друг  си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както й Господ е простил вам, така прощавайте и вие. А над всичко това облечете се  в любовта,   която  свързва  всичко  в съвършенството. Колосяни 3:13, 14. Не можем да си позволим да ставаме нетърпеливи с онези членове от Христовото тяло, които в момента още не са научени. Всички ние все още се учим. Някои са научили по-велики и по-задълбочени уроци, отколкото други. Научилите тези уроци имат отговорността да бъдат търпеливи с онези, на които все още им предстои да преминат през техните лични изпитания. На нас ни е заръчано да живеем в мир с тези, които не разбираме, а дори и с тези, които разбираме.

Молим ви още, братя, увещавайте безчинните, насърчавайте малодушните, поддържайте слабите, бъдете търпеливи към всички. 1 Солунци 5:14

Ние трябва да действаме с любов по отношение на поръчението за всичко, което ни е заповядано да вършим. Всичко, което Исус направи, Го направи с любов. Понякога ние погрешно тълкуваме любовта и нейните най-пълни способности. Любовта не е само нещо нежно. Тя също е и действие на сила. Силата на Исус е дълбока любов. Не е нужно да ви напомням, че Исус беше най-дързостния мъж, Който въобще някога е ходил по лицето на земята. Да имаш дързостта да кажеш на дванадесет мъже "Следвай ме", изисква дързост, която не е често срещана. И на всичко отгоре те Го последваха! Той не ги молеше; Той просто им каза това, което очакваше от всеки един от тях. Това не беше   направено по някакъв суров начин; напротив, всичко   беше   изговорено   с   любов.   Той   разпозна възможностите на тези дванадесет мъже. Те не бяха царе или свещеници; те просто бяха обикновени хора, точно както теб и мен. Между другото, те биха могли да бъдат посочени  в  училищната  книга  на  годината  като "Дванадесетте, които в никакъв случай не са начело". Това беше точната причина, поради която Той ги избра. Не са ли изумителни спомените, които се явяват, след като ти прекараш достатъчно време с Исус?

Има и едно друго определение, което не е посочено в речника на Уебстър, обясняващо дързостта. Това определение е име, а това Име е ИСУС! Бог Го превъзвиши до най-високото място на авторитет и Му даде Неговото име, което е далеч над всяко име. Пред името на Исус всяко коляно ще се преклони и на небето и на земята, да, дори и под земята. Всеки език ще изповяда, че Исус Христос е Господ за слава на Бог. Виждате ли, ако Исус Христос живее във вас, вие имате дързост; защото Той е Дързост. Ето защо в книгата Деяния, хората се молеха за дух на дързост, Който да дойде върху техните лидери. Духът на Исус. Същият Дух, изяви действията на дързост, показани от Самия Христос на тази земя.

Ние не ще успеем, нито пък можем да постигнем каквото и да е нещо с нашите таланти или способности. Единствено чрез Христос, който работи в нас и чрез нас, ние ще можем да бъдем способни да говорим Словото дързостно; да полагаме ръце на болни и да виждаме как оздравяват не чрез нашите собствени ръце - но позволявайки на Исус да докосне някого, чрез нашите ръце. И тъй, ако има някое утешение в Христос, или някоя утеха от любов, или някое общение на Духа, или някое милосърдие или състрадание, направете радостта ми пълна като мислите все едно, като имате еднаква любов и бъдете единодушни и единомислени. Не правете нищо от партизанства или от тщеславие, но със смиреномъдрие Нека всеки счита другия по-горен от себе си. Не гледайте само за своето, но всеки и за чуждото. Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христос Исус, Филипяни 2:1-5.

Разбрали ли сте вече, че да си изпълнен с Исус, означава да си изпълнен с Дързост? Било че си интровертен или екстравертен; няма значение дали си боязлив, или слаб, или дори безпомощен по всяка вероятност. Ако си приел Христос като твой Спасител и си бил опростен, то тогава ти си един превъзходен кандидат за това, да преживееш пълнотата на Бога. Не съществува нищо, което да може да те възпре да учиш, да познаваш истините както и да въплътиш силата на любовта, за да разбереш Божието огромно изобилие и да   използваш всяка една отделна възможност от нея.

Да се всели Христос във вашите сърца чрез вяра, тъй щото, закоренени и основани в любовта да бъдете силни да разберете заедно с всичките   светии,   що   е   широчината   и дължината, височината и дълбочината и да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните до цялата Божия пълнота. Ефесяни 3:17-19

Да се приеме Исус е много по-голяма отговорност, от това, което сме вярвали и сме били поучавани за толкова дълго време. Това не означава, че трябва да отделим себе си от света, единствено, за да сочим с пръст за осъждение към "тези там". Хората трябва да знаят всичко, което приемат, когато се спасяват. Ние трябва да облечем природата на Самия Христос, а не природата на лицемерните първосвещеници. "Ти не заставаш пред съдилището, когато предаваш живота си на Бога; ти получаваш една задача. Трябва да започнеш да обичаш всеки един, с който имаш контакт, получаваш възможността да споделиш този, Който живее вътре в теб. Позволено ти е да бъдеш имитатор на Бога.

Активирай Исус вътре в теб. Позволи Му да живее извън теб. Както и вътре в теб. И сега, кажи ми: Имаш ли Дързост? Ако да, какво правиш с нея?

Защото всеки има да носи своя си товар. Галатяни 6:5.

Искате да ми кажете, че аз трябва да си върша моята част ли? Аз трябва да бъда дързостен, смел, безстрашен, храбър? Трябва да позволя на светлината ми да свети ли? Трябва да споделям Исус ли? Ако ще бъдеш част от тялото Христово, то БЪДИ част от Неговото тяло: Бъди част, която е жива; бъди човек, който Той може да използва, за да го споделиш с някой друг. Не си позволявай да западаш. От Когото цялото тяло, сглобявано и свързано чрез доставянето от всяка става, според съразмерното действие на всяка една част, изработва растенето на тялото за своето назидание в любовта. Ефесяни 4:16