Решение 5 2 Ела при олтара 11 3 Дух на дързост 25 4 Освобождение от страх и притеснение 33

Те бяха донесли добра Жертва; сега те щяха да Вървят през залите на Хвалението и Молитвата-тамяна, Който е ароматно благоухание за Бога, а след това завесата. Зад завесата били Милостта и Истината, стоящи до Ковчега на Завета. Спомни си в Стария Завет Където и да се намираше Ковчега на Завета, хората бяха благославяни; те имаха името на Бога и присъствието на Бога помеЖду си. ВеднъЖ той беше Взет на израилтяните от филистимците. филистимците бяха езичници, но понеЖе те имаха Ковчега - тоВа Свято нещо-техните деца растяха, иКономиКата им растеше, те преуспяваха! Не знам ти КаКво мислиш, но аз исКам моите деца да растат и да бъдат здраВи, аз исКам благословения върху моя Живот, аз исКам благополучие.

Аврам отиваше на планината. Той беше издигал много олтари, но този беше един от най-известните олтари в Стария Завет. В Битие 22:5, той Казва на мъЖете с него:

Аз и момчето ще отидем до там та да се поклоним.

Той не Каза "славим", той Каза поКлоним; той не Каза "Жертваме", той Каза поКлоним. Бог му беше Казал да заведе единственият си син на върха на планината, да издигне един олтар, след това да полоЖи момчето си върху олтара и да го убие. Преди да отиде той Каза "Моето момче и аз ще отидем до там и ще се поКлоним". Когато отиваме в БоЖия дом ние не отиваме да правим бизнес сделКи, ние не отиваме, за да продаваме стоКите си един на друг, не отиваме на това място, за да видим Кой ще бъде там. Кой политиК ще бъде там, Коя богата личност ще бъде там, Коя персона ще бъде там. Бог ни е освободил от този манталитет на Култ Към личността, в тялото Христово!

Аврам Каза, че той и неговият син щяха да се изКачат и да се поКлонят. Той знаеше КаКво щеше да прави. Той щеше да издигне олтар за Жертва. На оКоло половината път Към Върха на планината, момчето Каза: "Тате, аз нося огъня в ръцете си, дървата са на гърба ми, но Къде е Жертвата?" Той отиваше да изгради олтар, защото БоЖието Име щеше да бъде там и Неговото Присъствие щеше да бъде там и неговото благословение щеше да бъде при олтара.

Харесвам това, Което Аврам Каза: "Сине, Бог ще промисли". АКо бихме могли да се върнем назад Във Времето, би било интересно да се промъКнем отстрани на планината и да поговорим с него. "Хей! Ти тоКу що Каза, че ти и сина ти отивате горе да се поКлоните. За КаКВо говориш?" "Не Казвай на ниКой, обаче, аз ще наКарам моето момче да се Качи на олтара и таКа ще Жертваме". "Но ти точно сега му Каза, че Бог ще промисли?" Когато ти се поКланяш на Бога правилно, честно, има един промисъл готов да еКсплодира в твоя Живот!!! Да се върнем тук Към случая. Те си изКачиха до върха на планината; момчето му помага да издигне олтара. Той постави дърВата и заби фаКлата с огъня В земята. Представям си Аврам КаК Като всеКи съвременен баща се разхоЖда наоКоло. "Сине, свършихме, нали?"

"Почти".

"Ние се готВим да се поКлоним туК сине. Вярваш ли че Бог е истинен?"

"Да, ТатКо. Ти си КазВал, че Той е истинен".

"Сине, ти ще трябва да разбереш, че Когато Бог Казва нещо, ние трябва да Му се поКоряваме. За нас може да е малКо глупаво, но аКо Бог го е Казал, ние трябва да го направим, не мислиш ли? Не съм ли те учил на това?"

"Да!"

"Добре, синКо. Ще те помоля да се Качиш на олтара. Това за мен е трудно. Това е най-голямата Жертва, Която въобще съм правил. Не мисля, че няКога съм достигал до това ниво на Жертва преди. Бог ми Каза да отнема твоя Живот."

Да се върнем на Аврам и неговият син: " СинКо, Неговото име е върху този олтар. Неговото Присъствие е върху този олтар. Неговите благословения са при този олтар. Когато се изКачиш на този олтар, ти ще почувстваш мощта на Бога! Нещо ще те завладее, нещо Което ниКой филм, от всичКи произведени в Холивуд не би могъл да направи с теб в Каквато и да е форма, вид или начин.

НяКои от вас не могат да си плащат десятъците. Вие Крадете Бога. И си мислите, че ще отидете в Небето. ВсичКо е под вашия Контрол. Мислите, че ще успеете да го направите в последния час. Вие не донасяте вашето най-добро при олтара, вие носите вашия боКлуК! В Стария Завет, няКои от хората Живеели по начина, по Който те си исКали. Те взели приборите за слуЖба пред Бога и си играли с тях Като че ли не били нищо повече от играчКи. Бог Каза: "Ще напиша смърт по стените им". Не омърсявай олтара, защото Неговото Име е там. Аврам полоЖи това момче на олтара. Когато полоЖим правилните неща на Жертвения олтар, ние ще раздвиЖим Бог за вечността. Не го ли раздвиЖи ти, Когато дойде при олтара и предаде Живота си на Исус Христос? Не беше ли това опитност от вечността? Името на Бога, Присъствието на Бога, Неговите благословения бяха там, Когато Аврам полоЖи своя син на олтара.

НоЖът се издигна. Момчето Каза: "Тате, сигурен ли си? Неговият баща Каза: "ВсичКо е наред синКо". НоЖът слезе надолу. Вие знаете случКата: един ангел сграбчи ноЖа. Той Каза: "Стой. Ние имаме нещо друго туК".

Аврам и неговия син бяха спасени. Те погледнаха от страни в храстите близо до олтара и там имаше един овен. Момчето погледна нагоре и попита: "Тате, КаКво ще правим?"

Той Каза: "СинКо, ние се поКланяме. А едно благословение тоКу що ни се изпречи. Стани от олтара, защото Бог е промислил!

Ной излезе вън от Ковчега и издигна олтар. Не беше имало време за сеитба, нито за Жетва не беше имало сезони. Не бе имало ниКаКъв дъЖд доКато Ной влезе в Ковчега. Когато той построи Ковчега, Библията Казва в Битие 8:18 следното:

Ное прочее излезе и с него синовете му, Жена му, и снахите му; стих 20: И Ной издигна олтар Господу; и Взе от всяко чисто Животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряне на олтара; и Господ помириса благоуханната миризма; И рече Господ в сърцето си: Не ще проклинам вече земята поради човека по причина, че сърцето на човека помисля зло още от младостта си; нито ще поразя вече друг път всичко Живо, Както сторих.

Защо БоЖе? Защото няКои построи един олтар и няКои принесе най-добрата Жертва, моето име, Моето присъствие, Моите благословения бяха там и раздвиЖиха сърцето Ми.

ДоКато стои земята, сеитба и Жетва, студ и пеК, зима и лято, ден и нощ няма да престанат. Днес ние имаме сезони през годините и храна В нашите хладилници, заради един човеК, Който трогна сърцето на Бога и за Вечността Той обеща да няма повече проКлетия на земята - човеКа ще моЖе да отглеЖда своите посеви поради сезоните за сеитба и ЖетВа.

Ние ЖиВеем В последствията от опитността на Ной при олтара. Ето защо аз знам, че няКога моЖе да достигнем до мястото, Където ние даваме до Крайност Жертвата, Която Бог е изисКал за Северозападна Индиана, по-добре ще е дявола да си търси друго място! Той се бори срещу нашите Жертви, спира ни да отидем при олтара, прави всичКо КаКвото моЖе, за да поКВари нашето мислене, да извади душите ни, да ни победи. АКо бихте ме попитали, "Къде е Жертвата?", аз ще КаЖа "НеКа се Качим на върха на планината и да издигнем един олтар. Бог ще промисли!"

Бог ниКога не се променя. Той е същия вчера, днес и завинаги. Но Той е променил заветите. Ние вече не принасяме овци, гурголици, волове на олтара. Къде е олтара днес? Матей 18:20.

Гдето двама или трима са събрани В мое име, там съм и аз посред тях. Йоан 4:21 Казва, В последните дни аз ще издигна и истински поклонници, и те ще ми се покланят с дух и истина.

Жертвата е представена и умилостивението е демонстрирано, Когато отидем при олтара, Който е Исус Христос. Когато отидем при Него, Той става Жертвата за нашите грехове. Той ни виКа да отидем при Него и да уповаваме на Неговата Кръв да ни изчисти от греха. При олтара Неговото Име ни придруЖава, Неговото Присъствие ни среща. Неговите благословения се изливат върху нас. Върху мен няма вече ниКаКво петно, нито една счупена Кост в моето тяло и аз съм без грях; защото Неговата съвършена Жертва ни направи Като Него. В същото време, Когато Казваме, че Той е нашето Жертвено Агне. Той е и нашият ПървосвещениК. Неговото сърце е доКоснато от чувствата на нашата човешКа същност. ПървосвещениКът взема Овцата - съвършеното Жертвено Агне от Голгота - и Го заКолва. Този път не с ноЖа от Стария Завет, но с РимсКия бич и Кръст. Венецът от тръни Кара мозъКа Му да пулсира от почти непоносима болКа. Той отиде до върха на градсКото сметище, мястото наречено Голгота. Те приКоваха Неговите ръце и нозе и Той умря. АКо ти не възлЮбиш тази ГолготсКа сцена, ти ще прелюбодействаш; ти ще лъЖеш безсрамно и не би могъл да се интересуваш няКога друг път по-малКо от църКва, защото ще преКарваш времето си да говориш против религията и проповедниците.

На третия ден след Неговото погребение, Мария Магдалена идва на гроба и там тя виЖда един мъЖ, Който на пръв поглед изглеЖдал Като градинаря. Тогава тя отКрила, че това бил Исус! Той й Казал да отстъпи назад и да не Го доКосва. Защо? Защото Той не бил все още прославен. Обърнете Внимание на последователността: 1) Неговото тяло умря, Кръвта беше изтеКла. 2) Той беше видян от този и онзи - по пътя Му Към следващия олтар, за Молитва и Прослава: тамяна. 3) Обаче прославянето и преобразяването станаха отзад в Светая Светих.

В Стария Завет, Когато свещениКа отива зад завесата, той вземал със себе си една солница, Която е наречена Кадилница и поръсвал Кръвта от Жертвата върху Омилостивилището. Звънците по неговата дреха звънтели; въЖета били вързани оКоло неговите глезени, а мъЖете отвън дърЖели ВъЖетата и слушали. АКо звънците заглъхнели, това означавало, че Бог го е убил защото Жертвата не била добра. Точно затова свещениКът много добре проверявал Жертвата, преди тя да бъде заКлана. НЕГОВИЯТ Живот бил залоЖен, аКо Жертвата не била правилна.

КаКВо Исус имаше предвид, Когато Каза на Мария да не го доКосва? Това означаваше, че Той все още не беше влязъл в Пресвятото място в Небесни места, за да поръси Кръвта пред Милост и Истина и да я разпръсне на пода пред Милост и Истина и да я разпръсне на пода пред Присъствието на святия Бог. В нашия Старозаветен сценарий, в този момент свещениКа щеше да стъпи върху Кръвта; след това чаКаше или за осъЖдение, или за благословения; И НИКАКВА СМЪРТ НЕ НАСТЪПВАШЕ.

ПърВото нещо, Което разбираше, че той би започнал да трепти. ти не трептиш с тВоя СВяти Дух, ти нямаш истинското нещо. То ще те накара да трептиш, да оЖивееш! Алилуя!

Когато този СтарозаВетен сВещениК яздел тяхното церемониално бяло магаре през лагера на Израилтяните, те се оЖиВявали разбирайки, че техните Жертви са били приети; те били опростени, поКрити, били В общение с Бога до Времето на следВащата Жертва. Исус яздеше бяло магаре, Което беше Ролс-Ройса за транспортиране на духовенството В Стария ЗаВет. Исус Каза на Тома да Го попипа; Той Вече имаше одобрението за СВоята ЖертВа от небесния ПърВосВещениК! Той напраВи поВече отКолКото да напраВи един завет с Бога, за да бъде понастоящем с тях; Той напраВи поВече от тоВа само да ги благослови; той напраВи поВече от това да им даде едно Име на ВсяКо друго име. Той получи одобрение на СВоята Жертва за ВсичКи Времена!

Исус е при олтара. Когато ти отидеш при олтара, Той не Желае ниКаКВи глупости. Ние не си играем наоКоло. Ние сме В един истинсКи свят с един истинСки Бог. Бог ми гоВори и ми съобщи, че ще отКаЖе на тоВа тяло от хора поВече да замърсява олтара Му. Той КазВа днес, че Като дойдеш и представиш сВоето тяло Като една ЖиВа Жертва и изповядаш грехоВете си пред Исус, Той ще отиде при Отца и ще му КаЖе, че представя теб. Бог не гледа на теб или на мен. Той гледа на Твоята овца, на твоята Жертва. Когато Бог попита: "Къде е твоята Жертва?", ние Казваме "Исус". Тогава Бог Казва: "Влез". Според Йоан 1:7,

Според Ефесяни 1:7

Чрез кръвта на Исуса аз съм изкупен и откупен обратно от ръката на дявола.

Според този същия стих,

Всичките ми грехове са напълно опростени

Според Римляни 5:9

Чрез Кръвта на Исуса аз съм оправдан, направен съм праведен, точно Като че ли ниКога не съм съгрешавал.

И според Евреи 13:12,

Чрез Кръвта на Исуса аз сам осветен и направен свят, отделен за Бога.

В ЕВреи 10:23-25, авторът Казва за три неща, Които Бог изисКва от тялото Христово:

1) Да държим здраво изповядването на нашата вяра без Колебание; да спрем отстъплението, да спрем духовното охладняване, да не спираме да се предаваме на молитва;

2) Да се поощряваме едни други Към любов и добри дела; да спрем всяКаКво одумване, осъдителност и омраза един Към друг.

3) Да не преставаме да се събираме заедно.

На няКои от вас, Които ходят на църКВа само един път в месеца, ще им бъде много трудно да застанат пред Христовото Съдилище и да говорите за вашия път Към небето, Когато ниКога не сте Жертвали своето време за олтара! Вие носите Вашия боКлуК, Вашия бълВоч, обаче не представяте телата си Като една Жива Жертва. Нямате съКрушен дух. АКо беше оставено на Вас да решавате, вие бихте посочил с пръст Към Бога и да обвините Него за вашата дилема. Глупав е човеКът, Който поставя Бога под въпрос! ТИ ще умреш в своето невеЖество и ада ще те погълне. Завинаги ще пищиш и виКаш, разбирайКи, че Той беше прав.

Но, за тези, Които Желаят да паднат на олтара и да поЖертвате вашия грях и себичност, Бог чаКа със Своето Име, Своето присъствие и Със сВоите благословения, за да ви очисти и направи силни. Ето туК е мястото, Къде леЖи истинсКата увереност и истинсКа дързост моЖе да бъде развита туК. При олтара е мястото, Където трябва да намерим Исус. При олтара е хранилището за всичКи твои гриЖи, защото Той се гриЖи за ТЕБ! При олтара е мястото, Където моЖеш да оставиш тВоята болест. При олтара ти моЖеш да остаВиш твоята болест. При олтара

ти можеш да донесеш и тВоите грешКи. При олтара едно семейство може да дойде да се обнови. При олтара един съпруг и съпругата му могат да се прегърнат и да молят за прошКа. При олтара наркомана може да бъде освободен. При олтара там Където е Исус, Всички вие Които сте уморени и обременени моЖете да намерите почивка и мир за вашите тела и души.

Точно от туК започва и дързостта. Ела при олтара!

З Дух на Дързост

И те Като гледаха дързостта на Петър и Йоан и бяха Вече забелязали, че са неграмотни и неучени човеци, чудеха се; и познаха, че са били с Исуса, Деяния 4:13.

Във втората глава на Деяния, четем КаК църквата еКсплодира за съществуване в Деня на Петдесятница. Те бяха в Горната Стая; силата на Бога вдигна шум наоколо. И в една слуЖба в един ден - деня на Петдесятница, един Юдейски ПразниК, петдесет дни след Пасхата, Когато Исус умря - дошло петстотин братя, Които бяха видели Исус да се възнася в небето и на Които им беше Казано да се молят доКато бъдат облечени със сила от горе, само сто и двадесет моЖеха да бъдат преброени измеЖду молещите се там. Къде бяха останалите триста и осемдесет?!!

АКо чудеса моЖеха да обърнат и насочат света Към Бога, Израел не трябваше да има проблемите, Които срещнаха доКато сКитаха четиридесет години в пустинята. Помислете за това! Червеното Море се отвори точно пред тях и тогава десет милиона души премина по суха земя, Където беше преди това. След това те видяха КаК морето падна - след Като ВсичКи от тях бяха преминали - и погреба армията на фараона. Аз смятам, че това е едно доста добро чудо, да се види!

КаК моЖаха хора, Които бяха видели таКива дела на 105 000 души са преЖивяли Кръщението В СВятия Дух 8 границите на петнадесет години; В същност целият този град (прочети Деяния на Апостолите!) бил изпълнен с тяхното учение.

"КаКВи са тези хора?" бил лозунга на религиозното общестВо В Ерусалим по това Време. Те не се интересували от ниКаКВи чудеса. Чудото било тоВа, Което Водело обиКноВените хора В събранията им. Но учените хора от общестВото, инициаторите и Водачите на деня били Впечетлени от тяхната ДЪРЗОСТ. Не от чудесата; не от тяхната Вяра; не от техните учения; не от техните добри дела; не от тяхния Външен Вид; не от техните религиозни традиции: ДЪРЗОСТ! И те разбрали, поради дързостта на учениците, че те са били с Исус. Те се страхували от тяхната дързост. Не дързост, за да се постъпва смешно или глупаво. Библията Казва:

Който е мъдър, придобива души. Притчи 11:30 б.

Исус ни Каза. че трябва да бъдем хитри Като змиите. Ние трябва да бъдем хората, Които ще Влезем В тоВа поКоление и ще ги изненадаме с най-доброто, Което те биха могли да преЖивеят!

Дързост означава "смелост, решителност, безстрашие". Смелост означаВа "готоВ да посрещне опасност". Решителност означаВа "храбър и безстрашен, смел". Един чоВеК на име ФранцисКо беше В нашата църКВа, на инВалидна КоличКа. Той не беше ходил много за няКолКо години, тъй Като бил получил удар. Една Вечер по Време на слуЖба, през юни 1991, имаше молитВа за болни хора и те изцеляваха. Дъщерята на ФранцисКо беше зад него, бутайКи КоличКата му. СВятият дух ми проговори: "Вдигни го от инвалидната КоличКа".

Аз си помислих: "Сигурно, ТоВа е или дяВола или моята плът, Която говори. Аз няма да ставам зя смях. Махни се иззад мен. Тази Жена е била В църКВата ни толКова дълго Време, а тоВа е нейния баща. КаКВо ще стане, аКо аз го Вдигна, а той отново падне долу? Хората ще КаЖат: "О, аз си мислех, че Мънси е духоВен: Аз си имам имидЖ, Който да поддърЖам". Отидох при евангелизатора, Който се молеше за една дълга опашКа от хора, Като си мислех, че бих могъл да стоваря отгоВорността Върху него и да разговарям. Аз го достигнах, а СВятият Дух ми Каза същото нещо: "Иди там долу и го Вдигни".

Имаше голяма наВалица, таКа че ниКой не гледаше точно Към мен. И тъй, аз се наВедох, за да го Вдигна, мислейКи си, че аКо падне, щях да отида и поВиКам еВангелизатора. Обаче, един дух на смелост, безстрашие, дори решителност, дойде Върху мен. Аз Казах: "Стани! В Името на Исус!" И го Вдигнах. НегоВата дъщеря започна да се радва и да Казва "Това е чудо! Това е чудо!" Не беше нуЖно тя да ми го Казва, че това е чудо! Това не беше, защото не е имало чудеса придруЖаващи слуЖението ми, преди това. Имало е огромни чудеса, даВани от Бога В нашите слуЖби. Но нещата, Които исКам да изтъКна относно това КонКретно чудо, е моето КРЪЩЕНИЕ С ДЪРЗОСТ!

Има само един начин, по Който да влезем в тронната зала на Бога. То не чрез вяра, не чрез влоЖената в нас праведност, нито чрез дела. Има само един единствен начин: ДЪРЗОСТ.

За това нека пристъпваме с дързост към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно. Евреи 4:16

ТуК не се Казва, че трябва да дойдем с вяра. Не се и споменава нищо за праведност. Не се Казва нищо и за дела. КазВа се, че аКо ние исКаме да се приблиЖим при Неговия трон, ние идваме със смела решителност и безстрашие! Един по-различен превод предава тези думи таКа:

Нека безстрашно, уверено и смело да се приближаваме към трона на благодатта, за да моЖем да получим милост и да намерим благодат, която да ни помага в точното време за свята нуЖда. Евреи 4:16

Бог Желае да ни види в Неговата тронна зала, Когато се нуЖдаем от помощ. ОбиКноВено, Когато сме В таКова затруднено полоЖение, ние не сме дързостни: ние сме пълни със страх. Ние нямаме Желание да се молим, паднали сме, ние сме обезсърчени. АКо си В бедност, Кой има Желание да стане и да КаЖе: "Аз ще посрещна ВсичКи демони, ще поема ВсичКи планини, ще понеса ВсичКи проблеми" НиКой! Ние дори не Желаем да се молим. Тогава няКой проповедник се изправи и Казва "НеКа извиКаме!" Но, на нас не ни се исКа да извиКаме. Вероятно ще сме почти готови да отвърнем на проповедниКа, почти готови да спрем. Аз говоря за истинсКи хора.

Така щото дързостно Казваме: "Господ ми е помощ; няма да сеубоя; КакВо ще ми стори човек? Евреи 13:6

КаК звучи това? НебреЖно Казваме? ДухоВно Казваме? НЕ! ДЪРЗОСТНО Казваме! КаКво ще КаЖем нима си мислиш, че не моЖеш да КаЖеш "Господ ми е помощниК", доКато не го КаЖеш със смелост, с решителност, с безстрашие? Това означава, че ниКой няма нищо общо с думите "Господ ми е помощниК", аКо не го КаЖе ДЪРЗОСТНО. Недей дори да изговаряш "Бог ще ми помогне", аКо нямаш малКо дързост вътре в себе си. Ние трябва да действаме без КаКъвто и да е страх!

Защото Бог ни е дал дух, не на боязън, а на сила, лЮбов и себевладение. 2Тимотей 1:7

Святият Дух исКа да разпали в пламъК духът на дързост, Който е наследство на всяКо дете на Бога.

Градът Ерусалим, описан в Деяния 3 глава, беше изплашен до смърт. Те не се бояха от подсКачането В Храма. Силите не противостояха на това, не се опитваха да ни заглушат, защото виКаме, или защото говорим на езици, или защото вярваме в дарбите на Духа, или защото виЖдаме чудеса помеЖду ни. Религиозните водачи не хвърлиха Петър и Йоан В затВора, заради техните добри дела В Храма. Тези ВсичКи Водачи бяха Възбудени, защото Видяха ДЪРЗОСТТА на тези мъЖе.

Ейми Симпъл МаКферсън моЖе би е била най-силната Жена В Съединените Щати. По Време на разгара на Депресията, тя построила църКВа с 5000 седящи места В Лос АндЖелис и я напълнила. ВеднъЖ В месеца, неделя Вечер е имало не по-малКо от четиридесет линейКи, превозващи най-лошите случай от болниците до църКвата. ПреКарвали ги на носилКи до централната пътеКа, тя просто издигала ръцете си, а Когато те достигали до предния ред, сКачали от носилКите. Тя дори не ги доКосвала.

Нейната дързост била толКова безпощадна, че мафията я заплашвала и преследвала. Нейната майКа, напълно бездуховна личност, направила сделКа с членове на мафията, ръКоводещи медиите по тоВа Време и те опетнили името и В този град. Не заради чудесата, Които стаВали в храма на Ангелите, Но защото тя имала дързостта да отиде право при мафията и да заяВи: " Исус Христос ви обича, и вие ще се спасите".

АКо ние исКаме да разбием ситуацията с нарКоманите, съществуваща днес, няКой ще трябва да стане достатъчно смел да я посрещне лице с лице; достатъчно смел, за да се противопостави на Корупцията в политиКата; да има силите, решителността, смелостта да се изправи пред нея и да прогласи: "Стига толКова! Ти напусКаш града, тъй Като този район не е достатъчно голям за дВама ни, а аз оставам". Хората, Които са против мен В областта Където ЖиВея, не са ми ядосани, защото аз съм пастор на църКВа. Те не са обезпоКоени, защото сме една растяща единица. Те не биха били щастливи., аКо аз просто се затворя и си проповядвам само от амвона. Те са обезпоКоени, защото аз влизам в Кабинетите на политичесКото им управление и Казвам "Аз идвам след вас". КаКто и да е, обаче Бог не ме е призовал да стоя меЖду нашите четири стени и да подсКачам и танцувам наоКоло славейКи Бога. Бог исКа да разтърси нашата страна. Не с духа на политиците, но с Неговото Кръщение с дързост.

И сега Господи, погледни на техните заплашвания и дай на твоите слуги да говорят твоето слово с пълна дързост, докато ти простираш ръката си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на твоя Свят СлуЖител Исуса. И като се помолиха, потресе се мястото гдето бяха събрани; и всички се изпълниха със Святия Дух и с дързост говореха БоЖието Слово. А мноЖеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях не Казваше че нещо от имота му е негово, но всички им беше общо. И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господа Исуса; И голяма благодат почиваше над всички тях. ПъК и н и Кой от тях не беше в лишение; защото всичКи, Които бяха стопани на ниви или на Къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всеКиго, според КолКото имаше нуЖда. Деяния 4:29-35.

Забелязахте ли последователността? Те се помолиха за дързост; СлоВото на Бога беше говорено с дързост; Чудеса и знамения дойдоха; мястото се изпълни със СВятия Дух; те Всички се събираха единомислено и единодушно; и изВеднъЖ на ниКой не му липсваше нищо.

ПропоВедници, които имат смелостта, решителността и безстрашието да пропоВядва слоВото, да стоят срещу управниците на духовната тъмнина, да заяВят Евангелието на Исуса Христа В лицето на яВната борофация: тези са лидерите, Които имат БоЖия народ зад себе си, молещ се с ходатайстВени молитВи за тяхната постоянна дързост. НеКа Бог насърчи сърцата ни, за да получим нашата индивидуална дързост и да се молим за постоянно силни Водачи, Които ще изВедат църКвата напрад В името и поради Каузата на Исус Христос. НеКа Бог Кръсти Вашите люде с ДЪРЗОСТ.