Орган, за приемане /одобряване/утвърждаване на плана/програмата

Общински съвет Асеновград

а) инвестиционните предложения по приложение № 1 към чл. 92, т. 1 и приложение № 2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 и 2 ЗООС и/или други инвестиционни предложения с предполагаемо значително въздействие върху околната среда, спрямо които предлаганият план/програма определя критерии, нормативи и други ръководни условия от значение за бъдещото им разрешаване или одобряване по отношение на местоположение, характер, мащабност и експлоатационни условия;

*За устройствените схеми и планове не се прилага информацията по т. І- 1, буква "а".
б) мястото на предлагания план/програма в цялостния процес или йерархия на планиране, степен на подробност на предвижданията;

Разположението на ИПГВР в контекста на системите за планиране на национално, регионалното, областно и общинско развитие на устройствено планиране, е представено по следния начин:

Законова рамка	Закон за регионалното развитие		Закон за устройство на територията
Национално ниво	Национална стратегия за регионално развитие		Национална концепция за пространствено развитие
Регионално ниво	Регионален план за развитие (NUTS 2)	Областна стратегия за развитие (NUTS 3)	Комплексна устройствена схема	Специализирани устройствени схеми
Местно ниво	Общински план за развитие (NUTS 4)	Интегриран план за градско възстановяване и развитие		Общ устройствен план (NUTS 4)

През настоящият програмен период 2014-2020г. интегрираният подход в градското развитие ще бъде задължително изискване за получаване на подкрепа от финансовите инструменти на ЕС.Съответствието на предложените проекти с приетия Интегрираният план за градско възстановяване и развитие на гр. Асеновград, ще бъде задължително условие за финансиране на проектите от Структурните и Кохезионния фонд на ЕС.

Интегрирания подход в градското разитие е възприет от повечето европейски страни, като оказващ по-продължително въздействие в сравнение със секторните мерки.
3. Информация за планове и програми и инвестиционни предложения, свързани с предложения план/програма, включително и за извършени ЕО или оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС);

По отношение на съгласуваността, ИПГВР на град Асеновград е съобразен и конкретизира предвижданията и идеите, заложени в пакета от планови документи на европейско, национално, регионално и местно равнище. ИПГВР отчита предвижданията, заложени в Общинския план за развитие 2014-2020 г., Областната стратегия за развитие на област Пловдив 2014-2020 г., както и в Регионалния план за развитие на Южен централен район. Отчетени са и вижданията на Концепцията за пространствено развитие на Община Асеновград 2014–2020 г. Подходът и целите на плана се синхронизират с Националната стратегия за регионално развитие 2012-2025, Националната концепция за пространствено развитие 2013-2025 г., както и с мерките, заложени в проекта на ОП „Региони в растеж” 2014 – 2020 г., като транслира техните предвиждания в конкретни проектни интервенции. ИПГВР отчита принципите, застъпени в Националната програма за развитие „България 2020” и е насочен към постигане на националните цели за изпълнение на Стратегията та ЕС „Европа 2020”.

Планът не ограничава и не влиза в противопоставяне с възможностите за реализация на други проекти, финансирани по линия на ОП, общински бюджет, друго публично, смесено или частно финансиране.

Целите и приоритетите, заложени в Интегрирания план за градско възстановяване и развития на гр. Асеновград напълно отговарят на тези в ключовия стратегически документ „Европа 2020“. В него ЕС залага на 3 основни приоритета, съответно конкретизирани в национални цели за тяхното постигане:

• 
  интелигентен растеж чрез изграждане на икономика, основаваща се на знания и иновации. Специфичната национална цел е намаляване на дела на преждевременно напусналите училище на 10 % от сегашните 15 % и нарастване на дела на населението на възраст 30—34 години със завършено висше образование от 31 % на поне 40 %;
  
• 
  устойчив растеж чрез насърчаване на по-екологична и по-конкурентоспособна икономика с по-ефективно използване на ресурсите. Специфичната национална цел е 16% производството на енергия от ВИ в брутното крайно потребление на енергия; 10% дял на енергията от ВИ в брутното крайно енергийно потребление на транспорта; повишаване на енергийната ефективност с 25%; увеличаване на нивата на парникови газове (GHG) извън ЕСТЕ с не повече от 20% спрямо 2005 г.;
  
• 
  приобщаващ растеж: стимулиране на икономика с високи равнища на заетост, която да доведе до социално и териториално сближаване. Специфичната национална цел е увеличаване на процента на заетостта на населението на възраст 20—64 години от сегашните 69 % на поне 75 %”.
  

• 
  Създаване и гарантиране на висококачествени обществени места/зони с публични функции с висока обществена значимост;
  
• 
  Модернизиране на инфраструктурните мрежи;
  
• 
  Подобряване на енергийна ефективност;
  
• 
  Развитие на образование и иновации;
  
• 
  Подобряване на градската среда;
  
• 
  Развитие на изостаналите квартали в контекста на града като цяло;
  
• 
  Създаване достъпна архитектурна среда;
  
• 
  Укрепване местната икономика и местния пазар на труда и др.;
  

• 
  Повишаване на жизнения стандарт чрез конкурентоспособно образование и обучение, създаване на условия за качествена заетост и социално включване и гарантиране на достъпно и качествено здравеопазване.
  
• 
  Изграждане на инфраструктурни мрежи, осигуряващи оптимални условия за развитие на икономиката и качествена и здравословна околна среда за населението.
  
• 
  Повишаване на конкурентоспособността на икономиката чрез осигуряване на благоприятна бизнес среда, насърчаване на инвестициите, прилагане на иновативни решения и повишаване на ресурсната ефективност.
  

Предвидените цели на ИПГВР Асеновград директно кореспондират с четвъртата стратегическа цел на Регионалния план за развитие на Южен централен район 2014-2020 г, която предвижда балансирано териториално развитие чрез укрепване на градовете-центрове, подобряване свързаността в района и качеството на средата в населените места. Реализирането на тази цел залага както на укрепването на градовете от второ, трето и четвърто ниво в националната мрежа от населени места, определени в концепцията за териториално-урбанистично развитие, така и на подобряване на качеството на живот в селските райони. От друга страна, целите на интегрирания план се вписват и в другите функционални цели и приоритети на плана, свързани с подобряване на икономическото и социално състояние на района на основата на устойчиво и балансирано развитие посредством инвестиции в инфраструктурата и човешките ресурси на района и постигане на икономическо и социално сближаване в рамките на района.

Всички цели на ИПГВР Асеновград кореспондират със Стратегическата рамка за развитие на Област Пловдив за периода 2014 – 2020 г. Те директно доразвиват Стратегическа цел 4: Стимулиране на интегрираното градско развитие и подобряване на свързаността на градовете с околните територии.

В Общинския план за развитие на Община Асеновград е формулирана визията: „Асеновград - Община с привлекателна жизнена среда и добро качество на живота, съхранила културно-историческото и природното си наследство и осигурила условия за устойчив растеж, конкурентоспособна икономика, земеделие, туризъм, балнеолечение и услуги”. Стратегическите цели и приоритетите на Плана са насочени към подобряване на бизнес средата, насърчаване на инвестициите и повишаване качеството на човешкия ресурс, изграждане на конкурентоспособна икономика, селско стопанство, подобряване качеството на услугите, по-висока степен на заетост, изграждане на инфраструктурни мрежи и услуги обезпечаващи по-висок стандарт на живота; подобряване качествата на околната среда и устойчивото използване на природните ресурси; подобрено качество на обществените услуги и повишаване на административния капацитет за управление на проекти. ИПГВР се синхронизира с всички цели и приоритети на Общинския план за развитие, като интервенциите се концентрират в рамките на града.

При разработването на ИПГВР на гр. Асеновград Изпълнителят се отчитат и целите и решенията в следните документи на устройственото планиране:

• 
  Общ устройствен план на град Асеновград (предварителен проект), даващ предназначението/зонирането на териториите и разположението на отделните социално-икономически и инфраструктурни функционални системи на града.
  
• 
  Одобрените подробни устройствени планове (ПУП) за жилищни, производствени и други части на града.
  

Общината заема югоизточната част на Пловдивска област. Разположена е по двата бряга на река Чая. На север покрива малка част от Тракийската низина, а на юг обхваща обширни площи от Родопите, поради което значителна част от терена е силно пресечен и наклонен. Най-голямото количество дъждове се наблюдава през май и юни, а най- малко през септември и октомври. Почвата е глинесто-песъчлива и лесна за обработване. Валежите в община Асеновград са малко повече от тези в равнината -690 л. на кв.м. с максимум през септември и октомври. През пролетта е хладна, лятото е топло, есента е мека, зимата не е много студена. Поради топографските особености на местността, особено характерно явление за Асеновград и неговата околност са градушките.

Територията на община Асеновград попада в Източно-беломорски район на управление от Басейнова дирекция за управление на водите – Пловдив:

Територията на община Асеновград пресичат реките Юговска (от река Белишка до устие, хвостохранилище на Горубсо-Лъки; реката е от планински каменен тип преди гр. Асеновград и от полупланински тип – след гр. Асеновград) и река Чепеларска (от град Чепеларе до вливане в река Забърдовска; също от планински каменен тип). Типичен субстрат за този тип реки са валчести камъни, чакъл и пясък. Характерно е още голям наклон, речните долини са с добре развити речни тераси, речните легла са предимно плоски, свързани с речните тераси; течението на водата е предимно бързо с непрекъсната повърхност и редки бързеи; срещат се частични скални участъци; дънни наносни форми са от различен тип – срещат се както странични, така и островни и запълнено речно легло. Терените във водосборите на този тип реки са изградени от разнообразни по генезис скални формации – за Юговска и Чепеларска река с най-голяма водообилност се характеризират окарстените варовици и мрамори. Физико- химичните условия на водата (обезпеченост 25-75 персентил) са: електропроводимост [μS/cm]: 60 – 163, активна реакция (рН): 7.75 - 8.3, разтворен кислород: 7.4 - 9.8, средна температура (0С): 5 - 14.97. В община Асеновград има изградена една МВЕЦ - "Зареница" (р.Чепеларска, с.Нареченски бани), с инсталирана мощност 0,8 МВт.

Като цяло, съществуващата водно-стопанската система на община Асеновград, осигурява необходимото количество и качество вода за различните потребители в определено време за населението; за за напояване; за енергетиката.

Комплексното използване на водните ресурси и свързано с провеждането на мероприятия за изграждането на микроязовири, напоителни канали, разкриването на нови водоизточници и др.

Канализация:

гр. Асеновград има изградена цялостна канализационна мрежа.

Въздух

Замърсителите на атмосферният въздух се формират от различни източници с естествен характер или са свързани с човешката активност. Формират се в резултат на горивни процеси, различни индустриални дейности, автомобилния трафик, състоянието на пътната инфраструктура и са в пряка връзка с метеорологичните условия.

ФПЧ10 и ФПЧ2,5 се изхвърлят директно в атмосферата от транспорта, енергетиката, бита - първични емисии на твърди частици или се формират в атмосферата от съдържащите се в нея метални оксиди, полиароматни въглеводороди, серен диоксид, азотни оксиди, амоняк и др. газове - вторични емисии на твърди частици.

Озонът е замърсител свързан с фотохимични реакции

Той се формира в замърсени райони, както и при процеса на транспорт на първични замърсители. Фотохимичната реакция на формирането му от органични съединения може същевременно да бъде съпроводена с формирането на различни органични съединения, които да имат вреден характер. В урбанизираната среда, с източници на замърсители, се наблюдават вторични реакции на разпадане при взаимодействия с азотния оксид (NO). Веднъж формиран озона се транспортира и разсейва подобно на другите замърсители. Поради тези причини, зони с по-често наличие на този замърсител са извън населените места

В района на община Асеновград средата е урбанизирана, със сравнително висока плътност на застрояване, интензивен автомобилен трафик и промишлена активност. За района преобладават Западните ветрове с висок дял на тихо време (безветрие), относително високата влажност на въздуха и интензивна слънчева радиация през летните месеци. Поради особеностите на релефа в някои части на територията се наблюдават специфични метеорологични особености. Основни източници на наблюдаваните замърсители са автомобилният транспорт, състоянието на пътната инфраструктура, големи индустриални източници (“КЦМ” АД, „АГРИЯ” АД и др.), вторичен унос, както и други дейности на населението типични за летния период /напр.строителни, ремонтно-строителни/.

Финни прахови частици ФПЧ10

Стойностите на този замърсител са в пряка връзка със специфични метеорологични условия през летния период, свързани с продължителни периоди на пълно безветрие и засушаване, водещо до задържане и натрупване на замърсителя, както и следва да се отчете пряката връзка с близостта им с основни градски артерии с интензивен транспорт, състоянието на пътната и прилежаща пътна инфраструктура При откриване на зависимостта в изменението на концентрациите за ФПЧ10 не е отчетено влияние от наличието на вятър, паднали валежи и овлажняване на открити повърхности, като фактор влияещ на повърхностното разпрашаване.

Финни прахови частици ФПЧ2,5

Регистрираните стойности са под установените норми. Нивата на този замърсител повтарят обратно пропорционалната зависимост спрямо метеорологичните условия на летния период, отчетена при показател ФПЧ10. С повишаване на температурите и свързаното с това спиране на локалните отоплителни системи в битовия и обществен сектор, се регистрират стойности около нормата.

Асеновградският регион изобилства с богата и разнообразна растителност. Влиянието на топлия климат, ранно настъпващата пролет и бързия преход към високо планинската част на Родопите създават отлични условия за съществуването на различни дървесни и тревисти видове. Многобройните долове и трудно достъпните скалисти склонове са друг фактор, който обуславя това разнообразие. Среща се обикновената ела, белият и черен бор, обикновеният бук, зимният дъб и др. В този богат на тревна растителност район се срещат средиземноморски и високопланински растения, ендемитни видове. Срещат се реликтни видове като родопската хаберлея /Орфеево цвете/ с поразителни качества-изпада в състояние на мнима смърт /анабиоза/. В местността "Червената стена" се среща венериното пантофче-най-рядката и най-оригинална орхидея от всички 49 наши представители на това семейство. Персийската морина е едно от най-редките в нашата страна и единственият представител на семейство Моринови у нас. Друго уникално и рядко красиво растение в района е родопското лале-смятано за родоначалник на култивираните форми холандско лале и е вписано в Червената книга на застрашените видове в България. Основното му находище е в местността "Лале баир".

В община Асеновград се срещат почти всички видове дневни и нощни грабливи птици. Наред с обикновените представители на нашата флора, макар и рядко тук се среща най-малкият бозайник у нас - кафявата белозъбка. Могат да се видят и защитеният вид змиегущер, смокът мишкар, пепелянката и костенурката. Отново тук се среща единственият в Родопите черен бързолет.

Шум

Шумовият фактор има най-силно въздействие в урбанизираните райони. Той засяга хората както физически, така и психически, смущавайки основни дейности като съня, почивката, ученето и общуването. В допълнение, въздействията на шума се увеличават, когато влизат във взаимодействие с други стресови фактори на околната среда, например замърсяването на въздуха и химикалите. Това особено важи за градските зони, където повечето от тези стресови фактори съществуват едновременно.

Нивото на акустичното натоварване на средата зависи от редица фактори, по- значими от които са:

- непрекъснато увеличаващ се транспортен трафик, състоянието и вида на пътните настилки по уличната мрежа (първостепенната улична мрежа, брой ленти и платна за движение, наличие/ отсъствие на разделителна ивица и др.);

- грешки в градоустройственото планиране и продължаващото застрояване на терени, разположени около шумни улици и булеварди;

- строително - ремонтни дейности;

- индустриален шум от промишлени обекти обособени в промишлените зони и/ или в границите на населеното място

- шумът, излъчван от заведенията за обществено хранене,

Увеселителните заведения, различните сервизи и авторемонтните работилници, разположени в непосредствена близост до жилищните сгради;

- липсата на подходяща шумозащитни пояси и ограждения до пътните артерии и жилищните райони; подходящо озеленяване.

Територията на Община Асеновград е богата на различни видове почви. По-характерни са :

Алувиално-ливадни - заемат ивици в землищата на селищата Тополово, Леново и Северно от Асеновград. Алувиално-ливадните почви имат лек, механичен състав. Те имат добра водопропускливост и влагоемкост. Притежават рохкав строеж, не са пластични, имат малко съпротивление при обработка и благоприятен въздушен режим. Тъй като върху тях виреят много добре зеленчуци, алувиално-ливадните почви са с ниско естествено плодородие, за повишаване на плодородието им трябва да се приложат редица мероприятия - интензивно торене, с органични и минерални торове.

Канелено-горски почви - разпространени са в землищата на селата Червен, Долнослав, Горнослав, Новаково, Патриарх Евтимово. Наличните горски почви се отличават с понижено плодородие, което е най- високо сред типичните канелени почви.При тях след прилагане на необходимите земеделски мероприятия могат успешно да виреят почти всички житни култури- царевица, памук, тютюн, някои овощни видове, зеленчуци.

Кафяви горски почви - заемат почти изцяло землищата на селата Лясково, Бачково, Добростан, западно от Асеновград и покриват високите части на Родопите. Притежават лек механичен състав имат рохкав строеж малко съпротивление и се обработват лесно. Кафявите горски почви се отличават с ниско плодородие. Районът им е предимно животновъден (средна надморска височина 800-1000 до 2200 метра). В по-равните места след прилагане на мероприятия могат да виреят ръж, пролетен ечемик и най-вече картофи.

Делувиални почви - тези почви са разпространени предимно в зоната на Родопската яка, в землището на село Тополово и на някои други места. Много са подходящи за отглеждане на трайни насаждения, овощия, лозя и най-вече тютюн.

• 
  Зона на публични функции с висока обществена значимост
  

• 
  Зона с потенциал за икономическо развитие – зона „Север“