Решение №рд-122/11. 05. 2015г на Кмета на община Павел баня за откриване на процедурата ІІ

ІV.ТЕХНИЧЕСКИ СПЕЦИФИКАЦИИ.

Общият устройствен план на Община Павел баня следва да бъде изработен при спазване на одобрено с Решение №436 от Протокол№27 от заседание на Общински съвет – Павел баня, проведено на 30.05.2013 г. Планово задание за изработване на Общ устройствен план на Община Павел баня, заедно с аналитична част и опорен план.

По същество, плановото задание е методическа и информационна основа за разработването на предварителния проект на ОУП.С него се формулират следните указания, препоръки и задачи:

• 
  Препоръчва методическия подход за разработване на ОУП;
  
• 
  Определя целите и задачите на ОУП;
  
• 
  Осигурява основната информация за състоянието и тенденциите в икономическото, социално, техническо и пространствено развитие;
  
• 
  Предоставя кратка справка за историческото развитие и настоящото състояние на града и съставните селища;
  
• 
  Представя регионалната структура и мястото на града и селищата в нея;
  
• 
  Представя актуална агрегирана информация за основните системи – труд, обитаване, отдих и техническа инфраструктура;
  
• 
  Характеризира екологическото състояние на града и селищата от общината и очакваните негативни изменения;
  
• 
  Определя състоянието на планово-пространствената структура на града и селищата от общината и насоките за пространственото му развитие във варианти. Одобреният от общината вариант става основа за разработване на ОУП;
  

• 
  Определя фазите и етапите за разработване на ОУП.
  

Визията на общината е: Утвърждаване на община Павел баня като европейски туристически център, с добре развита местна инфраструктура, предлагаща разнообразни туристически продукти с високо качество, съчетаващ рационалното използване на геотермалните ресурси и природните дадености, в това число възстановяване на традициите в областта на селското стопанство и земеделието.

Стратегията за развитие на община Павел баня през периода 2007-2013 г. е ориентирана към постигането на следните приоритети и цели:

Приоритет 1: Развитие на Туризма

Стратегическа цел 1: Устойчиво развитие на туризма

Стратегическа цел 2: Рационално използване на природните дадености в района

Приоритет 2: Възстановяване на традициите в областта на селското стопанство и земеделието

Стратегическа цел 1: Възобновяване на земеделското производство – растениевъдство и животновъдство.

Приоритет 3: Рационално използване на Геотермалните ресурси

Стратегическа цел 1: Рационално използване и управление на находище Павел баня

Стратегическа цел 2: Развитие на балнеологията

Приоритет 4: Подобряване на инфраструктурата

Стратегическа цел 1: Подобряване състоянието на ВиК мрежата на територията на Община Павел баня

Стратегическа цел 2: Подобряване състоянието на общинската пътна инфраструктура

Стратегическа цел 3: Рационална политика в областта на електроснабдяването

Стратегическа цел 4: Разширяване на териториите на населените места от община Павел баня

Специфична цел 1: Задоволяване потребностите на населението от урегулирани поземлени имоти за застрояване

Мерки:

- Разширяване на строителните граници;

- Изработване на нови кадастрални планове на населените места от общината.

Стратегическа цел 5: Управление на отпадъците

Стратегическа цел 6: Газифициране на община Павел баня

Приоритет 5: Развитие и подобряване на публичните и социални услуги

Стратегическа цел 1: Развитие и подобряване на административните услуги

Стратегическа цел 2: Развитие и подобряване на публичните услуги

Стратегическа цел 3: Развитие и подобряване на социалните и здравни услуги

Приоритет 6: Развитие на традициите в духовната и културна област.

Стратегията за развитие на община Павел баня през периода 2014-2020 г. е ориентирана към постигането на следните приоритети и цели:

1.Да създаде планова основа за дългосрочно, устойчиво устройствено развитие на териториторията на община Павел баня, обвързано с документите за стратегическо планиране и програмиране на регионалното развитие и с документите за стратегическо планиране на пространственото развитие, регламентирани в Закона за регионалното развитие (ЗРР);

2. Да създаде условия за живеене и реализация на дейности за приоритетно социално-икономическо развитие;

3. Да осигури равнопоставеност на физическите и юридическите лица при реализиране на инвестиционни инициативи, засягащи тяхната поземлена собственост, при гарантиране на правата им;

4. Да определи границите на териториите, в зависимост от основното или конкретното им предназначение, както и допустимите и забранените дейности в тях и изискванията при използването, опазването и застрояването им;

5.Да определи насоките за териториалното развитие на урбанизираните територии и екологичното им съвместяване със земеделските, горските и защитените територии и зони с оглед постигане на оптимална териториална структура;

6. Да създаде възможност за възстановяване на нарушените територии и определяне на последващото им предназначение;

7. Да предвиди подходящо развитие на техническата инфраструктура и обвързването на националните инфраструктурни коридори с европейските;

8. Да определи устройството на поземлените имоти съобразно конкретното им предназначение и да осигуряват опазването на недвижимото културно наследство;

9. Да определи правила и нормативи за прилагане на устройствените планове съобразно местните и регионални характеристики на териториите - предмет на устройственото планиране, както и специфични правила и нормативи към тях.

Икономическата стагнация и началото на икономическото преструктуриране на националната и в частност павелбанската икономика, доведоха до остър финансов дефицит в бюджетите на държавата и общината и рязко спадане, а в някои насоки и прекратяване на инвестициите в обществения сектор.

За територията на община Павел баня няма изработен Общ усройствен план. В същото време Застроителния и регулационен план на Павел баня (Заповед от 1992г), изработен преди значимите законови промени, както и подробните планове на селата са неактуални и не спомагат (а в някои случаи направо пречат) за управлението на процесите, които протичат в селищната територия.

За всички населени места е наложително изработване на кадастрални карти и кадастрални регистри, които да отразяват актуалното състояние на недвижимите имоти, след което и ПУП – ПРЗ, които да са съобразени с действащата нормативна уредба.

Коренно променените условия налагат различни подходи и принципи на планиране. С частични изменения на отделни застроителни и регулационни планове не би могла да се установи устройствена рамка за балансирано развитие на града и общината в условията на преобладаваща частна собственост, противоречиви инвестиционни интереси и неадекватна наследена планова основа. Най-уязвими се оказаха социалната инфраструктура и зелената система.

Общината има благоприятно разположение, територията и се пресича от две важни комуникационни оси на националната транспортна инфраструктура. В посока запад-изток първокласен път І-6 /София-Бургас/ и в посока север-юг второкласен път ІІ-56 /Русе-Пловдив/, осигуряващ един от най-краткия път между Северна България и границите с Република Гърция и Република Турция. През общината преминава и главна жп линия № 3 /София – Казанлък – Карнобат – Варна/.

Освен това, урбанизационните процеси все по-определено започват да се свързват със свободното време, с организирането на рекреацията и туризма. Консумирането на свободното време налага нови подходи в планирането на градовете и околоградските им територии, променя решително тяхната структура и тяхната подредба, предизвиква създаването на нови структури (селищни образувания), в които се реализира свободното време. Тази тенденция все още не е категорично изявена в Павел баня, но трябва да намери място в една нова устройствена рамка.

Ако към горните добавим инфраструктурните проблеми (водоснабдяването, канализацията, транспортните проблеми, екологическите проблеми, проблемите със събирането и третирането на твърдите битови отпадъци), се очертава една картина на криза в устройственото планиране, прогнозиране и управление на селищата от община Павел баня.

Главните фактори и предизвикателства за развитието на българските селища в началото на 21 век са:

- Развитието на пазарната икономика и поставянето на градовете и селата в конкурентни условия;

- Процесите на евроинтеграцията, засилване на транснационалните връзки и възприемането на европейските критерии и изисквания за качеството на градската и селищна среда;

- Развитието на информационните технологии и произтичащата от това глобализация и децентрализация на селищната мрежа, в резултат на промяната на начина на живот и устройството на жизнената среда;

- Демократизацията на обществения живот, засилване на значението на гражданското общество, както и появата на нови “актьори” – фактори в градското и селищно развитие;

- Екологизацията и императивното изискване за устойчиво развитие на селищните общности.

- Отчитане на значението и баланса между двете сфери на управление на развитието на града и селищата - бюджетна и пазарна;

- Императивно изискване за устойчиво и екологосъобразно развитие на територията, селищната мрежа и урбанизираната среда на населените места;
Като главна нова цел на териториалното и селищно устройство, днешният етап може да се определи: “Осигуряване на защита и баланс на интересите на всички участници в устройствения процес, както на юридическите лица, държавата, общината, фирми, организации, така и на всеки отделен гражданин”.

Паралелно задължително изискване е създаването на оптимална пространствена и функционална структура за развитие, изграждане и комплексно устройство на града и съставните селища в хармонично единство на урбанизираните структури със съществуващите природни и антропогенни елементи и специфични социално-икономически условия при отчитане и на регионалните компоненти.

За осъществяване на тази цел и условие, освен типично присъщите и традиционни задачи, общият устройствен план на общината следва да реши и някои нови, а именно :

1.Да осигури възможно най-добър баланс между частните и обществените интереси.Планът трябва да защитава и гарантира частната собственост, но в същото време следва да дава възможност за реализация на доказани обществени интереси. Важен елемент от тази задача е и балансът между отделните и различни частни интереси.

2.Да равнопостави различните видове собственост. В определяне на функционалните зони и предвижданията за функционално използване на терените, планът трябва да равнопостави всички видове собственост. Когато определени мероприятия от обществен интерес имат търговска привлекателност, то за реализацията на тези мероприятия следва да се дава възможност на всички собственици и инвеститори, включително и частни.

3.Да определи точно режимите на прилежащите към регулационната граница на града извън-селищни територии при съобразяване с плана за земеразделянето.

4.Да осигури възможности за по-оперативно действие на общинската администрация. Общият устройствен план трябва да бъде оперативен инструмент в ръцете на общинската администрация за ефективно управление на селищната територия. За тази цел той следва да е едновременно достатъчно ясен и точен и да е с възможности за бързо привеждане в съответствие с новите условия и изискванията на конюнктурата.
Общият устройствен план на община Павел баня трябва да съдържа мотивирани проектни решения за:

1. 
   Структура на територията – Урбанизирани територии с устройствени зони за обитаване, производство, рекреация, природозащита, природо-възстановяване, комуникация и инфраструктура; неурбанизирани територии за земеделие, горско стопанство и природозащита, развитие на междуселищната пътна, железопътна и техническа инфраструктура и прилежащите и обекти;
   
2. 
   Строителните граници, в т.ч. и терените за ново урбанистично развитие, при отчитане собствеността на гражданите, ограничителите и стимулаторите за териториално развитие.
   
3. 
   Устройствените зони, границите им, начинът на застрояване и основни параметри на застрояване (интензивност, плътност, височина и др.)
   
4. 
   Главната и обслужваща пътна и улична мрежа.
   
5. 
   Трасетата и обектите на инженерната инфраструктура.
   
6. 
   Защитените архитектурни, културни и др.зони и обекти - паметници на културата.
   
7. 
   Обектите за обществено обслужване от система "образование", "култура", "здравеопазване", "спорт", и др., които се изграждат със средствата на общината и държавата и са от особена важност за всяко населено място.
   
8. 
   Екологически мероприятия, параметри и изисквания за повишаване стандарта и качествата на околната среда.
   
9. 
   Ландшафтно и композиционно естетическо оформяне на селищната среда, прилежащите квартали и крайселищната територия.
   
10. 
    Мероприятия за устойчивост на социално-икономическото развитие и съпътствуващите ги устройствени условия.
    
11. 
    Зоните с висока концентрация на обекти от обслужващия сектор със стопанско предназначение.
    
12. 
    Зоните с предвидими природни бедствия
    
13. 
    Разчети за баланса на територията и други важни териториални показатели.
    

По същество, това са основните задачи на Общия устройствен план, от които произтичат определени изисквания за спешно решаване на възлови проблеми в настоящото развитие на града и селищата от общината.

ОУП – на община Павел баня да се разработи за перспективен срок от 20 години, т.е. планов хоризонт 2035 година. Урбанистичната хипотеза да се разработи с планов хоризонт 2040 година.
Информационното осигуряване на проекта да се обезпечи по две направления:

Агрегирана информация за община Павел баня от данни на Националния статистически институт (НСИ ):

- население – брой, полова структура, възрастова структура, естествен и механичен прираст, и др;

- обитаване – жилищен и сграден фонд- брой, площи (кв.м.²),етажи и т.н.;

- икономика – брой фирми, фирми по брой на заетите, продукция, основни стопански показатели;

- социална инфраструктура

- образование -брой учебни заведения по вид, брой учащи се по вид учебни заведения; брой класни стаи и кабинети и др.;

- здравеопазване - брой здравни заведения по вид; брой болнични легла; брой лекари и стоматолози и др.;

- култура - брой обекти по вид, капацитет но обектите и др.)

- техническа инфраструктура : трасета и дължина на пътната /уличната мрежа - (км); трасета и дължина на междуселищни водопроводи, далекопроводи, газопроводи;

- дължина и относителен дял на благоустроената улична мрежа; (км. и % от общата дължина); брой АТЦ и др.

• 
  околна среда – емисии на вредни вещества в атмосферата и т.н.;
  
• 
  туризъм - средства за подслон (бр.), легла (бр.), легладенонощия в експлоатация, реализирани нощувки, приходи от нощувки (хил.лв.);
  

- териториални ресурси - размер (площ) на територията - (км²), баланс на територията -територии по начин на трайно ползване, ползване - (ха и % от общата площ на територията)

Информация по отрасли и функционални системи и планировъчни райони, представена от съответните отдели и служби на общинската администрация, Териториалното статистическо бюро – град Стара Загора (ТСБ), Общинска служба “ Земеделие ” – гр. Павел баня, Бюрото на труда и безработицата – гр. Казанлък, Регионален инспекторат по образование – гр. Стара Загора, Регионална инспекция по здравеопазване; Регионална служба “Социални дейности”, Браншови структури (Туризъм, Търговия и др.) и служби и институции, разполагащи с информация, необходима за разработването на ОУП според оценката на проектантския екип и със съдействието на общинската администрация.

Приложената информация в текстовите и таблични материали към ОУП да се придружава от данни за източника, от който е представена.

Източници за информация със стратегически, планов и друг оперативен характер са съществуващите Национална концепция за пространствено развитие на Република България (2013-2025 г.), национални Оперативни програми и секторни стратегии, Регионалния план за развитие на Югоизточния район за планиране (2014-2020 г.), Областната стратегия за развитие на област Стара Загора (2014-2020 г.) и Общинския план за развитие на община Павел баня (2014-2020 г.) .

Територията на общината се пресича от две важни комуникационни оси на националната транспортна инфраструктура. В посока запад-изток първокласен път І-6 /София-Бургас/ и в посока север-юг второкласен път ІІ-56 /Русе-Пловдив/, осигуряващ един от най-краткия път между Северна България и границите с РГърция и РТурция. През общината преминава и главна жп линия № 3 /София – Казанлък – Карнобат – Варна/.

Гр. Павел баня отстои на 192 км от столицата София, 80 км от Пловдив, 60 км от Стара Загора и 25 км от Казанлък.
По новото териториално деление община Павел баня е в състава на Югоизточния район за планиране. Новият териториален обхват на Югоизточния район, определен в съответствие с изискванията на Регламент на ЕС 1059 / 2003 се формира от областите Бургас, Сливен, Стара Загора и Ямбол (ниво NUTS 3) с общо 33 общини.

Той е част от района на ниво NUTS1 „Северна и Югоизточна България”, който включва още Северозападния, Северния централен и Североизточния район,съответстващи на нивото NUTS2. В териториалния обхват на Югоизточен район (ниво NUTS 2) са включени областите: Бургас, Сливен, Стара Загора и Ямбол (ниво NUTS 3) с общо 33 общини.

Връзката на Югоизточния със съседния Южен централен район се осъществява от новоизградения участък на автомагистрала Тракия, а със Североизточния район и граничните райони на съседна Турция с пътища І и ІІ клас. Свързването на пътната мрежа на Югоизточния район с тази на съседния граничен район от Република Турция се осъществява през два ГКПП, единият по път І- 87- ГКПП „Малко Търново” и вторият по път І –7 - ГКПП „Лесово”.

Най-голямо значение за интегрирането на Югоизточния район в националната и европейска пътна мрежа имат участъка от автомагистрала Тракия „Поповица-Чирпан- Ст. Загора”, участъка от автомагистрала Марица, както и път Е-773 (Ст.Загора-Сливен-Карнобат-Бургас), участъците от път І-6 (София-Карлово-Казанлък-Сливен-Бургас), от път І-7 (Силистра-Шумен-Ямбол-Елхово) и път Е-87 (Дуранкулак-Варна-Бургас-Созопол-М.Търново).

В структурата на поземления фонд на областта преобладават земите за земеделско ползване. Те заемат 56 % от цялата й територия. Горският фонд обхваща 32 % от областта, а на водни течения и водни площи се падат около 2.0 %. Останалите са територии за добив на полезни изкопаеми, транспорт, инфраструктура и урбанизирани.

Областен център e град Стара Загора, които е важен опорен център в Южна България и втори по големина град в Югоизточния район за планиране.

Община Павел баня е една от големите общини по територия в областта. Територията й е 519 км² и е пета по големина община в старозагорска област. На юг граничи с община Братя Даскалови и Брезово, на изток с община Казанлък, на север със Стара планина (община Севлиево), на запад – с община Карлово. Гранично положение на общината се оценява като благоприятно от гледна точка на възможностите за нейното развитие. Те в много голяма степен ще зависят от възможностите за интегриране на община Павел баня със съседните области и общини и създаване на предпоставки за общо използване на ресурси и потенциали за развитие.

Постоянното население към 01.02. 2011 г. наброява 14 186 души, което е 4.3 % от населението на областта. Развитието на демографските процеси в общината през последните 10 години навлезе в неблагоприятна фаза, характеризираща се с чувствително влошаване на режима на демографско възпроизводство и постепенно намаляване броя на населението. Този процес се продължава да се задълбочава с всяка изминала година.

Община Павел баня е разположена в Югоизточния район за планиране в непосредствена близост до град Казанлък.

Местоположението на град Павел баня предлага удобен достъп до Казанлък, Карлово, Стара Загора, Сливен, София, Бургас, черноморските пристанища и курорти, пазарите на Турция и Гърция.

Град Павел баня е общински център, което определя редица предимства за развитието на града по линия на представена местна администрация и деконцентирани държавни служби. Те са свързани с възможности за по-бързо обслужване на бизнеса и по-добър достъп до информационно и проектно обслужване, свързано с европейски програми и фондове

Регионалните връзки на общината се определят и зависят от няколко групи фактори, които трябва да бъдат отчетени при разработването на ОУП на общината, а именно:

- икономически фактори – потенциалите за развитие на града и селищата са многостранни и създават възможност за развитието на туризъм (балнеоложки), селско стопанство и дървопреработване. Община Павел баня е разположена на площ от 519 кв.км. горските територии заемат 64.8 % и са предпоставка за развитие на дърводобив и дървообработка, по отношение на селското стопанство специфичен потенциал за общината е обработката на етерично-маслени култури (лавандула, казанлъшка роза, салвия).

• 
  Важни импулси за развитието на града и съставните села ще даде валоризирането на богатия туристически потенциал и културно-историческото наследство. Градът е национален балнеоложки център със специфичен воден ресурс (термоминералните извори), който ще засилва своите обслужващи функции по отношение на околната територия и Югоизточна България, което налага ново качество, количество и спектър на предоставяните услуги;
  

• 
  социални фактори - голяма част от обектите на периодичното и епизодичното обслужване в рамките на общината, са изградени в града. В най-голяма степен това се отнася до подсистемите образование, здравеопазване, административно и правно обслужване, култура и др. Развитието на професионалната гимназия по ресторантьорство и хотелиерство е от съществено значение за икономическото, културното и социалното развитие на града и общината;
  
• 
  технически фактори - регионалните връзки се определят и от схемата на магистралната инженерна инфраструктура и преди всичко в областта на водоснабдяването, електроснабдяването и транспорта;
  
• 
  демографски потенциал – общинския център попада в категорията много малки градове с население около 3 хил.души, което покрива необходимата критична демографска маса за развитието на града.
  

При съвременните условия регионалните връзки на общината придобиват нов характер, който се обуславя от принципите на самоуправление на общините, липса на централизирано планиране и нови пазарно-икономически отношения.

Локалните връзки в границите на общината ще се развиват на основата на единната техническа инфраструктура, отдиха и териториалните потенциали. Поради недостиг на общински терени в регулационните граници на града, някои обекти на комуналното стопанство могат да се изнесат или да се локализират нови в други части на общината и крайградската зона на града.

ОУП определя най-общо номенклатурата на тези обекти от градското стопанство, които ще бъдат локализирани извън регулацията на гр.Павел баня и тяхното приблизително местоположение, а така също и развитие на транспортно-комуникационната система, която ще осигури регионалните и локални връзки..

Членството на България в ЕС дава възможност да се използват средства от Европейските фондове за развитието на града и селищата от общината. Концепцията на новия устройствен план на общината трябва да се базира на варианти на социално-икономическо развитие, които отчитат предизвикателствата на членството на България в ЕС и възможността за ползване на средства по различните оперативни програми, включително Националната оперативна програма за регионално развитие. Възможностите за ползване на Европейските фондове и тяхното обвързване с конкретни проекти, имащи отношение към развитието на града и селищата от общината, ще бъдат важен елемент на градоустройствената концепция.
Историческо развитие

Територията на Община Павел баня има древна история. Има археологически сведения, че е населявана още от времето на неолита и енеолита, че по времето на Античния Рим е част от провинция "Сирия". Горещите минерални извори са използвани от Античността. В хинтерланда на Павел Баня са запазени археологически обекти на тракийски храмове и гробници, антични/римски и средновековни пътища. На 10 км на изток от гр. Павел баня, на левия бряг на р. Тонзос (Тунджа ), се намира Севтополис – центърът на Одриското царство при Севт III (сега под яз. “Копринка”). В близост до минералните извори са идентифицирани селищни могили (някои в чертите на града – в м. “Герена”, в балнеолечебния комплекс ), в с. Габарево – “Поповата могила”, “Габаревската могила” , в с.Тъжа – останки от селища и некрополни могили (“Чоевата могила”, в близост до ВЕЦ), в с. Виден – старо тракийско селище. По време на Османската империя в близост съществува село Лъджакьой, което след 1878 г. е наречено на княз Павел.

В модерната му история Павел баня е известен със уникалната балнеология, прилагана както за оздравителни процедури, така и за отдих, прочут е и с производството и обработката на етерични масла – лавандула, роза, салвия. 1979 г. е обявен за град. Тук живеят в разбирателство и толерантност български граждани с различна религия.
Цели на ОУПО за използване на културното наследство като потенциал за развитие на общината

Сред приоритетите за управление на общината 2011-15 г. е подобряване на инфраструктура във всички населени места, развиването на богат културен календар, запазване и развитие на традициите в областта на културата и местните обичаи, популяризиране чрез рекламни материали, интернет, туристически изложения и др. Общините на територията на област Стара Загора обсъждат във връзка с развитието на туризма създаването на Коридор “По пътя на розата”, обхващащ общините от Карлово до Гурково с четири основни теми: (1) Рози; (2) Култура и наследство; (3) Вино и (4) Термални води.

обединяване на процесите на децентрализация на правомощия и функции по отношение на наследството с финансовата децентрализация.

• 
  укрепване на административния и програмния капацитет на общинско равнище за усвояване на средствата от фондовете на ЕС.
  

ОУПО ще бъде инструмент за подпомагане на Община Павел баня за решаване на основните проблеми като:

• 
  включването на архитектурното наследство в една обща политика за урбанистично развитие и благоустройство на териториите;
  
• 
  възможности за отделяне на ресурси за финансиране на консервационни и реставрационни работи;
  
• 
  данъчни и административни облекчения, които да насърчат собствениците или частните ползватели да предприемат реставрационни или възстановителни работи;
  
• 
  мерки за обучение и насърчаване на обществената загриженост;
  
• 
  опазване на паметниците и знаковите обекти на ландшафта, чрез: (1) трансфер на частна земя в публична собственост, (2) подкрепа за археологическото опазване и разкопки; (3) проектиране на нови терени/зони на опазване, достъп и озеленяване; (4) реновиране на сградния фонд на града, провеждане на специфични политики и правила в общината за естетизация на градските пространства и особено внимание към контактните зони с културно наследство, публичните зони, обектите на балнеоложкия туризъм с цел създаване на привлекателна среда (5) поддържане и оптимизиране на Зелената система; (6) поддържане и оптимизиране на Транспортната инфраструктура.
  

1.Селищна мрежа;

2.Релеф;

3.Геоложка характеристика;

4.Климат;

5.Води;

7.Резервати, защитени територии и зони по Натура 2000;

8.Демографско развитие;

9.Динамика на населението – раждаемост, естетствен прираст, механичен прираст;

10.Полова и възрастова структура;

11.Етно-демографска характеристика на населението - временно население;

12.Прогноза за демографското развитие на общината;

13.Заетост и безработица;

14.Икономическа база отрасли – хотелиерство, ресторантьорство и търговия, горско стопанство, строителство, транспортна дейност, селско стопанство;

15. Икономически потенциал на територията, тенденции и приоритети за развитие на индустрията;

16.Състояние и проблеми на малкият и средния бизнес;

17.Обитаване и жилищен профил на селищата от общината – общи параметри, възраст на фонда, структура на жилищният фонд по конструкция и етажност, благоустроеност на жилищата, собственост, площни характеристики и жилищна осигуреност;

18.Обществено обслужване - образование, здравеопразване, култура, социални дейности, спорт, административно обслужване.

19. Пазарен сектор: търговия, обществено хранене, услуги, финансово и делово обслужване, пощенски услуги и телекомуникации;

20.Техническа инфраструктура – транспортна система, пътна инфраструктура, железопътен транспрорт, водостопанска система и канализация, газоснабдяване, телекомуникационна инфраструктура;

21.Туризъм – туристическо развитие, туристически ресурси и потенциали;

22.Екологично състояние – въздух, повърхностни, подземни и отпандни води, отпадъци, шум, замърсяване на почвите и нарушени терени, биоразнообразие и национална екологична мрежа;

23.Планова осигуреност – планова осигуреност на населените места, опорен план на общината, оперен план по видове собственост.

Общия устройствен план обхваща цялата територия на общината, която е 52100 ха.

По основните видове територии тя се разпределя както следва:

Баланс на територията на общината по вид територии

Проектът за ОУП на община Павел баня следва да се разработи в две основни фази:

Предварителния проект може да се предхожда от Ескизно решение, чрез което основните проектни идеи на проектантския екип да се координират и съгласуват с вижданията и намеренията на общинското ръководство.

Предварителният проект се изработва в обем и съдържание според всички изисквания на Наредба №8/14.06.2001 на МРРБ за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове,глава трета, чл.15, т.1 и Глава четвърта, чл.16 до 18.

Окончателният проект на ОУПО се разработва в съответствие на Глава четвърта, чл.19 от Наредбата, съобразен и допълнен в съответствие с всички становища и препоръки на съгласуващите институции и дружества от местно, областно и/или национално ниво.

Етап 1: Набиране, систематизиране, дигитализиране на основните бази данни; Анализ на състоянието на териториите и диагноза (оценка); Допълване на Опорния план, разработен със Заданието, Баланс на територията по начин на трайно ползване на имотите, по видове собственост;

Етап 2: Ескизен проект – прогноза и вариантни решения, текстова част по основни проблеми;

Етап 3: Предварителен проект – пълно развити проектни материали – текства част, основен план и придружаващи схеми по подсистеми, по изискванията на Наредба №8 на МРРБ; съгласувателни процедури на ПП на ОУПО; Обществени обсъждания;

Етап 4: Окончателен проект с отразени всички забележки, препоръки, становища и обобщените резултати от обществените обсъждания,

Етап 5: Приемане на документацията на ОУПО от ОЕСУТ и одобряване на плана от Общинския съвет по доклад на кмета.

• 
  Текстовите материали към предварителния проект на ОУПО се допълват съгласно доклад за изпълнение на препоръките.
  
• 
  Графичните материали към окончателния проект на ОУПО, към които има препоръки и бележки, се изработват наново.
  

1. общата структура на територията - предмет на плана, и преобладаващото предназначение на съставните и структурните й части, местоположението и границите на урбанизираните територии, земеделските територии; горските територии, защитените територии, нарушените територии за възстановяване и териториите със специално, с друго или със смесено предназначение;

2. общият режим на устройство на всяка от териториите по т. 1, който включва най-общи цели, мерки и изисквания за тяхното опазване, използване, изграждане и развитие;

3. извънурбанизираните територии - изключителна държавна, публична, държавна и публична общинска собственост, и режимът на тяхното устройство;

4. разположението на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на територията на общината и връзките им с териториите на съседните общини и с инфраструктурни мрежи, съоръжения и обекти от национално значение;

5. териториите с вероятно разпространение на предвидими природни бедствия и необходимите превантивни мерки и начин на устройство и защита;

6. териториите за активно прилагане на ландшафтноустройствени мероприятия и естетическо оформяне, в т.ч. териториите за превантивна устройствена защита съгласно чл. 10, ал. 3 ЗУТ.
Предварителният проект на ОУПО следва да съдържа текстови и графични материали.

Текстовите материали към ОУПО в частта за анализ на съществуващото положение (диагноза) съдържат раздели за:

1. регионални проблеми, в т.ч. пространствени, икономически, социални, културни, екологични, комуникационни и др.;

2. социално-икономически условия и проблеми:

а) демография, в т.ч. брой, еволюция на развитие, структура (полова, възрастова, социална), тенденции на развитие;

б) структура за заетостта, в т.ч. отрасли, сектори на дейност, социална и професионална категоризация, тенденции на развитие;

в) икономическа база, в т.ч. отрасли (промишленост, селско и горско стопанство, туризъм, строителство, транспорт, енергетика и др.), структура на собствеността, ефективност, регионални характеристики;

г) райони със специфични проблеми;

3. териториални проучвания: релеф, климат, геология и хидрология, флора, фауна, поземлен ресурс по фондове (населени места и други урбанизирани територии, земеделски земи, горски фонд, защитени територии, нарушени територии), структура на собствеността (държавна собственост - изключителна, публична и частна, общинска собственост - публична и частна, частна собственост);

4. обитаване: количествено и качествено състояние на жилищния фонд, структура на собствеността, видове (типове) пространствени структури на обитаване, технико-икономически характеристики на видовете (типовете) обитаване, градска динамика;

5. здравеопазване: териториално разположение на мрежата от обекти, видове лечебни заведения по нива на обслужване (доболнична и болнична помощ, центрове за спешна медицинска помощ, диспансери, рехабилитационни центрове и др.), собственост;

6. образование: териториално разположение на обектите, образователни равнища, собственост;

7. култура: териториално разположение, значимост, собственост;

8. техническа инфраструктура: трасета и съоръжения, технически параметри на електроснабдителната, водоснабдителната, канализационната, газопроводната, далекосъобщителната и други мрежи, пътна и железопътна мрежа (класификация, състояние), големи структурни обекти (летища, пристанища), радио- и телевизионно покритие на територията на общината, покритие с други комуникационни системи, пречистване на отпадъчните води, сметосъбиране и третиране на отпадъците, депа за отпадъци;

9. отдих и туризъм: обекти, значимост, собственост, влияние в общото икономическо развитие;

10. екологично състояние: замърсяване на въздуха, водите и почвите, категоризация, характеристика на вредните емисии.

1. социално-икономическо развитие (прогноза за): демографско развитие (песимистичен, оптимистичен и реалистичен вариант), икономическо развитие (промишленост, селско и горско стопанство, транспорт, строителство, туризъм и др.), развитие на социалната база (образование, здравеопазване, култура, комунални дейности), приоритети за реализация;

2. пространствено развитие: основно предназначение на териториите, режими на устройство и параметри за натоварването им, развитие на урбанизираните територии и на техническата инфраструктура;

3. екологични условия: прогноза за въздействия върху околната среда от социално-икономическото и пространственото развитие и мероприятия за подобряване на средата;

4. правила и нормативи за прилагане на ОУПО, които включват условията, при които може да се изменя планът, задължителните изисквания към подробните устройствени планове (ПУП), допустимите натоварвания на териториите и др.
Графичните материали към ОУПО илюстрират текстовите материали и са могат да бъдат основни и допълнителни.

Основните графични материали съдържат:

1. опорен план на общината в М 1:10000 до М 1:25000, изработен върху топографска карта, с отразени кадастрални и други данни съгласно чл. 115 ЗУТ - в случаите, когато такъв не е изработен със заданието; мащабът на опорния план се определя със заданието;

2. общ устройствен план на общината в мащаба на опорния план, изработен върху картата по т. 1, в който се отразяват бъдещото развитие и устройството на териториите, включващо:

а) режим за устройство и строителните граници на урбанизираните територии: населени места, групови и единични паметници на културата, промишлени комплекси и други селищни образувания;

б) земеделски земи, в които не се допуска промяна на предназначението им, и останалите земи, в които това е допустимо;

в) горски територии (гори и земи от горския фонд) с разграничение съгласно буква "б";

г) територии със специфични характеристики (резервати, национални паркове, природни забележителности, поддържани резервати, природни паркове, защитени местности, паметници на културата, гробищни паркове, минерални извори, калонаходища, обекти на сигурността и отбраната);

д) нарушени територии (рудници, кариери, насипища, свлачища, срутища, мочурища, депа за отпадъци и др.) за етапно възстановяване и рекултивация;

е) водни площи и течения - реки, езера, язовири, напоителни и отводнителни канали;

ж) елементи на транспортната техническа инфраструктура - пътна мрежа по класове, железопътни линии, гари, пристанища, летища;

з) елементи на другата техническа инфраструктура - електропроводи, газопроводи, нефтопроводи, нефтопродуктопроводи, топлопроводи, далекосъобщителни мрежи, водопроводи, канализационни колектори, и съоръженията към тях (електрически подстанции, пречиствателни станции за питейни и отпадъчни води, понижителни и разпределителни станции и др.);

3. схеми в мащаб, определен в заданието за транспортната мрежа и другите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура.

ОУПО се разработват с голям хоризонт на планиране – 20 години. В съвременните условия на членство на Р България в ЕС, хоризонтът на планиране по необходимост следва да се обвързва със 7-годишните програмни периоди на ЕС, при които става и преформулирането на основните цели и приоритети на развитието на съюза. Определянето на времевия хоризонт на действие на плана зависи от два основни фактора: инерционния (бавен) темп на развитие на териториалните системи, от една стратна и от друга времевата динамика на икономическите процеси, които минават периоди на разтеж, стагнация, криза ... Предвид тези съображения, рационалния времеви хоризонт на действие на плана се приема до 2030г, т.е. приблизително два програмни периода.

1. 
   ОУПО на община Павел баня да се допълни с изискване за разработване на ОУП на центъра на общината гр. Павел Баня, съответно в мащаб 1:5000;
   
2. 
   В ОУПО да се постави изискване при разработване на Общия устройствен план на общината и на града да се проучат и предвидят възможности за разширение на строителните граници на града в посока север, изток и юг;
   
3. 
   ОУПО да разработи транспортно-комуникационните проблеми на гр. Павел баня, като се предвиди възможност за изнасяне на външния автомобилен транзит чрез обход на града и втори подход към градската територия;
   
4. 
   В ОУПО на града да се разработят всички видове устройствени зони със съответните им режими;
   
5. 
   В ОУПО на града да се заложи изискване за проучването на сондажите, за минералните и питейни води, като се уведоми и иска становището на „ Басейнова дирекция” гр.Пловдив.
   

1. 
   Нанасяне на всички съществуващи недвижими културни ценности в територията в съответствие с актуалния списък предоставен от НИНКН.
   
2. 
   При третиране на урбанизираните територии на селата да се обозначат всички нежилищни терени (стопански дворове, животновъдни ферми, производствени, складови терени) като с проектоплана да се предвидят съответните режими на устройство и застрояване.
   
3. 
   В проекта за ОУПО да се обозначат всички съществуващи трасета на техническите мрежи и техните сервитути като се ползва информацията от КВС и да се съобразят с новите нормативни документи.