Решение за покупка или продажба на акции трябва да е предшествано от оценка на потенциалните печалби и загуби
Изтегляне 33.26 Kb.
|
| Преки са: данък върху общия доход, данък върху печалбата (корпоративен данък), данък сгради, данък върху земята, а косвени данъци са: данък върху оборота, данък върху добавената стойност, акциз, мито. За ценообразуването от преките данъци представляват интерес корпоративният данък и данъкът върху оборота, а от косвените - данъкът върху добавената стойност, акцизите и митата.
Данъкът върху печалбата се отнася само за юридическите лица. Тук данъчната основа е облагаемата печалба. Тя е положителна величина и се получава след преобразуване на финансовия резултата, изчислен като разлика между общи приходи и общи разходи. Преобразуването се извършва чрез прибавяне или изваждане на приходи и разходи, които се признават от действащото законодателство. Данък върху печалбата се дължи, когато след преобразуване на какъвто и да е финансов резултат (положителен или отрицателен) чрез извършените увеличения или намаления се получава положителна величина. Върху така определената данъчна база се изчислява данъчното задължение. Косвените данъци биват еднофазни и многофазни. При еднофазната система данъкът се събира на три равнища: на равнище производител - начислява се само на производителя, а търговците на едро и дребно не са в кръга на задължените лица. Когато данъкоплатците са малко, предимството е в по-ниските разходи за контрол и събиране на данъците. Ако стоката преминава през различен брой производители до получаване на завършения й вид, данъкът се натрупва в цената на крайния продукт; на равнище търговец на едро; на равнище търговец на дребно. И в двата случая данъкът се събира само от търговците. При тази система съществува по-ясна връзка между сумата на данъка и плащаната от купувача цена. Трудно е да се идентифицират задължените лица, тъй като производителят често работи и като търговец на дребно. Когато данъкът се начислява на последния етап от възпроизводството, той засяга само стоките за крайно потребление. Проблемите при събиране на данъка на последното равнище от възпроизводството са: Първо, цялата данъчна тежест се натрупва върху цената на стоката за крайно потребление, докато много стоки, предимно за производствено потребление, са освободени от данък върху оборота. Второ, некоректно е дефинирането и разграничаването на крайното и личното потребление. Частните предприемачи се снабдяват с ресурси от пазара на потребителски стоки по цени, в които е включен данък. Впоследствие те ги отчитат при калкулирането на разходите си, в резултат на което крайните им цени са по-високи и неконкурентноспособни в сравнение с цените на крупните производители, чиито обороти не се облагат с данък. Това по същество дискриминира дребния, а и средния бизнес. Изтегляне 33.26 Kb. Сподели с приятели:
|