Решение за покупка или продажба на акции трябва да е предшествано от оценка на потенциалните печалби и загуби
Изтегляне 33.26 Kb.
|
| III. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Цените на валутите в условията на развита и регулируема пазарна икономика са тясно свързани с лихвените проценти. Всяко повишение или понижение на лихвените проценти води ди съответно поскъпване или поевтиняване на националната валута с определени последствия върху равнището и динамиката на пазарните цени. Влиянието на лихвените проценти върху пазарните цени е сложно и многопластово явление. Лихвите са не само част от цените на стоките и услугите, но по косвен път въздействат върху съвкупното конкретно търсене и предлагане, а оттук и върху равнището и динамиката на пазарните цени. Лихвата като цена на кредита и в качеството й на долна граница на рентабилността на паричния капитал е важен ценообразуващ фактор в условията на пазарна икономика. Тя влияе върху оценката на капитала и размера на печалбата, предопределя увеличаването или намаляването на парите в обръщение. Според Дж. Кейнс с помощта на лихвените проценти може да се регулира разпределението на паричните ресурси между ликвидните форми на спестявания и инвестициите. Ниските лихвени проценти стимулират инвестициите, спомагат за разширяване на мащабите на производството и на предлагането. Но едновременно с това голяма част от паричните средства (тези, които са в ръцете на неангажираните с предприемаческа дейност) се изливат на пазара и увеличават мащабите на текущото платежоспособно търсене на стоки и услуги за крайно потребление. Търсенето изпреварва предлагането и предизвиква повишаване на равнището на цените. Налице е т.нар. „кумулативен ефект” на влиянието на понижаването на лихвените проценти върху повишаването на цените. Повишаването на лихвените проценти намалява търсенето на кредити, ориентира предприемачите към най-ефективните инвестиции, ограничава растежа и мащабите на производството, а следователно и на предлагането на стоки и услуги. Високите лихви обаче стимулират спестовността, голяма част от свободните парични средства се изтеглят от потребителския пазар, търсенето намалява по-бързо от предлагането. Проявява се кумулативният ефект на пови шаването на лихвените проценти върху понижаването на цените. Когато лихвеният процент се повишава, за фирмите става скъпо да теглят кредити. Обикновените потребители пък са склонни да внасят повече пари в банките, за да вземат по-голяма лихва. Така има по-малко пари в обръщение, цените на стоките и инфлацията падат. От гледна точка на фирмите по-високата лихва води до по-ниска печалба, защото стойността на разходите нараства. А когато печалбата пада, цените на акциите падат и намалява инвеститорския интерес. Обраното, понижението на лихвения процент води до ръст на икономиката, но пък повишава инфлацията. Съществува сблъсък на противоположни тенденции на влияние на промените на лихвените проценти върху равнището и динамиката на цените. Много зависи и от това какво е завареното равнище на цените спрямо доходите на населението. Например при високо равнище на цените в условията на инфлация рязкото повишаване на лихвените проценти спира или намалява растежа на цените. При ниска инфлация необоснованото повишаване на лихвените проценти обикновено предизвиква обратен ефект - по-висока инфлация. Намаляват се стоковите запаси, съкращава се производството, свива се размерът на предлагането - цените растат. Следователно за наличието на ефективен пазар (нарастващ обем на реализацията на стоки и услуги) е необходимо оптимално равнище на цената на кредита (лихвените проценти). В най-общ план този оптимален размер на лихвата се намира между процента на инфлация и процента на рентабилност на паричния капитал, инвестиран в производства и дейности със средна и висока производителност, интензивност и ефективност. По-ниският лихвен процент от темпа на инфлацията постоянно акумулира нова инфлация и растежът на цените е неудържим. Прекалено високият лихвен процент от своя страна води до стагнация на производството, тъй като е по-изгодно да не се инвестира и да се поема предприемачески риск, а да се спестява и потребява. Резултатът е естествен - производството намалява, предлагането също, равнището на цените се повишава. Източници: 1.Атанасов, Б., Владимирова Й. и др., „Цени и ценообразуване”, 2004 2.Класова, Св., „Цените - теория и практика”, 2001 3.Георгиев, И., 1999. Основи на инвестирането.София: Университетско издателство “Стопанство“ 4.https://www.postbank.bg/-media/Postbank/Files/Investments2011/Instruments.pdf Изтегляне 33.26 Kb. Сподели с приятели:
|