Решение за покупка или продажба на акции трябва да е предшествано от оценка на потенциалните печалби и загуби
Изтегляне 33.26 Kb.
|
| Данъчният кредит е начисленият на регистрираното лице от други регистрирани лица или от митническите органи данък за получени от него стоки и услуги или осъществен от него внос, който той има право да приспадне за съответния данъчен период. Докато сделките по износа освободени от ДДС, то сделките по вноса задължително се облагат с този данък. Но право на данъчен кредит имат само регистрираните по ЗДДС вносители. Сумата на данъчния кредит подлежи на приспадане или възстановяване от държавния бюджет на регистрираното по ЗДДС лице.
Митата са не само косвен данък, понасян от консуматорите чрез прехвърлянето им върху цените на стоките, но и оборотен данък, свързан с оборота на стоките, които преминават държавната граница. Те са средство за изравняване или привеждане в определено съотношение на вътрешните цени на доставяните стоки с цените на местните аналози така, че да се защитават перспективните и ефективните отрасли на националната икономика. Митата служат като икономически регулатор на обема, структурата и източника на вноса, без да премахват необходимия натиск на външната конкуренция върху националните производители. Като съставна част от цената на внасяните стоки митата се калкулират по цялата верига на тяхната преработка и придвижване до крайните потребители. Отправен момент при вземането на решения за конкретните размери на митата са различията между доставните цени на внасяните стоки и техните продажбени цени на вътрешния пазар. По принцип митата трябва да изземват средните положителни разлики между цените на стоките на ефективно работещите национални производители и доставните цени на внасяните аналози. Митата имат две основни форми: адвалорни и специфични. Адвалорните мита се начисляват като процент от левовата равностойност на покупната цена по вноса на облагаемата според Митническата тарифа стока. Както при акцизите, така и тук се проявява недостатъкът на процентната ставка, а именно възможността за укриване на действителната митническа облагаема стойност. В родната практика се правят индикативни списъци на цени на вносните стоки, които периодично се актуализират. Когато обявената митническа стойност на вносната стока се различава от посочената в списъка, се уведомяват данъчните служби. Тази мярка на контрол се налага, за да се избегнат недостатъците на адвалорните мита. Специфичните мита се определят като сума за единица физическо измерение на вноса (бройки, тегло) на стоката. Те са по-лесни за администриране и преодоляват недостатъка на адвалорните мита. Проблемът при специфичните мита е невъзможността да се поддържа еднаква степен на защита на стоките, чиито цени нарастват с течение на времето. При промяна на цената митото остава постоянна величина, поради което инфлационното покачване на цените намалява миническото бреме, а също и ефекта от митническата защита. Много често комбинирано се прилагат и двете форми на мита. Според обекта на облагане съществуват вносни, износни и транзитни мита. Те се различават и по икономическата си природа: фискални (бюджетни) мита - прилагат се за увеличаване на приходите в държавния бюджет; протекционистични мита - за защита на вътрешния пазар; преференциални - съобразени с облекченията за отделни стоки. Отнася се за страни, с които държавата сключва съответни спогодби. Вносът на определен набор от тези страни се обмитява с по-ниски тарифи; дискриминационни; уравнителни - имат за цел да изравнят цените на вносните стоки с цените на аналозите от местното производство; антидъмпингови - въвеждат се, за да противодействат на износа от страни, чиито търговци осъществяват дъмпинг благодарение на предоставените им от държавата експортни премии или изкуствено снижен валутен курс. Вносните мита са основни и се събират като процент върху доставната стойност или са твърдо определени като сума на единица. Стопанските субекти, които изнасят стоки, плащат специални мита, наречени експортни такси. Те се използват като регулатори на износа и неговото ограничаване, когато има опасност от чувствително намаляване на предлагането на съответните стоки на вътрешния пазар. Размерът на митото в продажбената цена на стоките за крайна реализация зависи от няколко фактора. На първо място това е предназначението на стоките: ако това са суровини и материали, размерът на митото в продажбената цена е толкова по-малък, колкото повече са степените (фазите) на преработка до крайното изделие. Тази стратегия е продиктувана от факта, че митата на вносните суровини, влагани в производството на готовия продукт, намаляват ефективността на митническата защита на крайния продукт. На второ място с пропорционално влияние е ставката (процентната ставка) на митото, а при адвалорните мита и от валутния курс. Когато съществува опасност от нарушаване на структурата на потребление поради не достатъчно предлагане на някои стоки на вътрешния пазар, се прилагат специални мита, наречени „експортни такси”. Експортните такси регулират износа, като намаляват приходите при експорт на необходими за нормалното вътрешно потребление стоки. Изчисляват се в процент от левовата равностойност на експортните цени или в абсолютна сума (в лева или чужда валута) за физически мерна единица (тон, бройка). На трето място с пропорционално влияние е валутният курс към датата на вноса. Валутният курс в страните с отворена към международните пазари икономика е един от важните ценообразуващи фактори. Той представлява цената на паричната единица на една страна, изразена в парична единица на друга страна или общност от страни. В основата на валутния курс лежи т.нар. „паритет на покупателна способност” на различните валути. В условията на златния еталон (до средата на 30-те години на миналото столетие) валутният курс се базира на монетния паритет на паричните единици, т.е. на съотношението между количествата чисто злато, което се съдържа в тях. Отклоненията на валутните курсове около монетния паритет се допускат само до определени граници - т.нар. „златни точки”. След демонетизацията на златото равнището и динамиката на валутния курс зависят от други фактори. Те се изясняват с теорията за паритета на покупателната способност на парите. Основните положения на теорията на паритета на покупателната способност на националните валути са развити още в началото на 19 век. В съответствие с паритета на покупателната сила валутните курсове се основават на определените съотношения между средните цени в отделните страни. В условията на нормална търговия се установява такъв валутен курс, който отразява съотношенията между покупателната способност на съответните валути. Когато в една страна цените се повишават, валутните курсове трябва да се променят така, че новите валутни курсове да бъдат равни на старите, умножени по коефициент, който характеризира съотношението между степента на развитие на инфлацията в съответните страни. Това е номиналът на валутните курсове. Реалните (пазарните) валутни курсове зависят преди всичко от търсенето и предлагането на валута на междубанковите валутни пазари в света. Имат се предвид сделките и котировките на банките маркетмейкъри, т.е. основните купувачи и продавачи на валута, и намесата на националните банки като купувачи или продавачи на валута. След присъединяването си към Европейския съюз българският лев има фиксиран курс към еврото - официалната парична единица на страните членки в ЕС. Цените на другите валути зависят от съотношението им към еврото на световните валутни пазари и от търсенето и предлагането им на вътрешния валутен пазар. Централните валутни курсове служат при обмитяване, осчетоводяване и някои други операции и дейности. Фирмите и физическите лица могат реално да продадат валута по курс купува и да купят валута по курс продава на търговските банки и други лицензирани от БНБ финансови институции. При свободната валутна търговия взаимовръзките и взаимодействието между валутния курс и цените са изключително активни и двупосочни. Най-благоприятно е положението, когато валутните курсове са реални (паритетни), не са деформирани и отразяват възможно най-точно паритета на покупателната сила на българския лев спрямо другите валути. Връзката между валутния курс и цените се проявява основно по линията на вноса и износа. Ако валутните курсове са по-високи от фактическата покупателна способност на лева, оскъпява се плащането на външните дългове на страната, облагодетелстват се чуждестранните туристи и транзитни пътници. Високият валутен курс прави скъп вноса на суровини, материали, стоки и други. Това в по-голяма или по-малка степен влияе върху повишаването на продажните цени на крайните изделия. Тези по-високи вътрешни цени от своя страна оказват натиск върху валутния курс чрез срив в паритета на покупателната способност на лева. Стимулира се инфлацията. От друга страна обаче, високият валутен курс на чуждата валута спрямо местната (при равни други условия) стимулира износа и засилва конкурентноспособ-ността на продукцията на страната на световните пазари. Поддържането на занижени валутни курсове (по-ниски от покупателния паритет) също има отрицателно отражение върху цените на вътрешния пазар. Тази ситуация е благоприятна за вносителите и е неизгодна за износителите на стоки. Реална е опасността от излишък на предлагането над търсенето, забавяне на стоковото обръщение, падане на цените под равнището, което осигурява нормалното възпроизводство на работещите със средна и висока производителност, интензивност и ефективност предприятия. Занижените валутни курсове водят до дефицит на валута и разрастване на паралелния черен валутен пазар и валутни нерегламентирани спекулации. Изтегляне 33.26 Kb. Сподели с приятели:
|