Решение за преценяване на необходимостта от извършване на овос за инвестиционно предложение
В сила от 11.09.2007 г. Приета с ПМС № 201 от 31.08.2007 г
Изтегляне 1.03 Mb.
|
В сила от 11.09.2007 г. Приета с ПМС № 201 от 31.08.2007 г. Обн. ДВ. бр.73 от 11 Септември 2007 г. От: Община Болярово”, ЕИК BG 000 970 051, гр. Болярово, бул. ”Д. Благоев” № 7, Христо Христов - Кмет
Адрес за кореспонденция: гр. Болярово, бул. ”Д. Благоев” № 7 Телефон/факс: 04741 / 690 22 02; 04741 / 690 02 00 Лице за контакти: Христо Христов - Кмет Уважаеми г-н Директор, Уведомяваме Ви, че Община Болярово, представлявана от Христо Христов - Кмет има следното инвестиционно предложение: „Изработване на технически проект за презгранична пътна връзка между селата Малкочлар (Р Турция) - Странджа (Р България)" по програма за Трансгранично сътрудничество (ИПП) България - Турция 2007 - 2013 с реф, № 2007 СВ16 IPO 008 - 2011 - 2 - 140”
Дългосрочната цел на проекта е да се възстанови пресграничната пътната връзка между с. Странджа (България), общ. Болярово и с. Малкочлар (Турция), общ. Кофчлар през бившия гранично контролно - пропускателен пункт (ГКПП) Странджа/Малкочлар, което неименуемо ще доведе до развитие на туризма, а от там и икономическо съживяване на района. Инвестиционния проект включва изграждане и възстановяване на транспортно - комуникационните характеристики на пътя. Новопроектираното трасе на пътя се препокрива в по - голямата си част със старото трасе, което в момента се ползва като горски път. Новата отсечка се явява продължение на републикански път 1П - 7904 / (О.п. Елхово - Болярово) - Малко Шарково - Воден - Странджа/. Пътя на наша територия ще бъде с габарит Г 9 с ширина на пътната лента 3,25 м и банкет 1,25м във всяка посока. Дължината на пътя на територията на Р България е 1350., а на територията на Р Турция ЮООм. Засегнатите територии през които ще премине трасето са частни имоти /повечето необработваеми земи/, общински горски фонд собственост на Община Болярово и горски фонд частна държавна собственост. За изработването на парцеларният план бе генериран проектен имот по сервитута на връзката с площ - 29.337 дка. Обособени са още четири други имота. Двата имота са предназначени за селскостопански пътища с обща площ - 3,219 дка. Другите два имота са за по следващо обслужване на трасето с обща площ - 23,261 дка. Имотите предназначени за по следващо обслужване на пътя са отделени от имот общинска собственост и е по желание на община Болярово. С така определяните граници на проектния имот и другите четири имота се осигурява безопасност при експлоатацията на през граничната пътна връзка между селата Малкочлар - Странджа. От сравнението на проектните имоти с цифровият модел на картата за осъвместена собственист се вижда, че те се припокриват на площ 55,797 дка, които са разпределени както следва: Частна публична собственост 5,703 дка ( 10 % от цялата площ) Общинска частна собственост 31,819 дка ( 57 % от цялата площ) Общинска публична собственост 3,071 дка ( 5% от цялата площ) Частна собственост 15,204 дка ( 27 % от цялата площ) Основният процент от площта върху, който попада през граничната пътна връзка между селата Малкочлар - Странджа е общинска собственост. Предвидено е проекта да се финансира от Р България и Р Турция посредством трансграничната програма АПИ. Пътят се намира на територията на община Болярово. Започва от южната част на с. Странджа и завършва до границата ни с Република Турция. Засегнати са следните имоти:
Инвестиционното предложение ще се реализира на един етап в рамките на една година след получаване на разрешение за строеж.
В границите на засегнатите имоти и в непосредствена близост до тях няма обявени защитени природни територии по Закона за защитените територии (ЗЗТ). - национални и природни паркове, резервати и поддържани резервати, защитени местности и природни забележителности. Имотите, предмет на инвестиционния проект, попадат в Защитена зона „Западна Странджа”, записана с идентификационен код BG0002066 от национална екологичната мрежа в частта й за защитените зони по чл.6, ал.1, т.З и 4 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), обявена със заповед № РД- 533/26.05.20Юг. на МОСВ (ДВ, бр.52/2010г.) и Защитена зона „Дервентски възвишения 2”, записана с идентификационен код BG0000219 в частта й за защитените зони по чл.6, ал.1, т.1 и 2 от ЗБР. След преглед на въведените забрани и режими въведени със заповед № РД-533/26.05.2010г. на МОСВ се установи допустимост на ИП,
Дългосрочната цел на проекта е да се възстанови пресграничната пътната връзка между с. Странджа (България), общ. Болярово и с. Малкочлар (Турция), общ. Кофчлар през бившия гранично контролно
Инвестиционния проект включва изграждане и възстановяване на транспортно - комуникационните характеристики на пътя. Новопроектираното трасе на пътя се препокрива в по - голямата си част със старото трасе, което в момента се ползва като горски път. Новата отсечка се явява продължение на републикански път III - 7904 / (О.п. Елхово - Болярово) - Малко Шарково - Воден - Странджа/. Пътя на наша територия ще бъде с габарит Г 9 с ширина на пътната лента 3,25 м и банкет 1.25м във всяка посока. Дължината на пътя на територията на Р България е 1350., а на територията на Р Турция ЮООм.
В периода 1903 до 1948 е съществувал ГКПП Странджа - Малкочлар, който след 1948 е затворен. На 26.05.2006 Министерски съвет на Р България и Министерски съвен на Р Турция постигат споразумение за възстановяване на ГКПП и пътя между с. Странджа общ. Болярово и с. Малкочлар Република Турция Орган, отговорен за одобряването на инвестиционното предложение. Компетентен орган по процедурите по Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и Наредбата за ОС е Министерството на околната среда и водите, респективно РИОСВ Стара Загора, а по Закона за устройство на територията - община Болярово. Уважаеми г-н Директор, Моля, да ни информирате за необходимите действия, които трябва да предприемем, по реда на Закона за Биологичното разнообразие и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. Прилагам:
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО: ЗАСЕГНАТАТА ТЕРИТОРИЯ И СТЕПЕНТА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ИНВЕСТИЦИОННО ПРЕДЛОЖЕНИЕ „Изработване на технически проект за презгранична пътна връзка между селата Малкочлар (Р Турция) - Странджа (Р България)" по програма за Трансгранично сътрудничество (ИПП) България - Турция 2007 - 2013 с реф. № 2007 СВ16 IPO 008 - 2011 - 2 - 140” върху защитена зона „Западна Странджа”, записана с идентификационен код BG0002066 и защитена зона „Дервентски възвишения 2”, записана с идентификационен код BG0000219. Площта, предвидена за реализация на инвестиционното предложение, е включена в общата територия на защитена зона ,Дервентски възвишения 2”, записана с идентификационен кос BG0000219 от национална екологичната мрежа в частта й за защитените зони по чл,6, ал.1, т.1 и 2 от Закона за биологичното разнообразие, изграждани по европейската програма Натура 2000 в частта й за опазване на природните местообитания и местообитанията на видовете от Директива 92/43/ЕЕС. Засяга се минимална част на зоната. Цели на защитената зона:
Около трасето на пътя което се препокрива в по - голямата си част със старото трасе, което в момента се ползва като горски път се развиват вторични рудерализирани тревни съобщества на мястото на бивши ниви. Тревна растителност заема площите, прилежащи на пътя и се характеризира с разнотревие - включва овсига {Bromus commutatus), троскот (Cynodon dactylon), черна садина (Chrysopogon gryllits), кощрява (Setaria glauca), полска овсига {Bromus arvensis), лепка (Galium aparine), слез {Malva sylvestris), див лук (.Allium sp), островърха урока (Bupleurum apiculatum), полски сминдух (Trigonella caerulea), нахутово сграбиче {Astragalus cicer), върбинка (Verbena officinalis), румелийска клопачка (Rhinanthus rumelicus), горска ягода (Fragaria vesca), пелин {Artemisia vulgaris), тродилна трева {Cardaria draba), черен синап (Brassica nigra), «оветица (Convolvulus arvensis), комунига бяла (Melilotus alba), обикновената паламида (Cirsium vulgare), коприва {Urtica dioica), обикновен гингер {Onopordum acanthium), u dp. Ще се извърши почистване от храстова растителност, само в габаритите на пътя, без да засегне околните площи. Може да се увреди евентуално само прилежащата предимно рудерална растителност, която не притежава характеристиките на някое от включените в предмета на опазване на защитена зона ,ДЕРВЕНТСКИ ВЪЗВИШЕНИЯ Т местообитания като: 91 ЕО * Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae) Alluvial forests with Alnus glutinosa and Fraxinus excelsior (Alno-Padion, Alnion incanae, Salicion albae) 3150 Естествени еутрофни езера c растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition Natural euthrophic lakes with Magnopotamion or Hydrocharition-type vegetation 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion Water courses of plain to montane levels with the Ranunculion fluitantis and Callitricho-Batrachion vegetation 6110 * Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi Rupicolous calcareous or basophilic grasslands of the Alysso-Sedion albi 6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху BapoBrac(Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи) Semi-natural dry grasslands and scrubland facies on calcareous substrates (Festuco Brometalia)(* important orchid sites) 6220 * Псевдостепи c житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea Pseudo-steppe with grasses and annuals of the Thero-Brachypodietea 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс Hydrophilous tall herb fringe communities of plains and of the montane to alpine levels 6510 Низинни сенокосни ливади Lowland hay meadows (Alopecurus pratensis, Sanguisorba officinalis) 8230 Силикатни скали c пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii Siliceous rock with pioneer vegetation of the Sedo-Scleranthion or of the Sedo albi-Veronicion dillenii 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum Galio-Carpinetum oak-hombeam forests
BG0000219 Тип: К Дервентски възвишения 2 9180 * Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове Tilio-Acerion forest of slopes, 62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества Eastern sub-mediterranean dry grasslands (Scorzoneratalia villosae) 91AA * Източни гори от космат дъб Eastern white oak forests 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris) Riparian mixed forest of Quercus robur, Ulmus laevis and Ulmus minor, Fraxinus excelsior or Fraxinus angustifolia along the great rivers (Ulmenion minoris) 91 МО Балкано-панонски церово-горунови гори Pannonian-Balkanic turkey oak-sessile oak forests 9 ISO * Западнопонтийски букови гори Oriental beech forest of the Stranja-Istranca range 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа Moesian silver lime woods 92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba Salix alba and Populus alba galleries Няма условия за наличието на местообитания на животински видове включени в предмета на опазване - дългоух нощник (Myotis bechsteini). Видът е от семейство гладконоси прилепи (Vespertilionidae). В България се срещат рядко, главно в равнинните и хълмисти области. Дългоухият нощник има маса 8-18 g, дължината на тялото с главата 44-55 mm и размах на крилата 260-290 mm. Цветът му е кафяв по гърба, белезникав по корема и тъмнокафяв по крилата и ушите. Космите са дълги и гъсти. Ушите са дълги и широки, силно изнесени напред, с къс трагус. Крилата са много къси, но широки, а опашката е по-къса от тялото, с връх излизащ с 2-3 mm извън междубедрената мембрана. Дългоухият нощник живее главно в горите, като извършва кратки миграции между летните и зимните убежища - до 35 km. През лятото живее в хралупи на дървета, по-рядко постройки и пещери, като често сменя жилището си. Зимува в пещери и галерии с температура 3,6 до 10,5°С, в които се премества сравнително късно, а понякога сменя жилището си и през зимата. Прекарва зимата поединично или в малки групи по 3-5 екземпляра. През пролетта образува размножителни колонии от по 15-35 прилепа, а малките се раждат през юни. Продължителността на живота достига 21 години. При полет дългоухият нощник се ориентира чрез ехолокация, като излъчва честотномодулирани сигнали с честота около 45 kHz, подобни на тези при водния нощник {Myotis daubentoni). Храни се предимно с нелетящи насекоми, които улавя на земята или по листата на дърветата. Това важи и за останалите видове като: Широкоух прилеп Barbastella barbastellus, Остроух нощник, Myotis blythii, Дългопръст нощник Myotis capaccinii; Реализацията на инвестиционния проект, няма да внесе някаква значима промяна в зоната. Предвид гореизложеното се налага извода, че реализацията на инвестиционното предложение няма да окаже значително въздействие върху предмета и целите на опазване на Защитена зона „ДЕРВЕНТСКИ ВЪЗВИШЕНИЯ” (BG0000219). Ня.иа да бъдат засегнати типовете природни местообитания, местообитания на видове и видове, предмет на опазване. Няма да бъдат фрагментирани популациите на видовете и няма да бъде влошена тяхната структура и динамиката. Не се очаква и засилване на антропогенния натиск. Площта, предвидена за реализация на инвестиционното предложение, е включена и в общата територия на защитена зона „Западна Странджа”, записана с идентификационен код BG0002066 от национална екологичната мрежа в частта й за защитените зони по чл.6, ал.1, т.З и 4 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), обявена със заповед № РД-533/26.05.2010г. на МОСВ (ДВ, бр.52/2010г. Засяга се незначителна част от зоната. Предмет на опазване в защитена зона “Западна Странджа” с идентификационен код BG0002066 са следните видове птици: Видове по чл. 6, ал.1, т.З от Закона за биологичното разнообразие: Ловен сокол /Falco cherrug/, Ястребогушо коприварче /Sylvia nisoria/, Полска бъбрица /Anthus campestris/, Горска чучулига /Lullula arborea/, Късопръста чучулига /Calandrella brachydactyla/, Червеногьрба сврачка /Lanius collurio/, Среден пъстър кълвач /Dendrocopos medius/, Сирийски пъстър кълвач /Dendrocopos syriacus/, Дебелоклюна чучулига /Melanocorypha calandra/, Степен блатар /Circus macrourus/, Черночела сврачка /Lanius minor/, Градинска овесарка /Emberiza hortulana/, Късопръст ястреб /Accipiter brevipes/, Кръстат (царски) орел /Aquila heliaca/, Белочела сврачка /Lanius nubicus/, Голям маслинов присмехулник /Hippolais olivetorum/, Черен кълвач /Dryocopus martius/, Белоопашат мишелов /Buteo rufinus/, Тръстиков блатар /Circus aeruginosus/, Малък креслив орел /Aquila pomarina/, Розов пеликан /Pelecanusonocrotalus/, Черен щъркел /Ciconia nigra/, Бял щъркел /Ciconia ciconia/, Осояд /Pernis apivorus/, Орел змияр /Circaetus gallicus/, Синявица /Coracias garrulous/, Полски gairulous /Circus cyaneus/, Ливаден блатар /Circus pygargus/, Скален орел /Aquila chrysaetos/, Малък орел /Hieraaetus pennatus/, Ливаден дърдавец /Сгех crех/, Турилик /Burhinus oedicnemus/, Бухал /Bubo bubo/, Козодой /Caprimulgus europaeus/, Черна каня /Milvus migrans/; Видове по чл. 6, ал.1, т.4 от Закона за биологичното разнообразие: Малък ястреб ./Accipiter nisus/, Голям горски водобегач /Tringa ochropus/, Зеленоножка /Gallinula chloropus/, Черношипа ветрушка /Falco tinnunculus/, Орко /Falco subbuteo/, Речен дъждосвирец /Charadrius dubius/, Зеленоглава патица /Anas platyrhynchos/, Обикновен пчелояд /Merops apiaster/, Обикновен мишелов /Buteo buteo/; Защитената зона се обявява с цел : Опазване и поддържане на местообитанията на посочените в т. 2 видове птици за постигане на тяхното благоприятно природозащитно състояние. Възстановяване на местообитания на видове птици по т. 2, за които е необходимо подобряване на природозащитното им състояние. Ведомствения път и полския път, не предлагат подходящи условия за горецитираните видове птици, които могат да ги използват като гнездова и хранителна база. Няма да се засегната популации или отделни видове предмет на опазване в защитената зона. Единствено фактора безпокийство може да окаже някакво влияние, но това ще е краткотрайно и няма да доведе до значителни отрицателни последствия във числеността и плътността на видовете птици. В радиус на 3,5 км няма съществуващи гнезда на вида Царски орел, който е целеви за опазване в защитената зона. Западна Странджа се намира в Югоизточна България и обхваща западните части на Странджа планина. От север се намират селата Денница, Оман, Гранитец, Сливово и Богданово. На запад границата достига до язовир Малко Шарково и селата Стефан, Караджово, Дъбово, Ружица и Воден. На юг границата на мястото съвпада с държавната граница. От Богданово на изток границата преминава през землищата на селата Варовник, Кирово и Белеврен. Територията обхваща няколко типа местообитания, като най-голяма площ заемат земеделските земи, пасищата и обраслите с храстова растителност открити пространста. Широколистните гори са представени от смесени гори на цер (Quercus cerris) и благун (Quercus frainetto) със средиземноморски елементи в подлеса. В най-южната част горите са главно от източен горун (Quercus polycarpa) и източен бук (Fagus rnoesiaca). Горите имат предимно мозаично разположение, редуват се с открити обработваеми площи, пасища, тревни формации, лозя и овощни градини. В Западна Странджа попадат горните течения на водосборните басейни на реките Средецка и Факийска. В Западна Странджа са установени са 112 вида птици, от които 25 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 53 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 4 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 16 вида, в SPEC3 - 33 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 37 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита.
От тях 35 са вписани в приложение I на Директива 79/409 на ЕС. Западна Странджа е от световно значение за опазването на застрашения от изчезване в света царски орел (Aquila heliacal), който гнезди тук. Мястото е едно от най-ценните в страната от значение за Европейския съюз за този вид, както и за опазването на още 8 вида птици - ловен сокол (Falco cherrug), черна каня (Milvus migrans), ливаден блатар (Circus pygargus), дебелоклюна чучулига (Melanocorhypha calandra), белочела сврачка (Lanins nubicus), голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum) и среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius). Западна Странджа поддържа значителни на европейско равнище гнездови популации на сирийския пъстър кълвач (Dendrocopos syriacns), домашната кукумявка (.Athene noctua) и качулатата чучулига (Galerida cristata). Късопръстият ястреб (Accipiter brevipes), черният щъркел (Ciconia nigra), совоокият дъждосвирец (Burchinus oedicnemus), късопръстата чучулига (Calandrella brachydactyla) и големия маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum) също са представени със стабилни гнездови популации. Районът на Западна Странджа се използва от местните хора екстензивно, основно за животновъдство и в по-малка степен за земеделие и горско-стопански дейности. Намаляването на пашата, последвано от сукцесия на храсталаците и гората, както и разораването на пасищата води до загуба на тревни местообитания за птиците. Използваните в района пестициди са опасни за птиците. Сухите пасища и ливади са силно уязвими от пожари, както естествени, така и причинени от човека. През сухи години големи територии биват опожарявани. Горите в Западна Странджа заемат сравнително малки територии, разпръснати сред откритите пространства, Горско-стопанските дейности, свързани с изсичането на стари дървета, влияят директно върху царския орел, тъй като вида строи гнездата си единствено на големи стари дървета. Незаконната сеч, събирането на дърва за огрев и залесяването с неприсъщи за района видове влошават качеството на горските местообиатния. Потенциална заплаха както за местообитанията, така и за птиците в района е изграждането на ветроенергийни паркове. Ловът, събирането на животни и риболовът причиняват безпокойство на птиците. По- малко от 1% от територията е поставена под защита съгласно националното природозащитно законодателство. Пет защитени територии попадат в границите на Западна Странджа, като 4 от тях са природни забележителности, обявени през 1973 г. Защитената местност “Невестин град” е обявена през 1990 г. за опазване на естествени местообитания на защитени и редки видове птици. През 2005 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място. Територията на защитена зона „ЗАПАДНА СТРАНДЖА” се припокрива на 0.01 с природни забележителности и 0.10 % със защитени местности, обявени или приведени в съответствие със Закона за защитените територии:
Площта на защитената зона не се припокрива с места по програмата КОРИНЕ БИОТОПИ. Защитена зона „ЗАПАДНА СТРАНДЖА” кореспондира с 4 други зони по европейската програма Натура 2000:
Други значими видове птици, характерни за защитената зона: въртошийка (Jynx torquilla), домашна кукумявка (Athene noctua), обикновено конопарче (Carduelis cannabina), зеленика (Carduelis chloris), чавка (Corvus monedula), пъдпъдък (Cotumix coturnix), зеленогуша овесарка (Emberiza cirlus), черноглава овесарка (Emberiza melanocephala), червеногръдка (Erithacus rubecula), обикновена чинка (Fringilla coelebs), полска чучулига (Alauda arvensis), селска лястовица (Hirundo rustica), поен дрозд (Turdus philomelos), южен славей (Luscinia megarhynchos), сива овесарка (Miliaria calandra), чухал (Otus scops), син синигер (Parus caeruleus), жалобен синигер (Petrus lugubris), зелен кълвач (Picus viridis), черногушо ливадарче (Saxicola torquata), гургулица (Streptopelia turtur), голямо черноглаво коприварче (Sylvia atricapilla), кос (Turdus merula), качулата чучулига (Galerida cristata). Територията, предвидена за изграждането на пътна връзка между селата Малкочлар (Р Турция) - Странджа (Р България)" по програма за Трансгранично сътрудничество (ИПП) България - Турция 2007 - 2013 с реф. № 2007 СВ16 IPO 008 - 2011 - 2 - 140”, попада в Южнобългарския биогеографски район - Долномаришко-Долнотунджански подрайон /Груев Б.;Б.Кузманов,1994;„Обща биогеография”/, характеризиращ се със силно Средиземноморско климатично влияние. Климатичните условия благоприятстват съществуването на много средиземноморски видове, както и на преходносредиземноморски съобщества. Различията от средиземноморския климат се дължат на отдалечеността на района от Средиземно море, на релефа, на по-голямата надморска височина и на влиянието на европейския умерен пояс. Всичко това определя формирането на преходносредиземноморски климат. Той се характеризира със средиземноморско разпределение на валежите, но с относително по-слабо изразен максимум през зимното и минимум през лятното полугодие. Засушливият летен период е по-кратък. Зимните и летните температури са по-малки от средиземноморските, а годишните амплитуди по-големи - над 20°С. Съществува снежна покривка, но тя е непостоянна. Повече от половината количество валежи са от дъжд. Избраното трасе, попада в Дервентските възвишения, които се простират на запад от връх Кервансарай на Странджа след слабо понижение. По външния си /морфографски/ облик те имат много общи черти както със Странджа, така и с възвишенията от Тунджанската област - Манастирски и Бакаджиците. В Дервентстките възвишения са се всекли редица леви притоци на река Тунджа. По големи реки са Араплийска и Поповска, на която при село Малко Шарково е изграден вторият по големина язовир в страната със земнонасипна стена и максимален обем 55 млн. куб. м. По малки са Калница, Мелнишка, Лалковска. Най-високата точка е връх Гюргенбаир - 555 м н.в. /Николов В., М.Йорданова: Планините в България,2002/. По Асенов /2006/ районът попада в Балканската биогеографска провинция, Сакарско- Дервентски биогеографски район. Въпреки близостта и някои общи белези със Странджа в Дервентските възвишения не са формирани гори от източен бук и вечнозелен лавров пояс. Преобладаващата част от биотичните съобщества имат субсредиземноморски характер и независимо от сериозното присъствие на средиземноморски флористични и фаунистични елементи районът условно може да бъде определен като част от биома на лятнозелените гори и храсталаци Aestilignosa. Условният характер на това схващане се дължи на по- голямата привързаност на биотичните съобщества по долините на реките Марица и Тунджа към биома на склерофилните гори и храсталаци Durilignosa, отколкото към Aestilignosa. Според автора Сакарско-Дервентски биогеографски район заема гранично положение мужду двата биома и в пределите на страната ни може да се разглежда като единна регионална структура. От разред Щъркелоподобни в разглежданата територия е възможно да се срещнат и двата включени в предмета на опазване вида.
От Разред Дневни хищни птици (FALCONIFORMES') разглежданата площадка е възможно да се облита от 10 вида. Черна каня (Milvus migrans) - рядко разпространен гнездящ вид, прелетен и зимуващ. На територията на защитената зона са отчетени две гнездящи двойки (1 - 3) с цялостна оценка А - отлична стойност. Предпочита околностите на различни водоеми - стоящи и течащи води, като гнезди в алувиални и много влажни гори и храсталаци или дървесни и храстови ивици. Подходящ биотоп е долината на река Поповска. Малко вероятна е каквато и да е връзка с разглежданата площадка. Не се очаква въздействие. Малък ястреб (Accipiter nisus)- Гнездящо-прелетен и зимуващ вид. В зоната са регистрирани 3 (2- 4), оценено като незначителна популация. Гнезди по дървета, но в околностите не са локализирани гнездови находища. Епизодично, най-вече през зимния период, използва площадката и околностите, където ловува на врабчета, скорци и други дребни видове. Възможно е отрицателно въздействие в малка степен. Малък орел (Hieraaetus pennatus ) - рядко разпространен гнездящ вид, прелетен и зимуващ. На територията на защитената зона са отчетени една до две гнездящи двойки.. Предпочита открити пространства край речни крайбрежия, каквито са формирани в долината на река Поповска и нейните притоци. Малко вероятен вид. Не се очаква въздействие. Малък креслив орел (Aquila pomarinas)- рядко разпространен гнездящ вид, прелетен и зимуващ. На територията на защитената зона са отчетени 6 (4-8) гнездящи двойки с добра стойност като цялостна оценка. Предпочита смесени гори до открити пространства. Малко вероятен вид. Не се очаква въздействие. Царски орел (Aquila heliaca) - постоянен, гнездящо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид от Червената книга на България. Обитава открити пространства с отделни дървета и колонии от лалугери. На територията на защитената зона са регистрирани 4 (от всичко около 20 за България) гнездящи двойки с цялостна оценка „А”. Гнездовите находища са известни на югоизток и югозапад от имота, на отстояние над 10 км и това не дава основание за използването на му за ловуване, почивка и нощуване. Не се очаква въздействие. Ливаден блатар (Circus pygargus) - рядко разпространен гнездящ вид, прелетен и зимуващ. Мигрира и зимува поединично. На територията на зоната са установени 4 (3-5) гнездящи двойки. Гнезди в посеви с едногодишни житни култури, тревни съобщества по влажни терени, крайречни приизворни мочурища и в растителност по периферията на стоящи и течащи водоеми. Националната популация включва 220-270 двойки, концентрирани в югоизточната част на страната с надморска височина до 300 м. Възможно е да посещава долината на Селска река и тревните комплекси около нея при сктитания и миграции, но съществуващите съобщения са за районите около град Болярово и село Голямо Крушево. Не се очаква въздействие. Тръстиков блатар (Circus aeruginosus) - рядко разпространен гнездящ вид, прелетен и зимуващ. Националната популация включва 220-240 двойки с петнисто и разпръснато разпространение в цялата страна до около 600 м н.в. В зоната са установени 40-50 преминаващи екземпляра. Гнезди в посеви с едногодишни житни култури, крайречни приизворни мочурища и в блата и растителност по периферията на стоящи и течащи водоеми. Предпочита най-вече обрасли с гъста растителност водоеми, каквито липсват в района. Не се очаква въздействие. Ловен сокол (Falco cherrug) - рядко разпространен прелетен, зимуващ и гнездящ вид - 25-30 гнездящи двойки за България в райони с надморска височина от 50 до 1500 м. В периода 2000-2005 година не е установяван в югоизточна България. За територията на зоната е посочена една гнездяща двойка. Гнезди на скали до пасища и открити терени с колонии на лалугер и в широколистни листопадни гори. Имотът е отдалечен от подходащи местообитания и присъствието му на терена е малко вероятни и случайно. Не се очаква въздействие. Обикновен мишелов (Buteo buteo) - представнен с 15 до 20 гнездящи двойки в защитената зона. Гнездящо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид. Храни се предимно едри насекоми, с дребни бозайници, влечуги, земноводни и друга подобна по размери плячка. Не гнезди в имота. Предпочита горски терени с добра лесистност, по рядко ивици от дървета и храсти, паркове и градини. Използва вероятно площадката и околностите, където ловува. Възможно е отрицателно въздействие в малка степен. Черношипа ветрушка (Falco tinnunculus) - постоянен и преминаващ вид. Обитава открити пространства, населени места, окрайнини на широколистни гори, скалисти места. Общо за страната са отчетени до 7 500 гнездящи двойки, а популацията е стабилна и нарастваща. За зоната е оценена с цялостна оценка D, където са регистрирани 7 (5-10) гнездящи двойки. Храни се основно с едри скакалци, мишки, гущери, жаби, млади птици, възрастни чучулиги, врабчета и други. Проявява в голяма степен и синантропност. Възможно е отрицателно въздействие в малка степен. Единствения вероятен за района вид от Разред СИНЯВИЦОПОДОБНИ (CORACIIFORMES) е сннявица (Coracias garrulous). Тя е - приоритетен за опазване застрашен от изчезване вид, включен в Приложение № 2 на ЗБР. Националната популация включва 2500-5500 двойки с почти плътно разпространение в равнинните части на страната. Храни се с дребни безгръбначни, насекоми, червеи, влечуги, земноводни. улавя при възможност дори и дребни птици, и бозайници. Понякога яде и растителна храна. Гнезди в дупки по дърветата, речни брегове, стръмни скалисти склонове. Често се заселва в скални кухини, дупки в отвесни льосови, пясъчни или земни стени, както и в руини. На територията на зоната са установени 4 гнездящи двойки. Присъствието на вида в имота би имало случаен характер при скитания. Не се очаква въздействие. Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus) е единствения вероятен за района вид от Разред КЪЛВАЧОПОДОБНИ (PICIFORMES), включен в предмета на опазване.Размерът на националната популация е 14 000 - 25 000 гнездящи двойки.Видът е повсеместно разпростарен. В зоната са установени 150 двойки (100- 200) с цялостна оценка А. Гнезди в паркове, градини и урбанизирани територии, широколистви листопадни гори и ивици с дървесна и храстова растителност. Не гнезди в имота, а огжраничения брой дървета не дават основание за ползването му като трофична база. Не се очаква въздействие. Пойните птици (PASSERIFORMES), включени в предмета на опазване на защитената зона, свързани с района са 3 вида. Горска чучулига (Lullula arborea) - постоянен, гнездящо-прелетен и преминаващ вид със стабилна популация в страната -до 80 000 двойки, от които до 110-120 гнездят в зоната. Обитава равнинни и хълмисти райони до 1 800 м н.в., предимно горски поляни. Не гнезди в имота, а използването му като хранителна база е малко вероятно. Не очакваме отрицателно въздействие. Дебелоклюна чучулига (Melanocorhypha calandra) - постоянен, гнездящо-прелетен и преминаващ вид. Обитава степни и сухолюбиви съобщества по варовити терени, пустеещи земи. Отчетени са 3 - 5000 гнездящи двойки за България с тенденция към увеличаване на популацията. На територията на защитената зона са регистрирани 200-300 гнездящи двойки с цялостна оценка „А”. Възможно е гнездене на терена. Очаква се отрицателно въздействие с малка степен при изграждането на централата, но без това да се отрази на популацията в района и защитената зона. Червеногърба сврачка (Lanius collurio) - гнездящо-прелетен вид със стабилна популация от до 700 000 гнездящи двойки в страната Обитава слънчеви и припечни места в паркове, градини, планински склонове и равнинни места с трънки и ниски дървета, окрайнини на широколистни и смесени гори. На територията на защитената зона са регистрирани 750 (500-1000) гнездящи двойки с цялостна оценка „А”. Възможно е гнездене в имотите. Очаква се отрицателно въздействие с малка степен при изграждането на централата, но без това да се отрази на популацията в района и защитената зона. Предвид на всички представени характеристики на територията и описаните биологични особености на вероятните и установени видове птици очакваме слабо отрицателно въздействие върху малък ястреб {Accipiter nisus), обикновен мишелов {Buteo buteo), черношипа ветрушка {Falco tinnunculus), червеногърба сврачка {Lanius collurio) и дебелоклюна чучулига {Melanocorypha calandra). То е свързано с безпокойство през периода на реализирането на инвестиционния проект, което ще липсва в периода на експлоатация. Засягат се минимално терени от хранителната база, както за пойните, така и за хищните птици.
REPUBLIC OF BULGARIA BG00020$6 "WESTERN STRANDZHA" 
• y:f^:ex-oo- n
| Д;л ДО ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ ЛИЦА И ОБЩЕСТВЕНОСТ
На основане чл. 4, ал. 2 от Наредба за условията и реда за извършване на ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА / НАРЕДБА ЗА ОВОС, ДВ., бр. 25/2003 г. изм. и доп./ ОБЩИНА БОЛЯРОВО С БУЛСТАТ: 000 970 051 СЪОБЩАВА Каталог: ovos Изтегляне 1.03 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
