Решение за преценяване на необходимостта от извършване на овос за инвестиционно предложение



страница7/11
Дата19.05.2017
Размер1.54 Mb.
#21554
ТипРешение
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
1.5. Ландшафт.

Според районирането на ландшафтите в България, разглежданият район, където ще се реализира „Цеха за преработка на етерично маслени култури и силозно складово стопанство" се отнася към Севернобългарската зонална област на Дунавската равнина, Южна Дунавска подобласт, Ломско-Цибришки район.

Районът на инвестиционното предложение се отнася към: Клас. Междупланински равнинно-низинни ландшафти; Тип. Ландшафти на умереноконтиненталните ливадно-степни и лесо-

ливадно-степни междупланински низини;

Подтип. Ландшафти на ливадно-степните лесо-ливадно-степни

междупланински низини;

Група. Ландшафти на ливадно-степните междупланински низини върху неспоени кватернерни наслаги с висока степен на земеделско усвояване;

Ландшафтната характеристика на района на инвестиционния предложение е от смесен вид - природно-антропогенна. Антропогенните компоненти на ландшафта се изразяват в разположените в близост населени места, промишлени зони, инфраструктурни обекти, селскостопанска дейност. Ландшафтът е претърпял изменения както по отношение на растителната покривка, така и по отношение повърхностната му денивелация.

За района на инвестиционното предложение са характерни агроландшафтите с полуинтензивно селско стопанство. Аграрни ландшафти Обликът на ландшафт "аграрен сеитбооборотен" от територията на инвестиционното предложение се определя от компонента растителност. Това е най-динамичният компонент, който изменя визуално ландшафта в зависимост от наличната култура.

Ливадни ландшафти От тях се среща ландшафт „ливаден наклонен средно богат мезоксертермен". Ливадните ландшафти представляват открити тревни пространства от полустепен характер.

Антропогенни ландшафти Тук могат да се включат всички населени места, съществуващи категории пътища, включително и полските, както и електропроводите следващи по принцип пътните артерии.

Устойчивостта на тези ландшафти към проведената антропогенна дейност е сравнително висока - съществуването им или връщането на изходните ландшафти зависи от наличието на съответната дейност или съоръжения.

Антропогенни елементи на ландшафта в района на инвестиционното предложение са селищните агломерации на близко разположените селища и изградената техническа инфраструктура.

Дейността за реализацията на инвестиционното предложение ще бъде свързана с две фази на промени в ландшафта:

Първа фаза - структурни промени - по време на строителството на обекта при изграждането на „Цеха за преработка на етерично маслени култури и силозно складово стопанство" ще се изразяват в земно-изкопни работи, с промени в съществуващите релефни дадености, с привличане и присъствие на строителна механизация и други, което ще има отражение върху общото състояние на ландшафта. Предвидените строителни дейности, ще доведат до цялостно антропогенизиране на площта - локални промени в релефа, формиране на нова негативна форми на терена.

С изграждането на обектите, които са предвидени да се реализират на площадката ще засегнат съществуващата структура на ландшафта, като ще се променят релефа и естетическия облик. Въздействието върху релефа ще е значително и необратимо.

Реализацията на инвестиционното предложение ще е свързано с пряко и трайно нарушаване на земя и растителност и навлизане в геоложките структури.

Втора фаза - ще бъде свързана с трайна промяна в релефа, което се изразява с изграждането на „Цеха за преработка на етерично маслени култури и силозно складово стопанство".

Неблагоприятното въздействие в резултат на строителството на обекта ще се изрази в няколко направления:

  • физическо отнемане на площи;

  • унищожаване на растителност;

  • промяна в качеството на компонентите на природната среда.

За намаляване на негативното въздействие на замърсителите в ландшафта, по време на строителството и експлоатацията на обекта е необходимо да се спазват:

  • технологичните изисквания за дейностите по време на строителство и експлоатацията на обекта;

  • работа с изправни машини и съоръжения по време на строителството и недопускане на разливи от нефтопродукти от строителните машини по време на строителството;

  • по време на експлоатацията на „Цеха за преработка на етерично маслени култури и силозно складово стопанство", няма да има въздействие на замърсите върху ландшафта;

Основното въздействие върху ландшафтната среда при реализацията инвестиционното предложение ще бъде структурен и от визуално-естетически характер. От ландшафтно-екологична гледна точка промени ще настъпят при растителната, почвената и геоложката компонента на ландшафта. Антропогенните изменения на ландшафта ще бъдат постоянни, значителни, дълготрайни и с необратим характер.

Прогноза за въздействието върху ландшафта е:

Териториален обхват: пряко, ограничено в границите на площадката; Степен на въздействие: значително, върху релефа на площадката; Продължителност: дълготрайно;

Възможност за възстановяване: частично, чрез рекултивация и внасяне на подходяща растителност, съобразно ландшафтното райониране; Кумулативен ефект: не се очаква
1.6.Природни обекти.

Територията, предмета на реализация на инвестиционното предложение не попада в границите на защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии (обн. ДВ, бр.133/1998г.), както и не е в близост и не попада в границите на защитени зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие.

В близост и в съседство на имот №000332, където ще се реализира инвестиционното предложение няма чувствителни, уязвими и защитени зони. Най-близко разположените до територията на инвестиционното предложение защитени зони са:

  • 33 „Пъстрина" с код BG0001037, отстояща на около 1км източно от имота;

  • 33 „Портитовци-Владимирово" с код BG0000517, отстояща на повече от 5км северно от имота.

Защитените зони са за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна -Директива 92/43/ЕИО, утвърдени с ПМС №122/02.03.2007г. (ДВ, бр. 21/2007г.)

Реализирането на инвестиционното предложение, както по време на строителството, така и по време на експлоатацията му, няма да окаже неблагоприятно въздействие върху защитените зони „Пъстрина" и „Портитовци-Владимирово", тъй като се намира на голямо отстояние от тях.

  1. Минерал но разнообразие.

В района на инвестиционното предложение и в близост до него няма доказани и разкрити находища на полезни изкопаеми.

  1. Биологично разнообразие и неговите елементи.

Растителен свят

Въз основа на климатичните особености, районът на инвестиционното предложение се отнася към областта на преходно континенталния климат в зоната на широколистните листопадни гори и храстови съобщества. Съобразно настоящото геоботаническото райониране на страната, районът попада в Дунавския хълмисто-равнинен окръг на Илирийската (Балканска) провинция, Монтански район. Основните флорни елементи в зоната принадлежат към европейското и евроазиатското разпространение.

Растителността в района е представена от остатъчни ксеротермни горски формации от цер (Quercus cerris) и благун (Q. frainetto). В хълмистите части (Пъстрина) и по склоновете преобладават силно деградирали гори от космат (Q. pubescens) и виргилиев дъб (Q.virgiliana), на места примесени с цер (Q. cerris) и най-вече с келяв габър (Carpinus orientalis). Тревната растителност, покриваща сухите склонове е представена от формациите на луковичната ливадина (Poaeta bulbosae), белизмата (Dichanthieta ischaemi) и садина (Chrysopogon gryllus) с участието на множество едногодишни треви (терофити). Във влажните ливади са характерни мезофитните и алувиално-тревни формации обрасли с ливадна власатка (Festuca pratensis), броеничеста ливадина (Poa sylvicola), издънкова полевица (Agrostis stolonifera) и др.

Покрай реките, върху влажни места преобладават съобшествата на върбите и тополите (Salix spp. и Populus spp.)

Тревната растителност в необработваемите земи е представена от съобщества, принадлежащи към формациите на луковичната ливадина (Poaeta bulbosae), троскота (Cynodoneta dactyloni) и обикновената полевица (Agrostideta capillaris) с преобладаване на едногодишни житни растения. Формациите се отнасят към мезо- и мезоксерофитния екологичен тип, изцяло с производен характер.

Дървесно-храстовата растителност покрай реката е представена в преобладаващата си част от издънкови и вегетативни форми на чуплива върба (Salix fragilis), топола (Populus spp.), елша (Alnus glutinosa), бряст (Ulmus campestris).

Като цяло, територията в района на инвестиционното предложение е антропогенно повлияна. Въздействията от реализацията на инвестиционното предложение ще се изразяват в незначително, пряко на унищожаване на налична производна тревна растителност в границите на имот №000423.Тези въздействия ще са локални и дълготрайни , но няма да се отразят съществено върху общото състояние на биотата, предвид широкото им разпространение. Растителните съобщества извън границите на разглеждания имот няма да се засягат.

Технологията за преработка на кориандър няма да доведе до отделяне на вредни емисии в околната среда и замърсяване на растителността в района.

Прогноза за въздействието върху растителността:

Териториален обхват: локално, ограничено в границите на площадката; Степен на въздействие: пряко и незначително; Продължителност: дълготрайно;

Възможност за възстановяване: частично, чрез рекултивация и внасяне на подходяща растителност; Кумулативен ефект: не се очаква.

Животински свят

Според зоогеографските класификации, района на инвестиционното предложение попада в Старопланинския подрайон на Севернобългарския район и е преходен с Дунавския район. Този подрайон обхваща територията на Стара планина, Предбалкана и Средна гора. Фауната е с преобладаващо евросибирско и европейско разпространение. Севернобългарският район се характеризира с млада биота, която се е разпространявала и развивала в него през кватернера

Умереноконтиненталният климат е благоприятен за разпространението на северна биота и намалява силно възможността за заселване на южни елементи. За района са характерни европейско-сибирски, средноевропейски, холарктични и холопалеарктични видове, както и доста степни форми в безлесните територии и редица субмедитерански видове.

Риби (Pisces) - от ихтиофауната в р. Огоста най-често срещащите видове са от сем. Шаранови (Cyprinidae): Речен кефал (Leucisus cephalus); бабушка (Rutilus rutilus); Скоба р (Chondrostoma nasus); бяла мряна (Bafbus barbus); У клей (Alburnus alburnus); Обикновена кротушка (Gobio gobio); Обикновенният щипок (Cobitis taenia); шаран (Cyprinus carpio). В заблатените участъци (стари изземвания на баластра) в заливната тераса на реката масово разпространение има штуката (Exos lucius).

Земноводни (Amphibia) и Влечуги (Reptilia)- Към тази категория се отнасят: голямата крастава жаба (Bufo bufo), зелената крастава жаба (Bufo viridis), жаба дървестница (Hyia arborea), бумки (Bombina bombina, В. vareigata). Широко разпространени имат и някои влечуги свързани с ксерофитни местообитания: зеленият (Lacerta viridis) и сивия гущер (Podarcis muralis), смокове (Elaphe longisima, Coluber caspius), сухоземните костенурки (Testudo hermanni, Testudo gracea), пепелянка (Vipera ammodytes). Птици (Aves) - орнитофауната е от видове птици характерни за откритите и прошарени с дървесна и храстова растителност пространства: среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius), сив кълвач (Picus canus), сирийски пъстър кълвач {Dendrocopos syriacus), зелен кълвач (Picus viridis), малък пъстър кълвач [Dendrocopos minor), полска чучулига (Alauda arvensis), качулата чучулига (Galerida cristata), малка чучулига (Calandela brachydactyla); гургулица (Streptopelia turtur), чухал (Otus scops), кос (Turdus merula), поен дрозд (Turdus philomelos), жалобен синигер (Parus lugubris), син синигер (Parus caeruleus), чавка {Corvus monedula), обикновена чинка (Fringilla coelebs), зеленика (Carduelis chloris), зеленогуша овесарка (Emberiza cirlus), черноглава овесарка (Emberiza melanocephala), сива овесарка {Miliaria calandra), градинска овесарка (Emberiza hortulana)/вечерна ветрушка (Falco vespertinus), обикновен мишелов (Buteo buteo), малък ястреб {Accipiter nisus), голям мишелов (Buteo rufinus); синявица (Coracias garrulus); ятребогушо коприварче (Sylvia nisoria), Бял щъркел (Ciconia ciconia); корморан (Phalacrocorax carbo).

Бозайници - Типични обитатели на средноевропейските широколистни гори са: обикновена къртица (Talpa europaea), белогръд таралеж (Erinaceus concolor), обикновения и лешников сънливец (Myoxus glis, Muscardinus avellanarius), жълтогърла горска мишка (Sylvaemus flavicollis), язовец (Meles meles), невестулка (Mustela nivalis). Едрите бозайници са представени от дива свиня (Sus scrofa), сърна (Cervus elaphus), чакал (Canis aureus), лисица (Vulpes vulpes), Характерни са и видове свързани със степния биом: степен пор (Mustela eversmanni), степна мишка (Mus musculus), лалугерът (Spermophilus citellus).

Близостта на площадката на инвестиционното предложение до населени места, човешко присъствие, липсата на компактни горски масиви е предпоставка за липсата на постоянни местообитания и временно пребиваване на представители на едрата гръбначна фауна.

С експлоатацията на инвестиционното предложение няма да настъпи значима качествена и количествена промяна в установеното равновесие в района по отношение на орнитофауната.

Поради неголямата площ и местоположението на имота не се очаква съществен фрагментиращ ефект върху бозайниците в района. Поради бързата подвижност на повечето от видовете, вероятността от физическо унищожаване на екземпляри от тях е минимална. Въздействие върху популациите на видовете няма да има. Значително засягане на техните хабитати също не се очаква. Няма да бъде нарушена структурата на местните популации.

Не се очаква негативното въздействие по време на строителството и експлоатацията на предвидения за реализация обект, върху представителите на бозайниците в района.

Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница